Публикувана: 29 ноем. 2016, 14:05 ч.
Последно мнение: 30 ян. 2018, 08:28 ч.

Как разбрахте, че сте готови за бебе?

24 345
173
1

1
...
7
8
9
...
12
Всички

# 105 18 авг. 2017, 10:20 ч.

Мнения: 11 747

Докторските степени в момента ги раздават на килограм, не е чудо не виждано. Край мен ги взеха хора с по две деца, хора без деца, хора които пътуват по света и у нас, развяват се по яхти, работят, учат... Това не са 70-те, когато студентка като забременее е принудена да прекъсне.
Аз не съм феминистка, но имам известен феминистки уклон. Обаче определено не смятам, че на 30 е рано за деца. Това е когато човек хем се страхува, хем не му се занимава и си търси оправдание. И аз съм го правила.

# 106 18 авг. 2017, 11:01 ч.

Мнения: 822

Около мен не ги раздават на килограм и общо взето жените са си преценили да раждат по-късно. Тъй като явно масово им се получава , не мисля, че много ги интересува кой кога ражда в България. Просто за мен тези неща с яйчниковият резерв са преекспонирани за средна здрава жена на 30-35, и мнението ми се потвърждава именно от хората около мен, всички от които са започнали късно с децата, а имат по 2 или 3. Може пък нещата да се изтеглят със женската фертилност, нямам идея, но е факт, че във форума постоянно битува мнението, че след 35 не може да се бременее, че не може да се жени жена и тн, а около мен реалността е съвсем различна. Нещо повече, това е нормата, а не изключението.

Последна редакция: пт, 18 авг 2017, 11:10 от bodybeautiful

# 107 18 авг. 2017, 11:03 ч.

Мнения: 478

Съвсем не бях готова за бебе защото бременноста ми не беше планирана Simple Smile

Бях на 24 години, родих на 25. Не бях омъжена а и връзка с приятеля ми не беше сериозна. Сега много се радвам че имам дъщеря Simple Smile

вече е на 11 години.

# 108 18 авг. 2017, 11:57 ч.

Мнения: 1 985

Родих на 29, мъжът ми беше на 30. Готова в емоционален план не се чувствах, като видях положителния тест изпитах само страх. Готови бяхме по- скоро в чисто битов план, имаме нормални професии, нормални доходи, преценихме, че можем да дадем необходимото на едно дете.
За мен най- важното е да си с правилния човек. Щом сте двама и се обичате ще се справите, колкото и да е трудно.
Пожелавам ви успех и Господ да ви награди с едно сладко бебче. Колкото и клиширано да звучи, най- сладкото е да видиш две протегнати ръчички и една беззъба усмивка. Забравяш и за умора, и за всичко.
Последен съвет- не слушай родата. Решението за дете се взима само и единствено от двамата партньори.

# 109 18 авг. 2017, 12:31 ч.

Майна Сити
Мнения: 954

Забременях на 22, родих на 23. Ако имах сега възможност да избирам, може би щях да го родя на 30, защото щях да имам време още да уча (макар че съм бакалавър) и щях да имам време да се поживея както се казва. А сега останах с работа, която не харесвам особено, дете на 3 години и мечти че като стане на 7 ще бъде малко по-самостоятелен, за да видя има ли шанс изобщо да продължа обучението си или вече ще ме водят стара (професията, с която искам да се занимавам изисква поне 10 години стаж за да си "някой", а до тогава ще съм на близо 40). Искам само да вметна че не съжалявам за детето си, което дойде непланирано, но беше страшно желано!

