Как общувате с човек, който смята, че винаги той постъпва правилно?

Не общувам. Изобщо.

Имах такава приятелка. След години компромиси и затваряне на очите от моя страна, приключих тези отношения. Чак после си дадох сметка колко натоварващо е било за мен и какво облекчение съм изпитала всъщност след края.

Пишеш, че ти се налага. Жалко. Предстоят ти още много нерви. Такива хора не се променят. Според мен.

И на мен ми се налага и само чакам момента, когато няма да ми се налага 
Но тук включвам и винаги обратно мнение, налагането му и т.н. Поне аз мога да ограничавам общуването

Разведох се с единия За съжаление, следващите двама също бяха такива. Нямам късмет. 
След това срещнах ММ, който е нормален.

Странното е, че освен в личния ми живот, не съм срещала такива хора - нито сред колеги, нито сред приятели. 

Може да се общува с всякакви хора, стига да не те обиждат или повишават тон, ако започнеш да излагаш своите аргументи. С вторите съм спряла да се събирам и за щастие не съм била принудена. Ако вече грешката е станала и ме е засегнала пряко негативно, също очаквам някакъв вид извинение. Няма ли такова, няма повече общуване. Иначе другите, с които само си обсъждам разни неща или гледам като наблюдател, съвсем спокойно мога да ги приема.

По-скоро се попитай защо ти е толкова важно човекът да признае грешката пред теб гласно. Той може да се измъчва, да го е срам или да прикрива несигурността си с високомерие, но не значи, че не е осъзнал, че сам е постъпил неправилно. Срещала съм такива хора. Той решава да си мълчи или да те напада, а ти решаваш дали ще го приемеш. Отговорна си само за себе си  

Зависи този човек какъв ти е и колко често ти се налага да контактуваш с него.
Аз действам така:
1. Познати/приятели/роднини - намалявам контактите до санитарния минимум. В редките случаи на среща се съгласявам с тяхното мнение. Отговарям едносрично и гледам да не се затормозявам излишно.
2. Колеги - доста по-трудно за справяне, особено ако работата ти е свързана с тях. Имах такава колежка. Оставях я да си мисли, че е велика и безгрешна. В крайна сметка си тръгнах аз, защото и от нея, и от другите шефки ми беше дошло нанагорно...
3. Половинката - тук нямам опит. Предполагам, че не би станал ММ, ако беше такъв....

Ако с подобен човек имам приятелски отношения, те ще приключат, защото е адски изнервящо и натоварващо някой непрекъснато да доказва правотата си.
Ако става въпрос за служители на едно ниво, вероятно ще се обърна към прекия ръководител, той да прецени кой крив и кой прав.
И последния вариант-ако дървената глава ми е началник, в началото най-вероятно ще го търпя, но ще напусна.
Като цяло изобщо не ми харесват хора, които са болезнено чувствителни към всякакви забележки, особено, когато не са прави.
Мисля, че такова поведение е много детинско, на всяка цена да се наложиш над другите и без грам критично мислене към себе си.

Казвам - "това е твое мнение, но аз имам мое"

Всеки човек  си има недостатъци и слабости и грешки,аз също! И си признавам макар че ме е срам, притеснявам се от възможните негативни последици ,гадно ми е. Не очаквам да ми го каже,но  поне следващия път бъде честен.Но въпросния човек  дори се опитва да ми вмени чувство за вина за негови грешки.Даже очаква едва ли не извинение!!!!!В началото си мислех че така се отнася само с мен, но се оказа че това му е обичайния начин на поведение за жалост.

Цурето, колкото по-рано разбереш, че такива хора никога не се променят-толкова по-добре за теб.Ще си спестиш много време и енергия, хвърлена на вятъра. Аз също преди се заблуждавах и си мислех, че подобен тип хора с времето осмислят нещата, че проумяват защо се случва всичко.Но това са си били мои заблуди и го отчитам като грешка и наивност.Този тип хора имат способността да обвиняват за всичките си неудачи останалите и да очакват някакво специално отношение и внимание.Единствения начин е дистанция, друго решение аз не виждам.

