Страхът и отчаянието ги карат да проституират
Много често страхът от екстрадиране, отчаянието и психическата лабилност са причините за това.
Ахмад* е пристигнал на 16 години от Сирия в Берлин. Дотогава той е живял заедно със семейството си в Дамаск като палестински бежанец. При идването си в Берлин през 2015 година Ахмад все още храни надеждата да прибере родителите си и 8-годишната си сестра при себе си в Германия. Семейство обаче и до днес живее в Дамаск. Междувременно Ахмад е навършил 18 години, вече не подлежи на закрилата за малолетни и затова не може да остане в някой младежки дом под опека. Заедно с други кандидати за предоставяне на убежище е трябвало да се премести в една спортна зала. Тук той бива подложен на сексуален тормоз и мобинг. Към всичко това се прибавя и страх от екстрадиране, след като Федералната служба за миграцията и бежанците му гарантира хуманитарен статут за една година. Ахмад си събира багажа и избягва от спортната зала. Днес той няма постоянен адрес, не получава поща и съответно никаква финансова подкрепа. Бягството на младия сириец го отвежда в дяволски кръг. Ахмад спи на различни места, започва да употребява наркотици и да проституира. Срещу секс с по-възрастен мъж си осигурява подслон за половин година.
Поредният заблуден Ахма(к), който е решил, че като се добере до заветната Германия, газейки незаконно границите, това ще му гарантира правото да доведе там многочислената си рода, да получи жилище и издръжка, и така да си живеят там всички щастливи и да се плодят неуморно - на гърба на местната "рая".
Е, не е станало точно така. Да се оплаче на Мама...