Здравейте, днес получих поредният жесток шамар. Отвърнах му подобаващо- ударих го и замерих с чаша.Срамувам се от думите които му изнаговорих, но този човек умело изкарва най- лошото от мен на показ. Изпитвам смесица от чувства.Гневна съм, удари ме заради една неотсервирана от масата чаша.Виновна съм-за всичко съм виновна. За това, че съм лоша майка, съпруга, ужасна домакиня, проста и селянка. Обвинявам се, че не се научх да бъда безмълвна и безразлична, а му позволявам да ме провокира. През деветте кръга на ада минах и докоснах дъното. Изплашена съм, не мога да го напусна, ще ми вземе детето. Социално слаба майка съм с мижава докторантска стипендия. Отчаяна съм, нямам към кого да се обърна за помощ, родителите ми са болни( майка ми е с най- лошата диагноза), и не искам да ги притеснявам. Изплашена съм от чувствата които таи към мен, той се наслаждава от всичко това, без трохичка съжаление за постъпките си. Ставам сутрин- и се започва, прибирам се от работа- онтово и отново същата лента се върти. Край няма. Как да се спася, как?
- Публикувана: 12 юли 2016, 02:55 ч.
- Последно мнение: 3 септ. 2017, 20:36 ч.
Домашно насилие?
Здравейте, днес получих поредният жесток шамар. Отвърнах му подобаващо- ударих го и замерих с чаша.Срамувам се от думите които му изнаговорих, но този човек умело изкарва най- лошото от мен на показ. Изпитвам смесица от чувства.Гневна съм, удари ме заради една неотсервирана от масата чаша.Виновна съм-за всичко съм виновна. За това, че съм лоша майка, съпруга, ужасна домакиня, проста и селянка. Обвинявам се, че не се научх да бъда безмълвна и безразлична, а му позволявам да ме провокира. През деветте кръга на ада минах и докоснах дъното. Изплашена съм, не мога да го напусна, ще ми вземе детето. Социално слаба майка съм с мижава докторантска стипендия. Отчаяна съм, нямам към кого да се обърна за помощ, родителите ми са болни( майка ми е с най- лошата диагноза), и не искам да ги притеснявам. Изплашена съм от чувствата които таи към мен, той се наслаждава от всичко това, без трохичка съжаление за постъпките си. Ставам сутрин- и се започва, прибирам се от работа- онтово и отново същата лента се върти. Край няма. Как да се спася, как?
Има ли възможност за начало да започнеш работа и да имаш по добри доходи.
Как да се спася, как?
http://animusassociation.org/
http://pravatami.bg/558
http://www.mamatatkoiaz.bg/article/241/nacionalni-telefoni-za-sp … -domashno-nasilie
http://nasilie.eu/vidove-nasilie/%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB% … c0CFVIYGwod1GEGkg
Поне можеш да се консултираш какво да правиш, както и дали изобщо е възможно да ти отнеме детето. Защото аз силно се съмнявам, особено ако докажеш, че си жертва на домашно насилие. Ако не за себе си, направи го заради детето. Какво възпитание ще му дадете в такова семейство?
Всичко е в твоите ръце. Успех!
И защо заглавието на темата е с въпросителна? Да не би авторката да се колебае дали това е домашно насилие?! Авторке, ти си класическа жертва. А колко по-зле ще става, не е истина просто. Крайно време е да ти сработи инстинкта за самосъхранение и да се махнеш. Ако не заради себе си, то поне заради детето. Колко време мислиш, че ще мине, докато въпросния идиот посегне и на детето си? Няма да е много, вярвай. Кака Сийка добре ти е дала линкове. Използвай ги.
2. Каква зодия е мъжът?
Момиче, взимай се в ръце и започвай да търсиш изход. Използвай линковете, които ти дадоха, ще ти помогнат. Имаш варианти, повярвай! Най-лошият избор е да останеш с него.
Е,не за една чаша 
.Вземи си детето и го напусни освен,ако не искаш един ден да стане свидетел и да се травмира.Точно за това напуснах бившия си.Беше ми посегнал,защото съм си легнала да спя,ама нормалните хора в 1 часа сутринта си лягат.Пиян ли беше,ако пие можеш и това да кажеш пред съда,няма кой да ти вземе детето.И мен ме заплашваше,но полицая тогава му каза,няма как да вземеш детето,децата до 18 годишна възраст си остават при майката,освен ако майката е както ти изредиха по отгоре,наркоманка,алкохоличка,проститутка и т.н
.Вземи си детето и го напусни освен,ако не искаш един ден да стане свидетел и да се травмира.Точно за това напуснах бившия си.Беше ми посегнал,защото съм си легнала да спя,ама нормалните хора в 1 часа сутринта си лягат.Пиян ли беше,ако пие можеш и това да кажеш пред съда,няма кой да ти вземе детето.И мен ме заплашваше,но полицая тогава му каза,няма как да вземеш детето,децата до 18 годишна възраст си остават при майката,освен ако майката е както ти изредиха по отгоре,наркоманка,алкохоличка,проститутка и т.н Е,не за една чаша .Вземи си детето и го напусни освен,ако не искаш един ден да стане свидетел и да се травмира.Точно за това напуснах бившия си.Беше ми посегнал,защото съм си легнала да спя,ама нормалните хора в 1 часа сутринта си лягат.Пиян ли беше,ако пие можеш и това да кажеш пред съда,няма кой да ти вземе детето.И мен ме заплашваше,но полицая тогава му каза,няма как да вземеш детето,децата до 18 годишна възраст си остават при майката,освен ако майката е както ти изредиха по отгоре,наркоманка,алкохоличка,проститутка и т.н
.Вземи си детето и го напусни освен,ако не искаш един ден да стане свидетел и да се травмира.Точно за това напуснах бившия си.Беше ми посегнал,защото съм си легнала да спя,ама нормалните хора в 1 часа сутринта си лягат.Пиян ли беше,ако пие можеш и това да кажеш пред съда,няма кой да ти вземе детето.И мен ме заплашваше,но полицая тогава му каза,няма как да вземеш детето,децата до 18 годишна възраст си остават при майката,освен ако майката е както ти изредиха по отгоре,наркоманка,алкохоличка,проститутка и т.н
поискай помирение и се въздържай от насилие !
Израснала съм в семейство с постоянно насилие - побоища, крясъци, истерии. Тогава нямаше организации към които да се обърнеш. Пък и като си дете системното пребиване в един момент започва да изкривява съзнанието (мислиш си, че си го заслужил). Но сега времената са други. Грехота е жена да не потърси помощ - има достатъчно организации.
Бие ли детето? Защото ако и това прави, вярвай ми, последиците са необратими почти. Ще минат десетилетия и споменът за домашното насилие все още ще е жив в съзнанието на детето ви. Няма да повярваш, но това не се забравя никога. Така че организирай развода си по-бързичко.
поискай помирение и се въздържай от насилие !
Израснала съм в семейство с постоянно насилие - побоища, крясъци, истерии. Тогава нямаше организации към които да се обърнеш. Пък и като си дете системното пребиване в един момент започва да изкривява съзнанието (мислиш си, че си го заслужил). Но сега времената са други. Грехота е жена да не потърси помощ - има достатъчно организации.
Бие ли детето? Защото ако и това прави, вярвай ми, последиците са необратими почти. Ще минат десетилетия и споменът за домашното насилие все още ще е жив в съзнанието на детето ви. Няма да повярваш, но това не се забравя никога. Така че организирай развода си по-бързичко.
И посегна и на бебето ми,каза му "Ще те погреба" Е,това преля чашата Не знам от къде ми дойдоха сили,но повярвайте ми и аз не знам как,но щях да го убия,не знам кой и как ме спря да не го направя.Детето пищеше до 3 годишна възраст на сън,и мовтаряше "Мамо моля те не ме оставяй там,не искам там,мамо много те моля" Хубавото е,че сега не знам къде е и не ме интересува,аз и детето имаме нов по-добър живот и съ благодарна,че се отървах от онзи.
О,да ще започне да тормози и детето.Онзи моя бившия така правеше,детето беше на месец когато ми посегна с дете на ръце и то защото му направих забележка,да не пие,че е едва обяд.Стигна се до полиция,след месец два се сдобрихме И посегна и на бебето ми,каза му "Ще те погреба" Е,това преля чашата Не знам от къде ми дойдоха сили,но повярвайте ми и аз не знам как,но щях да го убия,не знам кой и как ме спря да не го направя.Детето пищеше до 3 годишна възраст на сън,и мовтаряше "Мамо моля те не ме оставяй там,не искам там,мамо много те моля" Хубавото е,че сега не знам къде е и не ме интересува,аз и детето имаме нов по-добър живот и съ благодарна,че се отървах от онзи.
