Колебаех се дали да пусна темата тук или в клюкарника. Ако не е за тук, моля да я преместите. Та седнала съм тази вечер на чаша вино и си мисля, къде е границата на услугите, които можем да поискаме от приятелите ни и роднините ни. На кратко. В труден момент сме със съпруга ми. Налага ни се да изтеглим кредит, за който трябва поръчител. Попитахме най-близките си роднини. Родители, братя и сестри. Отказаха ни. След това попитахме най-близките ни приятели. И те ни отказаха. На всичките тези хора сме помагали, когато имахме възможност. На брат ми дори бях поръчител. А сега ни отказаха. Мисля си. Знам, че в днешно време не е толкова лесно да се довериш на някого. Имах ли право да поставям в неловка ситуация всички, изисквайки от тях това, знаейки в какви времена живеем. От друга страна нали за това са приятелите и роднините ни. Когато те бяха в лош момент, ние бяхме там. Също имахме какво да губим, но им помагахме. Винаги съм следвала това изречение: Нали за това са приятелите! Как мислите. Аз ли постъпих грешно молейки за подобна услуга и излагайки и приятелството и роднинските ни отношения на опасност или подобна услуга е в реда на нещата и е редно да ме подкрепят. Много ми е объркан поста, но пиша под емоция. Някак, не знам как да го кажа. Не се сърдя на никого и няма повече да повдигам този въпрос. Просто знам на всички колко сме помагали, а сега се чувствам сама и предадена. Просто си мисля сами сме. Това е първи път, в който молим за помощ и никой не откликна.
- Публикувана: 26 юли 2016, 23:53 ч.
- Последно мнение: 29 юли 2016, 18:30 ч.
Каква услуга е допустимо да поискаме от приятелите си (роднините си).
Заемът голям ли е, за дълъг срок ли е? Имате ли и други задължения? Работите ли на постоянна работа с добри доходи? Отказвала съм да съм поръчител на близък приятел, който рисково се захвана с частен бизнес, а жена му не работеше. Заемът сега не може да го погасява. В същото време съм била поръчител на съседка, с която не сме особено близки. Прецених,че в единия случай е формалност, а в другия има сериозен риск да плащам заема. Може това да е причината за отказа.
Iris, разбира се, че всеки си има причини да откаже. И такива ако тръгнем да търсим, от девет кладенеца вода ще донесем и ще намерим. Въпросът е че ние също можехме тактично да отказваме, но нали за това сме приятели. Както вече казах, аз станах поръчител на брат ми, когато имаше нужда, а сега той отказа. Тогава го направих без да мисля. Брат ми е и веднага се съгласих. Не съм и мислила, че ще ми се наложи един ден и на мен. Ама ето. И някак сега връщам лентата назад и ми става едно такова тъпо. Имам ли право да съм сърдита? Човек когато помага, обикновено го прави без да очаква нещо в замяна. При нас също е било така. Защо тогава очаквам те да ми помогнат? Трябва ли да очаквам тази помощ? Не очаквах абсолютно всички да ни обърнат гръб. И всъщност това обръщане на гръб ли е или е нормална реакция в предвид времената в които живеем. Тогава когато си в тежък момент, към кого е редно да се обърнеш? Или в днешно време е най-добре всеки да се спасява самосиндикално.
Заемът голям ли е, за дълъг срок ли е? Имате ли и други задължения? Работите ли на постоянна работа с добри доходи? Отказвала съм да съм поръчител на близък приятел, който рисково се захвана с частен бизнес, а жена му не работеше. Заемът сега не може да го погасява. В същото време съм била поръчител на съседка, с която не сме особено близки. Прецених,че в единия случай е формалност, а в другия има сериозен риск да плащам заема. Може това да е причината за отказа.
Заема не е малък, работим и двамата със съпруга ми и доходите ни са високи и нямаме други задължения. Заема не е за бизнес, а за покриване на друг заем. Просто искаме да се преместим от една в друга банка заради по-добри условия. Срокът е малко под 9 години.
Има много неизвестни в този случай, не се знае кой на кого какви услуги е правил и не бих могла да направя какъвто и да е извод. От една страна близките хора са тези, които би трябвало да те подкрепят в труден момент, но лично за мен да стана поръчител на голям заем е твърде голяма услуга, която не бих направила дори за много близък роднина. Мисълта, че може да затъна в нечии чужди дългове ме плаши много, защото планирам жилище, семейство и деца и не бих могла да рискувам да плащам за евентуални чужди грешки. Залогът е прекалено голям, а аз не обичам да рискувам. Може би нещо подобно се върти в главите на твоите хора. Виж, за родителите нямам идея защо са отказали. Аз може би бих направила компромис ако става въпрос за детето ми.