A , общувам си  
стига да не ме засяга  лично неговото 'правилно'  





"Сигурен ли си, че си прав ? Съвсем, съвсем сигурен ? Да бъдеш „прав“ затваря вратите към „правотата“ на другите хора, които считат, че ти грешиш, точно както ти считаш, че те грешат."


И те така 

 

Да не си попаднала на мъжа ми?

Моят освен,че никога не е виновен,все търси вината в мен.
Слава Богу,че има и добри качества.
Трудно е с такъв човек.Много!

 Сигурно! Чета и леко се поуспокоявам.Какво ли толкова се напъвам и аз, те няма да се променят това е ясно.Сещам се как от една невинна забележка  за неправилно произнесена фамилия на футболист какъв лют спор се развихри в компанията и  въпросния човек отрови вечерта Дори когато чу от екрана правилното произношение познайте какъв отговор последва.,,Дори да не съм прав за вас,пак съм прав  за себе си защото го казвам аз!"И така постоянно от маловажните до супер важните неща.Само да имаше начин да сведа до минимум разговорите с него

Разведох се. Години наред слушах как аз съм виновна за всичко и как нещата ще си дойдат по местата, ако го слушам и приема, че той всичко знае най-добре.

   Добре сте направила. По-надалеч от такива хора. Мразя подобни хора, които си мислят, че винаги са прави и отказват да приемат нечие друго мнение. Най-лесно е да обвиняваш отсрещната страна, а ти да си невинен!

   За такива хора е много трудно да си признаят, че са сгрешили. Ако го обвиниш такъв човек, че е сгрешил, гледай какво става. Този човек ще те направи на нищожество.
   Избягвам такива хора в моя живот. Познавах един човек точно такъв и беше ужасен. Но не знам как и какво стана при него, но мисля че се осъзна и призна за някои негови грешки. Дори започна да произнася често думата "извинявай". Тази дума не съществуваше в неговия речник преди. Остава само да го проверя в действителност, тъй като живеем в други градове и в момента нямам възможност да се срещна с него. Вътре в мене се провиква едно гласче, че този човек не се е променил и търси някаква изгода от мене. Но ще се разбере. Всеки заслужава шанс и всички грешим. И аз имам доста лоши черти на характера си.
    Моят съвет е бягайте от подобни хора. Само отрицателни емоции ще Ви донесат и ще се почувствате много зле.
   

    Само колко позната история.

Как общувам?Писна ми да слушам глупости,че освен,че знае всичко,може всичко,разбира от абсолютно всичко и т.н.''всичко''.Естествено известно време премълчавах,минаваше ми покрай ушите.Когато обаче започна много ''да разбира'' от мойта работа,не останах длъжна.Изложих с факти въпросната персона.Не знам как не получи инфаркт.Оттогава се държи мн.резервирано с мен и аз нямам нищо против това.И без това нямах желание да общуваме,но се налагаше покрай др.хора.Също ме вбесяваше,че пред хората говореше все едно сме мн.близки,мн.добре ме познава.Там и беше грешката. Ако ме познаваше мн.добре щеше да знае,че не търпя лъжи,несправедливости и нямаше да ме предизвиква.Права ли съм,гоня до дупка.

Абсолютно си права. но не винаги е възможна дистанция.

Такова поведение е признак на ли4ни проблеми.

Избягвам контакти с такива хора. От опит знам колко е натоварващо и безсмислено, още повече че някои с този тип мания са и леко психо, често арогантни и агресивни

Друго е обаче ако имаш такъв близък
Там съм се научила да слушам и да не чувам, особено претенциите от типа " колко сме велики, а останалите са ..."
Засега, не знам докога ще го имам това търпение и да отрежа до дъно и там

явно за сега здрави нерви показваш. аз не го мога този трик. направо пускам парата.

