Кога да позволим на детето да се откаже от тренировки?

Ето компромисен вариант, който ще реши проблемите на лигавите деца (и "толерантните" родители), и същевременно ще възпита нещо все пак у тези деца. Записва се детето, след месец или там... почва да мрънка, че не иска да ходи. Отписваш я и повече НИКОГА не я записваш отново (докато не порасне и не се изнесе, тогава сама ще се записва на каквото иска и ще ходи). Нека пробва 200 неща, но след всяко отписване съответният спорт или занимание отпадат за следващите 10 години.
За да ги нямаме тия "днес искам, утре не искам, вдругиден още не съм решила"

Направиха ви на луди калинки децата, ама вие си го просите.

Тая Афтършок е еквивалентът на поручик Ржевски в темите за възпитание и отглеждане на деца.

Забавно е

А ако откаже да си яде попарата за закуска я принираш и в следващите 10 години не даваш никаква закуска.
Ще видят те, малките лекенца 

Дъщеря ми беше по същия начин с балета - започна с огромно желание, кара година и половина, след това половин година мъки и пазарлъци и за тази учебна година си се отказахме. Като не става, не става, не е драма.

Синът ми и него сума ти време го мъчих с това или онова, ами ... не става насила, особено като станат 12-13-14-годишни, съвсем.

  Има и още един чалъм. Планирате ги да се паднат телци  .

Мисля,че за детето, спорта или изкуството трябва да бъдат удоволствие ,а не досадно задължение.
И ако няма желание или се преуморява ,аз лично не бих настоявала да продължи.Естествено връщане назад също няма да има.И това съм обяснила.

О, сакън, аз съм телец, майка ми книга може да напише през какво съм минала навремето - спортна гимнастика и акордеон (!) са само тези, които си спомням  Поне прокарах пътя за брат ми и него не го тормозеха с какво ли не 

Когато децата ми баха на 8-9години, в началото на учебната година ги питах кой какво иска да спортува, същото и по отношение на изкуствата и езиците. Могат да избират, да сменят, да мислят. Започват спорт/изкуство/език и след 1 месец трябва да решат продължават ли с него или не. Ако продължат това е заниманието до края на учебната година, на който се ходи редовно. Изобщо не съм се задълбочавала във всеки един момент какви конкретно са им чувствата и нагласите, интересно ли им е или скучно...
 
Смятам, че е важно децата да се научат на постоянство, на отговорност, на самодисциплина и на това да вземат решения с дългосрочен ефект(в този конкретно случай 6-7 месечен). Колкото и да им омръзне няма да умрат ако продължат до края, нали?

Сега са на по 13-17 и вече дори не им е нужен месец, просто си спортуват каквото са харесали през годините. 

Много ми харесва подхода ти. Не съм се сещала, а е умно. Един месец, без през това време да разпитваш дали му харесва, и като мине месецът - продължаваш или отказваш? И точка. Или запетая.

Случва ли се да откажат няколко поредни неща, на които са ходили по един месец? Теоретично какво би направила в такъв случай?

Хаха, много уместен въпрос. Всъщност ако са искали да ходят на нещо, примерно плуване, за 1 месец никога не им е омръзвало. Това е и "номера", обикновено омръзва на 4-5 месец... когато обаче вече не могат да се откажат. 
Имам и случай аз да съм настоявала да пробват, само за 1 месец нещо, което те не са искали... ами и след 1 месец не го искат, тъй че се отказват.
Тази година едната ми дъщеря поиска мотокрос, изключително скъп спорт, за който тренировките са ВСЯКА събота и неделя. Като разбра, че тръгне ли, няма отказване до края на годината, предвид огромната инвестиция нямаше опция с 1 месец, се отказа.

