А какво лошо има детето да работи и да помогне в къщи с изработените пари? В крайна сметка, във всяко семейство има затруднения, само дето на някои им трябват хиляди, а на други и 300 лева ще са им от полза. Е, като може това дете да помогне, дори за няколко месеца с пари, защо да не го направи? Щом може да работи, значи може и да осъзнава сериозността на положението.
- Публикувана: 21 септ. 2016, 15:08 ч.
- Последно мнение: 21 ноем. 2016, 08:17 ч.
Работят ли децата ви през лятото?
Естествено, че няма нищо лошо. Мъжът ми навремето е работил и си е събирал стипендиите, за да си плати кандидатстудентските курсове, майка му просто не е можела да си ги позволи.
Ние с брат ми се редувахме да секретарстваме в офиса на баща ни, когато навремето стартира бизнеса си и някой трябваше да стои на телефона, а не можеше да си позволи да наеме човек.
Айде няма нужда толкова да ги дондуркаме и глезим, на 15-17 не са бебета вече.
Ние с брат ми се редувахме да секретарстваме в офиса на баща ни, когато навремето стартира бизнеса си и някой трябваше да стои на телефона, а не можеше да си позволи да наеме човек.
Айде няма нужда толкова да ги дондуркаме и глезим, на 15-17 не са бебета вече.
Работех от 14год. без трудов договор, моето семейство никога не ме е насилвало, аз изявявах желание защото исках да разполагам с пари за дрехи, повече джобни за екскурзиите и т.н. След това исках да си купя по хубав телефон, лаптоп/не исках настолен компютър/. Първо помагах в кухня - научих се да готвя. След това работех като сервитьор и не се научаваш само да бършеш маси, научаваш се на организирана работа, екипна работа, практикуваш си чуждестранните езици и още ред неща, които според мен са полезни като например, че еКспресото е експресен влак а не кафе!
Бях студентка редовна форма, бях се разбрала с родители ми само и единствено да ми покриват наема за квартирата, през останалото време работех когато не бях на лекции.
Не ми харесва когато някои майки кажат "дъщеря ми няма да става проста сервитьорка!"- ха, такова понятие проста сервитьорка го има в БГ, на запад готвача, бармана и най-вече сервитьора е една от най-уважаваните професии, сервитьор да си не трябва само да сервираш, иска се много мозък от начин на приготвяне на напитки и храни, до сервиране и знание на чужди езици, алкохол, от Руско, Френско до Австрийско сервиране.
Срамна професия няма.
След време живот и здраве, имам ли дете ще му разкажа и ще държа да работи дори и да имам милиони да го издържам, не искам муньо и муня, ще искам да научат цената на труда и да разберат, че в този живот трябва да се работи много и да гониш постоянно знания от опит а не от зубрене на книжки.
Бях студентка редовна форма, бях се разбрала с родители ми само и единствено да ми покриват наема за квартирата, през останалото време работех когато не бях на лекции.
Не ми харесва когато някои майки кажат "дъщеря ми няма да става проста сервитьорка!"- ха, такова понятие проста сервитьорка го има в БГ, на запад готвача, бармана и най-вече сервитьора е една от най-уважаваните професии, сервитьор да си не трябва само да сервираш, иска се много мозък от начин на приготвяне на напитки и храни, до сервиране и знание на чужди езици, алкохол, от Руско, Френско до Австрийско сервиране.
Срамна професия няма.
След време живот и здраве, имам ли дете ще му разкажа и ще държа да работи дори и да имам милиони да го издържам, не искам муньо и муня, ще искам да научат цената на труда и да разберат, че в този живот трябва да се работи много и да гониш постоянно знания от опит а не от зубрене на книжки.
Естествено, че няма нищо лошо. Мъжът ми навремето е работил и си е събирал стипендиите, за да си плати кандидатстудентските курсове, майка му просто не е можела да си ги позволи.
Ние с брат ми се редувахме да секретарстваме в офиса на баща ни, когато навремето стартира бизнеса си и някой трябваше да стои на телефона, а не можеше да си позволи да наеме човек.
Айде няма нужда толкова да ги дондуркаме и глезим, на 15-17 не са бебета вече.
Ние с брат ми се редувахме да секретарстваме в офиса на баща ни, когато навремето стартира бизнеса си и някой трябваше да стои на телефона, а не можеше да си позволи да наеме човек.
Айде няма нужда толкова да ги дондуркаме и глезим, на 15-17 не са бебета вече.
Това е "семеен бизнес - всички допринасят" или ситуацията "няма възможност за...".
Ама работа за идеята за работа - или за закупуване на глупост някоя!?
Ами наистина не виждам проблем в работата за пари за някоя глупост. Честно, изобщо.