имам такъв баща .
не приема , че е възможно да сгреши .
общувам с него, като записвам с диктофон какво говори ..
защото когато разбере, че е сгрешил обикновено отрича това, което е казал .
или писмено го карам да ми напише нещото, след което, ако не съм съгласен и намеря начин да направя опровержение и аз отговарям писмено .
последно време започна да казва да не бях прав, но това не променя нищо ..
той пак се изказва от позицията на последна инстанция без да има необходимата компетентност .
или ако види, че материята наистина е твърде сложна и непонятна за него ..
директно отказва да говори на темата и я обявява за маловажна незначителна .. всичко не .
много е трудна комуникацията с такива хора .. особено ако човек е принуден да общува с тях от някакви обстоятелства .

Няма смисъл иначе, по твоя начин бях в началото, само по-зле ставаше
Имам чувството, че на такива хора им прави удоволствие някак си да правят конфликти от този тип и се кефят на реакциите на околните
Защо да им се доставя това удоволствие ...

Сигурно им доставя удоволствие,но когато приземиш такъв човека,шока за него е силно травмиращ.Очевидно,че има вътрешни проблеми и комплекси,но останалите не са длъжни да търпят и страдат заради техните терзания.Разбира се в моя случай беше лесно понеже не сме роднини.

по скоро се успокояват, като разтревожат някого и не само те са разтревожените или уплашените ... в смисъл не искат само те да са зле ... като под зле не става въпрос непременно зле, ами сами решават 4е друг е по-добре и те са минати и няма да я бъде така.

  И аз съм същата. Държа много да бъде казвана истината и справедливостта. Когато сметна, че съм права, не отстъпвам. Трябва солидни факти да се изложат, за да ме убеди, че не съм права.

да, така е. И какво се прави? Необръщане на внимание върви в някои ситуаци и, а в други не ...

   И моят баща е същият. Затова се дистанцирам вече от него и не споря. Като си мисли, че е прав, оставям го да си мисли, че наистина е прав. Нямам вече нервите и силите да го убеждавам в противното. Оставям го спокойно да се навика, обижда и напсува, без да му обръщам вече никакво внимание на думите му, тъй като обърна ли му внимание, той съсипва моето здраве. Баща ми е доста чепат човек и въобще не приема ничие мнение и новости в живота.

аз пък се опитвам да го лекувам моя ..
за сега не мога да кажа, че е успешно, или че е напълно неуспешно ..
имам някакви положителни резултати, но са незадоволителни.

Не общувам с такива хора. Много натоварва, не си заслужава нервите.

Проблем е, когато такива са детето/децата ти, родители, братя/сестри, съпруг. Тогава става много интересно.

Общуването с тези хора може да се разглежда като подарък, това е един шанс човек да преодолее собствени проблеми. Казват, че хората около нас са като огледало, в което да се огледаме. И че това, което най-много ни дразни в другите хора са всъщност неща, които ни дразнят в нас самите.
Не случайно привличаме определени хора в живота си. Понякога повтаряме едни и същи грешки, понякога дори грешките на родителите си и така докато не си научим това, което имаме да учим.

Баща ми е такъв. Свела съм контактите с него до санитарния минимум.  Олекна ми, когато се изнесох. Омръзна ми да споря и да слушам глупости.
Лошото е, че сега майка ми сама трябва да търпи изявленията му колко е велик....

Удрям го шегаджийската според конкретната ситуация. Като се "изгъбаркаш" няколко пъти с такъв човек и му демонстрираш колко е смешен с тези си напъни, малко от малко се коригират нещата.

Такова поведение е характерно за по-млади хора, но някои си го носят до гроб. При младите е по-скоро в следствие на типичната "арогантност" идваща  от усещането им, че "морето им е до коленете" и те знаят всичко. При по-възрастните е според мен, липса на емоционална интелигентност. Те не могат да приемат, че грешат, не могат да си признаят и да се извинят.