[/quote]
къде ги намирате тези изроди !!
И посегна и на бебето ми,каза му "Ще те погреба" Е,това преля чашата Не знам от къде ми дойдоха сили,но повярвайте ми и аз не знам как,но щях да го убия,не знам кой и как ме спря да не го направя.Детето пищеше до 3 годишна възраст на сън,и мовтаряше "Мамо моля те не ме оставяй там,не искам там,мамо много те моля" Хубавото е,че сега не знам къде е и не ме интересува,аз и детето имаме нов по-добър живот и съ благодарна,че се отървах от онзи.[/quote]
къде ги намирате тези изроди !!
Е,не за една чаша .Вземи си детето и го напусни освен,ако не искаш един ден да стане свидетел и да се травмира.Точно за това напуснах бившия си.Беше ми посегнал,защото съм си легнала да спя,ама нормалните хора в 1 часа сутринта си лягат.Пиян ли беше,ако пие можеш и това да кажеш пред съда,няма кой да ти вземе детето.И мен ме заплашваше,но полицая тогава му каза,няма как да вземеш детето,децата до 18 годишна възраст си остават при майката,освен ако майката е както ти изредиха по отгоре,наркоманка,алкохоличка,проститутка и т.н
.Вземи си детето и го напусни освен,ако не искаш един ден да стане свидетел и да се травмира.Точно за това напуснах бившия си.Беше ми посегнал,защото съм си легнала да спя,ама нормалните хора в 1 часа сутринта си лягат.Пиян ли беше,ако пие можеш и това да кажеш пред съда,няма кой да ти вземе детето.И мен ме заплашваше,но полицая тогава му каза,няма как да вземеш детето,децата до 18 годишна възраст си остават при майката,освен ако майката е както ти изредиха по отгоре,наркоманка,алкохоличка,проститутка и т.н
О, значи той мисли за себе си, че е интелигентен гражданин, съпруг който не отказва секс на жена си и перфектен баща вероятно, за да ти говори така в момент, в който един от родителите ти е в тежко здравословно състояние. 
.Завършен нарцис и лишен от елементарно съчувствие индивид.Жертва на психическо насили си, в случай, че не си сигурна/има питанка в заглавието ти/ и е наложително да се свържеш с организация, която се бори с това и реално да ти помогнат, за да отстраниш от живота си това подбие на човек и да не те смаже от бой един ден.Той вероятно е по-едър от теб, но това не бива да те плаши, а мотивира да се задействаш незабавно!Кураж. 
.Завършен нарцис и лишен от елементарно съчувствие индивид.Жертва на психическо насили си, в случай, че не си сигурна/има питанка в заглавието ти/ и е наложително да се свържеш с организация, която се бори с това и реално да ти помогнат, за да отстраниш от живота си това подбие на човек и да не те смаже от бой един ден.Той вероятно е по-едър от теб, но това не бива да те плаши, а мотивира да се задействаш незабавно!Кураж. поискай помирение и се въздържай от насилие !
Израснала съм в семейство с постоянно насилие - побоища, крясъци, истерии. Тогава нямаше организации към които да се обърнеш. Пък и като си дете системното пребиване в един момент започва да изкривява съзнанието (мислиш си, че си го заслужил). Но сега времената са други. Грехота е жена да не потърси помощ - има достатъчно организации.
Бие ли детето? Защото ако и това прави, вярвай ми, последиците са необратими почти. Ще минат десетилетия и споменът за домашното насилие все още ще е жив в съзнанието на детето ви. Няма да повярваш, но това не се забравя никога. Така че организирай развода си по-бързичко.
И посегна и на бебето ми,каза му "Ще те погреба" Е,това преля чашата Не знам от къде ми дойдоха сили,но повярвайте ми и аз не знам как,но щях да го убия,не знам кой и как ме спря да не го направя.Детето пищеше до 3 годишна възраст на сън,и мовтаряше "Мамо моля те не ме оставяй там,не искам там,мамо много те моля" Хубавото е,че сега не знам къде е и не ме интересува,аз и детето имаме нов по-добър живот и съ благодарна,че се отървах от онзи.
Не я заблуждавайте, че не могат да й вземат децата. С познати,където трябва,всичко е възможно.
Никак не е лесно. Майката наистина трябва да е психически нестабилна, алкохолична, проститутка или наркоманка. Като тези проблеми се доказват от лекар(освен проституцията разбира се), на голи обвинения никой не вярва. 
Както Бухтичка каза- в 95% от случаите са голи заплахи- който е бил безотговорен баща няма да се юрне сам да отглежда 1-2 деца на инат на майка им...
Единствения по-страшен вариант е при обвиненията между двамата кой е по-лош родител да се намеси Закрила на детето и ако наистина родителския им капацитет е много нисък да настани детето/децата при приемни родители...
Както Бухтичка каза- в 95% от случаите са голи заплахи- който е бил безотговорен баща няма да се юрне сам да отглежда 1-2 деца на инат на майка им...
Единствения по-страшен вариант е при обвиненията между двамата кой е по-лош родител да се намеси Закрила на детето и ако наистина родителския им капацитет е много нисък да настани детето/децата при приемни родители...
Камалия, говоря от личен опит. Не съм нито алкохоличка,нито проститука,но съда присъди децата на баща им. И моят адвокат беше сигурен,че успеха ни е 100%,но... Пак казвам,че ако си пиеш кафето с когото трябва всичко е възможно. Особено в малките градове.
Тези битки винаги са тежки. Но това не значи, че не трябва да ги водим.
Тези битки винаги са тежки. Но това не значи, че не трябва да ги водим.
къде ги намирате тези изроди !!
Охо, намираме ги, и още как!
Моят не изглеждаше да е изрод, ама преди година и малко време взе да ме души защото на телефона ми изписка актуализация (според него любовника ми пишеше). Не спря докато не видя че посинявам! След това ми счупи телефона, за да не мога да извикам полиция, а накрая малко преди да дойдат полицаите вкъщи дофтаса и любовницата му да ни умирява.
къде ги намирате тези изроди !!
Охо, намираме ги, и още как!
Моят не изглеждаше да е изрод, ама преди година и малко време взе да ме души защото на телефона ми изписка актуализация (според него любовника ми пишеше). Не спря докато не видя че посинявам! След това ми счупи телефона, за да не мога да извикам полиция, а накрая малко преди да дойдат полицаите вкъщи дофтаса и любовницата му да ни умирява.
Жекова,
и на какво основание присъдиха децата на бащата? Колко годишни са те?
и на какво основание присъдиха децата на бащата? Колко годишни са те?
А би ли споделила как завърши всичко? Ако желаеш, разбира се.
Разбира се,
Спомням си, че полицаите тогава ме посъветваха да отида с тях до районното и да пусна жалба, но аз не отидох... Поне имах благоразумитео да си извадя медицинско. Не го напуснах тогава, той ми обеща, че повече няма да се случи нещо подобно и аз, патката, му повярвах. Та това повече беше точно още две седмици. Помолих полицаите да го изведат от нас и никога повече не го пуснах. Подадох молба за разво и след 4 месца бяхме разведени.
Здравейте,имам нужда от помощ и от съвет най-вече.
Направих грешката да се омъжа за човек,когото познавах от 6 месеца.Успя да ме заблуди-беше внимателен,умен,забавен,красив.
Малко след това разбра,че съм бременна.Бяхме щастливи...живеех в приказка.
Сега съм в 6 месец и Ада ми започна!
Проверява ми телефона,забрани ми да контактувам с почти всички приятели.На няколко пъти ми посегна без повод,просто бях изказала мнение.
Майка ми разбра,но е против да го изгоня,защото щели да ни се смеят хората,че сме били женени само няколко месеца.
Снощи пак ми спретна скандал и ме заплаши,че ще ме пребие жестоко...Страх ме е от него,направо не ми се и прибира вкъщи.Ясно е,че не мога да сложа край...Повтарям си,че трябва да си мълча,докато се роди детето,тъкмо ще мине малко време и краткия ни брак няма да изглижда толкова "смешен".
Но как да издържа,как да си мълча,как да се държа?
Колкото и да е грешно,моля се да му се случи нещо,че да се отърва!
Направих грешката да се омъжа за човек,когото познавах от 6 месеца.Успя да ме заблуди-беше внимателен,умен,забавен,красив.
Малко след това разбра,че съм бременна.Бяхме щастливи...живеех в приказка.
Сега съм в 6 месец и Ада ми започна!
Проверява ми телефона,забрани ми да контактувам с почти всички приятели.На няколко пъти ми посегна без повод,просто бях изказала мнение.
Майка ми разбра,но е против да го изгоня,защото щели да ни се смеят хората,че сме били женени само няколко месеца.