За мен е важно да се спортува, какво точно няма много значение, важното е да се отразява добре физически на децата и да ги разтоварва психически. Ако искат да сменят след 1вия месец, няма проблем, важното е да се спортува.
Ако сложиш и условието: "Имаш право да се откажеш от балет, но спорта е задължителен." може дъщеря ти да хареса балета. Много деца просто не им се занимава, но ако знаят, че нямат опция да не се занимават със спорт изобщо, ще изберат това, което им допада най-много.   

Ама как, тя вече си е наумила, че иска да ходи на спортна гимнастика Тя на ВСИЧКО ходи с много голямо желание в началото и почти винаги се справя много добре. Така че примерно сценарият да я заведем и да не й хареса е доста нереалистичен.

Абсолютно вярно. Как обясняваш на децата си елемента, че спортът е задължителен, без да ги накараш да се противят на това? Питам, да си сверя часовника.

Спортната гимнастика е супер, записвай я! Тренирала съм и спортна, и художествена, много повече ми харесваше спортната. Ако от мен е зависело и някой ме беше питал, бих си продължила със спортната, нямаше да се прехвърлям художствена.
Аз пък съм на мнение, че спортът не е задължителен и което дете не иска да се занимава, не трябва насила да бъде карано. Големият ми син няколко години ходеше само на шах, това му харесваше и не му се правеше друго. Малкият тази година в първи клас за първи път опитва спорт, ако му харесва, ще ходи, иначе не, просто не виждам смисъл да си тормозя детето, достатъчно задължителни неща има в училище, че и аз да го товаря с още.

Ъ... не знам точно. Вероятно е комбинация. Първо и аз и баща им активно спортуваме, разбирай 3-4 дни в седмицата. После, когато имаш няколко деца, важното е първото да "тръгне" в правилната посока и другите си следват по инерция, особено ако спортуват от 5-6 годишни  и освен това винаги обяснявам защо спорта и изкуствата развиват и какво ти дават...
И ако всичко горно не помогне, аз съм родителят, аз определям рамката. Рамката е спорт, те пък имат свободата да кажат какъв да е той, а всеки обича да има избор.

Благодаря, мнението ми беше много полезно

Ще ти кажа как се случиха нещата при нас.
На 4 поиска да я запиша на карате в градината. Видях, че й харесва и на пет и предложих да я запиша в клуб. Записах я в най- добрия в нашия град. Две години ходи редовно. Случвало се е да каже, че не й се ходи, поради някаква причина. Винаги съм се съобразявала, ако причината е основателна- уморена е, имала е лош ден и т.н. Но пък и тя никога не злоупотреби с либералността ми. Ходи два пъти на спортен лагер.  Но отпреди половин година започна все по- често да заявява, че не й се ходи. Проблемът беше, че разучаваха непрекъснато ката, а тази дисциплина я отегчавала.  Дадох й срок да помисли до след лагера тази година. Върна се от лагера щастлива, каза, че е решила да ходи, защити жълт колан и  изведнъж отсече "Искам да ме отпишеш. Скучно ми е с тия кати. Не мога повече". Отново се съобразих, но й казах, че трябва  да избере друг спорт. Избра айкидо. Показах й клипове в нета, заведох я да види тренировка на живо и след като я видя, се прехласна и ме заврънка да изчакаме сенсея и да я запиша незабавно на айкидо.
Така и направихме- изчакахме сенсея да се освободи, казах му предисторията и поисках  да знам има ли група за малки. Нямало. Всички тренирали заедно. Записах я на айкидо; отписах я от карате.
Чака тренировките с нетърпение и след всяка такава се  хвали, че е усвоила нова техника.
Тоест, в заключение- аз се съобразих с желанията на детето, но в един определен периметър. Както с обличането- представяш пет блузи и даваш право на избор. Така хем постигаш това, което е важно за детето, хем то само избира това, което му е на сърце. Спортът за мен е много, много важна част от цялостното развитие на детето не само като физика, но и като характер. Така че, както не може да излезе голо на студа и трябва да избере блуза, така и не може да не спортува. И трябва да избере спорт.
Звучи авторитарно от моя страна, но тя не го приема така.