Домашно насилие?

Анонимна - какво питаш?
Иначе - човекът има психически проблеми, с тази властна майка - как няма да има. Биполярен е, очевидно, след като при поведението има цикличност. Както написаха по-нагоре - и параноиден.
Мен лично би ме било страх да съм с този човек. 

За евентуално дете - проблемите се предават трансгенерационно. Той е с доказани разстройства, потърси за баща някой здрав човек.

Анонимна, не губи повече време с този човек. Загубила си достатъчно и сега е време да се отървеш. И в никакъв случай не създавай дете с този мъж.

Благодаря ви на всички за съветите. Аз явно също не съм много наред, защото наистина от скоро почнах да се съмнявам, че нещо не е както трябва. След толкова години. Преди си казвах - ами скандал е станал за нещо, той се ядосал и ме нарекъл в яда си овца или метнал чехъл по мен. Нищо, карай да върви, през другото време е всичко наред. Той винаги е успявал и мен да ме предизвика да крещя и после е казвал, че аз съм скандалджийката. Той не е човек, с когото може да се обсъди проблем лесно. Да се седне и да се говори. Обикновено стои и мълчи, аз се опитвам да изкопча какво става, при което следва избухване и обвинения, че само съм търсела скандала, че съм била луда. Тръшка ми вратата, докато говоря пред лицето и се затваря в другата стая или ако реши да остане в стаята, за да говорим то е с викове и ярост заслепяваща, че изобщо съм го накарала да говорим. В неговото семейство не се обсъждат проблемите. Просто се замълчава за тях и се правят, че ги няма. А аз идвам от семейство, където има много разбирателство и любов и всичко се обсъжда. Но напоследък аз изпаднах в депресия много силна, безсъние имам и почнаха и паник атаки и реших, че аз самата трябва да търся психиатър и търсейки причината започнах да мисля до какво доведе това мое състояние. Защо се чувствам като парцал. Още ми е нова идеята, че това което се случва е нередно и е тормоз някакъв. Разбирате ли? Аз съм си мислела, че така са си нещата, нормално е и нали не ме бие значи не е тормоз. Глупости са това, но аз не съм разказвала на никого и не е имало кой да ми каже. Затова и реших да пиша тук.

Майка ми си има много проблеми на главата. Тя винаги би ми помогнала, разбира се, доколкото са й възможностите, но тя гледа болен човек и на нея хич не й е леко сега, за да мога да я занимавам само с моя проблем. Тя ми е казвала да го зарязвам като ме е виждала колко страдам от скандалите с него. Там е работата, че той живота се обърка доста и в други посоки. Баща ми преди години се разболя и оттам настана пълен крах финансов на семейството и като цяло разпадане на всичко ценно, не само финансово, ами всякак. Имаше и има грижи около него големи. Та всичко живо се разбяга в този момент от живота ми. Приятелите дим да ги няма изчезнаха. Явно не са били истински. Само този мъж остана и помагаше. Развеждаше ни по болници, правеше какво ли не. И аз си казах, ето само той остана до мен. Но това не му пречеше да си ме обижда и да ми казва да си лягам ако искам в коридора като стане скандал. Нещата никога не са били черно-бели. Разбирам как звучи всичко отстрани. Но като си вътре в ситуацията и си самотен и не знаеш на къде да тръгнеш е трудно.

Хвърлям се от една в друга крайност, да го обвинявам, да го защитавам...и аз не знам. Съжалявам ако звуча налудничево. Какво питам? Ами, нищо точно. Може би търся потвърждение, че не е проблема в моя телевизор.

rusalka1, това което си писала излиза много близко до неговото състояние. Той вина никога не признава. Нито с мен, нито с други хора. Благодаря за линка, ще седна да прочета.  

Free and wild, благодаря ти за окуражителните думи. Аз за сега не съм била бита, явно при теб е било много по-тежко. Но ти не си овца, че си останала толкова време. В никакъв случай. Просто, когато човек обича е склонен на всякакви самозаблуди.

Потърси помощ за изброените проблеми, но в тази среда трудно ще се оправиш. Напълно възможно е този тормоз да е причината...

Анонимна, дори не доизчетох поста ти. Временната финансова зависимост трябва много да те стряска, за да се подлагаш на всичко това. Или да си много сериозен мазохист. На 33 години би трябвало да имаш изградено чувство за самосьхранение.