Снощи пак ми спретна скандал и ме заплаши,че ще ме пребие жестоко...Страх ме е от него,направо не ми се и прибира вкъщи.Ясно е,че не мога да сложа край...Повтарям си,че трябва да си мълча,докато се роди детето,тъкмо ще мине малко време и краткия ни брак няма да изглижда толкова "смешен".
Но как да издържа,как да си мълча,как да се държа?
Колкото и да е грешно,моля се да му се случи нещо,че да се отърва!
Майка ми разбра,но е против да го изгоня,защото щели да ни се смеят хората,че сме били женени само няколко месеца.
........Ясно е,че не мога да сложа край...Повтарям си,че трябва да си мълча,докато се роди детето,тъкмо ще мине малко време и краткия ни брак няма да изглижда толкова "смешен".
........Ясно е,че не мога да сложа край...Повтарям си,че трябва да си мълча,докато се роди детето,тъкмо ще мине малко време и краткия ни брак няма да изглижда толкова "смешен".
Какви са тези идиотщини?
В 19 век ли живеем? И каква е тази майка егоистка, за която общественото мнение е по-важно от доброто на дъщеря и? Егати хората имало, брей Щом ти е посегнал да те бие това елиминира всички дилеми - бягаш от него. Стига егоистичната ти майка, загрижена за имиджа си, да не те остави да спиш пред вратата, а ти да си без доходи. Тогава лошо наистина
Ниа, бягай още преди раждането! Хората не те интересува какво мислят, повярвай ми - те преминават и изчезват от живота ти. Майка ти в случая ти дава лош съвет - да се съсипваш, че да удовлетвориш някакво имагинерно хорско отношение 
Бягай веднага, с бебе на ръце ще си зависима в много отношения, а сега ако се разведеш до раждането, може да не признаеш бащинството му при раждането, което ще ти спести много манипулации
Freida, не знам каква е причината да се страхуваш, че ще ти отнеме детето, но ако се обърнеш към неправителствена организация, работеща с жени, пострадали от насилие и тя стоi зад гърба ти, ще си подкрепена и ще си в много добра позиция. Освн това не вярвам, че докторант може да няма приемлив социален статус Най-вероятно насилника те е смачкал и те плаши с това.
Обърни се към фондация "Асоциация Анимус", назначи си час за консултация и ще си изясниш постепенно какви са ти шансовете, какво искаш и т.н.
Бягай веднага, с бебе на ръце ще си зависима в много отношения, а сега ако се разведеш до раждането, може да не признаеш бащинството му при раждането, което ще ти спести много манипулацииFreida, не знам каква е причината да се страхуваш, че ще ти отнеме детето, но ако се обърнеш към неправителствена организация, работеща с жени, пострадали от насилие и тя стоi зад гърба ти, ще си подкрепена и ще си в много добра позиция. Освн това не вярвам, че докторант може да няма приемлив социален статус
Най-вероятно насилника те е смачкал и те плаши с това. Обърни се към фондация "Асоциация Анимус", назначи си час за консултация и ще си изясниш постепенно какви са ти шансовете, какво искаш и т.н.
Ния не виждам друг вариант освен да се махнеш.Решила со да чакаш раждането и вместо да си спокойна ти се тресеш от страх.Ами ако наистина те пребие.Мислиш ли как това напрежение се отразява на бебето.
Имаш ли някакви доходи.
Баща имаш ли и какво мисли той.
Майка ти просто не ми се коментира
Имаш ли някакви доходи.
Баща имаш ли и какво мисли той.
Майка ти просто не ми се коментира
С баща ми не сме близки,не мога да разчитам на него...В общи линии съм тотално сама! Жилището е мое,страх ме е да кажа-"махай се",защото не знам каква ще му е реакцията...
Веднъж беше казал,че дори и да ми направи нещо,готов е ако ще и в затвора да влезе,за да си понесе наказанието.
Какво ви говори това?!
Жилището е мое,страх ме е да кажа-"махай се",защото не знам каква ще му е реакцията...Веднъж беше казал,че дори и да ми направи нещо,готов е ако ще и в затвора да влезе,за да си понесе наказанието.
Какво ви говори това?!
Казваш, че бил умен.
Сядаш и му казваш спокойно, че искаш да се разделите и че е чудовище да посегне на бременната си жена. Обясняваш му, че има варинат да се разберете като интелигентни хора, без детето ви да страда от селски панаири. Той да бъде просто баща. Другия вариант е да го изгониш насила, да си извадиш ограничетелна заповед и да му създадеш много проблеми, единия от който ще е да си вижда детето. Той да си избере вариант.
Говори спокойно и равно, без скандали и истерии.
Сядаш и му казваш спокойно, че искаш да се разделите и че е чудовище да посегне на бременната си жена. Обясняваш му, че има варинат да се разберете като интелигентни хора, без детето ви да страда от селски панаири. Той да бъде просто баща. Другия вариант е да го изгониш насила, да си извадиш ограничетелна заповед и да му създадеш много проблеми, единия от който ще е да си вижда детето. Той да си избере вариант.
Говори спокойно и равно, без скандали и истерии.
Ния, много те моля, отиди да спиш тази вечер някъде - при приятелка, роднини, на хотел. Нека остане сам, нека ти звънне -кажи му, че искаш да се маха.
Ти не разбираш - сега детето ти е в теб, спи, яде, топло му е -всичко става докато е в теб, всичко му е подсигурено. Когато се роди, ще ти бъде хиляда пъти по-трудно да тръгнеш с него нанякъде, ти самата ще си много по-ангажирана от сега.
Освен това, няма такова нещо като кратък и затова смешен брак. Пълни измишльотини. Апартаментът, въпреки че е твой, щом живеете с мъжа ти в него, става семейно жилище и колкото повече време минава, толкова по-трудно ще е да го изгониш (тук някой специалист трябва да те консултира).
А ако има някой роднина или близък от мъжки пол, който да отиде и да го уведоми, че трябва да се маха, още по-добре. И след това да смени ключалката.
НЕ СИ ПРИЧИНЯВАЙ ТОВА, ТАЗИ ВЕЧЕР ДА БЪДЕШ ТАМ, КЪДЕТО ЩЕ ТЕ ТОРМОЗЯТ.
И не мисли как ще караш нататък без неговата подкрепа. Това не е на дневен ред, ще го измислиш после.
Ако не можеш да измислиш къде да отидеш, обади се 112. Не на фондации и други. Обади се направо на 112.
Пиша ти на лични.
Ти не разбираш - сега детето ти е в теб, спи, яде, топло му е -всичко става докато е в теб, всичко му е подсигурено. Когато се роди, ще ти бъде хиляда пъти по-трудно да тръгнеш с него нанякъде, ти самата ще си много по-ангажирана от сега.
Освен това, няма такова нещо като кратък и затова смешен брак. Пълни измишльотини. Апартаментът, въпреки че е твой, щом живеете с мъжа ти в него, става семейно жилище и колкото повече време минава, толкова по-трудно ще е да го изгониш (тук някой специалист трябва да те консултира).
А ако има някой роднина или близък от мъжки пол, който да отиде и да го уведоми, че трябва да се маха, още по-добре. И след това да смени ключалката.
НЕ СИ ПРИЧИНЯВАЙ ТОВА, ТАЗИ ВЕЧЕР ДА БЪДЕШ ТАМ, КЪДЕТО ЩЕ ТЕ ТОРМОЗЯТ.
И не мисли как ще караш нататък без неговата подкрепа. Това не е на дневен ред, ще го измислиш после.
Ако не можеш да измислиш къде да отидеш, обади се 112. Не на фондации и други. Обади се направо на 112.
Пиша ти на лични.
И нека не те спира страхът от заплахите, че е готов да влезе и в затвора. ВСИЧКИ насилници говорят точно това. И разчитат на страхът на жертвите си. Минала съм през същото нещо, с разликата, че успях да избягам, когато детето ми беше на 2 години. Много те моля, послушай съветите ни и го изгони. Извади медицинско, ако можеш, извади ограничителна заповед и т.н. Обади се веднага на Анимус или друга фондация, на полиция ... и действай, бъди смела, не се поддавай на страха !!!
С баща ми не сме близки,не мога да разчитам на него...В общи линии съм тотално сама! Жилището е мое,страх ме е да кажа-"махай се",защото не знам каква ще му е реакцията...
Веднъж беше казал,че дори и да ми направи нещо,готов е ако ще и в затвора да влезе,за да си понесе наказанието.
Какво ви говори това?!
Жилището е мое,страх ме е да кажа-"махай се",защото не знам каква ще му е реакцията...Веднъж беше казал,че дори и да ми направи нещо,готов е ако ще и в затвора да влезе,за да си понесе наказанието.