# 110 18 авг. 2017, 12:47 ч.

Мнения: 460

Как така никой не ражда преди 30? Това изречение ми се наби в очите от цялата тема. Около мен пък е точно обратното, родих сина си на 20, днес повечето момичета (около мен) между 20 и 23 са бременни или вече родили. До 30 планирам да съм си завършила образованието и детето/децата ми да са започнали училище, за да се развивам с професията, която съм избрала. С мъжа ми имаме добри доходи, собствено жилище, време и пари за пътувания и почивки. С нетърпение очакваме малкия (сега е почти на 3) да стане малко по-голям, за да посветим цялото си свободно време на разходки според неговите интереси.
За мен да си млада майка е най-прекрасното нещо, имам сили за всичко (работа, учене, дете, дом и мъж), вдетеняваме се покрай малкия и си прекарваме страхотно времето - в игри, гоненици и лиготийки колкото си щеш. Смятам да приключа в ученето, да имам още едно дете и тогава да се занимавам със сериозна кариера.
PS Да подчертая, че детето си го гледаме основно ние, при баби и роднини ходи, защото те имат желание да прекарват време с него, а финансово се издържаме сами. Живеем в малък град и въпреки това имаме прекрасен живот.

# 111 18 авг. 2017, 13:25 ч.

Мнения: 1 282

Скоро правя 31 г. Имам връзка от 12 години вече, живеем заедно, но мен малко ме е страх все още. Не се решавам. Не знам дали някога ще съм готова. Може би не, но все някога ще трябва.
Бабите и дядовците дават зор естествено. Simple Smile

# 112 18 авг. 2017, 13:39 ч.

Мнения: 25 749

Цитат на: anastangel в пт, 18 авг 2017, 13:25

След 12 години с човека, ако все още те е страх...дали си с правилния човек... Rolling Eyes

# 113 18 авг. 2017, 14:28 ч.

София
Мнения: 30 142

Цитат на: So Lucky* в пт, 18 авг 2017, 13:39

Цитат на: anastangel в пт, 18 авг 2017, 13:25

След 12 години с човека, ако все още те е страх...дали си с правилния човек... Rolling Eyes

Защо да не е? Това, че съжителствате години наред и не те забремени още на първия месец, не означава, че не е точния. Хората имат различни приоритети. Ще им дойде времето и за деца.

Цитат на: Happy_mommy в пт, 18 авг 2017, 10:12

.......За мен е погрешно да се възпитават момичетата, че кариерата и пълната независимост са на първо място пред семейството и децата. На нас се е паднала ролята да бъдем майки, която е не по-маловажна от вземането на докторска степен. Не знам накъде отива света с тези криворазбрани ценности...

За мен пък е погрешно да се възпитават, че им е отредена роля на майки и съпруги, защото това са ролите, които ги правят абсолютно зависими и безпомощни. Този момент се използва от някои мъже и се започват драмите. Да не говорим, че ако, недай Боже, последва раздяла, въпросните майки и съпруги изпадат в абсолютен шок, защото ролята на майка и съпруга не им храни детето.
За мен всичко трябва да има граници. Залитането в крайности не е здравословно за семейството. Една жена трябва да е майка и съпруга, но трябва и да е отделна личност- да има образование, добра професия и доходи, за да може във всеки един момент да знае, че ако в един момент няма на кого да се опре, може и сама да продължи.

# 114 18 авг. 2017, 15:50 ч.

Мнения: 5 468

Цитат на: missence в пт, 18 авг 2017, 14:28

Цитат на: Happy_mommy в пт, 18 авг 2017, 10:12

Никъде не съм казала, че жената не трябва да има образование и кариера. Само че в днешно време някои жени поставят кариерното развитие на преден план и се вкопчват в него години наред. Ролята на майки ни е отредена от природата, така че не е нужно някой да те възпита, че трябва да бъдеш майка. И аз не обичам крайностите и за това беше и постът ми срещу прекаленото отлагане на децата. Ако за теб крайност е жената да забременее и роди навреме, за мен крайност е да се преследва неистово кариера и поради тази причина да се отлага детето години наред. Никой не говори за раждане след завършване на училище както едно време. Тук говоря за раждане на една нормална възраст, в която жената е малко по-узряла психически, но едновременно с това организмът е в разцвета на силите си.

