- Публикувана: 15 ноем. 2004, 09:01 ч.
- Последно мнение: 19 май 2005, 14:23 ч.
Познахте ли сами пола на бебето?
Ами, аз не знам как точно да отговоря. Някак си винаги съм знаела, че ще родя момче. Но когато забременях чувството беше друго-реших, че ще е момиче. Спомням си, че постоянно ми правеха впечатление малки момиченца, розови роклички, куклички, фибички. А тя каква била работата...то в коремчето момченцето заглеждало каките 
И така цяла бременност-мислех си че ще е момиче. Владко беше седалищно разположен и не се виждаше нищо със сигурност. Обаче две седмици преди операцията не знам защо реших, че ще е момче. Така се и оказа.
И така цяла бременност-мислех си че ще е момиче. Владко беше седалищно разположен и не се виждаше нищо със сигурност. Обаче две седмици преди операцията не знам защо реших, че ще е момче. Така се и оказа. 
По-скоро НЕ!
С дъщеря ми много повръщах и по думите на мама, това е знак, че ще е момиче.
Със синът ми имах съвсем друга бременност и пак по думите на мама - знак, че детето ще е от другият пол!
На практика точно това се случи, но аз не съм имала никакво усещане или предчувствие и 2-та пъти, какво точно по пол дете се намира под сърцето ми!
Важното е, че са живи и здрави и 2-мата! 
С дъщеря ми много повръщах и по думите на мама, това е знак, че ще е момиче.
Със синът ми имах съвсем друга бременност и пак по думите на мама - знак, че детето ще е от другият пол!
На практика точно това се случи, но аз не съм имала никакво усещане или предчувствие и 2-та пъти, какво точно по пол дете се намира под сърцето ми!
Важното е, че са живи и здрави и 2-мата! Цитат на: Tsvety
Аз винаги много съм искала момиченце.За съжаление нашето все се крие,така че пола му ще е изненада.Но след това кървене в началото,каквото и да дойде,стига да е живо и здраво,ще съм най-щастливото майче в света!
Р.S.И все пак колко ще е хубаво да е момиченце...
Р.S.И все пак колко ще е хубаво да е момиченце...
Явно съм познала и наистина е много хубаво да имаш момиченце,особено такова съкровище като Калинчето 
И двата пъти (всъщност и трите - но за спонтанния аборт така и никога няма да науча права ли бях) знаех от самото начало без сянка на съмнение - чак не беше интересно За беба и името си знаех,и съм я сънувала как ми седи в корема - точно такава е,каквато я сънувах,само че има малко коса,а я бях сънувала съвсем плешивичка
За беба и името си знаех,и съм я сънувала как ми седи в корема - точно такава е,каквато я сънувах,само че има малко коса,а я бях сънувала съвсем плешивичка
ДА!
С първото си детенце, макар първа бременност, не съм си мислила какви усещания имам
но накрая се оказа че сме измислили само мъжко име , което донякъде е показателно. С втората ми бременност- "знаех "от самото начало че ще е момиче - не съм го изчислявала , просто бях сигурна че е така. Сега , по същите неведоми причини си мисля че ще е момченце. Дори обсъждаме с тати момчешки имена и на него му е много странно че съм убедена в началото на 4-ти месец какво ще е бебчето. И аз не си го обяснявам?! Но пък ако греша и не е момченце - то със сигурност ще е "Мъжко момиче" само да е живо и здраво.
С първото си детенце, макар първа бременност, не съм си мислила какви усещания имам
но накрая се оказа че сме измислили само мъжко име , което донякъде е показателно. С втората ми бременност- "знаех "от самото начало че ще е момиче - не съм го изчислявала , просто бях сигурна че е така. Сега , по същите неведоми причини си мисля че ще е момченце. Дори обсъждаме с тати момчешки имена и на него му е много странно че съм убедена в началото на 4-ти месец какво ще е бебчето. И аз не си го обяснявам?! Но пък ако греша и не е момченце - то със сигурност ще е "Мъжко момиче" само да е живо и здраво. 
Цитат на: maeva
През цялата ми бременност бебето беше обърнато с гръб и колкото и да ме гледаха на видеозон ,не можаха да ми кажат какъв е полът му. Въпреки че всички ми казваха ,че ще имам момче,защото коремът ми стърчал напред,аз бях убедена,че ще имам момиче.Никога през живота си не съм била толкова сигурна в нещо и наистина интуицията ми не ме излъга.Сега съм безкраино щастлива с моята прекрасна дъщеря.Вярвам че една бъдеща или настояща маика ,може да се довери на шестото си чувство.
Абсолютно същото беше и при мен! Дори, когато родих, първият ми въпрос беше: "Какво е?" (не чух какво каза акушерката).
X
Реклама