Какво ви говори това?!
Говори, че ако ти го търпиш, значи си 1) мазохист спрямо себе си; 2) садист, защото позволяваш детето ти да понася последиците от постоянния стрес, в който живееш. Съжалявам, но време е да се опомниш. Вземай мерки.
Изплашена съм, не мога да го напусна, ще ми вземе детето. Социално слаба майка съм с мижава докторантска стипендия. Отчаяна съм, нямам към кого да се обърна за помощ, родителите ми са болни( майка ми е с най- лошата диагноза), и не искам да ги притеснявам.
Ужасяващо е колко такива истории има тук Наистина има добри организации, които могат да консултират и помагат на хора в подобно положение, но ако Freida иска да си намери някаква работа, която да й закрепи финансовото положение, ще се радвам да ударя едно рамо.
И за нея и другите жени в подобно положение ми е тъжно, но децата са най-големите жертви на всичко това. Те нямат НИКАКЪВ избор.
Наистина има добри организации, които могат да консултират и помагат на хора в подобно положение, но ако Freida иска да си намери някаква работа, която да й закрепи финансовото положение, ще се радвам да ударя едно рамо.И за нея и другите жени в подобно положение ми е тъжно, но децата са най-големите жертви на всичко това. Те нямат НИКАКЪВ избор.
Искам да ти кажа да го разкараш докато не те е претрепал,баща ми е такъв,обаче аз не мога да се разведа с него за разлика от тебе!Ако трябва си намери любовник при който да отидеш с детето ти и който да те защитава от тоя ръб.Ако си готина мацка няма да имаш проблеми,кво си се вкопала само с тоя!Изчезвай и си живей живота.
Искам да ти кажа да го разкараш докато не те е претрепал,баща ми е такъв,обаче аз не мога да се разведа с него за разлика от тебе!Ако трябва си намери любовник при който да отидеш с детето ти и който да те защитава от тоя ръб.Ако си готина мацка няма да имаш проблеми,кво си се вкопала само с тоя!Изчезвай и си живей живота.
.Щом жилището е нейно,да отиде до приятелка,да му звънне и да каже да си вдига гълъбите от там. Искам да ти кажа да го разкараш докато не те е претрепал,баща ми е такъв,обаче аз не мога да се разведа с него за разлика от тебе!Ако трябва си намери любовник при който да отидеш с детето ти и който да те защитава от тоя ръб.Ако си готина мацка няма да имаш проблеми,кво си се вкопала само с тоя!Изчезвай и си живей живота.
.Щом жилището е нейно,да отиде до приятелка,да му звънне и да каже да си вдига гълъбите от там.
Обвинявам се, че не се научх да бъда безмълвна и безразлична, а му позволявам да ме провокира.
Съвсем не е вярно, че за да ти вземат попечителството на детето трябва да си "луда, наркоманка или проститука".
Майка ми е загубила попечителството на двете си деца от първия й брак, а не е нищо от гореспоменатите.
До колкото знам историята от сестрите ми и от нея, случаят е бил много сериозна манипулация от страна на свекито към децата й. Майка ми е била само уикендите с децата си. След като се е омъжила повторно и съм се родила аз, сестрите ми бяха в пубертета вече и сами поискаха законно да се върнат при нея. Изведнъж стана много пренаселено в нас, но пък и весело.
НО както и да е, сега малко повече по темата, аз съм преживяла същата история както ти, само че- аз бях детето. Когато започнаха кошмарите мисля че бях на 5 годинки. Но, не бях детето, което се преструва че спи, и плаче тихо. Ооо не, аз започвах да бия баща си, и да спасявам майка ми на тази такава крехка възраст за мен. Молих я по какви ли не начини да се разведат, баща ми никога не е посягал на мен, но на нея... След години мрънкане и умоляване от моя страна, тя реши да се разведат. Бях вече на 11 години. Продадохме апартамента, и с нашата половина си купихме по- малък в по- отдалечен квартал, но бяхме добре.
Естествено, когато баща ми спря да пие и почна да се мазни, тя го пусна в новото ни жилище, ВЪПРЕКИ моите викове и крясъци да не го прави. Естествено след месец- всичко по старо му. Което повдига въпроса ЗАЩО СТЕ ТАКИВА МАЗОХИСТИ?! Ще ви кажа защо, защото всичко тръгва от детството ви, бащата на майка ми е бил такъв, а майка й с огромна обич към брат й, зародила неизкореними комплекси в главата на майка ми, която несъзнателно попада в същия омагьосан кръг. Защото, каквото вижда едно дете вкъщи- това приема за нормално и естествено.
Е, да се надяваме, че аз наруших този кръг. В момента годеника ми само да ми повиши тон дори и леко, бива сериозно скастрен, и е предупреден, че проявили някаква агресия към мен била тя физическа или психическа- му закупувам еднопосочен билет. И той като дете е преживял това, даже при него доста по- ужасяващо, но това е друга тема. Да се надяваме, че двамата ще се подкрепяме, и ще преживеем някак си психическите си травми от деца. Всъщност, няма да се надявам, знам че ще успеем! Защото това не е наша вина, няма да плащам за чужди грешки цял живот.
Малко ли платих за това мое преждевременно израстване, и насилствено ставане на възрастен човек в тази ранна възраст. На 18 години получих психически срив, паник атаки, чудесии, ужасяващ панически страх от всичко. Сега съм на 25 и още се боря, но не се предавам, нито и на психиатър съм ходила, нито и ще отида, защото за чужди грешки не плащам. Ще успея и сама!
Така че, госпожо, на която ви е много трудно да си вземете живота в ръце, стига сте си търсила оправдания, и да бъдете такава пъзла. СТРАХ това е, което ви спира, нищо друго. Спира ви мисълта за нещо, което евентуално може да се случи, не нещо, което е факт.
Защото ако не действате, рискувате вашето дете един ден да е "луда, наркоманка или проститука"
Майка ми е загубила попечителството на двете си деца от първия й брак, а не е нищо от гореспоменатите.
До колкото знам историята от сестрите ми и от нея, случаят е бил много сериозна манипулация от страна на свекито към децата й. Майка ми е била само уикендите с децата си. След като се е омъжила повторно и съм се родила аз, сестрите ми бяха в пубертета вече и сами поискаха законно да се върнат при нея. Изведнъж стана много пренаселено в нас, но пък и весело.
НО както и да е, сега малко повече по темата, аз съм преживяла същата история както ти, само че- аз бях детето. Когато започнаха кошмарите мисля че бях на 5 годинки. Но, не бях детето, което се преструва че спи, и плаче тихо. Ооо не, аз започвах да бия баща си, и да спасявам майка ми на тази такава крехка възраст за мен. Молих я по какви ли не начини да се разведат, баща ми никога не е посягал на мен, но на нея... След години мрънкане и умоляване от моя страна, тя реши да се разведат. Бях вече на 11 години. Продадохме апартамента, и с нашата половина си купихме по- малък в по- отдалечен квартал, но бяхме добре.
Естествено, когато баща ми спря да пие и почна да се мазни, тя го пусна в новото ни жилище, ВЪПРЕКИ моите викове и крясъци да не го прави. Естествено след месец- всичко по старо му. Което повдига въпроса ЗАЩО СТЕ ТАКИВА МАЗОХИСТИ?! Ще ви кажа защо, защото всичко тръгва от детството ви, бащата на майка ми е бил такъв, а майка й с огромна обич към брат й, зародила неизкореними комплекси в главата на майка ми, която несъзнателно попада в същия омагьосан кръг. Защото, каквото вижда едно дете вкъщи- това приема за нормално и естествено.
Е, да се надяваме, че аз наруших този кръг. В момента годеника ми само да ми повиши тон дори и леко, бива сериозно скастрен, и е предупреден, че проявили някаква агресия към мен била тя физическа или психическа- му закупувам еднопосочен билет. И той като дете е преживял това, даже при него доста по- ужасяващо, но това е друга тема. Да се надяваме, че двамата ще се подкрепяме, и ще преживеем някак си психическите си травми от деца. Всъщност, няма да се надявам, знам че ще успеем! Защото това не е наша вина, няма да плащам за чужди грешки цял живот.
Малко ли платих за това мое преждевременно израстване, и насилствено ставане на възрастен човек в тази ранна възраст. На 18 години получих психически срив, паник атаки, чудесии, ужасяващ панически страх от всичко. Сега съм на 25 и още се боря, но не се предавам, нито и на психиатър съм ходила, нито и ще отида, защото за чужди грешки не плащам. Ще успея и сама!
