Каква услуга е допустимо да поискаме от приятелите си (роднините си).

Аз също 
На близки приятели сме давали пари в брой. Доста голяма сума. Върнаха ни ги без проблем в уговореният срок.

По-склонна съм да помагам с пари в брой, сума накуп или дори някаква сума периодично /правила съм го за приятелка/, но поръчител по заем не бих станала и за най-близките си. Може би бих се замислила за детето си, но дотогава има доста време. Не бих и молила нито приятели, нито семейство, да не казвам голяма дума. Просто такива са разбиранията ми. Живеем в толкова несигурни времена, че 9 месеца ми се виждат дълъг срок за заем, какво остава за 9 години.

Авторке, свалям ти шапка, че без колебание си ударила едно рамо на брат си, когато е имал нужда, явно той си е изплатил всичко коректно щом не споменаваш да си плащала вместо него. Разбирам и разочарованието ти сега, на база на направена от теб услуга. Радвам се, че не таиш злоба или някакви негативи. Просто приеми нещата и намерете друг начин.

Не съм ставала поръчител и не бих. Ако приятел иска това от мен, а освен това настоява и се сърди, бих се замислила за приятелството ни.
Не са но трябвало поръчители до сега, стараем се да не ни трябват.
Иначе има и други начини за получаване  на заем. Например срещу ипотека.

Обикновенно, когато искаме да задоволим свой интерес, търсим този, който също би имал интерес и правим сделка.Поръчителят е изложен единствено на риск и напрежение, а така с никой не се постъпва, заради интерес.

Не съм искала подобна услуга от приятел.И те не са ми искали.В нужда си помагаме, когато можем и не се сърдим, че другият точно сега не може да откликне.

Няма лошо да искаш услуги, проблемът е да не приемаш отказ и да се сърдиш.

Авторката поне има достатъчно здрав разум за да не се сърди и цупи. Просто е разочарована, което показва, че е имала малко по-високи очаквания.

Защо да е разочарована - явно има подводни камъчета и познавайки я, хората отказват да й бъдат поръчител 

И аз така мисля.

Благодаря за отговорите. Да уточня. Става въпрос за ипотечен кредит, който сме си плащали. Редовни платци сме и проблеми не сме имали. В тази банка дори ни остават още има няма три години. Лихвата обаче вече не е фиксирана, а процента през годините ни скача няколко пъти. Искаме да се преместим в банка, която предлага на половина лихвен процент и фиксирана лихва за целият период на  кредита. Увеличихме годините на изплащане, за сметка на по-малка вноска. Банката в която сме ни направи една-две изненади с някакъв друг процент и сумата, която дължим се увеличи на два пъти. Тук няма да влизам в подробности. Нашата банка обаче е категорична, че не иска да предоговори условиятя си със нас. Самата тя към днешна дата предлага също добри условия, но към нас и преди години каквито са били условията не искат да предоговорят. Отказите от роднини и приятели получихме почти скорострелно. Без дори да се поинтересуват за какво става въпрос. Иначе и годините при новата банка могат да се намалят, за сметка на по-висока вноска. Не съм сърдита и озлобена. Явно аз съм била в грешка втурвайки се през глава да помагам. Когато бях поръчител също имах деца и смейство и както вече казах също имах какво да губя. Няма подводни камъни. Просто освен имота, който така и така е заложен, банката иска поръчител.
Приятелите,на които сме помагали май на почти всичките сме давали и големи и малки суми пари. До сега не се сещам някой нещо да ни е върнал. Както се казва имали сме, дали сме. Истината е че аз лично винаги когато съм давала, никога не съм искала да ми ги връщат. Ако е по далечен човек разбира се. Но за най-близките помагам винаги с думите: не ги мисли парите някога когато имаш възможност и си по-стабилен финансово ще ми ги върнеш.

Ако брат ми поиска да му стана поръчил, бих отказала на секундата. Познавам го, и фактът, че ми е брат, не го прави автоматично финансово по-надежден.
Но по принцип не бих станала поръчител на никого.

cheese, разбирам, че си разочарована, но лична преценка на всеки е дали може финансово да си позволи да стане поръчител.

Според мен има нещо ненадеждно във вас като платци, което премълчаваш и това е причината първо, банката да иска поръчител за ипотечен кредит и второ, близки роднини да ви откажат.
По-скоро в тази посока помисли 

Признавам си, че ако имах близки с толкова... нетрадиционно отношение към заемите и задълженията, не бих влизала във финансови отношения с тях. Третирате заемите като дарения и след това се очаква някой спокойно да гарантира изпълнение по ваше задължение за близо девет години. Трудно, и не е повод за разочарование от близките, а за преосмисляне как да вървят нещата занапред.   Бъдете много ясни, кога помагате без да искате да ви се върне сумата и кога давате заем - според описаното приятелите очевидно също не правят разлика.

Казваш че скорострелно ca отказали без да се поинтересуват за какво става въпрос. Не им ли обяснихте това, което обясявате на нас тук? Не трябва да чакате те да ви питат след като сте им задали въпроса, а би трябвало да им обясните ситуацията си и плановете и чак тогава да ги попитате. Може би просто не знаете как да искате. Ако е така, обадете се на брат си и подробно му обяснете за какво става въпрос.

Най-добре е да си поискате парите от хората ,които имат да ви връщат.

Виж авторке, приятелството и роднинството са особени неща. А парите са пари. В този смисъл не можеш да очакваш от някого да ти даде нещо, което няма. Ставайки поръчител, той трябва да има такъв доход, че хем да може да плаща вноска, хем да се издържа. Повечето хора едвам успяват да си нагласят парите за тях да им стигнат. Не можеш от никого да си разочарована, роднините ти и приятелите ти нямат тези пари.
А ако си давала заеми, без да си ги получаваш, е добре да си направиш равносметка за финансовата си култура, защото това говори за проблеми там.
Повиши финансовата си култура и може изобщо да нямаш нужда от заеми.