Извинявам се предварително за глупавия въпрос.Но вече не зная какво да правя.Налага ми се да общувам с човек които никога и при никакви обстоятелства не желае да признае че е допуснал грешка.Дори когато тази грешка е очевидна.Толкова ли е трудно да кажеш едно простичко ,,Е тук сгреших" Вместо да почнеш да нападаш целия свят и да докарваш вода от 10 вира в своя подкрепа.Не помагат нито факти нито доказателства!Кажете ми вие как се оправяте с подобни хора.Защото аз досега за толкова години чак такова чудо не съм виждала!
- Публикувана: 27 юни 2016, 13:22 ч.
- Последно мнение: 28 авг. 2016, 21:19 ч.
Как общувате с човек, който смята, че винаги той постъпва правилно?
Не общувам. Изобщо.
Имах такава приятелка. След години компромиси и затваряне на очите от моя страна, приключих тези отношения. Чак после си дадох сметка колко натоварващо е било за мен и какво облекчение съм изпитала всъщност след края.
Пишеш, че ти се налага. Жалко. Предстоят ти още много нерви. Такива хора не се променят. Според мен.
Имах такава приятелка. След години компромиси и затваряне на очите от моя страна, приключих тези отношения. Чак после си дадох сметка колко натоварващо е било за мен и какво облекчение съм изпитала всъщност след края.
Пишеш, че ти се налага. Жалко. Предстоят ти още много нерви. Такива хора не се променят. Според мен.
За съжаление, следващите двама също бяха такива. Нямам късмет. 
Може да се общува с всякакви хора, стига да не те обиждат или повишават тон, ако започнеш да излагаш своите аргументи. С вторите съм спряла да се събирам и за щастие не съм била принудена. Ако вече грешката е станала и ме е засегнала пряко негативно, също очаквам някакъв вид извинение. Няма ли такова, няма повече общуване. Иначе другите, с които само си обсъждам разни неща или гледам като наблюдател, съвсем спокойно мога да ги приема.
По-скоро се попитай защо ти е толкова важно човекът да признае грешката пред теб гласно. Той може да се измъчва, да го е срам или да прикрива несигурността си с високомерие, но не значи, че не е осъзнал, че сам е постъпил неправилно. Срещала съм такива хора. Той решава да си мълчи или да те напада, а ти решаваш дали ще го приемеш. Отговорна си само за себе си 
Извинявам се предварително за глупавия въпрос.Но вече не зная какво да правя.Налага ми се да общувам с човек които никога и при никакви обстоятелства не желае да признае че е допуснал грешка.
Зависи този човек какъв ти е и колко често ти се налага да контактуваш с него.
Аз действам така:
1. Познати/приятели/роднини - намалявам контактите до санитарния минимум. В редките случаи на среща се съгласявам с тяхното мнение. Отговарям едносрично и гледам да не се затормозявам излишно.
2. Колеги - доста по-трудно за справяне, особено ако работата ти е свързана с тях. Имах такава колежка. Оставях я да си мисли, че е велика и безгрешна. В крайна сметка си тръгнах аз, защото и от нея, и от другите шефки ми беше дошло нанагорно...
3. Половинката - тук нямам опит. Предполагам, че не би станал ММ, ако беше такъв....
Аз действам така:
1. Познати/приятели/роднини - намалявам контактите до санитарния минимум. В редките случаи на среща се съгласявам с тяхното мнение. Отговарям едносрично и гледам да не се затормозявам излишно.
2. Колеги - доста по-трудно за справяне, особено ако работата ти е свързана с тях. Имах такава колежка. Оставях я да си мисли, че е велика и безгрешна. В крайна сметка си тръгнах аз, защото и от нея, и от другите шефки ми беше дошло нанагорно...
3. Половинката - тук нямам опит. Предполагам, че не би станал ММ, ако беше такъв....
Ако с подобен човек имам приятелски отношения, те ще приключат, защото е адски изнервящо и натоварващо някой непрекъснато да доказва правотата си.
