Работят ли децата ви през лятото?

Не бих го приветствала. Има много по-смислени неща, с които може да си запълни времето младеж на такава възраст... По-полезно би му било да усвои програмен език, или да се запознае с установени алгоритми - или да потърси начини да ги подобри - или да научи допълнителен език (в смисъл човешки), дори и на ниско ниво, или дори да чете книги, които биха му били забавни - от всяко умение би се обогатил повече отколкото от умението да прави кафе или да бърше масите.
Работа като градинарство, овощарство, животновъдство - може би бих приела, поне някакви полезни познания ще получи. Но от достъпните в градска среда - като цяло не се сещам за такава, която бих одобрила... хм, може би освен ако е дете-музикант или художник или спортист или танцьор и помага на малки деца... Или благотворителна работа в сиропиталище (дори и да е ниско квалифицирана), може би.

Аз адмирирам идеята децата да работят ако имат желание. Няма нищо лошо от по - рано да видят, че не е лесно да се изкарват пари, а и да посвикнат на условията, в които живеем. Друг е въпросът какви ще са резултатите. Хич не ми се ще да решат, че като взимат някакви пари без образование, могат цял живот да вървят по тая линия, защото и това се е случвало.

Това ме плашеше и мен. Преди години тук, децата излизаха на 16 год. от училище и отиваха да работят. Като дойде кризата нещата се промениха и в един момент се оказаха в ситуация хем без работа, хем без образование, хем с отминали години за ходене на училище.

Синът ми стана на 17 скоро. През лятото искаше да работи и като цяло търсехме подходяща работа. Племенниците ми работеха през лятото от 16 годишни и им се отрази много добре - една година поливаха масив с лешникови дървета всяка сутрин в 5, а следващата година в склад за строителни материали.
Оказа се обаче, че съпругът ми ще работи предимно втора смяна, а аз съм заета до късно през лятото и се наложи баткото почти всяка вечер да прибира сестра си от детската градина и да се грижи за нея до нашето завръщане.
Сметнахме, че този ангажимент тази година му стига. Догодина ще мислим нещо, той самия го иска, да си запълни времето и да си събере пари.

До 18 годишна възраст не съм съгласна детето ми да работи. Това първо. И второ, самите работодатели избягват да назначават непълнолетни. Аз също не бих назначила непълнолетен. Но след 18 годишна възраст считам за задължително да се работи през ваканцията. Не съм от майките, които жалят децата си.
Мъжът ми не искаше дъщеря ни да работи за други, а за нас самите. Не се съгласих, защото знаех, че татенцето ще плаща и за несвършена работа. Но аз не съм татенце и когато става въпрос за пари и бизнес, не бих простила и на собственото си дете. Още повече, че ми е дете!
Затова, нека излезе навън и се сблъска с работодатели. Нека сама се увери, как обещават, но не изпълняват. Как са готови да ти направят челна стойка, когато имат нужда в разгара на сезона, но как в края забравят обещанията. Умишлено исках да премине през това като неквалифициран кадър, за да знае, какво да иска и как да го получи тогава, когато ще има самочувствието на човек, който е подготвен и който има защо да предявява претенции, тогава, когато получи солидно образование.

Бих насърчила детето си да работи след 16-годишна възраст. Не за да цени парите - смятам, че това може да се научи и без работа, пък и вие самите споделихте за изкарани с труд, но изхарчени за глупости пари, т.е. ценене на пари не виждам в тези примери.
Тези идилични представи, как ще ходи на курсове и ще учи нови неща през лятото, нещо не ги виждам, но пък си обяснявам явлението тук, в провинцията - млади софиянчета идват при баба и дядо и започват едно ходене на английски, френски, езда, керамика и т.н. Дааа, в прованса тези курсове са много по-евтини, но пък колко продължават? Месец максимум 
 После цъкат на телефоните или играят на карти по цял ден пред блока (и софиянчетатат, и провинциалистчетата). Ако някой ги попита четат ли си задължителната литература, се изхилват "Ти луд ли си?" Или "Ще носиш ли цветя на госпожата на 15ти септември-Ти луд ли си?"
Смятам, че ако ходят на работа, това ще им помогне в много направления:
1. Да, ще видят как се изкарват пари, но и ще повярват в своите възможности да изкарват пари;
2. Ще се научат да уважават авторитета на работодателя, а от там, кой знае - на учителя, защото в тях са и ножа, и сиренето, както казваше моята класна;
3. Ще придобият реална представа в кой сектор какво се плаща, а не да ми дрънкат завършващи 12-класници, че искали да учат за мед.сестри и очаквали стартова заплата 1000 лева 
4. Ще си дадат ясна сметка как искат да продължи животът им - ще си останат ли сервитьорки/промоутърки, общи работници или ще изберат професия, за която се учи. Не че няма и висшисти-общаци или магазинери, но поне образованието дава шанс за нещо повече;
5. Ще се дисциплинират - 'щото за първи час може и да се успиш, може дори да спиш в час, но на работа такива филми няма.

Като цяло, много ще се осмисли ваканцията по този начин и ще подготвя младите хора за истинския живот.  Сега, ако мама и тате много искат да го дундуркат отрочето и са планирали да му осигурят къща, кола, образование в областта на историята на изкуството и доживотна издръжка, това вече е друга работа и горните 5 точки нямат значение......Макар че познавам доста хора, които могат да направят всичко това за децата си, но не го намират за полезно. Вместо това, децата им са работници наравно с всички останали във фабриката ( не като натовареност и естество на работа, но като отношение и изисквания). 

