Как спасихте брака си

На същото мнение съм. Точно това исках да ти кажа.

Но написа това

Според теб, как точно изглежда и какво поведение има един алкохолик?
И дори официалната медицина да не може за момента да го нарече алкохолик, той с бързи крачки натам се е запътил.
Заяжда се, защото му се пие, а ти се опитваш да му "взимаш" чашките.
Ако продължиш така, ще започне все повече да ти се дразни, да ти се ядосва, може и шамар да получиш, ако си много опърничава (по негово мнение)....

И как би ти помогнало това?
Да се успокоиш и да си кажеш:"Аа,я виж колко още нещастни като мен жени имало....къде съм тръгнала аз да се оплаквам.Ще си го търпя моя "хубавец" и ще се надявам да му дойде акъла в главата....щом другите могат да търпят, аз защо да не мога, здрава съм, силна жена съм, всичко мога да изтърпя!"?
Вярно е, човек може много да "понесе на раменете си", но ГЛАВНИЯТ въпрос е:
Струва ли си цената, която ще платиш?

Нещо като нищо, според мен не е правилно да споделяш лични неща, казвам ти го от опит. Не бих могла да ти помогна по основният ти проблем. Но тук жените не са много добронамерени. Ти си знаеш как ще действаш.

Love, аз мисля, че главният въпрос е струва ли цената, която ще платят децата им? Защото майка им е голям човек, може да направи съзнателен избор и да си търпи последствията, но децата в случая избор нямат.

christina1980, защо прецени, че тук жените не са добронамерени? Напротив- тя питаше имало ли е и други в нейното положение и ние споделихме нашия опит като деца, чиито майки са преценили, че си струва да се борят (вкл. буквално) за подобни бракове.
Злобарски съвет никой не е давал. Да, въпроси са задавани, но с идеята да си ги зададе и Нещо като Нищо.
Знам, че винаги има оправдание за една или друга постъпка- дали ще е иначе чудесния характер на партньора, дали ще е невъзможност за материална независимост или чудните му зелени очи и клепнали уши... Въпросът е какви компромиси ще трябва да правиш и цената, която ще платиш/платят децата. И в крайна сметка- това ли ще е твоят партньор за в бъдеще, или на галено ще му викаш "оня"

Аз мисля, че към тази авторка специално, съветите бяха доста добронамерени и изказани с добър тон. Това, което някои други споделиха вероятно ще й бъде от полза, защото те й дадоха гледната точка на хора, минали през това.

Да съветите конкретно към тази потребителка бяха добронамерени. Аз се подтиснах от някои други теми и точно тук не ми се искаше да чета, как  жертва себе си и децата заради социален статус, защото е малодушна. Неприятно ми е когато някой сподели нещо лично останалите вкупом да му набиват канчето. Моят съвет също е добронамерен.

На мен ми е интересно какво ли стана с авторката на темата
Май от доста време не се е включвала

Благодаря на всички за изказаното мнение. Всички истории и съвети ще ми бъдат като обеца на ухото. Това е опит от преживян реално проблем, така че е ценен за мен.
За себе си трябва да кажа, че съм в период на осмисляне, на приемане на факти, правене на планове за различни сценарии и т.н. Добре е преди да действаш да имаш план за оцеляване- физически и психически.
Като отговор към предишен пост ще кажа, всичко което съм написала ми се е случило,да. Въпреки това не мисля,че мъжа ми е алкохолик, съвсем не е. Може да съм в период на отричане, на осъзнаване... ще видим какво ще стане. Въпреки всичко, моля  пожелайте ми късмет :*

Нещо_като_нищо, харесваш ми. Звучиш много уравновесена и разумна, освен това ми харесва, че мислиш предварително и подготвяш планове, които може и да влязат в употреба, може и да не, но е хубаво да ги има. Уважавам хора, които планират и се опитват да предвидят възможностите, а от това, което писа изглежда също, че си стабилен, отговорен човек, с кариера и звучиш като добра майка. Успех ти пожелавам, каквото и да решиш, вероятно не е лесно, но се опитвай да гледаш трезво и реално на нещата, защото аман от хора, надянали розови очила. Такива не правят услуга нито на себе си, нито на децата си. Пък ако имаш желание може и да драсваш няколко реда как вървят нещата, от време на време.

