До децата на разведени родители, обвинявали ли сте ги за раздялата?

Anjieee, не съм дете на разведени родители, но понеже активно участвам в темата, ще си позволя да ти отговоря от свое име. Тези, които казват, че като нямаш деца не ги разбираш нещата са напълно прави, но не защото не можеш да прецениш кое е добро и кое е лошо за едно дете. Единственото, което не можеш да разбереш напълно като нямаш деца са подбудите, които карат родителите да постъпват по един или друг начин - просто се включват едни подсъзнателни механизми, до които човек иначе няма много достъп. Иначе, според мен, в случая ги разбираш нещата по-добре и от родителите и да, това което правят е нередно. Обаче не си права, че "с това не компенсират нищо" - компенсират собственото си чувство за вина, за съжаление в ущърб на детето. Интересно мнение по темата. Може би една чсат от децата, които са доволни от развода на родителите, са точно от свръхобгрижените, което за тях е било приятно, макар и вредно и е нещо, което не е имало как да се случи в здраво семейство.

Още по- добре!
Така ще можеш да се освободиш от чувството на вина, че заради теб е останала нещастна.

Точно това се чудя и аз и мисля, че и за авторката ще е добре да се почуди защо след над 10г. съжителство, в което се е видяло кой що за човек е, се е чувствала достатъчно добре да има дете с този мъж. После са го отгледали не помня колко години, но достатъчно да е минал невръстния период, при това са отгледали дете с проблеми, доколкото разбирам. Колко мъже стигат до това изобщо. И точно когато имат глътка въздух решават да се разведат. Това няма абсолютно нищо общо със ситуацията на нашите родители и на децата на тези родители, които в момента пишат в темата. Съвсем други фактори са играели роля и за събирането на хората и за раждането на дете и за раздялата.

Когато хората минават през наистина сериозни проблеми, това обикновено е голям натиск върху връзката. В такива моменти излизат на повърхността собствените психични травми и различията. Преди да се появи дете, няма как да знаеш със сигурност какъв родител ще бъдеш ти самият или партньорът ти. Да, ценностите и мирогледът са някакъв ориентир, но недостатъчен. А когато детето е с дефицити,  освен чисто психологичното преживяване и приемане, излизат и много собствени комплекси и разбити проекции върху детето. Образно казано, планирал си да отидеш във Франция, учил си френски, запознал си се с историята и се озоваваш в... Италия, така е със здравото дете. А в нашия случай - изведнъж си в Аляска. И нагласата, познанията ти нямат нищо общо с действителността, почваш тотално отначало, на проба-грешка и нямаш особено възможности да се огледаш и да видиш как го правят другите. Защото те са във Франция, Италия, Германия и там други неща са важни.  Та така, оказвате се с човека до теб в съвсем различна житейска ситуация и уви, малък лесно пренебрежим недостатък вече е ключов фактор в отношенията ви, в оцеляването ви. Сега живеем в различно време от родителите си, но нуждите на децата от обич, сигурност,  подкрепа едва ли се различават толкова. А исках мнението на пораснали деца на разведени родители именно защото могат да оценят последствията точно от тази гледна точка. Ако сам си се развел, оценката за влиянието над децата е друга.
Her_76, искам и аз да кажа, че каквото и да е направила майка ти, тя е смятала, че това е по-доброто решение. Най-нормалното е да искаш най-доброто за децата си, но това не е жертва, а свободен избор. Друг е въпросът, че в такива решения се намесват ужасно много фактори,  пречупени през собствената ти ценностна система и ако в дадена ситуация един мисли дадено решение за единствено възможното, за друг това ще е най-лошото. Но не съм съгласна с absurd. Има различни хора и родители,  абсолютно възможно ( и за мен най-нормално) е да се водиш от интереса на децата ти. Въпросът е,че оценката рядко е лесна и може да се окаже грешна.

Здравей!
Родителите ми се разделиха, а по-късно и се разведоха в периода между 6тата и 12тата ми година. Не ги съдя за това, че са разделени. Всеки има право на личен избор. Не са длъжни да бъдат заедно само заради децата.
Но едно нещо са ДЛЪЖНИ да направят, когато се разделят: да не подтикват детето да мрази другия родител под претекст, че вината за положението е негова. Защото да си го кажем направо - винаги и двете страни носят вина, независимо от това което се твърди. Детето не бива по никакъв начин да бъде разкъсвано между двамата родители и всеки един от тях трябва да поощрява детето да прекарва време и с другия родител.
Развода не носи толкова болка за детето, колко враждата между двамата родители, независимо дали са разделени или не.
Надявам се, че това отговаря на въпроса!