Така че, госпожо, на която ви е много трудно да си вземете живота в ръце, стига сте си търсила оправдания, и да бъдете такава пъзла. СТРАХ това е, което ви спира, нищо друго. Спира ви мисълта за нещо, което евентуално може да се случи, не нещо, което е факт.
Защото ако не действате, рискувате вашето дете един ден да е "луда, наркоманка или проститука"
поискай помирение и се въздържай от насилие !
поискай помирение и се въздържай от насилие !
Каква е гаранията че следващия няма отново да я налага като брашнян човал !!!
Аз бях прочела това и мислех, че тя е авторката.
Здравейте,имам нужда от помощ и от съвет най-вече.
Направих грешката да се омъжа за човек,когото познавах от 6 месеца.Успя да ме заблуди-беше внимателен,умен,забавен,красив.
Малко след това разбра,че съм бременна.Бяхме щастливи...живеех в приказка.
Сега съм в 6 месец и Ада ми започна!
Проверява ми телефона,забрани ми да контактувам с почти всички приятели.На няколко пъти ми посегна без повод,просто бях изказала мнение.
Майка ми разбра,но е против да го изгоня,защото щели да ни се смеят хората,че сме били женени само няколко месеца.
Снощи пак ми спретна скандал и ме заплаши,че ще ме пребие жестоко...Страх ме е от него,направо не ми се и прибира вкъщи.Ясно е,че не мога да сложа край...Повтарям си,че трябва да си мълча,докато се роди детето,тъкмо ще мине малко време и краткия ни брак няма да изглижда толкова "смешен".
Но как да издържа,как да си мълча,как да се държа?
Колкото и да е грешно,моля се да му се случи нещо,че да се отърва!
Направих грешката да се омъжа за човек,когото познавах от 6 месеца.Успя да ме заблуди-беше внимателен,умен,забавен,красив.
Малко след това разбра,че съм бременна.Бяхме щастливи...живеех в приказка.
Сега съм в 6 месец и Ада ми започна!
Проверява ми телефона,забрани ми да контактувам с почти всички приятели.На няколко пъти ми посегна без повод,просто бях изказала мнение.
Майка ми разбра,но е против да го изгоня,защото щели да ни се смеят хората,че сме били женени само няколко месеца.
Снощи пак ми спретна скандал и ме заплаши,че ще ме пребие жестоко...Страх ме е от него,направо не ми се и прибира вкъщи.Ясно е,че не мога да сложа край...Повтарям си,че трябва да си мълча,докато се роди детето,тъкмо ще мине малко време и краткия ни брак няма да изглижда толкова "смешен".
Но как да издържа,как да си мълча,как да се държа?
Колкото и да е грешно,моля се да му се случи нещо,че да се отърва!
Нямате ли някакво себеуважение? И ако не мислите за себе си, помислете за детето Ви! Коя нормална майка ще остане в дом, в който има насилие и ще бележи психиката на едно невинно дете?!?
Не си намирайте оправдания! Има организации и хора, които помагат на такива като Вас! Детето няма да бъде присъдено на баща - насилник! Напуснете веднага, заради Вас, заради детето! Длъжна сте!
Не си намирайте оправдания! Има организации и хора, които помагат на такива като Вас! Детето няма да бъде присъдено на баща - насилник! Напуснете веднага, заради Вас, заради детето! Длъжна сте!
Здравейте. Много се извинявам, че се закачам за темата на авторката и то като анонимна, но не знам как да направя нова тема без да си ползвам ника. А не искам да си позлвам ника, защото има хора, които ме познават тук. Много искам да споделя какво се случва с мен обаче и да помоля за съвети. Аз мисля, че съм жертва на психически тормоз. Аз съм на 33 години и имам партньор. Нямаме брак. Още от самото начало имаше тежки присъпи на ярост от негова страна. Затваряне на телефона му беше любимо. Първо беше силна ревност, ако сме на купон не ме пуска да мръдна от него, ако отида дори да си сипя едно питие ме обвиняваше в изневяра. Беше често пиян тогава. Сега не пие почти. После обърна плочата и започна да иска да се разделяме непрекъснато. Бягаше от мен. Буквално. Криеше се с дни и не вдигаше телефона много често. Каквото и да се случваше аз бях виновна. Винаги обаче се завръщаше и почваше да ми сваля звезди. Защо останах при него не знам. Обичах го в мойта си представа за любов. Някаква изкривена явно. И желание да го променя за добро.
Към днешна дата при нас нещата са 50 на 50. Имаме и щастливи моменти, в които всичко е супер и много се обичаме. Той пак сваля звезди тогава. Ама после идват много тъмни моменти. Това, което се случва сега е следното:
Аз съм финансово зависима от него, защото съм без работа от известно време. Той вече не пие толкова и изкарва доста добри пари. Проблемите ни са други вече. Натяква ми за парите и иска да си търся работа. Ако ми се дават пари се иска обяснение за какво са похарчени. Уж така невинно се пита това, но ако той реши, че е глупава покупката става скандал. Да започна да спортувам, че съм била дебела. Аз много страдам от тия изказвания. Хвърля предмети по мен ако се ядоса при караница или удря по повърхности. Мен не ме е удрял, но е заплашвал, че ще ме фрасне. Обижда ме с каквито се сетите епитети: лигла, мърла, овца, крава, тъпа. Почна и пред майка ми да ме обижда и окото не му мига. Гони ме от апартамента си ако реши. Не съм му готвела достатъчно, не съм чистела достатъчно. Не ми дава да променям нищо в жилището и да стане по-приятно за живеене, защото то си е негово и той плаща за мебелите. Много се ядосва ако нещо стане с мебелите. Аз се хващам, че получавам паника ако има петно на дивана например или съм счупила нещо и почвам да се чудя как да го скрия. Всичко той определя как ще бъде. Иска да ходи в чужбина да работи и ме обвинява, че само заради мен стоял в тая държава. А аз не мога да тръгна никъде сега, защото имам болен близък, за който се грижим със семейството. Преди години аз имах шанс за чужбина, но той тогава ми се увеси на врата и ми каза, че без мене не може да живее и се държеше прекрасно до момента, в който шанса за чужбина изчезна. Не беше само той причината да не замина де. Имаше и други причини. Сега новото е, че иска дете и ако нямало да му родя едно да съм го оставела да си го направи с друга. А аз имам в момента и здравословни проблеми. Той се дразни на проблемите ми. Разпадала съм се. Как сме щели да имаме деца. Но не е само това причината да не искам явно. Може би подсъзнателно ме е страх от този човек да имам дете. Ама той утре ще реши да ме изхвърли пак и после какво правим. Въпреки, че както казах не съм първа младост не мога да се реша на дете. Това ме кара да си мисля, че ще стана просто една робиня. Майка му е властна и съм убедена, че ще иска да се намеси във всичко. Тяхното семейство ме имат мен за някаква, която не може сама в живота да се оправя. Била съм се държала аз като дете. После в розовите моменти на щастие се убеждавам, че е време и че трябва да родя едно дете. После той пак решава, че съм му крива. Това е като въртележка някаква. Не знам има ли изход.
Към днешна дата при нас нещата са 50 на 50. Имаме и щастливи моменти, в които всичко е супер и много се обичаме. Той пак сваля звезди тогава. Ама после идват много тъмни моменти. Това, което се случва сега е следното:
Аз съм финансово зависима от него, защото съм без работа от известно време. Той вече не пие толкова и изкарва доста добри пари. Проблемите ни са други вече. Натяква ми за парите и иска да си търся работа. Ако ми се дават пари се иска обяснение за какво са похарчени. Уж така невинно се пита това, но ако той реши, че е глупава покупката става скандал. Да започна да спортувам, че съм била дебела. Аз много страдам от тия изказвания. Хвърля предмети по мен ако се ядоса при караница или удря по повърхности. Мен не ме е удрял, но е заплашвал, че ще ме фрасне. Обижда ме с каквито се сетите епитети: лигла, мърла, овца, крава, тъпа. Почна и пред майка ми да ме обижда и окото не му мига. Гони ме от апартамента си ако реши. Не съм му готвела достатъчно, не съм чистела достатъчно. Не ми дава да променям нищо в жилището и да стане по-приятно за живеене, защото то си е негово и той плаща за мебелите. Много се ядосва ако нещо стане с мебелите. Аз се хващам, че получавам паника ако има петно на дивана например или съм счупила нещо и почвам да се чудя как да го скрия. Всичко той определя как ще бъде. Иска да ходи в чужбина да работи и ме обвинява, че само заради мен стоял в тая държава. А аз не мога да тръгна никъде сега, защото имам болен близък, за който се грижим със семейството. Преди години аз имах шанс за чужбина, но той тогава ми се увеси на врата и ми каза, че без мене не може да живее и се държеше прекрасно до момента, в който шанса за чужбина изчезна. Не беше само той причината да не замина де. Имаше и други причини. Сега новото е, че иска дете и ако нямало да му родя едно да съм го оставела да си го направи с друга. А аз имам в момента и здравословни проблеми. Той се дразни на проблемите ми. Разпадала съм се. Как сме щели да имаме деца. Но не е само това причината да не искам явно. Може би подсъзнателно ме е страх от този човек да имам дете. Ама той утре ще реши да ме изхвърли пак и после какво правим. Въпреки, че както казах не съм първа младост не мога да се реша на дете. Това ме кара да си мисля, че ще стана просто една робиня. Майка му е властна и съм убедена, че ще иска да се намеси във всичко. Тяхното семейство ме имат мен за някаква, която не може сама в живота да се оправя. Била съм се държала аз като дете. После в розовите моменти на щастие се убеждавам, че е време и че трябва да родя едно дете. После той пак решава, че съм му крива. Това е като въртележка някаква. Не знам има ли изход.