Ако става въпрос за служители на едно ниво, вероятно ще се обърна към прекия ръководител, той да прецени кой крив и кой прав.
И последния вариант-ако дървената глава ми е началник, в началото най-вероятно ще го търпя, но ще напусна.
Като цяло изобщо не ми харесват хора, които са болезнено чувствителни към всякакви забележки, особено, когато не са прави.
Мисля, че такова поведение е много детинско, на всяка цена да се наложиш над другите и без грам критично мислене към себе си.
Ако става въпрос за служители на едно ниво, вероятно ще се обърна към прекия ръководител, той да прецени кой крив и кой прав.
И последния вариант-ако дървената глава ми е началник, в началото най-вероятно ще го търпя, но ще напусна.
Като цяло изобщо не ми харесват хора, които са болезнено чувствителни към всякакви забележки, особено, когато не са прави.
Мисля, че такова поведение е много детинско, на всяка цена да се наложиш над другите и без грам критично мислене към себе си.
Всеки човек си има недостатъци и слабости и грешки,аз също! И си признавам макар че ме е срам, притеснявам се от възможните негативни последици ,гадно ми е. Не очаквам да ми го каже,но поне следващия път бъде честен.Но въпросния човек дори се опитва да ми вмени чувство за вина за негови грешки.Даже очаква едва ли не извинение!!!!!В началото си мислех че така се отнася само с мен, но се оказа че това му е обичайния начин на поведение за жалост.
Цурето, колкото по-рано разбереш, че такива хора никога не се променят-толкова по-добре за теб.Ще си спестиш много време и енергия, хвърлена на вятъра. Аз също преди се заблуждавах и си мислех, че подобен тип хора с времето осмислят нещата, че проумяват защо се случва всичко.Но това са си били мои заблуди и го отчитам като грешка и наивност.Този тип хора имат способността да обвиняват за всичките си неудачи останалите и да очакват някакво специално отношение и внимание.Единствения начин е дистанция, друго решение аз не виждам.
Извинявам се предварително за глупавия въпрос.Но вече не зная какво да правя.Налага ми се да общувам с човек които никога и при никакви обстоятелства не желае да признае че е допуснал грешка.Дори когато тази грешка е очевидна.Толкова ли е трудно да кажеш едно простичко ,,Е тук сгреших" Вместо да почнеш да нападаш целия свят и да докарваш вода от 10 вира в своя подкрепа.Не помагат нито факти нито доказателства!Кажете ми вие как се оправяте с подобни хора.Защото аз досега за толкова години чак такова чудо не съм виждала!
Да не си попаднала на мъжа ми?
Моят освен,че никога не е виновен,все търси вината в мен.
Слава Богу,че има и добри качества.
Трудно е с такъв човек.Много!
Сигурно! 
Чета и леко се поуспокоявам.Какво ли толкова се напъвам и аз, те няма да се променят това е ясно.Сещам се как от една невинна забележка за неправилно произнесена фамилия на футболист какъв лют спор се развихри в компанията и въпросния човек отрови вечерта 
Дори когато чу от екрана правилното произношение познайте какъв отговор последва.,,Дори да не съм прав за вас,пак съм прав за себе си защото го казвам аз!"И така постоянно от маловажните до супер важните неща.Само да имаше начин да сведа до минимум разговорите с него 
Чета и леко се поуспокоявам.Какво ли толкова се напъвам и аз, те няма да се променят това е ясно.Сещам се как от една невинна забележка за неправилно произнесена фамилия на футболист какъв лют спор се развихри в компанията и въпросния човек отрови вечерта Дори когато чу от екрана правилното произношение познайте какъв отговор последва.,,Дори да не съм прав за вас,пак съм прав за себе си защото го казвам аз!"И така постоянно от маловажните до супер важните неща.Само да имаше начин да сведа до минимум разговорите с него 
Разведох се. Години наред слушах как аз съм виновна за всичко и как нещата ще си дойдат по местата, ако го слушам и приема, че той всичко знае най-добре.
Препоръчани теми