Домашно насилие?

Ужасяващо е колко такива истории има тук Наистина има добри организации, които могат да консултират и помагат на хора в подобно положение, но ако Freida иска да си намери някаква работа, която да й закрепи финансовото положение, ще се радвам да ударя едно рамо.
И за нея и другите жени в подобно положение ми е тъжно, но децата са най-големите жертви на всичко това. Те нямат НИКАКЪВ избор.

Искам да ти кажа да го разкараш докато не те е претрепал,баща ми е такъв,обаче аз не мога да се разведа с него за разлика от тебе!Ако трябва си намери любовник при който да отидеш с детето ти и който да те защитава от тоя ръб.Ако си готина мацка няма да имаш проблеми,кво си се вкопала само с тоя!Изчезвай и си живей живота.

Да,преди развода да хукне бременна да търси любовник и,ако намери после той в съда каква ще я изкара .Щом жилището е нейно,да отиде до приятелка,да му звънне и да каже да си вдига гълъбите от там.

Подкрепям.Накарай го да се махне на мига,няма да се оправят нещата.

Ти може и да се научиш да си безмълвна и безразлична, но дете ти чува всичко. Нали така? Лесно дете от майка не се взема. Обаче на една майка като й се каже: ще ти взема детето, проста селянко! и тя се парализира от страх. Подавай жалби, вдигай шум, бунтувай се, не оставай безмълвна. Мъжете, които бият жени са силни само между четири стени, без публика, само с жертвата си насаме. Аз твърдо вярвам, че моделът на поведение е определящ за децата. Генът си е ген, но възпитанието, семейната среда-за мен са определящи. Момчето с баща насилник, според мен ще бъде насилник също. Момичето, което вижда майка си пребита и унизена, утре ще е същата овца! Съжалявам, че те наричам овца, обаче ти какво правиш по-различно от овцата? Вървиш със стадото без мисъл и собствени желания. Потърси правна помощ, потърси закрила от институции, потърси съдействие от органи. Стегни се, защото не отговаряш само за себе си, от теб зависи щастието и спокойствието на дете!

Точно от това има нужда авторката - в къщи да я наричат проста селянка, а във форума-овца. 

А от какво има нужда? Да й пращам сърца, емотикони, ронещи сълзи и да й пиша отдолу: с теб съм мила! ах, мила, ужас! Няма как да стане при мен. Надявам се думите на един непознат човек да я разтърсят и да се погледне отстрани.

Щом това са двата вариянта при теб, няма да ме разбереш...

Аз не се и стремя да те разбера. Просто темата не е за теб.

Съвсем не е вярно, че за да ти вземат попечителството на детето трябва да си "луда, наркоманка или проститука".
Майка ми е загубила попечителството на двете си деца от първия й брак, а не е нищо от гореспоменатите.
До колкото знам историята от сестрите ми и от нея, случаят е бил много сериозна манипулация от страна на свекито към децата й. Майка ми е била само уикендите с децата си. След като се е омъжила повторно и съм се родила аз, сестрите ми бяха в пубертета вече и сами поискаха законно да се върнат при нея.  Изведнъж стана много пренаселено в нас, но пък и весело.
НО както и да е, сега малко повече по темата, аз съм преживяла същата история както ти, само че- аз бях детето. Когато започнаха кошмарите мисля че бях на 5 годинки. Но, не бях детето, което се преструва че спи, и плаче тихо. Ооо не, аз започвах да бия баща си, и да спасявам майка ми на тази такава крехка възраст за мен. Молих я по какви ли не начини да се разведат, баща ми никога не е посягал на мен, но на нея... След години мрънкане и умоляване от моя страна, тя реши да се разведат. Бях вече на 11 години. Продадохме апартамента, и с нашата половина си купихме по- малък в по- отдалечен квартал, но бяхме добре.
Естествено, когато баща ми спря да пие и почна да се мазни, тя го пусна в новото ни жилище, ВЪПРЕКИ моите викове и крясъци да не го прави. Естествено след месец- всичко по старо му. Което повдига въпроса ЗАЩО СТЕ ТАКИВА МАЗОХИСТИ?! Ще ви кажа защо, защото всичко тръгва от детството ви, бащата на майка ми е бил такъв, а майка й с огромна обич към брат й, зародила неизкореними комплекси в главата на майка ми, която несъзнателно попада в същия омагьосан кръг. Защото, каквото вижда едно дете вкъщи- това приема за нормално и естествено.
Е, да се надяваме, че аз наруших този кръг. В момента годеника ми само да ми повиши тон дори и леко, бива сериозно скастрен, и е предупреден, че проявили някаква агресия към мен била тя физическа или психическа- му закупувам еднопосочен билет. И той като дете е преживял това, даже при него доста по- ужасяващо, но това е друга тема. Да се надяваме, че двамата ще се подкрепяме, и ще преживеем някак си психическите си травми от деца. Всъщност, няма  да се надявам, знам че ще успеем! Защото това не е наша вина, няма да плащам за чужди грешки цял живот.
Малко ли платих за това мое преждевременно израстване, и насилствено ставане на възрастен човек в тази ранна възраст. На 18 години получих психически срив, паник атаки, чудесии, ужасяващ панически страх от всичко. Сега съм на 25 и още се боря, но не се предавам, нито и на психиатър съм ходила, нито и ще отида, защото за чужди грешки не плащам. Ще успея и сама!
Така че, госпожо, на която ви е много трудно да си вземете живота в ръце, стига сте си търсила оправдания, и да бъдете такава пъзла. СТРАХ това е, което ви спира, нищо друго. Спира ви мисълта за нещо, което евентуално може да се случи, не нещо, което е факт.
Защото ако не действате, рискувате вашето дете един ден да е "луда, наркоманка или проститука"

Това сериозно ли е???

Да напълно - и е най доброто ако работи - примирието !
Каква е гаранията че следващия няма отново да я налага като брашнян човал !!!

Няма гаранция. Проба-грешка. Видиш ли, че е такъв - бягаш далеч. Такива хора не се променят, напротив, нещата се задълбочават.
Няма примирие за тях, във всеки един момент могат да откачат.

И какво стана? Предполагам жената още  е при насилника си.

И аз така предполагам. Иначе нямаше да пропусне да се похвали тук.