Всъщност, аз понякога много се обвинявам за това ми мислене - казвам: "Хм, за какво ти е тая глупост!". Едно нещо за нас може да е глупост, ама за друг може да е мечта. Зависи от години, период, обкръжение и много други (говорим за предмети). То всъщност и лака за нокти е глупост, ама много от нас си го купуваме, че и гордо си перим пръстите. И ако едно дете, с помощта на родителите, успее само да достигне една мечта - била тя и материална глупост за нас родителите, защо не!?! В крайна сметка, слагаме касички на детето, за да се научи да спестява за нещо мечтано (и дори и да знаем, че ще му го купим), пак го учим да спестява и разполага правилно със средствата си. Не говорим за занемаряване на образованието, а просто да погледне и още една част от живота - нали това е част от образованието, да се научи да общува с различни хора, с различно поведение и да може да реагира адекватно.
Ами наистина не виждам проблем в работата за пари за някоя глупост. Честно, изобщо.
Всъщност, аз понякога много се обвинявам за това ми мислене - казвам: "Хм, за какво ти е тая глупост!". Едно нещо за нас може да е глупост, ама за друг може да е мечта. Зависи от години, период, обкръжение и много други (говорим за предмети). То всъщност и лака за нокти е глупост, ама много от нас си го купуваме, че и гордо си перим пръстите. И ако едно дете, с помощта на родителите, успее само да достигне една мечта - била тя и материална глупост за нас родителите, защо не!?! В крайна сметка, слагаме касички на детето, за да се научи да спестява за нещо мечтано (и дори и да знаем, че ще му го купим), пак го учим да спестява и разполага правилно със средствата си. Не говорим за занемаряване на образованието, а просто да погледне и още една част от живота - нали това е част от образованието, да се научи да общува с различни хора, с различно поведение и да може да реагира адекватно.
Някои хора смятат, че са родили едни малки генийчета, които трябва да учат нещо 24/7, но не могат да възприемат, че същите тези искат да работят, да изкарат собствени пари и да ги вложат в нещо, което най-често е глупост.
И си права-за мен, теб и още хиляди майки, един плейстейшън (абсолютно произволен пример) може да е абсолютна глупост, но за чадото да е нещо важно...поне един-два месеца.
Не съм и привърженик на това, че ако детето работи сезонна работа, трябва да вложи изкараните с труда си пари, в семейния бюджет. И моля, изключвам случаите, в които на едно дете (било то и тийн) му се налага да работи, за да подпомага родителите си.
Но да, аз смятам, че децата, които съм родила, не са ми длъжни, щом съм взела решение да ги доведа на този свят, съм поела отговорност, финансово да не се товарят с образованието си, най-малко.
Ами наистина не виждам проблем в работата за пари за някоя глупост. Честно, изобщо.
Това е... спорно, да речем, също позиция - ако искаш някаква щуротия, поработи за нея, виж колко ще ти струва / коства и ако после все още я искаш, вземи си я.
Но просто не е моята позиция.
Аз виждам нещата горе-долу така. Ти получаваш от мен храна, дрехи, консумативи, книги, жилище - с консумативи, транспорт... всичките тези неща струват пари - за които аз работя. В замяна на това очаквам от теб да учиш, да научаваш нови неща, да четеш, да спортуваш... да влагаш времето си в самоусъвършенстване и развиване на способностите, уменията и знанията си по някакъв начин. Ако това не ти е достатъчно и искаш да работиш, добре, но първо трябва да допринесеш към семейния бюджет - към парите за храна, за електричество, за дрехи, за вода и каквото там друго се сетите - и ако накрая остане някакъв излишък, ще преценим как да го похарчим - за всички / всеки, според приноса му. И тогава ще видиш дали в реални условия ще ти останат за тази щуротия... и дали тя наистина е толкова нужна - колкото, примерно, храната или електричеството.
Какво лошо има един 16-17 годишен младеж/девойка да поработи лятото? Отиването на работа не е непременно свързано с финансови затруднения в семейството или с пубертетско желение за придобивка, която родителите не биха купили, защото я считат за ненужна.. 
Желание е за самостоятелност, ако щете за запълване на скучновато протичащо лято заради отсъствие н а приятелите в момента, за натрупване на опит/впечатления в дадена сфера.. Познавам дете, което точно след лятна работа в Германия в дом/клиника за възрастни хора промени изцяло мнението си, че иска да следва медицина. Дъщеря ми работеше преди да навърши 18 към фирма с рейсове, правещи за туристите обиколка на забележителностите из столицата. Тренира си ежедневно двата езика като такъв гид, запозна се с хора от разни националности, научи покрай подготовката за туровете интересни неща за родния си град, които не знаеше, спечели си свои пари... Не виждам в това нито един негатив. Давахме си й същите джобни както и преди, не сме искали да внесе част от спечеленото в семейния бюджет.. Сама избра как да изразходи приходите си. Разпредели ги и нищо не беше за някаква недомислица.. Та аз виждам само позитиви и се надявам догодина и малките ми дъщери да имат шанса да си намерят работа.