Анонимен, поздравления - обзавела си се с клачическияТ насилник ,ама точно като по учебник. Готов е на какви ли не лигни като види ,че му бягаш /губи те според него/и вече като те усети сигурна  ти връща и за "бягството" и за съществуването ти изобщо...щото...нали се сещаш - без него си нищо, а усилието му да те задържи го дразни - точно защото е усилие да е не такъв, какъвто е. Ти пък си също класически пример за жертва, която докато си изрежда гадостите, които някой тъпак ѝ причинява,  после веднагически се сеща как той всъщност е добър човек и имате страхотни моменти и той може би не е виновен, пък ти може би  не го разбираш и сигурно можеш да се поправиш, щото той от поправки нема нужда, милия , пък и все пак нали не те бие...все още. Не само работа няма да имаш скоро и не само здравословни проблеми ще те връхлитат / щото  организмът реагира по-първично, когато е в нездравословна среда/, ами  и съвсем ще му повярваш, че не си способна да вирееш без него, от което ще се обезличиш .  За щастие си умен човек /по изказа личи/ и виждаш, че нещо не е наред /щом си пуснала този пост/, така че  си измисли стратегия  и си я следвай докато  си готова  за  физическото напускане. За първи път подкрепям идея за "театър", както го нарича Русалка и то точно, защото това ще ти даде   друга гледна точка - хем ще  имаш план да се подсигуриш, хем ще гледаш реакции,  които сама ще си режисирала и така /може би/ ще ти е по лесно да "прогледнеш". И...сигурно сама знаеш, сигурно и самото ти тяло знае - никога  не се опитвай да имаш деца от такъв човек! Прегръдка от мен за подкрепа

Анонимна, от колко време си в тази връзка?

Анонимна, действай смело и говори постоянно за този проблем. Това е един от начините да ти дойде смелостта да си тръгнеш.
Изключително съм щастлива, че освен, че аз избягах, след години точно с преповтаряне до безкрай на всички истории, аз и още една приятелка помогнахме на друга приятелка също да успее да избяга от нейния насилник. Нейното положение пък беше още по-лошо и от моето, но успя.
 

Прави са, но не само те- ти също се имаш за някаква, по- скоро за никаква, неспособна да се справи с нищо.
Че не обичаш себе си, че не се уважаваш, дори няма нужда да говорим.

Изход има и той е, да се изнесеш и да отидеш при вашите или при болния човек, когото обгрижвате, като поемеш по- голямата тежест, като компенсация че ще те издържат.
И ще си намериш работа.

Ако търсиш изход, а не само да се пооплачеш, де.

Анонимната ,ти това ли заслужаваш?Къде ти е достойнството?Къде ти е самоуважението?
Къде е чувството ти за самосъхранение?
Защо търпиш?Грозна ли си,глупава ли си,мъжете ли се свършиха?
Събери си багажа и бягай,защото той няма да спре да те тормози.И не си и помисляй да му раждаш дете.Той не заслужава.
Иди при майка си ,намери си работа,ще си помагате двете.
И повече никога не позволявай на никого да те нарича овца,крава.....
Хората се държат с теб така,както им позволяваш.

Анонимна,  пиши ми на лични,  ако искаш.

Анонимен, аз съм в подобна връзка вече 5 години, с тази разлика, че родих дете. И да, това Е биполярно разстройство. Не ти трябва. Пак добре, че е спрял да пие твоят. Аз си знам през какво съм минала... Едва сега нещата почнаха да се просветляват.  Когато детето е вече на 3, а аз тайно събрах всички материали, необходими, за да не ме заплашва, че ще ми вземе детето. Заявих му твърдо, че ще работя и ако не иска да ми помага с грижи по детето, твърдо го напускам и отивам в асоциация, която ще ми помогне. Осъзна се. Сега по-скоро аз съм лошата, а той мълчи, отмъщавам му сякаш за всичко. И сякаш нещата се изчерпват малко по малко, стоя, защото малкият много го обича.
Не ти трябва такава робия и мъка, бягай докато не е късно и си намери свестен мъж с който да си имате хубаво семейство и детенце.

Леле чета и ми се гади.Когато виждам такива жени като вас и ме е срам ,че съм жена.Вие си оправдавате собственото нежелание да го напуснете с децата,парите и т.н. От оплакване по такива форуми до никъде няма да стигнете ,ако си мислите,че на децата им е готино да стоят в дисфункционално семейство жестоко се лъжете.Спрете да се оправдавате и да подсмърчате ,а се вземете в ръце и си изисквайте спокойствието и сигурността, защото вечно ще сте с наведени главички и безгласни букви.Мъжете ви са усетили,че вие нямате грам самоуважение в себе си и затова ви тъпчат и мачкат,избивайки си комплексите върху вас.Ако сте си мазохистки нямам проблем седете си търпете си да ви тормозят и бият до спукване ,но поне не раждайте деца,защото не ги заслужавате.Какъв пример им давате ? Да са безгласни букви като вас или агресори като мъжете ви ?

Здравейте момичета,
ако има някоя жертва на дом. насилие от Русе с радост би и помогнала да се спаси.
Самата аз БЯХ жертва на домашно насилие. Спасих се на 23.09.2013 г, като траях 2 години.
НЕ СИ ЗАСЛУЖАВА ПОВЯРВАЙТЕ МИ!

Взех си и детето, въпреки заплахите му!

Всички тия льолцовци са едни и същи

Момичета намирате ли за нормално един баща да сърца със зъби срещу невръстно бебе, като не може да го успокои