# 115 18 авг. 2017, 19:42 ч.

Стара Загора
Мнения: 2 763

Ами, не съм много готова като че ли. Ама както се вижда долу в лентичката... Mr. Green

Просто тъкмо се бяхме оженили когато разбрахме, и малко като шок. Искаше ми се може би поне 1-2 години семеен живот първо преди бебе.
Ама голяма работа, сега просто ще сме си 3-ма.
Аз съм на 25 (след 2 дни на 26), мисля че много станали майки за 1-ви път на тази възраст са се чувствали несигурни. Така че не се притеснявам, давам го по "айляк". Simple Smile

Успех на всички, които планират тази стъпка. bouquet

# 116 18 авг. 2017, 19:44 ч.

Мнения: 28 493

Абсолютно съм съгласна и аз, че не трябва да се залита в крайности, нито да се гони само карирера , нито да се превърне жената само в майка и домакиня.....за мен всичко си мина по план, аз така го пожелах и така си го изпълних Party

родих на 27, вече бях приета на постоянна работа, след време смених работата с малко по спокойна, за да съм в полза на ученичката, домашни, задачи и така....след като влезе в гимназия моите ангажименти към учене и надзор почти отпаднаха, сега завършваме училище....с висок успех.....аз си работя, забавлявам се, нямам да отглеждам малко дете....свободна съм за спорт и даже от 2 години уча нов език! Дай боже скоро да имам студентка....съзнателно избягвам прекалено издигане в кариерата, защото то изяжда свободното време Simple Smile

.....от работене спомени няма....обичаме да пътуваме в чужбина тримата, да ходим на почивки, властта не ни блазни! Не ми е интересно да спя в офиса, когато в живота има други толкова интересни неща....! Simple Smile

# 117 18 авг. 2017, 21:23 ч.

Мнения: 5 250

Бях на 22 когато се почувствах готова. Не само това, толкова много го исках, че само за това мислех. А 13 години по-късно вече си имам 3 деца. Моето щастие, моята сбъдната мечта...И тримата са планирани и много желани. В момента само разума ме спира да имаме още едно Wink

# 118 18 авг. 2017, 22:14 ч.

Мнения: X

Цитат на: Happy_mommy в пт, 18 авг 2017, 10:12

Bodybeautiful, на мен изобщо не ми допада "модата" да се изчаква прекалено дълго за раждането на първото дете. Жените сякаш се успокояват с това "има време"... Кариера може да се изгради и с дете,просто то ще я забави или отложи с 2-3 години. Говорила съм с две жени, родили около 40те, и двете са на мнение, че е трябвало по-рано да се решат на тази крачка. Първо, заради желанието за още едно дете. Второ, защото са осъзнали, че на тази възраст е можело да имат малко по-големи деца, а не тепърва да се занимават с бебета. Трето, замислят се колко дълго ще бъдат до децата си. Тук във форума съм чела също подобни мнения от жени, родили малко по-късно. Жените заслужават да бъдат майки, независимо на каква възраст са. Но да кажеш, че на 30 години е рано за дете звучи доста абсурдно. Когато родиш и започнат грижите по детето ти, тогава е твърде вероятно да промениш възгледите си и да се промениш като цяло. Жените неминуемо се променят, когато станат майки. За мен е погрешно да се възпитават момичетата, че кариерата и пълната независимост са на първо място пред семейството и децата. На нас се е паднала ролята да бъдем майки, която е не по-маловажна от вземането на докторска степен. Не знам накъде отива света с тези криворазбрани ценности...

Абсолютно съм съгласна с написаното!
Родих на близо 29 и даже съжалявам, че не го направих по-рано.

Иначе исках да родя първото към 33, но покрай многото ми близки връстнички с репродуктивни проблеми се поуплаших и се реших по-рано , за да имаме време за реакция.
Определено исках близнаци и много ме е яд още, че нямах този шанс.

Всички жени в рода ни от поколения имат близнаци и бях убедена, че и аз ще имам, но не стана.

На близо 38 съм и не мисля за 2ро дете, но знам, че ставането на майка ме преобърна много и ме промени много. Най ще ме радва, че когато тя ще е на 20 аз ще съм все още млада и под 50 и ще се надявам да я видя как расте, съзрява, учи, създава семейство и има свои деца. Само да сме здрави!

Последна редакция: сб, 19 авг 2017, 16:53 от Анонимен