Веднага се махай от този човек. Да му родиш дете означава да съсипеш и своя, и на детето живот. Щом си зависима финансово е по-сложно, но не си търси извинения и причини да останеш. Намери си първо работа, начертай си план какво да правиш и бягай. Приеми го като нещо, от което буквално зависи животът ти. В никакъв случай не забременявай, такъв баща е най-лошото, което можеш да причиниш на бъдещото си дете.Уверявам те, че дори да останеш бездетна и сама ще е в пъти по-добре. След като изобщо се чудиш, значи не го разбираш, но дано успееш да се измъкнеш. Истинското физическо насилие е въпрос на много малко време. Другото никога няма да спре.
До сега писах, пък то го изтри. Искам само да вметна, че това, което казвам е тъмната страна, затова казах 50 на 50. А после понякога следват месеци на затишите, любов и разбирателство с него. Тоест винаги е така. Години вече. Месеци на любов и после месеци на скандали и гореописаното. Почти всички случки горе са от тъмните му периоди. Винаги е като въртележка. Има и много щастливи моменти. Колкото и това да звучи странно. Затова съм била винаги така объркана и затова съм обмисляла и дете с него. Дори съм обмисляла семейна терапия или нещо подобно, защото в светлите моменти съм имала надежда, че има шанс, че той може би има някаво биполярно разстроство или нещо подобно, защото става друг човек буквално. Може да е супер мил, добър, любящ и честно казано е страхотен с децата и те много го обичат. Това на брат му той го обожава. Съвсем не е само злодей и не мисля, че просто го изграе на добър в добрите си моменти, защото те понякога са месеци наред. Вече и не пие, защото алкохола правеше нещата много зле. Затова нещата са били винаги при мен много объркани. Това негово мило състояние понякога може да е месеци, но винаги ще следва избухване и промяна. Не си търся оправдание.
Пишеш доста интелигентно. Вземи порови и прочети за поведението на насилниците.Това, което описваш, е много характерно. Много жени, стояли в такива връзки, казват същото. С времето светлите периоди ще стават много по-малко. Това, че обича деца, изобщо не е критерий. Ако сега си позволява да те обижда и инижава, представи си какво ще е да го прави пред собственото си дете.
На прав път си, тоест започваш да осъзнаваш, че това Е домашно насилие. Като бивша жертва на такова знам, че човек е объркан, заслепен, особено ако още има любов към него. При теб очевидно е така. Много добре знам, че не е лесно да го напуснеш и постоянно се питаш ами ако това, ами ако онова ... ?!? Също знам и че в миговете на просветление си казваш, че ето, нещата се оправят. Няма да се оправят. Знам какво е и да трепериш от страх да не стане проблем, независимо дали е заради петното на дивана, дали не си говорила с някой друг, дали еди какво си ... Аз треперех постоянно и любимият ми момент беше, когато тръгва за работа, защото ми предстоят няколко спокойни часа. В последните месеци преди да избягам стигах до там, че много добре знаех, че като ми каже излизам за малко няма да е за малко и че като излезе ще ми изневери, но вярвай ми, предпочитах това, само и само да съм сама. Страшно самоунижение, но страхът ми беше по-голям. Само че имам и дете от него и това усложнява значително нещата, както и другите са ти казали. Той пък ми се караше, че съм слаба. Голямата му мъдрост беше "Слабият човек е болен човек". Ами какво да направя, слаба съм. Да чукна на дърво, здравословни проблеми нямах и засега нямам. Олигофрен ... Освен всичко друго, съм бита много брутално от шестия месец на връзката до края (5-6 години). Голяма овца, нали?
Каза, че искаш съвети. Няма да те съветвам да си тръгнеш на секундата, макар че именно това трябва да направиш, но знам и че още не можеш. На жертвите им кипва в един момент и тогава спира да ги е страх, спират да се замозаблуждават и просто си тръгват. Това, което на мен ми помогна беше: всеки път, когато почнеше да ми е жал, си припомнях някакви гадости, които ми е причинил, разнищвах ги и си повтарях: Ти не заслужаваш това, не заслужаваш това !!! Как ще се почувства майка ти, ако разбере как се държат с теб? И т.н.
Друго много важно нещо - наистина е важно да има кой да ти подаде ръка. И не говоря само за финансовата част. Говоря да имаш дори и един човек, на който да разказваш, да повтаряш едно и също и той да не се изморява да те слуша и да ти дава кураж. Аз имах късмета да имам двама такива и благодарение на тях съм жива. Отделно, че после семейството ми разбра всичко (живееха в друг град и криех от тях, макар че те усещаха, че нещо става) и застанаха плътно зад мен. Без тях нямаше и да се откача така лесно.
Сигурна съм, че любовта ти в един момент ще си отиде и ще прекратиш рязко, но силно се надявам да не чакаш дотогава, а да си тръгнеш навреме.
Предполагам си изгледала всички филми и изчела всичко за домашното насилие. Ако не си - почвай да ги гледаш, ще се надъхаш. А ако си - гледай ги пак. И после пак. И чети. Разучи закона за домашното насилие.
Един ден като се отървеш от тъпака и срещнеш човек, който истински те обича, няма да повярваш защо си стояла и един ден. Ама някои от нас сме малко като едни гъски и имаме нужда да научим някои уроци по болезнен начин.
Пожелавам ти от цялото си сърце да прогледнеш колкото се може по-скоро и да действаш !!!
Каза, че искаш съвети. Няма да те съветвам да си тръгнеш на секундата, макар че именно това трябва да направиш, но знам и че още не можеш. На жертвите им кипва в един момент и тогава спира да ги е страх, спират да се замозаблуждават и просто си тръгват. Това, което на мен ми помогна беше: всеки път, когато почнеше да ми е жал, си припомнях някакви гадости, които ми е причинил, разнищвах ги и си повтарях: Ти не заслужаваш това, не заслужаваш това !!! Как ще се почувства майка ти, ако разбере как се държат с теб? И т.н.
Друго много важно нещо - наистина е важно да има кой да ти подаде ръка. И не говоря само за финансовата част. Говоря да имаш дори и един човек, на който да разказваш, да повтаряш едно и също и той да не се изморява да те слуша и да ти дава кураж. Аз имах късмета да имам двама такива и благодарение на тях съм жива. Отделно, че после семейството ми разбра всичко (живееха в друг град и криех от тях, макар че те усещаха, че нещо става) и застанаха плътно зад мен. Без тях нямаше и да се откача така лесно.
Сигурна съм, че любовта ти в един момент ще си отиде и ще прекратиш рязко, но силно се надявам да не чакаш дотогава, а да си тръгнеш навреме.
Предполагам си изгледала всички филми и изчела всичко за домашното насилие. Ако не си - почвай да ги гледаш, ще се надъхаш. А ако си - гледай ги пак. И после пак. И чети. Разучи закона за домашното насилие.
Един ден като се отървеш от тъпака и срещнеш човек, който истински те обича, няма да повярваш защо си стояла и един ден. Ама някои от нас сме малко като едни гъски и имаме нужда да научим някои уроци по болезнен начин.
Пожелавам ти от цялото си сърце да прогледнеш колкото се може по-скоро и да действаш !!!
По принцип не пиша в такива теми, но тази специално ми е много близка, затова и се обръщам към другата Анонимна. Минах през същото като теб. БНД се държеше точно като твоя приятел - чудесен мъж за пред останалите, мил и любящ с мен, ако съм по-ниска от тревата и ако нещата се случват по неговия начин. Ако обаче посмея да му противореча или да не се съобразя с него- става звяр. Не ме е удрял, но по същия начин хвърляше предмети и обиждаше. Според него никога не правех нещата както той ги искаше: никога не бях достатъчно добра, бях ужасна майка, домакиня и жена. Изхвърляше храната, която бях стотвила, преди да я опита дори, само защото днес не му се ядяло такова. Мога да давам безкрайни примери. Имах чувството, че живея с шизофреник.