Желание е за самостоятелност, ако щете за запълване на скучновато протичащо лято заради отсъствие н а приятелите в момента, за натрупване на опит/впечатления в дадена сфера.. Познавам дете, което точно след лятна работа в Германия в дом/клиника за възрастни хора промени изцяло мнението си, че иска да следва медицина. Дъщеря ми работеше преди да навърши 18 към фирма с рейсове, правещи за туристите обиколка на забележителностите из столицата. Тренира си ежедневно двата езика като такъв гид, запозна се с хора от разни националности, научи покрай подготовката за туровете интересни неща за родния си град, които не знаеше, спечели си свои пари... Не виждам в това нито един негатив. Давахме си й същите джобни както и преди, не сме искали да внесе част от спечеленото в семейния бюджет.. Сама избра как да изразходи приходите си. Разпредели ги и нищо не беше за някаква недомислица.. Та аз виждам само позитиви и се надявам догодина и малките ми дъщери да имат шанса да си намерят работа.
Разбирам мнението, но за мен пък то е неприемливо. 
Неслучайно казах, още на предната страница, че само КатяАБВ, държи от чедото си, ако работи, да внася в семейния бюджет.
Катя, възгледите ни са еднакви, това го разбирам напълно. Но, може ли да обясниш, защо смяташ, че е редно това, което изискваш от детето си. Имам предвид "но първо трябва да допринесеш към семейния бюджет - към парите за храна, за електричество, за дрехи, за вода и каквото там друго се сетите - и ако накрая остане някакъв излишък, ще преценим как да го похарчим - за всички / всеки, според приноса му. И тогава ще видиш дали в реални условия ще ти останат за тази щуротия... и дали тя наистина е толкова нужна - колкото, примерно, храната или електричеството."
Защо смяташ, че и детето ти е длъжно да допринася за тези неща? Хайде, ако е пълнолетно, трудоспособно и живее в дома ти, разбирам.
Но, при положение, че е ученик, защо? Не е ли твоя и на баща му работа, да осигурите тези битови нужди като ток, вода, парно, храна?
Смятам, че като родител, всеки е длъжен да дава тези неща на детето си, безрезервно. И да, съгласна съм, в замяна да очаква от него то да се учи, да се развива, да спортува и т.н
Но, не очаквам да ми е длъжно, когато си намери сезонна работа, за да си изкара допълнителни пари, които да изхарчи за себе си, да внася и за тези битовизми.
Аз не виждам, кога човек може да поработи като сервитьор, ако не като много млад, зелен и неквалифициран. А според мен е задължително да се понапънеш и да поносиш малко тежки табли, защото трудът определено помага на човек да порасне. Най-малкото го учи на дисциплина. А и се откъсваш от семейството си и виждаш как другите работят и ТЕБ работят също 
В хотелите през лятото е практиката да обещават и да не ти плащат обещаното. Знаете как е: договаряте се на 800 лв. заплата, назначават те на 400 лв., плащат ти по 800, защото са на зор и все няма свестен персонал, но обикновено се случва последната ти заплата да е 400 лв., а не обещаните 800. Особено, ако са решили, че за следващото лято няма да им трябваш. Така е по Черноморието, предполагам и на други места със сезонна работа. Разбира се, не всички хотелиери действат по тази схема, но са рядко коректните работодатели. И е нормално-сервитьорите и барманите са събрани от кол и въже. Просто няма обучен персонал, дори и в по-свестните хотели.
А що се отнася до глупостите, които се купуват-ами нека купува, все пак тези пари са изработени с кръв и пот, както се казва.
В хотелите през лятото е практиката да обещават и да не ти плащат обещаното. Знаете как е: договаряте се на 800 лв. заплата, назначават те на 400 лв., плащат ти по 800, защото са на зор и все няма свестен персонал, но обикновено се случва последната ти заплата да е 400 лв., а не обещаните 800. Особено, ако са решили, че за следващото лято няма да им трябваш. Така е по Черноморието, предполагам и на други места със сезонна работа. Разбира се, не всички хотелиери действат по тази схема, но са рядко коректните работодатели. И е нормално-сервитьорите и барманите са събрани от кол и въже. Просто няма обучен персонал, дори и в по-свестните хотели. А що се отнася до глупостите, които се купуват-ами нека купува, все пак тези пари са изработени с кръв и пот, както се казва.
Аз не виждам, кога човек може да поработи като сервитьор, ако не като много млад, зелен и неквалифициран.
От личен опит (и не само мой) това са умни и отговорни служители и определено са предпочитани пред разни разглезени тийнейджъри дето трябва да си им и работодател и бавачка.
Та дето казват: голям залък лапни голяма дума не казвай
и никога никога не гледай от високо на бармана ,че не знаеш дали след година две може да легнеш да те оперира 
.
и никога никога не гледай от високо на бармана ,че не знаеш дали след година две може да легнеш да те оперира .
. много страшно, бе!Имам предвид друго-ще минат 1-2 години от следването и все ще намериш някаква работа, близка до специалността ти, но не е задължително да останеш сервитьор или барман. Все ще ти предложат нещо по-добро. Въпросът е, че може и да няма бакшиши. Но те и бакшишите вече не са като преди.