Как разбрахте, че сте готови за бебе?

Хич не сте избързали Времето минава толкова неусетно, като на кинолента и 27 е прекрасна възраст за 1-во дете! Ето моята девойка е на 5 месеца, а дните ми минават като на бърза лента,времето лети и не бива да се отлагат тези неща, защото то не е и концерт по желание.И при нас решението беше импулсивно, макар че аз отлагах 2 години, ММ искаше и преди това.Но аз казах първо сватба, после постоянен трудов д-р и чак тогава бебе. Млади сте, здрави сте, работите, имате покрив, обичате се, това са най-важните фактори.
Виж за второ много бих се позамислила, то ми е твърде рано де. Имам егоистични причини-мисля, че на днешно време е по-добре да имам 1,но добре отгледано и да му осигуря каквото е необходимо, но пък от друга страна винаги е хубаво пони двечки да са.Нооо аз вече гледам доста по-реално на нещата, едно бебе не се гледа лесно, а пък две още повече и не разсъждавам,както доста хора-щом има за едно -ще има и за две.
Мнооогооо време трябва да мине, ако изобщо се навия, и банковата сметка да се удвои поне...,а и други неща не са без значение.Не знам как бих се справила с 2 деца, а иначе не е да не искам-и 3 ще родя ако имам възможността да ги гледам.
Искам да ти кажа, тОНИ,че човек не бива да му мисли много, защото гореспоменатите от мен неща на лице ли са-няма от какво да се тревожиш. Щом още в началото си го искала-значи го искаш, а то е станало неочаквано бързо и малко си се стреснала/и при мен така беше, много бързо стана и не очаквах/.
Късмет и леко раждане е единственото, което ще ти пожелая и да бъдеш много спокойна!

Вярно е! Май много мислим ние жените и премисляме( особено аз ), затова нещата не се  получават както ние си наумим. Импулсивно взетите решение много често се оказват по-правилни, отколкото дълго премисляните.
И то не само по въпроса кога си готов за дете, а като цяло щом нещо се е случило така е било писано, а дали сме го мислили много или сме го направили импулсивно е било най-правилното решение за нас на този етап от живота ни . Защото май колкото повече разсъждаваш върху даден въпрос, толкова шанса да се откажеш е по-голям.

А и природата си е природа и е по-добре първото дете да е заченато преди 30г, тъй като яйчниковият резерв започва да намалява с по-бързи темпове.

Тони, точно така е, аз вече го осъзнах, и съм убедена, че нещата,които трабва да ни се случат, се случват в точния момент...
Абсолютно е права Хепи,това е немалка причина, човек да се замисли.

Така е момичета, а и годинките си минават и вървим към 30-те си години, не назад колкото и да ми се иска .
А като се замисля майка ми ме е родила на 20, все едно аз сега да имам 7 годишно дете първи клас , но едно време сякаш е било нормално да родиш на тази възраст и е било по-често срещано.
Просто не мога да си представя всички тези безгрижни години, студентските да съм ги пропуснала заради грижите покрай дете, та на тези години ние все още сме деца. Евала на такива майки героини . Щом тя не се е замисляла на тези години какво може да изпусне от живота и как ще й се промени, ние по на 27-28 години не можем да се оплачем, добре сме си

Човек преминава през различни етапи в живота и е хубаво да ги изживее или поне голяма част от тях. Има време за учене, за купони, за приятели, за безгрижие, за кариера, за отговорности, за сем-во, деца и т.н. Един етап не може да замести друг етап. Просто приеми, че отваряш нова страница.

В един момент ще осъзнаеш, че заради детето не пропускаш, а без него си пропускала.
Освен това когато ти си на 40г,  детето ти вече ще е голямо и няма да те търси за нищо, даже ще гледа да се измъкне от теб и ти ще си свободна отново за купони. Питаш ли ме мен сега, като гледам съученичките ми, дето децата им бяха абитуриенти и те си гледат рахата по софри и почивки, а аз търча подир 4-годишно озверяло, хванато от гората?
Животът ти сега не свършва, а тепърва започва - с детето. Чакай, ще го усетиш и това. После то ще порасне и ще тръгне по своя път, а ти още ще си млада, знаеш ли колко веселби те очакват?! Яд ме е, че някак едно поколение родители успяха да внушат на децата си, че щом станеш родител и КРАЙ! Всичко отиде по дяволите. Изобщо не е така. Това са погрешни разбирания.