Плануването е важно, обикновено си представям най-сложния вариант. Трябва да имам заделени пари, трябва да се помисли къде ще се живее,  в случай че напусна това жилище. Дали ще е удобно за училището на голямата- как ще ходи, ако я водя аз колко време ще ми трябва, маршрут и т.н. , особено след като тръгна пак на работа. Малката да има ясла, пак водене, взимане. Няма да има помощ от баба, така че всичко става по- сложно от сега. Сега ученичката ходи сама на училище и сама се прибира и е лесно. Има още много други неща за обмисляне.
За розовите очила... не са ми такива. Гледам реално нещата и претеглям на момента плюсове и минуси. С времето ще пиша какво се случва, мерси пак на всички.

Късмет

Никога не съм могла да разбера хората, които търпят половинките си. Търпят залитане по алкохола, по хазарта, търпят лошо отношение към тях, търпят унижение, търпят физическо или психическо насилие. Винаги са ми били странни изказвания от сорта на "Абе какво, като пие - нали не ме бие." "Абе пошляпва ме от време на време, но после много съжалява." "Е, какво, като се държи лошо с мен - важното е, че ме обича." и т.н. и т.н. и т.н. Чудно ми е как някой може да обича друг човек /изключвам децата/ повече от себе си и да е готов да изтърпи всичко само и само да задържи другия до себе си.
Абе хора - вие не осъзнавате ли, че живота наистина, ама наистина е ужасно кратък, а младостта още по-кратка? Не осъзнавате ли, че търпейки лошо отношение към вас давате адски лош пример на децата си? Замисляли ли сте се, че тези деца, заради които търпите всичката помия един ден ще пораснат и ще отлетят, за да свият собствени гнезда, а вие вече ще сте прекалено възрастни, за да направите рестарт на живота си и ще трябва да търпите този човек до края на живота си? А ако случайно решите да го напуснете, то шанса да имате ново семейство ще е много, много нисък вече. Да не споменавам какво отражение ще има върху семейния живот на вашите деца всичко това, което те са видели от родителите си, като малки.
Аз самата съм дете на родители, които не могат да се търпят, но не се разведоха заради мен и сестра ми. За мен това са два пропиляни живота. Гледахме скандали, гледахме разправии, гледахме побоища, местехме се през 2 години, защото майка ми го напускаше и се връщаше постоянно. Молехме ги да се разведат, но те не - заради нас се събраха. И какво стана накрая - аз си имам семейство, сестра ми също, а нашите от няколко години живеят заедно без да си говорят, не се и виждат дори и вместо сега, когато ние сме големи да си подаряват почивки, да обикалят света, да се радват на старините си, те не могат да се понасят. Донякъде имам добър пример за това какво НЕ трябва да търпя и така и направих. Когато първия ми брак започна да върви на никъде и се налагаше да търпя всякакви гадости и то в момент, в който бях останала без работа предупредих БНД, че един ден ще си намеря работа и ще го напусна. Той ми се изсмя заявявайки ми, че с това ремарке нямало кой да ме вземе и си продължи по стария път. Накрая стана точно така, както си бях решила - намерих си работа, стъпих си на краката и го изгоних. Олекна ми, защото знаех, че няма сина ми да преживее това, което аз преживях, като малка, защото нито едно дете не заслужава да живее в семейство с нещастни родители. И така - няколко години по-късно аз съм щастливо омъжена, имам най-прекрасния мъж на света до мен, имаме прекрасна дъщеря, гледаме си и двете деца и се радваме на живота. От време на време се замислям какъв ли би бил живота ми, ако не бях направила тази крачка и всеки път се радвам, че бях достатъчно смела, за да преобърна живота си на 360 градуса

Поста стана дълъг, но с него искам да кажа на всички хора, които не са щастливи с половинките си, че изход и варианти винаги има. От вас зависи дали ще успеете да направите крачката и да изживеете живота си така, както на вас ви се иска или ще си стоите, ще се самосъжалявате, ще страдате и ще търпите 

И ДА И НЕ !!

Всеки има право на мнение - това е моето. А щом ти имаш друго ще е добре да го споделиш