- Публикувана: 26 ян. 2017, 12:29 ч.
- Последно мнение: 8 фев. 2017, 11:32 ч.
Августинската дружина премина първата третина
На режим съм. За да не кача много. Доки каза много да внимавам , а и спорт не дава само йога и басейн. Не ми е проблем, по принцип. Но е голяма занимавка, а и се чудя вече какво.да си направя различно.
Не се бях сещала за Малена хубаво е много. И Мона. Ние сме се спрели на Моника ,за момиче, нищо че Моника ти си като хармоника ( май само това се сещам ), аз си го харесвам отдавна , а и е интернационално
Почнах да пия феротон и веднага ме.хвана запек. Имате ли такъв проблем при прием на желязо?
Не се бях сещала за Малена хубаво е много. И Мона. Ние сме се спрели на Моника ,за момиче, нищо че Моника ти си като хармоника ( май само това се сещам ), аз си го харесвам отдавна , а и е интернационално
Почнах да пия феротон и веднага ме.хвана запек. Имате ли такъв проблем при прием на желязо?
Здравейте момичета, тези дни голям зор и напрежение и в работа и в къщи. Даже и сега съм в командировка ..... но усетих странна промяна и се чудя нормално ли е или е за лекар..... аз съм в 10 седмица и от вчера забелязах че увеличения секрет който имах до сега, вече го няма! Рязко спря.... освен това ужасното количество огромни пъпки започнаха да завяхват.... Тези две неща много ме разтревожиха и се чудя дали всичко с бебчо е наред или тези промени се дължат на промяна в неговото състояние..... но съм в командировка и не мога да отида не лекар преди четвъртък даже може би петък а не знам как ще се справя до тогава емоционално
Няма кръв, само леки болки в кръста .......
Няма кръв, само леки болки в кръста .......
Руми, аз също бях много пъпчасала, но вече съм в 15-та седмица и пъпките си отидоха. Надявам се завинаги. Може би се наместват хормоните, затова се успокояват нещата в един момент.
Щом нямаш кървене и някакви болки, не се филмирай. Приятна командировка!
Момичета, браво за хубавите резултати от прегледите!
Диди, браво , че всичко е наред с бебчо!
Щом нямаш кървене и някакви болки, не се филмирай. Приятна командировка!
Момичета, браво за хубавите резултати от прегледите!
Диди, браво , че всичко е наред с бебчо!
Момичета, мина прегледа, който беше мн бърз, но но док каза , че всичко е наред, БХС е ОК, изследвания ОК , спирам дуфастон , рано било за магнезий, да си изпия ФК и след нея започвам някакви комбинирани витамини , даде ми рецепта, но не съм ги погледнала още. Леко си отдъхнах
Всички имате чудесни резултати. Браво! 
Аз вече нямам търпение да стане 13.02., че тогава трябва да съм на преглед, ако Бузалов има свободни часове. Ако не, ще трябва да ме насочите мамите от СТЗ, при кой мога да ида, изключая Стоянов, защото предния път нищо не ми каза, чакаше аз да го питам, а му казах, че ми е първа Б. Така и така си плащам, искам поне да си ме консултират както си трябва.
Аз вече нямам търпение да стане 13.02., че тогава трябва да съм на преглед, ако Бузалов има свободни часове. Ако не, ще трябва да ме насочите мамите от СТЗ, при кой мога да ида, изключая Стоянов, защото предния път нищо не ми каза, чакаше аз да го питам, а му казах, че ми е първа Б. Така и така си плащам, искам поне да си ме консултират както си трябва.
ВЕсе, аз се записах умишлено за последния час на 13ти - 19ч. Може би е вариант да дойдеш накрая, иначе не знам дали през деня ще стане, като цяло има забавяне 20тина мин. и някоя изнервена мама да не скочи на скандал. А пък не ми се вярва като си отишла да те върне. Ако решиш да ходиш да кажеш, може и да се засечем 
Браво Айла!
Кой питаше за ревността?
Аз като гледам повечето ще сте с второ - да споделя моя опит. Като се роди бебето, "баткото" беше бебе на година и пет месеца, което си сучеше активно. Бебето получаваше минимум внимание - гледах само да накърмено и със сменени пелени, връчвах му биберона, пусках му играчката и му обръщах гръб. Гушках "баткото" колкото може повече, играех си с него и го "учех" на основни неща. Гледах максимално да не го лишавам от неговите си удоволствия. Слава богу бебето беше много поспаливо през деня, навън само спеше, и аз буквално го зарязвах под някоя сянка и си играех с баткото. Зорът беше през нощта - бебчо се наспал и нощем му се играеше - ако бях машина или взимах наркотици, може би щях да съм много щастлива че гушкам бебчо през нощта, ама в един момент перпето мобиле отказа.... ама пък и бебето порасна и вече и постепенно започна да поспива и през нощта.
Не знам дали това е вярната формула децата ми толкова да се обичат и търсят, но е факт, че в момента в който бебето стана активно човече - на около 6м - двамата започнаха много да си "играят" заедно. Бебето на 8м. пропълзя и големия започна да пълзи от солидарност и беше голям купон у дома. И така са до днес - няма ревност, но има вечно състезание кой ще е пръв
Наши познати -майката спеше с голямото и го кърмеше почти докато забременя с второ до към 3г. и половина. Като се появи бебето явно си помисли, че голямото е много голямо и самостоятелно и цялото внимание беше върху бебето. Резултат - голямото мрази бебето, не обича майка си.... противопоставя се на всичко, опитва се да привлече внимание като прави бели и лоши постъпки. Чувства се отхвърлено и нежелано.