Разводът ми е до голяма степен свързан с подобно отношение от страна на бившият ми съпруг, който иначе има доста качества, заслужаващи уважение.

И в работата си имам непрекъснато проблеми с подобен тип хора. Правят гаф, и вместо да си признаят и да потърсят решение, го крият и замазват, докато не стане супер драма.

За съжаление нямам рецепта за справяне. Единственото е да се дистанцираш, ако много те касае това поведение или да го игнорираш, ако обстоятелствата позволяват.

Аз не мога да спя, като знам, че съм направила нещо и все казвам на някой. По-добре да се знае и евентуално да минимизираме щетите. Олеква ми, пък и видях, че никой не ми се кара, а просто оправяме проблема.

Ами това са роднините на мъжа ми, 2 години ги търпях ,канехме ги на гости когато имаме повод ,посрещахме ги като царе,това искаш ли ,онова харесва ли ти и т.н всичко в името на общото благо.Да ама не ,в отговор на това  взеха да ни правят на балами,мен и моите близки.Казах си ,стига вече ,спрях да ги каня и за в бъдеще ще намирам претекст за да не идват у дома и ще съм по-добре.Накратко ще Ви разкажа  една от случките-да вземем пример с Коледа 2015-2016г ,та приготвили сме се ние ,пържолки,капама,салатки ,сокчета ,вина ,плодове и т.н.По предварителен разговор с" една от тях",т .е близка на мъжа ми ,не искам да уточнявам имена по обясними причини се разбрахме ,че всичко ние ще приготвим ,,те само ще направят питката без късмети.Всяко от семействата отделно щеше да си прави питка с късмети.И така идват те с питката  ...пожелания ,наздравици,хапвайте не се срамувайте  подканяхме ги както винаги ,опитайте от това ,от онова .И какво си мислите ,сестрата на мъжа ми каза ,че е на диета/като се има впредвид ,че тежи мокра 50кг/ и само от питката ,която  донесе си отчупвашие ,нищо  друго. Нито пи ,нито яде.А и за какво бе дошла да празнува Коледа с нас ,да беше си останала вкъщи по -добре.Идваше ми по едно време желание да и нахлупя на главата една от чиниите...Майка и каза ,че са яли в къщи , и с хиляди кандърми от страна на родителите ми и сина им си хапна малко от едно ястие.Ами какво да ви кажа едва ги изтърпяхме такива роднини.Поне мъжа и  си хапна повече ,но през цялото време мълчи,трябва човек да се чуди как да поведе с него някакъв разговор.Просто цял ден да готвиш да се приготвящ за" видни гости" ,а то нямало защо да го правим.Тези хора просто не заслужават да си правиш този труд ,даже дори да ги канят.Та живот издраве идват рожденни дни ,годишнини,Коледа ,Нова година ,дори не си и помислям тези хора отново да съсипят поводите ,няма да ги каня и толкоз.А и това не са хора за маса ,за гости ,нито приказките им подобаващи за компания ,нито поведението им.Непрекъснато мълчат ,попиташ ли ги нещо отговарят едносрично и така.Направо ти играят по нервите ,сякаш сме длъжни да ги забавляваме и да им се молим да удостоят с внимание гозбите ни.Абсурт пълен е тези хора да се поканят отново.Няма начин.Нека си кукуват вкъщи и толкоз.Сега като го споделих с Вас ,ми олекна .Вие аккво мислите? А да не говорим как свекърва ми като ни види всеки път  с едно извинение ,-"Ох ,нямам пари да ви дам , а и пенсията е далече..."А всеки път като идва в къщи с" празни ръце" след това задължително минава през пазар да си пазари на път за вкъщи.А да не говорим колко пъти е идвала на другия ден след като вземе пенсията ,пак нищо дори идума не отваря за пари...Ами няма какво да чака и от нас след това ,дано да си ги пести жената ,защото после ще и трябват....