Принципно съм съгласна, че децата са най-голямото постижение, но не е зле преди това да не си пропуснал поне ученето и стабилната работа като етапи.

Горе ставаше дума за излизания, купони и дискотеки - за такива пропуски говоря.

Извинявам се, че не съм разбрала.
Като цяло и това си е до човек. Има хора, които пропускат този период заради деца и се сещат на 35-40г., че са го пропуснали. Хвърлят се по живота и се започват семейните драми, затова е хубаво и малко да е поживял човек, да се е понаходил, както се вика.

В случая момичето е на 27 и очевидно не е съвсем пропуснала. От тук нататък тези забави започват да стават скучни и еднотипни, но човек пак си живее вкопчен в тях и не иска да се откаже, без да осъзнава, че нищо няма да загуби. В крайна сметка даже не е нужно да се отказва. Почти всички родители на малки деца излизат редовно по нощни заведения. Случва се излизането да ти се провали в последния момент, защото детето вдигнало температура, но не е като съвсем да се лишиш от него. Няма нищо лошо да се ходи по барове и кръчми и на 35-40, както и на 50-60, мислех си, че това са остарели, комунистически разбирания, че е нещо лошо 'да хукнеш по живота' на такава възраст.

не бях готова, когато забременях и изпаднах в депресия в началото, но постепенно свикнах с идеята, а сега съм много щастлива. В началото никой от семейството ми не се зарадва особено, бяха много притеснени всички, но сега всички много се радват и само за това говорят. Та поне при мен, почувствах се готова лека полека в течение на бремеността. При мен проблемът беше, че съм свикнала да се занимавам със себе си, инфантилна и егоцентрична, но с бремеността и майчинството идват много вътрешни сили в жената. И сега ми се струва, че съм била глупачка да го отлагам толкова дълго. Мъжът ми е много спокоен и оптимистичен характер и от самото начало много се зарадва. Неговото семейство също от самото начало много се зарадваха, но сега и аз и моето семейство се вълнуваме много повече. Единственият ми проблем е, че много ревнувам бъдещия си син.

Нещо май не може да се разберем и говорим за различни неща.

Няма лошо да излизаш на 35-40ч., лошо е, ако този период е изобщо прескочен на младини и двамата тръгнат по купони и то в период, в който децата имат нужда от родители. Децата са оставяни при баби и дядовци със седмици. Затова говоря. Колко е комунистическо, не знам, ама реални ситуации бол, че и цели сем-ва се развалят заради подобно наваксване.

С две думи авторката е минала този купонджийския период, говоря за луди, младежки, диви купони, а не на излизане по дискотеки за по питие. И сега излизаме със съпруга ми, ама не дивеем като на 20г., признавам си. Тогава беше точно "луди млади". Купоните са по-различни. Поне при нас, за да не обобщавам.

Та, авторке, карай си спокойно бременността и се радвай на детето си! Всичко е навреме.

От?

ми от всички. то в началото майка ми не искаше да ми звъни и да ми говори, баща ми и той беше вдигнал ръце, все едно съм на 16, а не на 30 и кусур. и аз и организирах нещата да се оправяме сами с мъжа ми. сега обаче  такава радост и ентусиазъм, че лели чичовци баби дядовци, а не искам да ми се бъркат. Даже мъжът ми като каже "нашият син" и малко се стягам . трудно ми е да го обясня, но все пак понеже все още бебето е в мен и ми се струва, че си е само мое Но най-много ме е страх разни институции и държави да не ми се бъркат.

И този период ще отмине. Не съм минавала през него, но съм чувала, че е често срещано явление "бебето е мое и само мое". Не виждам причина да се терзаеш за такива неща. Майката си е майка, бащата си е баща. Роднини и приятели също имат своето място. Всичко ще се нареди. Ако живеете самостоятелно, проблем пък изобщо няма да има. Всеки ще идва за кратко и ще си тръгва. Не си родила още или?