Познаваме ли емоциите си - откъде сме получили това знание и предаваме ли го

Много интересна тема. Напоследък много ме вълнува това и се уча да потискам някои от емоциите си, защото когато им дам воля дълго време се чувствам много зле. Едва ли ще мога да се включвам често, но непременно като имам повече време ще прочета дискусията.

Надявам се да се получи дискусия
Да, това потискане е нещо, което учим от много малки - потискаме много емоции и смятаме, че те са нещо неконтролируемо. А всъщност излиза, че те са нещо, което природата ни е дала, за да приемаме света обективно. И всъщност не изразяването им, а приемането им е голямата цел - само така те вършат своята функция.

Добре познавам себе си и отлично разпознавам емоциите си, мога да ги назова.
Няма добри или лоши емоции. Важно е, когато се чувстваш напрегнат, примерно, да го осъзнаваш и разбираш, както и да можеш да си отговориш защо.
Това пък ми дава възможност да разбирам себе си, да се контролирам и да бъда приятел на себе си, а не враг    По този начин бих казала, че си живея чудесно 

Доста объркано ми се струва написаното от теб, amonqk.

Всички емоции са важни и ценни до момента, в който излезат от норма и изцяло обсебят съзнанието ти. Тогава се превръщат в разстройства и борбата става жестока.

Детето с нормална психика само усвоява разпознаването и на своите, и на чуждите емоции. Мисля, че до голяма степен е инстинктивно разпознаването на чуждите емоции, оцеляването зависи от това да разпознаеш гнева, предстоящата агресия или опасността от другите, както и положително настроените към теб хора с цел по-добро сътрудничество и оцеляване. Има си вградени механизми за това.

Вече за собствените емоции се иска някаква лична работа, наблюдателност и склонност да се самоанализираш. Има хора, които доста добре функционират на ниво добре съм-зле съм, други хващат нюанси, но дали това ги прави по-щастливи е под въпрос. Даже ми се струва, че задълбаващите в искрен самоанализ само откриват все по-голяма тъга. Не е лесно да видиш, че си се държал като негодник, подлец или страхливец.

Контрол върху емоциите е необходим и с цел подобряване на общуването, и с цел психохигиена. Някои предразположени хора могат да бъдат разядени от страх или тъга с години, ако се оставят на изживяването и приемането на емоциите си.

Възпитавана съм да не правя сцени на публично място под въздействието на силни емоции и се надявам да възпитам същото. Детинско и примитивно ми е. Тъй като съм склонна към меланхолия, се старая меланхолията да я хвана и озаптя на ниво кихавица, а не да развивам пневмония. Човек трябва да си знае границите и кога да си каже "ай стига толкова!".

Да, може и да не е много подреден постът ми, за което се извинявам.
Тук не съм имала предвид публична изява на емоции, това е едната страна на емоционалната интелигентност, тя винаги ми е била по-ясната страна. Ясно е, че сцените, бурната изява на емоции и т.н. е най-малкото примитивна черта
Другата страна на емоционалната интелигентност е тази, за която е всъщност темата. Това е нашето приемане на емоциите, нашият поглед на тях
Like_Smoke, били споделила откъде получи това познание? Много е хубаво, че го имаш и твоят пост доказва, че това ни прави пълноценни хора

Не съм го получила отнякъде, аз съм човек, който се самонаблюдава 
Така, както наблюдавам и другите 

Както се казва, коефициентът на интелигентност ти помага да завършиш успешно образованието си и да се реализираш в дадена сфера, а емоционалната интелигентност да си щастлив в живота си - без под щастлив да визирам захаросания розов смисъл.
Има куп изследвания, които сравняват двата типа интелигентност, няма еднозначен отговор коя е по-важна, но за себе си знам, че е важно да ги комбинирам 

не зная, понякога си мисля, че само си мислим, че познаваме емоциите си, защото така си създаваме усещане за контрол върху ситуацията и себе си. Не съм много сигурна, че абсолютно се различават страх от гняв. А и всяко назоваване на собствената емоция включва вече и оценката, а там вече човек може и сам себе си да излъже. Мисля, че ни влияе разпространяването на разните психологически теории и без да искаме гледаме през очите на Фройд или на някое друго течение.

Да, така е, безспорно гледаме през чуждите очи. Най-малкото ( като изключим психологията и психоанализата) в ежедневието редовно се сблъскваме с характеристики на емоциите - разделят ги на негативни и позитивни, степенуват ги и се призовава да се борим и справяме с част от тях. Идеята е, че май това е неправилен подход, който ни вреди 

Доста мъдри хора , са казали, писали , че емоциите всъщност изобщо не са най - важното .
По скоро контрола върху тях.
Не познавам хора без емоции , може би има такива , които умело ги прикриват .
За себе си , мога да кажа , че ако не "озаптя" дадено чувство , да кажем гняв , причинявам на себе си щети. И определено предавам това чувство и на човека срещу мен.
Т.е. , ако правя скандал в момент на гняв , човекът ми отвръща със същото.

Виж в щастливите моменти , е по трудно да предам чувството. Децата , най- добре попиват чувството на щастие .

Разкошна тема, поздравления!
Ще чета с интерес, защото съм с тел само тия дни.
Иначе - научих се да разпознавам емоциите си и най-важното -да ги отделям от чуждите.
А като знам, че е моя - се самоанализирам от къде и защо е дошла. И след това я изживявам доста по-леко и бързо.

Хайде, Андариел, кажи ни каква е истината - разкажи ни още веднъж за неврологията и психологията 

Не разбрах какво имаш предвид. Може ли да обясниш! Имам усещането, че е целта ти е да предизвикаш или покажеш нещо негативно по отношение на мен.

Оценката не е емоция, а мислене, разсъждаване, а когато мислим по някакъв проблем, примерно "аз каква емоция изпитвам в момента?", вече вкарваме анализ, а той е по идея рационален.

Да, но оценката е да квалифицираш нещо. Ако просто разпознаваш дадена емоция, или каквото и да е било друго нещо, това още не е оценка

За да я разпознаеш трябва да имаш "алгоритъм", критерии. По същия начин, по който разпозваваш, че пред теб има точно котка, а не хипототам. Ти не си се родила с котката в главата си, а си се научила, а за да се научиш, имаш критерии и анализираш. Само че в този случай обект са собствените емоции. Не е "я, на мен ми е в хардуера списъкът с емоциции!" Ние сме ги научили как се казват.