карината, не разбрах защо трябва да ви дава пари?  И аз съм била на диета по време на празници, как не са ме убили за това, не знам 

Аз не разбрах каква е връзката с темата, но нейсе...

На диета е само до момента когато идва на гости ,иначе вкъщи си е хапнала порядъчно ,а за парите бабата предварително се извинява ,че нищо не е купила за внуците ,имам две деца  ,а и паричка баба не маже да им даде ....И така всеки път с едни и същи извинения ,ние не и искаме парите ,просто тя напомня ,че няма за нас!Темата е за комуникацията или за липса на такава ,между познати.

Човек, който смята че винаги е прав, постъпва правилно и никога не греши - майка ми. Трудно се общува с такъв човек. Като бях малка до като се омъжих - оставях я да си мисли че е права, че ме е обедила в правотата си, само и само да избегна скандала, който винаги го имаше, но поне в по-лека форма. Защото щом тя не е виновна за нищо, значи някой друг е. Този някой друг е най-близко застаналия до нея, към момента на грешката или пък е някакво обстоятелство, което й е попречило да постъпи правилно, но вината разбира се никога не е в нея.

Пример: Прелива да кажем вода (няма значение какво). Разлива се съдът или излиза по под / маса. Веднага следва скандал, в който обяснява как примерно аз / сестра ми/ баба ми й пречим и за това тя е разляла нещото. Или пък казва: "за да те гледам какво правиш и ей на какво се случи".

От както създадох свое собствено семейство: Намалих контактите до минимум, включително и обажданията по телефона. Винаги ще намери за какво да се заяде или какъв конфликт да създаде. Все някой нещо й дължи - като поведение или като дело. Иска нещо, но не казва какво, сам трябвало човек да се сети. Ми не ме интересува какво е и не й обръщам внимание.

карината от историята ти не видях как роднините които описваш са хора, които смятат че винаги те са правите!? Нормални хора. Може би са хапнали по-рано, както обикновено, а някой че е на диета... Аз редовно като ходя на гости хапвам малко, защото това за мен е нормалното, другото е преяждане и аз не намирам за нужно да го правя, ако ще и повод да има. Не намирам и защо някой трябва да носи нещо, когато ходи у някого или пък да дава задължително пари. Ако е решил - супер. Ако няма или е преценил, че ще му трябват за друго, ако ще да е за да си напазарува - ми негова работа. 

ПС: Темата е за "Как общувате с човек, който смята, че винаги той постъпва правилно?"

Карината, това, което споделяш е доста често срещано явление.
Правилно постъпват и гостите ти и вие - каквито и да са гозбите,
всеки сам решава дали ще се храни, както и не бива да дава обяснения дали е на диета,
хранил ли се преди това,  пости ли и т.н.
Ти постъпваш гостоприемно, масата е подредена, пълна с хубава храна и напитки, казваш "заповядай те" и
не се интересуваш, кой пие, яде или зяпа тъпо.
Имаш  достатъчно впечатления от роднините и си спести негативите.
Колкото до носенето на нещо на домакините - не е задължително, но доброто възпитание го изисква,
особено когато има деца и това е баба им.

Аз я разбрах какво пише. Имам и аз опит с такива. Целта е налагане и е много неприятно.
Аз също мисля , 4е бабата е хубваво да донесе нещо на децата. Ако няма то поне да ги заведе някъде или да им про4ете нещо. Т.е. да направи нещо специално за тях. Пък после да си се разправят, налагат, показват и мерят на воля ... или каквито им са там отношенията.

