има ли някъде списък

Макар че препоръките са унифицирани и за кърмените, и за хранените с АМ деца поради постоянните опити за нагаждане на формулата към нуждите на децата, известна разлика винаги си остава - основно в това, че кърмата се усвоява доста по-добре от АМ и е възможно при някои хранени с АМ деца да се получи известен недостиг на определени вещества (основно на желязо, независимо че в АМ е добавено над 10 пъти повече желязо, отколкото в кърмата - просто степента му на усвояемост е много ниска - малко над 10% за разлика от 70-80% при кърмата - тези неща са особено силно изразени при деца, които проявават и непоносимост към формулите и вследствие на алергията губят много повече желязо през микроскопични зони на кървене в червата). Всъщност именно тези проблеми с недостиг на различни вещества са били причината, поради която преди 50-60 години (когато е започнала първата масова вълна на отказ от кърменето и замяната му с най-разнообразни млечни смеси, предписвани по рецепта от доктор и често променяни) е въведено ранното захранване - да се компенсират липсите на есенциално важни хранителни вещества с приема им от други храни. Тогава е имало логика децата да се захранват рано - както се казва, ползата надвишавала вредата. Успявали са да предотвратят или ограничат сериозните последици от желязодефицитната анемия примерно, а много дълго време е липсвала информация за вредите в дългосрочен план.
Обаче - тези неща се променят с времето. Формулите търпят постоянно обогатяване с какво ли не и макар че все още са далеч от всички ползи на кърмата, поне като хранителен състав са се доближили несравнимо повече, отколкото са били някогашните смески от кондензирано мляко, оризова вода и захар (или така любимото и препоръчвано и досега от много баби кисело мляко със захар или мед, с което са израснали много от нас - пък уж нищо ни няма ). Отделно на мен скоро ми попаднаха в някакви линкове статии още от 40-те години, в които се дебатира аджеба е ли полезно да се дават толкова рано други храни на невръстни бебенца - съмнението си го е имало още тогава, а в днешно време е безспорно доказано.
А връзка между късното захранване и хранителните навици на голяма част от населението по света, което предпочита да тъпче себе си и децата си с полуфабрикати и химия просто няма Просто в по-западните страни се набива изключително силно чрез послания от всички страни защо е вредно да се захранва детето рано и затова родителите го спазват - а вече като им дадат зелена светлина да дават и друго освен мляко, си карат пет за четири, както са свикнали. Това обаче няма нищо общо с някаква вреда от късното захранване, а само с липса на хранителна култура и за възрастта извън кърмаческия период

Какво се пропагандира от специалистите в Кралството и какво правят реално британците са две различни неща.
Чипсове, шоколад и газирани напитки се водят нездравословни. В училище нон-стоп им промиват мозъка с тази информация. Ха, познайте колко деца не ги консумират или колко родители не ги купуват
Тук късно захранват, но до една година децата ядът почти всичко. Късното захранване, което се пропагандира във форума, няма нищо общо с това което е тук. Дава се голяма свобода в решението с какво да се захрани и как детето, според предпочитанията на родителите.
Ето примерната схема, която съм следвала, тя е от книга на Annabel Karmel, а нейн consultant nutritionist е Margaret Lawson, Children's Hospital, London 

Първи етап:
Аз започнах от 5 месеца, но е желателно да започнеш от 6.
-Първи плодове: ябълка, круша, банан (може и суров) и папая (може сурова);
-Първи зеленчуци: Морков, картоф, шведска ряпа, пащърнак, тиква, сладък картоф;
-Ориз.
Втори етап: 7-9 месеца. До края на 9ти месец детето яде:
-Плодове-всички, пресни и сушени. Ягоди, малини, къпини се въвеждат постепенно и обикновено примесени с друг плод, като например ябълка, банан, круша или кайсия. Кивито често предизвиква алергични реакции, затова след като го дадете, следете за реакция, особенно ако детето е генетично обременено;
-Зеленчуци-всички, включително замразени;
-Яйце- да е твърдо сварено. Няма практика да се дава само жълтъка ;
-Риба-мазната риба е много важна за умственото развитие, сьомга, скумрия, риба тон, сардини;
-Месо-пилешкото е най-подходящо за начало, защото се пасира хубаво. Червеното месо пък е богато на желязо. Децата много често го отказват не заради вкуса му, а заради консистенцията, затова е добре да се съчетава с кореноплодни или макарони (паста);
-Пилешки черен дроб;
-Макарони, спагети, паста, кус-кус
Редовно в храната се добавя за овкусяване кашкавал.
И не се притеснявайте, ако детето изаква цели парченца от бобовите храни, граха и стафидите, до към 2 години храносмилателната система няма да може да се справя напълно с тях.
Трети етап: 9-12 месеца  ами всичко вече трябва да яде. Започва се използването на повече подправки и чесън в манджите. По-едри парченца в пюрето. Храна, която да я хапва самичко с пръсти. В много от рецептите се добавя мляко или сметана. Соковете да са солидно разредени с водичка, иначе разваляли зъбките.
На годинка вече има идеи как да им направим домашен плодов сладолед на клечка вече трябва да папкат от яденето на мама и тати и няма нужда от пасиране 
Това е късното захранване на Острова, а предполагам и не само тук. Бързи, сръчни, смели 
Моята е на годинка и вече мога да я храня по заведенията. Всичко яде. Включително и с шоколад батко й я захрани 
Синчето съм го хранила по БГ система, ранно, но бавно и до късно си лапаше бебешките манджи 

ПС: Не гарантирам за пълнота на информацията! Все пак книгата, която съм ползвала е 200 страници 
Линка, който съм дала към Анабел Кармел, съдържа някои от рецептите в книгата.