На мен темата ми харесва. И не всеки разпознава и управлява емициите си с лекота..)
- Публикувана: 3 авг. 2016, 20:24 ч.
- Последно мнение: 19 май 2017, 01:59 ч.
Познаваме ли емоциите си - откъде сме получили това знание и предаваме ли го
И Сирена пак превзе темата..))
Какво има чак толкова необикновено от това като нормален човек да познаваш емоциите си.
Познавам част от емоциите си. Никой не ме учил, учила съм се като съм наблюдавала околните.
Опитвам се да уча детето си защото тази емоционална интелигентност се изгражда до около 8 та година.
Нищо не подтискам. През тялото на всеки човек емоциите преминават 24 часа. Те се задържат в тялото по 2-3 минути. Болката е най-силният учител, не е страшна. Ако не я задържаме с мисълта си в тялото тя няма да ни навреди но пък ще ни научи.
Зад гнева обикновено стои болка или страх. Когато разбереш кое е можеш да го контролираш. Както гнева не е нужно да го подтиснеш...а да го успокоиш за да разбереш какво е зад него.
Опитвам се да уча детето си защото тази емоционална интелигентност се изгражда до около 8 та година.
Нищо не подтискам. През тялото на всеки човек емоциите преминават 24 часа. Те се задържат в тялото по 2-3 минути. Болката е най-силният учител, не е страшна. Ако не я задържаме с мисълта си в тялото тя няма да ни навреди но пък ще ни научи.
Зад гнева обикновено стои болка или страх. Когато разбереш кое е можеш да го контролираш. Както гнева не е нужно да го подтиснеш...а да го успокоиш за да разбереш какво е зад него.
Знание за емоции? Едва ли има нормални хора, които да не разбират, че се страхуват, радват, ядосват, тъгуват и т.н. Само болните от някакво психическо заболяване не разпознават емоциите си.
И не, не се боря, просто се съобразявам с много неща, преди да ги покажа, ако изобщо ги покажа.
И не, не се боря, просто се съобразявам с много неща, преди да ги покажа, ако изобщо ги покажа.
Извинете но през телефона понякога поствам без да съм довършила поста.
Твърде малко емоционално интелигентни хора има. Нашето поколение на 30-40 годишните никога не е учено на това.
Имаме заучени фрази с които можем само да убием и малкото на което сме се самонаучили.
Като : Мъжете не плачат.....кой идиот го е измислил.
Твърде малко емоционално интелигентни хора има. Нашето поколение на 30-40 годишните никога не е учено на това.
Имаме заучени фрази с които можем само да убием и малкото на което сме се самонаучили.
Като : Мъжете не плачат.....кой идиот го е измислил.
Трябва ли да разпознавам емоциите си по техния физически израз?
Когато съм ядосана, се чувствам ядосана, не съм с изкривена и позеленяла физиономия, нито псувам, хвърлям тръшкам, просто размишлявам върху причината да съм ядосана и ако зависи нещо от мен обмислям да облекча положението.
Когато съм ядосана, се чувствам ядосана, не съм с изкривена и позеленяла физиономия, нито псувам, хвърлям тръшкам, просто размишлявам върху причината да съм ядосана и ако зависи нещо от мен обмислям да облекча положението.
На мен темата ми харесва. И не всеки разпознава и управлява емициите си с лекота..)
Именно.
И причина за това е, че далеч не във всяко семейство те се назовават и обсъждат. Още по- рядко пък се издирват причините и се обсъждат адекватните реакции трезво и обективно.
А това си създава на практика купища проблеми.
Да, защото за да ги управляваш трябва да знаеш защо са се появили.
Затова се и съгласих с вижданията на авторката на темата по този въпрос. Защото е права.
Смятам за много важно човек да умее да си разбира и осъзнава емоциите. Примерно като ти е притеснено да си даваш сметка защо е така. Също като ти е тъжно, криво, ядосано и т.н.
С разбирането е свързан и подхода, с помощта на който ще си превъзмогнеш негативните емоции вместо да им се поддадеш и да ти се трупат.
Най-важното е да знаеш, че чувството на щастие не е нещо външно и независимо от теб. А напротив - изцяло зависи от теб и си го правиш сам.
Опитвам се да науча на всичко това дъщеря ми /16г./, но на този етап пубертета се явява непреодолима пречка за нас...
Най-много "обичам" като каже, че й тъпо без да знае защо.
С разбирането е свързан и подхода, с помощта на който ще си превъзмогнеш негативните емоции вместо да им се поддадеш и да ти се трупат.
Най-важното е да знаеш, че чувството на щастие не е нещо външно и независимо от теб. А напротив - изцяло зависи от теб и си го правиш сам.
Опитвам се да науча на всичко това дъщеря ми /16г./, но на този етап пубертета се явява непреодолима пречка за нас...
Най-много "обичам" като каже, че й тъпо без да знае защо.
... Най-много "обичам" като каже, че й тъпо без да знае защо.
В тази връзка смея да твърдя, че има хора, които знаят два вида "емоции" - "гадно" и "кеф".
... Най-много "обичам" като каже, че й тъпо без да знае защо.
В тази връзка смея да твърдя, че има хора, които знаят два вида "емоции" - "гадно" и "кеф".
О, да..
На ММ двете любими са му - "ядосан съм" или "разочарован съм" и "Кеф ми е".
И като питам - защо и се почва едно почесване по главата..))))
X
Реклама