Имам много близък такъв човек, напълно разбирам колко трудно се общува в случая. Използвам няколко "маневри" - оставям да си каже, каквото има на сърце, като се правя, че слушам; опитвам се да обърна всичко на шега, за да не възникне спор; казвам просто, че не съм съгласна, защото аз харесвам/не харесвам/ предпочитам/ и т.н.; избягвам ключови теми, по които знам, че ще възникне спор или неприятна ситуация. И най-важното, като набера много вътрешно, изпускам парата пред половинката, той винаги слуша и ме подкрепя. Това помага.
Друг не толкова близък имам на работа. Там положението е по-сложно, защото в работата ни личната преценка е важна, несвършена работа пречи сериозно на другите и т.н. Там изобщо не върви да се влиза в директен конфликт, но често се налага даването на повечко обяснения.

не е само до липса на емоционална интелигентност: "всезнаенето",  убедеността, че ти си най-прав, че не може да не си прав,  чут, разбран и тн. са характерни черти и при една нарцистична личност - некомуникативна, ригидна, егоцентрична.
Аз лично се стремя да избягвам общуване с такива, нямам толкова психическа енергия за изчерпване...

Искам да попитам само -Когато сте поканени на  гости за Коледа ,нали не се нахранвате вкъщи  преди това или съвсем умишлено  сте на диета точно преди това ,като 2 часа преди това сте коментирали менюто с домакините и сте се уговорили за това .А и съвсем съгласна съм  точно с майките ,които ме разбраха правилно ,една баба отива на гости на внучетата.Не ги е виждала най -малко 1,5-2месеца ,съвсем човешко е да им купи поне по 1 банан  ако не нещо друго или по 1 левче да даде за бонбони ако не им е купила друго...Това се води баба все пак и дечицата гледат  дали им се носи нещо от близки хора,детските очички им грейват в този случай, но не...Нашата баба не смята за нужно да го прави ,веднъж годишно им е достатъчно като даде 20лв да им се купи нещо...Като се има впредвид ,че разполага с не малък доход на месец с който да си позволи много Неща..Та с такива хора ми е трудно да контактувам ,както и с лелите от този сорт,предпочитам въобще да не поддържам контакт с тях ако можех.

карината имай в предвид, 4е роднините 4овек не ги избира, а ги има. Мъжа ти също. Т.е. вие сте му семейството, но те са му роднините и ако той ги оби4а по-добре придобий друга политика спрямо тях.
С което не казвам кой крив и кой прав, а 4е се дразните явно взаимно и по този на4ин ще задълбавате.

И аз се разведох с подобен човек... но всъщност неговото поведение беше продиктувано от "мама" (т.е. щом мама е казала така, значи е така)...за щастие от както не е при мен не се и опитва да ми казва как "правилно" се гледа дете...

колкото до виждането и подаръците (от бабата) на мен баща ми, ако се сетеше да ми подари нещо за р.д, то беше едно балонче, ти за 20лв... че това си е щедрост!!! (съжалявам за черния хумор...)

Маи цялата тема е за лошата свекърва  Шанса ако имаш син ти да си лошата е много голям. Така де ще отидеш на вечеря при снахата, ще опиташ всичко което ти предлага(за да не я обидиш) и тя накрая ще каже "Ей тази не се наяде" 

Сега се сещам, че точно този тип хора винаги са недоволни от нещо, все някой им е виновен и мрънкането е почти непрекъснато! 

Явно аз от сега съм си лоша, пък нали един ден, живот и здраве, ще съм многократно свекърва, ама не съм съгласна с това за подаръците. Не смятам за необходимо да се купи нещо на децата, само щото не ги е виждала от някакъв си период на време. С годините и бабите се научиха, децата не го оценят, търсят си го като наследство, едва ли не им се полага. Мне, благодаря. Лакомства не разрешавам вкъщи, играчки имат за няколко детски магазина, не виждам смисъл да се купи нещо, само за да се купи нещо.