Разликата беше, че аз никога не съм спирала да работя и винаги съм имала собствени пари, така че един ден просто му казах, че си тръгвам. Преди това говорих с адвокат, подадох молба за развод, намерих си квартира, взех се детето и се махнах. Не, не беше лесно. Бяхме заедно от 10 години. Навик, привързаност, несигурност - всички тези неща са неизбежни, но трябва да си по-силна от тях.
Един съвет от мен - никога, никога не му позволявай да те убеди да имате дете. Повярвай ми - нещата само ще се влошат. Събери смелост и се махни оттам.
Разликата беше, че аз никога не съм спирала да работя и винаги съм имала собствени пари, така че един ден просто му казах, че си тръгвам. Преди това говорих с адвокат, подадох молба за развод, намерих си квартира, взех се детето и се махнах. Не, не беше лесно. Бяхме заедно от 10 години. Навик, привързаност, несигурност - всички тези неща са неизбежни, но трябва да си по-силна от тях.
Един съвет от мен - никога, никога не му позволявай да те убеди да имате дете. Повярвай ми - нещата само ще се влошат. Събери смелост и се махни оттам.
До Анонимна.На 33години не си съвсем престаряла.Понякога при хората щастието и късмета идват на по-късен етап.Спасявай се, докато е време.По-горе са те посъветвали да си направиш план.Намери си работа, играй театър пред него, че наистина го слушаш и най-накрая ще започнеш работа.Намери си квартира и когато стъпиш на краката си се махай.Това, ако не можеш да разчиташ на майка си.Защото споменаваш за майка си....., а тя какво мисли по въпроса?Тя нали е ставала свидетел как те обижда.Не иска ли да те вземе при нея временно, докато си стъпиш на крака?
Този човек наистина те тормози.Той явно изпада в някакви състояния,психическо разстройство, не казвам, че е луд.Но има разни такива състояния, тук може да прочетеш и да откриеш много от изброените от теб действия и поведение.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%B8%D1% … D1%82%D0%B2%D0%BE
Има много такива хора, които дори не подозират, че те са такива.
Този човек наистина те тормози.Той явно изпада в някакви състояния,психическо разстройство, не казвам, че е луд.Но има разни такива състояния, тук може да прочетеш и да откриеш много от изброените от теб действия и поведение.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%B8%D1% … D1%82%D0%B2%D0%BE
Има много такива хора, които дори не подозират, че те са такива.
Анонимна - какво питаш?
Иначе - човекът има психически проблеми, с тази властна майка - как няма да има. Биполярен е, очевидно, след като при поведението има цикличност. Както написаха по-нагоре - и параноиден.
Мен лично би ме било страх да съм с този човек.
За евентуално дете - проблемите се предават трансгенерационно. Той е с доказани разстройства, потърси за баща някой здрав човек.
Иначе - човекът има психически проблеми, с тази властна майка - как няма да има. Биполярен е, очевидно, след като при поведението има цикличност. Както написаха по-нагоре - и параноиден.
Мен лично би ме било страх да съм с този човек.
За евентуално дете - проблемите се предават трансгенерационно. Той е с доказани разстройства, потърси за баща някой здрав човек.
Благодаря ви на всички за съветите. Аз явно също не съм много наред, защото наистина от скоро почнах да се съмнявам, че нещо не е както трябва. След толкова години. Преди си казвах - ами скандал е станал за нещо, той се ядосал и ме нарекъл в яда си овца или метнал чехъл по мен. Нищо, карай да върви, през другото време е всичко наред. Той винаги е успявал и мен да ме предизвика да крещя и после е казвал, че аз съм скандалджийката. Той не е човек, с когото може да се обсъди проблем лесно. Да се седне и да се говори. Обикновено стои и мълчи, аз се опитвам да изкопча какво става, при което следва избухване и обвинения, че само съм търсела скандала, че съм била луда. Тръшка ми вратата, докато говоря пред лицето и се затваря в другата стая или ако реши да остане в стаята, за да говорим то е с викове и ярост заслепяваща, че изобщо съм го накарала да говорим. В неговото семейство не се обсъждат проблемите. Просто се замълчава за тях и се правят, че ги няма. А аз идвам от семейство, където има много разбирателство и любов и всичко се обсъжда. Но напоследък аз изпаднах в депресия много силна, безсъние имам и почнаха и паник атаки и реших, че аз самата трябва да търся психиатър и търсейки причината започнах да мисля до какво доведе това мое състояние. Защо се чувствам като парцал. Още ми е нова идеята, че това което се случва е нередно и е тормоз някакъв. Разбирате ли? Аз съм си мислела, че така са си нещата, нормално е и нали не ме бие значи не е тормоз. Глупости са това, но аз не съм разказвала на никого и не е имало кой да ми каже. Затова и реших да пиша тук.
Майка ми си има много проблеми на главата. Тя винаги би ми помогнала, разбира се, доколкото са й възможностите, но тя гледа болен човек и на нея хич не й е леко сега, за да мога да я занимавам само с моя проблем. Тя ми е казвала да го зарязвам като ме е виждала колко страдам от скандалите с него. Там е работата, че той живота се обърка доста и в други посоки. Баща ми преди години се разболя и оттам настана пълен крах финансов на семейството и като цяло разпадане на всичко ценно, не само финансово, ами всякак. Имаше и има грижи около него големи. Та всичко живо се разбяга в този момент от живота ми. Приятелите дим да ги няма изчезнаха. Явно не са били истински. Само този мъж остана и помагаше. Развеждаше ни по болници, правеше какво ли не. И аз си казах, ето само той остана до мен. Но това не му пречеше да си ме обижда и да ми казва да си лягам ако искам в коридора като стане скандал. Нещата никога не са били черно-бели. Разбирам как звучи всичко отстрани. Но като си вътре в ситуацията и си самотен и не знаеш на къде да тръгнеш е трудно.
Хвърлям се от една в друга крайност, да го обвинявам, да го защитавам...и аз не знам. Съжалявам ако звуча налудничево. Какво питам? Ами, нищо точно. Може би търся потвърждение, че не е проблема в моя телевизор.
rusalka1, това което си писала излиза много близко до неговото състояние. Той вина никога не признава. Нито с мен, нито с други хора. Благодаря за линка, ще седна да прочета.
Free and wild, благодаря ти за окуражителните думи. Аз за сега не съм била бита, явно при теб е било много по-тежко. Но ти не си овца, че си останала толкова време. В никакъв случай. Просто, когато човек обича е склонен на всякакви самозаблуди.
Майка ми си има много проблеми на главата. Тя винаги би ми помогнала, разбира се, доколкото са й възможностите, но тя гледа болен човек и на нея хич не й е леко сега, за да мога да я занимавам само с моя проблем. Тя ми е казвала да го зарязвам като ме е виждала колко страдам от скандалите с него. Там е работата, че той живота се обърка доста и в други посоки. Баща ми преди години се разболя и оттам настана пълен крах финансов на семейството и като цяло разпадане на всичко ценно, не само финансово, ами всякак. Имаше и има грижи около него големи. Та всичко живо се разбяга в този момент от живота ми. Приятелите дим да ги няма изчезнаха. Явно не са били истински. Само този мъж остана и помагаше. Развеждаше ни по болници, правеше какво ли не. И аз си казах, ето само той остана до мен. Но това не му пречеше да си ме обижда и да ми казва да си лягам ако искам в коридора като стане скандал. Нещата никога не са били черно-бели. Разбирам как звучи всичко отстрани. Но като си вътре в ситуацията и си самотен и не знаеш на къде да тръгнеш е трудно.
Хвърлям се от една в друга крайност, да го обвинявам, да го защитавам...и аз не знам. Съжалявам ако звуча налудничево. Какво питам? Ами, нищо точно. Може би търся потвърждение, че не е проблема в моя телевизор.
rusalka1, това което си писала излиза много близко до неговото състояние. Той вина никога не признава. Нито с мен, нито с други хора. Благодаря за линка, ще седна да прочета.
Free and wild, благодаря ти за окуражителните думи. Аз за сега не съм била бита, явно при теб е било много по-тежко. Но ти не си овца, че си останала толкова време. В никакъв случай. Просто, когато човек обича е склонен на всякакви самозаблуди.
...Но напоследък аз изпаднах в депресия много силна, безсъние имам и почнаха и паник атаки и реших, че аз самата трябва да търся психиатър и търсейки причината започнах да мисля до какво доведе това мое състояние. Защо се чувствам като парцал. Още ми е нова идеята, че това което се случва е нередно и е тормоз някакъв. Разбирате ли? Аз съм си мислела, че така са си нещата, нормално е и нали не ме бие значи не е тормоз. Глупости са това, но аз не съм разказвала на никого и не е имало кой да ми каже. Затова и реших да пиша тук...