Аз бих си пуснала детето да работи, ако има желание, без ограничение в работата. Това ще го научи на трудови навици и дисциплина, не говорим за парите. Аз самата съм работила от малка - давах уроци по английски (през цялата учебна година) и наравно с това съм рязала зелен боб на борсата (лятото) - примерно, едновременно с това самата аз и на летни курсове по немски ходех. Не ми е пречило нито на образованието, нито да завърша Първа английска с отличие, нито да влезна в университета с 3ти кръг олимпиада. Докато следвах и на бригада в САЩ съм ходила - с "черната работа". Като станах 2ри курс - започнах да работя по специалността си, макар и на половин ден, после започнах и на цял, не съм чакала да завърша. Защото това ти дава много - образованието в България не те учи на практически знания. А това, че съм работила от малка винаги много ми е помагало да си организирам нещата. Няма черна работа, има обаче много разглезени деца. Сега като взимам стажанти - вече студенти, имам сериозен проблем да им обясня що е то идване навреме на работа. За 20-годишни хора това е сериозен проблем.
Няма нищо страшно в бърсането на маси, не съм избърсала една и две, но това не ме е направило лош професионалист на зряла възраст, а според мен ми е помогнало много в живота и очакванията към него. Освен това считам, че в момента е много по-лесно да се намери подходяща работа за младежи в сравнение с едно време.

До човек е, не до възраст. Има достатъчно хора, които са точни и отговорни още от деца. Могат да не работят до 24 и пак се справят отлично, като започнат.

Така е, няма да споря, но са по-скоро изключение отколкот правило, за съжаление. На предната ми работа от 4 стажанти - 1 беше такъв, успях и в други 2-ма да изградя подобен навик, но ми изискваше усилия, 4-тия освободих, тъй като не се справи с това и не исках да дава лош пример на другите. За всички беше първа работа. Разбрах, че освобождаването му е подействало благотворно и на следващата работа е ходел без да закъснява системно.

Ако е жив и здрав, като стане на подходяща възраст, бих подкрепила идеята да работи през лятната ваканция, например.
Аз като ученичка работех лятото (мисля бях на 15-16г.), но не защото родителите ми нямаха финансова възможност, а защото не ми допадаха джобните, които ми бяха определили (демек седмичните ми пари). Помня добре разговора за увеличаване на седмичните ми и как баща ми каза, че ако си спечеля сама пари, няма да ми спира джобните (които са определили с майка), а това ще са мои пари, които сама да разпределя. Условието беше да изберем заедно работното място. Много ми помогнаха в това отношение и подкрепяха, когато се ядосвах на ежедневните случки на т.нар. "работа". Научих доста неща. Е, после ги изхарчих за глупости, ама лапешка работа, тогава това ми е било важно

Сещам се за моята първа "работа". Бях на 16, намерих си я сама, дадох си "CV-то", всичко уредих, след което уведомих майка си и тя каза "а, ок, браво" и това беше целия разговор По-заинтересована беше, отколкото изглежда, но винаги ме е оставяла да правя каквото си искам. Само че - не от страх, че няма да я послушам, а от доверие в мен. Едно е да дадеш свободата, друго е да не можеш да озаптиш неконтролируемо същество.

Не помня моята официална първа работа кога беше - 8ми или 9ти клас. Работих само месец в една детска градина - за да не ходя на бригада. Но ми издадоха трудова книжка и заплата получих.
Спомен нямам какво си купих. Най-вероятно боклук някакъв  С втората пък си купих от онез епилатори с пружина. Стискам зъби щот боли, ама ми е кеф какво съм си купила 

Хаха, много ми хареса това с епилатора. Аз първите спестени от работа пари ги дадох за училищния лагер, на който родителите хем ме пуснаха, хем ми казаха, че няма да ми го платят или да ми дадат джобни за него. Аз се справих сама и те бяха много учудени, но за миг не са ме спрели. Емоциите около първите честно заработени пари са големи и си струва да се поощряват. Заради такива спомени като на АнМари с епилатора хихи.

Започна да работи на 14 години. Сам го искаше.

Аз виждам само позитиви от тази дейност.

Една много успяла жена веднъж ми каза :Добрият родител трябва да научи децата си на си направят въдица и да си ловят риба ,а не цял живот  да им я сервира сготвена.
Напълно я подкрепям,а и при двете и деца(вече напълно самостоятелни възрастни) резултата е завиден.
Важно е да се уточни ,че има работа и работа.Едната развива и подкрепя с опит наученото другата има обратен ефект спомага да се забрави всичко научено и лесно подлъгва един млад човек колко измамно хубав е живота( без кредити за жилище,без деца и семейни ангажименти и как без образование парите стигат за всичко).
В момента на 9 годинки все още се учим как се прави въдицата:
 Вече имаме три прочетени книжки на английски и доста научени думи на още два езика на ниво ежедневно общуване  .Паралелно с това върви и то добре обучението с технологиите.Вече е прочела веднъж и правилника за движението по пътищата  . Нека и отлежава в главата щом иска да е шофьор и куп умения по пазаруване ,разпределяне на бюджет и готварство в най-елементарна форма и чисто практически.
Научена е на труд,да е подредена и чиста и да си организира нещата та да и стига времето за всичко а не да блее и да безделничи.
 Знам че е много за толкова малко дете,но пък един ден когато я пратя далеч  от мен ще съм по-спокойна защото ще съм и дала в ръцете въдицата.