Просто се изчерпах откъм възможности да се правя ,че винаги ми е приятно да ги видя тези мили роднини,дори да не може човек с тях да  комуникира по нормален начин.Кажете ми как да продължа в името на МИРА в семействата.Това всеки път когато се видим с родата на мъжа ми е обучение как да си гледам децата ,как да чистя ,кога да го правя  ,с аккво да чися ,как да готвя  и т .нКъде са си купили много вкусен ориз за 2лв ,аз трябва непременно да го купя ,къде има вкусна извара ,сирене .Не трябва да гледам цените ,а това кое е по вкусно.А пари някъде закачени по дърветата къде да си накъсам?Това не ги интересува .Те са най знаещи ,можещи и т.н

И що се връзваш?

Отговаряй с:
"Мммм, вярно ли?"
"Браво, чудесно!"
"Еййй, добре, че ми каза!"
"Ама това е супер, как не съм се сетила?"
"Ще пробвам и аз някой път."
"Много добре става/е станало/..."

....и подобни. Защо се напрягаш излишно? Имам си една сентенция - "Говори си, не ми пречиш!". Аз си правя, каквото съм решила, както съм го решила. Това, че някой ме поучава или ми обяснява колко е прав и велик, не ми влияе. Особено, като не живеете заедно, още по-лесно е.
Аз даже бих се възползвала. Като ми каже, че се чисти еди как си, ще й кажа: "Леле, колко страхотно го направи, блести направо. Я сега пробвай с тигана/тенджерата/печката, че твоят начин е чудесен, аз не мога да постигна такава чистота!".....и ще си направя едно кафе по случая! 

 Срахотно подобрихте ми настроението ,добрата новина е ,че слава богу не живеем заедно ,но се налага за съжаление да се виждаме по определени поводи,но и тях ми стигат за да намразя пътя до тях или времето спира ,когато те дойдат на гости.

На мен ми се вижда прекалено ''съветването'' на роднините.То си граничи с подценяване и критика спрямо карината.Намирам го за неуважително и лошо възпитание.Не мислиш ли да ги контрираш,че и без техните съвети се справяш добре,защото си имаш глава на раменете?Съжелявам ако ти развалям настроението,но те се държат все едно си малоумна.

Мили дами да говорим по темата! Много ви моля!Има си вече отделни теми за баби,свекърви и други роднини!

тези са най-отровни 

и все са прави.

Много точно определение! И няма оправяне!Опитвала съм да игнорирам подобни,но това им действа като масло в огъня! Тълкуват мълчанието като победа, ако пък им изтъкнеш разумни доводи -много се отваряш!Да заемеш твърда позиция и да отстоиш мнението си -много си агресивен

Няколко от пишещите се опитахме да ти кажем, че не си по темата, но май си баш по нея. Не можеш да се усетиш и си продължаваш по драмата, за която има огромна тема. А дали ям преди гости зависи от това на кой съм на гости. Може да не харесват храната ти.

Ами да не са идвали тогава,те сами се самопоканват в повечето случаи.

Карината, моля те, спри да спамиш темата. 



Точно това е - нямаш никакъв полезен ход с тези хора. Винаги ще изтълкуват поведението ти както им изнася. Затова най-доброто е да се дистанцираш, доколкото е възможно.

Аз се опитвам да говоря, винаги е обратно на моето мнение. От разговор, се преминава в спор и дори в караница. Ако кажа А, е Б. Ако кажа Б, е А. Аз се дистанцирам, говоря само когато се налага и съм телеграфна, че ми коства много нерви и лошо настроение. Само още няколко месеца и край  

Баба ми е същата, но на нея съм наложила пълен игнор, само я поздравявам  

Горните цитати много точно описват контактуването ми с моята майка. Последно, когато се опитах да защитя мнението си пред нея ме попита: "Е сега що се пенявиш така?", каквото и да значи според нея думата пенявиш.