Мисля, че човек, който не се е занимавал изрично с проблемите си, може дори да не ги осъзнава, камоли да знае от какво произтичат. Хареса ми мнението на Anjieee с разглезеното дете. Ако го питаш - има прекрасно детство - всички наоколо се въртят около него, обгрижват го, угаждат му, получава подаръци и лакомства. Дали ще свърже като възрастен неминуемите последствия от това точно с развода на родителите си, който от негова гледна точка е довел до сбъдване на всичките му желания?
Там е работата, че се водиш от собствения си интерес. Избираш това, което за теб е по-добре, защото с другия избор ти лично ще се чувстваш по-зле или поне така си мислиш в момента на избора. Хайде и аз да дам пример. То е все едно майка с бебе на месец да излезе на кръчма за цяла нощ. Ако има такава възможност и не я използва, всички казват: "тя остана вкъщи заради детето" ... ами не, заради себе си е останала, защото няма да може да се забавлява, ще се тревожи и звъни час по час, знаейки, че е оставила дете вкъщи. Една жена сама избира мъжа, с когото да се събере, сама избира кога и колко деца да има. Чувствайки лична отговорност за тези си избори, тя решава, че за нея (нейната съвест, нейното чувство за дълг, за вина) ще е по-добре да стои в брак или да се раздели. Нейните нужди детето да е добре надделяват над останалите й нужди, но това са пак нейните нужди. В ситуация, в която сама се е поставила, майката избира за себе си по-малкото зло, защото примерно не би могла да живее с последствията от алтернативния си избор. И ... понякога този избор е грешен. Само че е трудно след като си направил грешен избор с мъж и грешен избор да имате дете (изобщо не твърдя, че това е твоята ситуация), след това изборът ти да е правилен. Да не говорим, че който и вариант да избере, пак в голяма степен от нея зависи да оправдае този избор и да го направи добър впоследствие. Горното мнение на Veronika_P е хубав пример - и оставането заедно и разводът могат да бъдат лош избор, ако родителите го направят лош, както и обратното.
За примера с държавите, изводът сам се набива на очи: не е важно твърде много да планираш, претегляш и учиш, важното е да бъдеш адаптивен. Всъщност това е едно от най-важните качества за човек. Дори не помня дали не го бях срещала като определение за интелект, нещо от сорта, че интелектът се измерва със способността на човек да се справя в непознати ситуации. Не мисля, че липсата на адаптивност е "малък лесно пренебрежим недостатък". Кой е този недостатък според теб - назови го. Може да не е перфектно, но вие все пак 7 години се справяте в Аляска ... не мислиш ли, че едно 80% от семействата не биха могли изобщо да стигнат до тук.

Много истина има в изказванията на Анонимен (ако е един и същи човек). За да просъществува едно семейство , всяка страна прави своите компромиси и си струва да се опитва, да се оправят нещата, след толкова години заедно и заради детето. За съжаление , ако едната страна се е отказала, няма как другата да продължи да прави компромиси само тя.

Така е, обаче тук другата страна не се е отказала ... нито от жената, нито от детето. Малък компромис ли е от негова страна, че живее с несподелени чувства и вероятно без секс? А дали въобще е способен на компромиси този мъж, след като е човек с комплекси, голямо его и постоянна борба за надмощие? Такъв човек се чувства и без друго "прецакан" от живота, той и да направи компромис, ще има да го връща тъпкано на всички наоколо. Малцина могат да надскочат себе си, особено в ситуация, когато са под афект и критикувани и се включи незрялата реакция на едно дълбоко наранено его някъде от дълбините, над което никакъв здрав разум не може да надделее. Ако изобщо е способен да надскочи себе си, то ще е в ситуация на любов и одобрение, но не и под афект. Агресията не е лошотия, а обикновено е лошо отиграване на емоциите на наранен човек, когато говорим за възрастен човек. Не го оправдавам този мъж, просто още една гледна точка към поведението му.

Аз доколкото схващам, тук отказалата се (или отказващата се ) страна е жената. И ако тя наистина се отказва и не може повече, какъв е смисълът мъжът да е "и сам воинът е воин". Семейство се прави от двама, не са ли отдадени и двамата на тази идея, няма какво да се направи.

Примерът със затрупаното с вещи и грижи дете не се дължи на развода според мен. Много хора независимо от семейните си отношения се държат по този начин. Сигурно повечето от вас имат детски спомени, в които отиват примерно при баба си и ядат на воля сладки неща без ограниченията, които са им слагали родителите. Аз и брат ми сме над 30 годишни и като се приберем при майка започва да ни готви, чисти и глади дрехите примерно все едно сме малки деца.баба ми допреди да почине преди няколко години ми носеше шоколади при положение че живее с 6 7 пъти по малко пари от мен, а аз отдавна не съм дете . Такива са били и преди развода, просто понякога хората така разбират да правят децата или внуците си щастливи.