Всяко нещо си има някакви граници, ключително и приятелството. Може би в тийнейджърска възраст човек си мисли, че всичко трябва и би направил за тези, които смята за приятели или пък за най-близките си роднини. Но кой какво би направил е право на личен избор и разбиране и не можем да изискваме еквивалентна реакция от другите. И всеки би трябвало да помисли какво би искал от някой, който смята за приятел, и дали няма да го постави него или нея самия в твърде неудобна ситуация с молбата си. 
Вие сте решили, че ще помагате, защото... Да, ама това си е ваш избор. Знам хора, на които им се стъжни живота, защото бяха станали поръчители на близки, а после топката остана у тях. И аз не бих станал поръчител, дори на най-близките си приятели или роднини, и изобщо не се притеснявам от това. 
Бих дал на някой близък приятел или роднина пари назаем, само ако бих могъл да преглътна загубата на съответната сума без да се вживявам особено - т.е. ако е достатъчно безболезнено за мен съобразно доходите ми и разходите ми. 
А пък, ако човек има и семейство, за което се грижи, отговорността му към него е на първо място и трябва да мисли преди всичко за това.
Вие сте решили, че ще помагате, защото... Да, ама това си е ваш избор. Знам хора, на които им се стъжни живота, защото бяха станали поръчители на близки, а после топката остана у тях. И аз не бих станал поръчител, дори на най-близките си приятели или роднини, и изобщо не се притеснявам от това. Бих дал на някой близък приятел или роднина пари назаем, само ако бих могъл да преглътна загубата на съответната сума без да се вживявам особено - т.е. ако е достатъчно безболезнено за мен съобразно доходите ми и разходите ми. А пък, ако човек има и семейство, за което се грижи, отговорността му към него е на първо място и трябва да мисли преди всичко за това.
Cheese,мога да ти дам няколко практически съвета (работила съм в банка). Ако в сегашната банка не са ти искали поръчител, занеси новата оферта от другото място и поискай предоговаряне, ако сте редовни платци с добри доходи,би трябвало да са склонни да ти намалят лихвата. Предполагам, че кредитът не е ипотечен, а потребителски, щом искат поръчител. Ако имате имот, направи го ипотечен, лихвата ще е много по-ниска. Има повече тичане и първоначални разходи за ипотеката, но дългосрочно винаги е по-изгодно. Не на последно място потърсете и други оферти. Банките сега се борят за всеки добър кредитен клиент и е много вероятно да ти предложат добри условия, при които със съпруга ти да сте съдлъжници без поръчител.
Бих се засегнала единствено при отказ от страна на родителите ми и брат ми. Ако човек не може да разчита на семейството си в труден момент... 
За пореден път се убеждавам, че сестра прави много повече за брат си, отколкото обратното.
Cheese, дано се справите по-бързо с проблема!
За пореден път се убеждавам, че сестра прави много повече за брат си, отколкото обратното.Cheese, дано се справите по-бързо с проблема!
...Ако човек не може да разчита на семейството си в труден момент... ...
...Ако човек не може да разчита на семейството си в труден момент... ...
На никого не бих станала поръчител. Всяко нещо има своите граници, а да изложа на риск моето семейство, не влиза в графа услуги, които бих направила.
Аз самата не искам и не съм искала услуги. Не смятам, че приятелите са за това, затова и не бих си позволила да ги товаря. Не бих се чувствала комфортно, дори и за елементарни неща.
Да помолиш имаш право, да изискваш не. Твоите избори не задължават и другите да ги правят, или не оставам с впечатление да е изисквано от теб да ги направиш. Съжалявам за ситуацията, в която се намирате. Отдавна ми е станало ясно, че разчитането е само до самите нас и собствените ни възможности.
Аз самата не искам и не съм искала услуги. Не смятам, че приятелите са за това, затова и не бих си позволила да ги товаря. Не бих се чувствала комфортно, дори и за елементарни неща.
Да помолиш имаш право, да изискваш не. Твоите избори не задължават и другите да ги правят, или не оставам с впечатление да е изисквано от теб да ги направиш. Съжалявам за ситуацията, в която се намирате. Отдавна ми е станало ясно, че разчитането е само до самите нас и собствените ни възможности.