Радвам се ,че много жени припознаха в моята свекърва ,свекър и зълва свои близки и роднини и както разбирам не съм единствената с подобен род неразбирателства в комуникацията.Явно проблема както се казва не е в нашата къща  ,а в гостите. И то именно в тези ,с други нямаме никакъв проблем и си прекарваме страхотно.Който идва в къщи с покана за ядене ,пийване  го получава и си отива доволен по живо по здраво и бива пак поканен.

   Хахахаха припомнихте ми преди няколко дни поставих условия пред един познат и като устоявах тези условия, станах доста агресивна според неговите думи, но всъщност въобще не бях агресивна. Той е точно такъв човек - когато нещо не му харесва, прави всичко възможно да го отхвърли и да убеди отсрещната страна, че не е прав. Трябва да стане всичко по негово желание, тоест както той го иска. Не може отсрещната страна да изразява желания, искания, харесвания и позиции. Но знам как да действам вече спрямо такъв човек. В едно мнение се изказа така: "Имам много близък такъв човек, напълно разбирам колко трудно се общува в случая. Използвам няколко "маневри" - оставям да си каже, каквото има на сърце, като се правя, че слушам; опитвам се да обърна всичко на шега, за да не възникне спор; казвам просто, че не съм съгласна, защото аз харесвам/не харесвам/ предпочитам/ и т.н.; избягвам ключови теми, по които знам, че ще възникне спор или неприятна ситуация.". Не му обръщам въобще внимание. Да говори каквото иска, да вика, да крещи, пак няма да го чуя. Научих се да се абстрахирам от такива хора. Такива хора, ако им обръщаш внимание, са способни да те доведат до лудост и изчерпване на енергията ти.

Имала съм три пъти в живота си такива отношения - служебни /колега/ и лични /приятелка и гадже/. Колкото и да ценях всеки от тези хора, които безспорно си имаха други качества, в един момент загубих уважение към тях. За мен е важно човек да е самокритичен - в определени граници, разбира се, и достойно да признава грешките си. Отношенията ми и с тримата приключиха, нямаше друг нормален изход за мен.

Отговор - трудно. Но има и по-неприятни недостатъци.

Имам един такъв колега... Ужасно неприятно и натоварващо е общуването с него. Добре, че не ми се налага да общувам с него, иначе не знам как бих го изтърпяла.

имам такава роднина,и не само ,че си мисли,че винаги тя е права,много е нахална и непрекъснато ми праща снимки по вайбъра без да ме интересува нейния живо.Явно няма на кой друг да се похвали.Ужасно досадна е ,стара мома на 42г.

ох, Господи, колко ми е познато това. Ами, как общувам, с умора!!!! ненавиждам това качество в хората, липсата на гъвкавост и желание за компромис, замисляне. В момента се грижа за такъв човек, ужас.
Иначе е плюс тази черта за някои неща. Но е трудна за околните, наистина. И в мен я има донякъде, но съм една идея по-мека, защото многократно съм грешала, а и се е налагало да съм скромна в много случаи.
Гледам да се концентрирам върху позитивното в човека. Но поне при мен не става дума за злобен или подъл човек, а за добър такъв, просто инат.

извинявай, ама защо смяташ, че някой е длъжен да харчи собствените си средства както на теб ти се струва правилно??? много ми е нагло това, че хората чак и претенции имат към бабите и дядовците...едно е да приемаш предложена помощ, друго е да изискваш. Ти поддържаш контакт за да ти се дават пари ли? И на децата ти очите им грейват не защото виждат баба си, а защото им дава пари? Ми на моята баба моите родители й  даваха пари, на дядо ми също, родителите ми издържаха родителите си в тежките години, а на мен очите ми са грейвали, защото много я обичах, четеше ми приказки, общувахме и имахме близка връзка.

само,че ние нямаме такава връзка с този дядо и тази баба,нито и четат приказки,виждаме се само по празници,само че те и тогава не идват поне с играчка за 2-3лв ,камо ли да дадат 5 лв ние нещо да и купим.