Анонимен, поздравления - обзавела си се с клачическияТ насилник ,ама точно като по учебник. Готов е на какви ли не лигни като види ,че му бягаш /губи те според него/и вече като те усети сигурна ти връща и за "бягството" и за съществуването ти изобщо...щото...нали се сещаш - без него си нищо, а усилието му да те задържи го дразни - точно защото е усилие да е не такъв, какъвто е. Ти пък си също класически пример за жертва, която докато си изрежда гадостите, които някой тъпак ѝ причинява, после веднагически се сеща как той всъщност е добър човек и имате страхотни моменти и той може би не е виновен, пък ти може би не го разбираш и сигурно можеш да се поправиш, щото той от поправки нема нужда, милия , пък и все пак нали не те бие...все още. Не само работа няма да имаш скоро и не само здравословни проблеми ще те връхлитат / щото организмът реагира по-първично, когато е в нездравословна среда/, ами и съвсем ще му повярваш, че не си способна да вирееш без него, от което ще се обезличиш . За щастие си умен човек /по изказа личи/ и виждаш, че нещо не е наред /щом си пуснала този пост/, така че си измисли стратегия и си я следвай докато си готова за физическото напускане. За първи път подкрепям идея за "театър", както го нарича Русалка и то точно, защото това ще ти даде друга гледна точка - хем ще имаш план да се подсигуриш, хем ще гледаш реакции, които сама ще си режисирала и така /може би/ ще ти е по лесно да "прогледнеш". И...сигурно сама знаеш, сигурно и самото ти тяло знае - никога не се опитвай да имаш деца от такъв човек! Прегръдка от мен за подкрепа
Анонимна, действай смело и говори постоянно за този проблем. Това е един от начините да ти дойде смелостта да си тръгнеш.
Изключително съм щастлива, че освен, че аз избягах, след години точно с преповтаряне до безкрай на всички истории, аз и още една приятелка помогнахме на друга приятелка също да успее да избяга от нейния насилник. Нейното положение пък беше още по-лошо и от моето, но успя.
Изключително съм щастлива, че освен, че аз избягах, след години точно с преповтаряне до безкрай на всички истории, аз и още една приятелка помогнахме на друга приятелка също да успее да избяга от нейния насилник. Нейното положение пък беше още по-лошо и от моето, но успя.
Тяхното семейство ме имат мен за някаква, която не може сама в живота да се оправя.
...........................
Това е като въртележка някаква. Не знам има ли изход.
...........................
Това е като въртележка някаква. Не знам има ли изход.
Прави са, но не само те- ти също се имаш за някаква, по- скоро за никаква, неспособна да се справи с нищо.
Че не обичаш себе си, че не се уважаваш, дори няма нужда да говорим.
Изход има и той е, да се изнесеш и да отидеш при вашите или при болния човек, когото обгрижвате, като поемеш по- голямата тежест, като компенсация че ще те издържат.
И ще си намериш работа.
Ако търсиш изход, а не само да се пооплачеш, де.
Анонимната ,ти това ли заслужаваш?Къде ти е достойнството?Къде ти е самоуважението?
Къде е чувството ти за самосъхранение?
Защо търпиш?Грозна ли си,глупава ли си,мъжете ли се свършиха?
Събери си багажа и бягай,защото той няма да спре да те тормози.И не си и помисляй да му раждаш дете.Той не заслужава.
Иди при майка си ,намери си работа,ще си помагате двете.
И повече никога не позволявай на никого да те нарича овца,крава.....
Хората се държат с теб така,както им позволяваш.
Къде е чувството ти за самосъхранение?
Защо търпиш?Грозна ли си,глупава ли си,мъжете ли се свършиха?
Събери си багажа и бягай,защото той няма да спре да те тормози.И не си и помисляй да му раждаш дете.Той не заслужава.
Иди при майка си ,намери си работа,ще си помагате двете.
И повече никога не позволявай на никого да те нарича овца,крава.....
Хората се държат с теб така,както им позволяваш.
Анонимен, аз съм в подобна връзка вече 5 години, с тази разлика, че родих дете. И да, това Е биполярно разстройство. Не ти трябва. Пак добре, че е спрял да пие твоят. Аз си знам през какво съм минала... Едва сега нещата почнаха да се просветляват. Когато детето е вече на 3, а аз тайно събрах всички материали, необходими, за да не ме заплашва, че ще ми вземе детето. Заявих му твърдо, че ще работя и ако не иска да ми помага с грижи по детето, твърдо го напускам и отивам в асоциация, която ще ми помогне. Осъзна се. Сега по-скоро аз съм лошата, а той мълчи, отмъщавам му сякаш за всичко. И сякаш нещата се изчерпват малко по малко, стоя, защото малкият много го обича.
Не ти трябва такава робия и мъка, бягай докато не е късно и си намери свестен мъж с който да си имате хубаво семейство и детенце.
Не ти трябва такава робия и мъка, бягай докато не е късно и си намери свестен мъж с който да си имате хубаво семейство и детенце.
Леле чета и ми се гади.Когато виждам такива жени като вас и ме е срам ,че съм жена.Вие си оправдавате собственото нежелание да го напуснете с децата,парите и т.н. От оплакване по такива форуми до никъде няма да стигнете ,ако си мислите,че на децата им е готино да стоят в дисфункционално семейство жестоко се лъжете.Спрете да се оправдавате и да подсмърчате ,а се вземете в ръце и си изисквайте спокойствието и сигурността, защото вечно ще сте с наведени главички и безгласни букви.Мъжете ви са усетили,че вие нямате грам самоуважение в себе си и затова ви тъпчат и мачкат,избивайки си комплексите върху вас.Ако сте си мазохистки нямам проблем седете си търпете си да ви тормозят и бият до спукване ,но поне не раждайте деца,защото не ги заслужавате.Какъв пример им давате ? Да са безгласни букви като вас или агресори като мъжете ви ?
Здравейте момичета,
ако има някоя жертва на дом. насилие от Русе с радост би и помогнала да се спаси.
Самата аз БЯХ жертва на домашно насилие. Спасих се на 23.09.2013 г, като траях 2 години.
НЕ СИ ЗАСЛУЖАВА ПОВЯРВАЙТЕ МИ!
Взех си и детето, въпреки заплахите му!
Всички тия льолцовци са едни и същи
ако има някоя жертва на дом. насилие от Русе с радост би и помогнала да се спаси.
Самата аз БЯХ жертва на домашно насилие. Спасих се на 23.09.2013 г, като траях 2 години.
НЕ СИ ЗАСЛУЖАВА ПОВЯРВАЙТЕ МИ!
Взех си и детето, въпреки заплахите му!
Всички тия льолцовци са едни и същи
Още една жена е убита от съпруга си тези дни в Дупница. От 1 месец не е живеела с него, напуснала го е и е отишла при майка си. Убитата е на 41, убиецът на 43. Зрели хора,не е младежка история. И не са от малцинството! Жената е била насилвана и по-рано от мъжа си, но не е подавала жалби в МВР.
Просто не мога да се сдържа! Нямам думи, а коментарите под статията са повече от потресаващи. Това е човешки живот, никой не може да се разпорежда с него, само защото другият го дразни и не иска вече да е с него, защото се е спасил от непрестанния тормоз.
Възмущаваме се като европейци на варварщината в арабския свят, в който за изневяра жената е убивана с камъни, а оправдаваме убийствата на жени, извършени посред бял ден и пред очите на мнозина, само защото жертвата вероятно е изневерявала, или просто защото не иска повече да живее с насилника си.
Далеч съм от мисълта, че това не се случва и в белите и демократични държави, например в скандинавските, но две убийства за три седмици говори много и е следствие от мисленето в обществото, което се вижда от коментарите под подобни новини.
Просто не мога да се сдържа! Нямам думи, а коментарите под статията са повече от потресаващи. Това е човешки живот, никой не може да се разпорежда с него, само защото другият го дразни и не иска вече да е с него, защото се е спасил от непрестанния тормоз.
Възмущаваме се като европейци на варварщината в арабския свят, в който за изневяра жената е убивана с камъни, а оправдаваме убийствата на жени, извършени посред бял ден и пред очите на мнозина, само защото жертвата вероятно е изневерявала, или просто защото не иска повече да живее с насилника си.
Далеч съм от мисълта, че това не се случва и в белите и демократични държави, например в скандинавските, но две убийства за три седмици говори много и е следствие от мисленето в обществото, което се вижда от коментарите под подобни новини.