Тънък лед е появата на нов човек в семейството. Моето мнение е, че поне докато е много малко бебе, не е нужно прекомерно внимание, по-важно е големите осъзнати вече човечета да не се почувстват излишни или изместени, а напротив - да бъдат още по-обгрижвани и обичани.
Кой питаше за ревността?
Аз като гледам повечето ще сте с второ - да споделя моя опит. Като се роди бебето, "баткото" беше бебе на година и пет месеца, което си сучеше активно. Бебето получаваше минимум внимание - гледах само да накърмено и със сменени пелени, връчвах му биберона, пусках му играчката и му обръщах гръб. Гушках "баткото" колкото може повече, играех си с него и го "учех" на основни неща. Гледах максимално да не го лишавам от неговите си удоволствия. Слава богу бебето беше много поспаливо през деня, навън само спеше, и аз буквално го зарязвах под някоя сянка и си играех с баткото. Зорът беше през нощта - бебчо се наспал и нощем му се играеше - ако бях машина или взимах наркотици, може би щях да съм много щастлива че гушкам бебчо през нощта, ама в един момент перпето мобиле отказа.... ама пък и бебето порасна и вече и постепенно започна да поспива и през нощта.
Не знам дали това е вярната формула децата ми толкова да се обичат и търсят, но е факт, че в момента в който бебето стана активно човече - на около 6м - двамата започнаха много да си "играят" заедно. Бебето на 8м. пропълзя и големия започна да пълзи от солидарност и беше голям купон у дома. И така са до днес - няма ревност, но има вечно състезание кой ще е пръв
Наши познати -майката спеше с голямото и го кърмеше почти докато забременя с второ до към 3г. и половина. Като се появи бебето явно си помисли, че голямото е много голямо и самостоятелно и цялото внимание беше върху бебето. Резултат - голямото мрази бебето, не обича майка си.... противопоставя се на всичко, опитва се да привлече внимание като прави бели и лоши постъпки. Чувства се отхвърлено и нежелано.
Тънък лед е появата на нов човек в семейството. Моето мнение е, че поне докато е много малко бебе, не е нужно прекомерно внимание, по-важно е големите осъзнати вече човечета да не се почувстват излишни или изместени, а напротив - да бъдат още по-обгрижвани и обичани.
Дива, аз бях Детенцето ни е почти на 6 години. От около година мнооого, ама мнооого иска да си имаме бебе (де да знаеше какво иска ) Вече няколко пъти казах, че не сме му съобщили още, макар че правя леки препратки. Дори онзи ден дойде да ме пита, ако имаме бебе дали може да спят в една стая. Цветя, рози, спане и игра му се вижда на детето бебе-приключението.
Поради медицински причини, не мога да кърмя. При баткото, въпреки това, исках да направя всичко, на което съм способна, за да му предложа "на-доброто" и почти 3 месеца бях в зоната на здрача (+дохранване след 2ия месец), но това е много дълга, друга тема. Накратко, предполагам, няма да кърмя този път и ръцете ми ще са заети постоянно. Имам някаква представа как бих разпределила времето ни, за да не се чувства пренебрегнат, но със сигурност ще има и такива моменти. Питането ми беше как да се подготвя за тези моменти откъм разговори Винаги ми е било странно как някои майки казват, че не искат да имат второ дете, защото нямало да го обичат като първото. Нямам такива страхове, но още от сега имам едно глождещо чувство за вина и просто искам да съм максимално подготвена за неговите реакции.
Детенцето ни е почти на 6 години. От около година мнооого, ама мнооого иска да си имаме бебе (де да знаеше какво иска ) Вече няколко пъти казах, че не сме му съобщили още, макар че правя леки препратки. Дори онзи ден дойде да ме пита, ако имаме бебе дали може да спят в една стая. Цветя, рози, спане и игра му се вижда на детето бебе-приключението. Поради медицински причини, не мога да кърмя. При баткото, въпреки това, исках да направя всичко, на което съм способна, за да му предложа "на-доброто" и почти 3 месеца бях в зоната на здрача (+дохранване след 2ия месец), но това е много дълга, друга тема. Накратко, предполагам, няма да кърмя този път и ръцете ми ще са заети постоянно. Имам някаква представа как бих разпределила времето ни, за да не се чувства пренебрегнат, но със сигурност ще има и такива моменти. Питането ми беше как да се подготвя за тези моменти откъм разговори
Винаги ми е било странно как някои майки казват, че не искат да имат второ дете, защото нямало да го обичат като първото. Нямам такива страхове, но още от сега имам едно глождещо чувство за вина и просто искам да съм максимално подготвена за неговите реакции. 
Определено да! Но искам да избегна приказки от сорта на "ти си по-голям и..." или "той/тя е по-малък/малка и затова ти .....". Иначе "предполагаемото" бебе щял да го храни, да го къпе, да му чете приказки вечер и да го научи да си играе с колите Живи и здрави да са ни! А всички вие, в очакване на трето бебче, личните ми огроооомни адмирации!!!
Живи и здрави да са ни! А всички вие, в очакване на трето бебче, личните ми огроооомни адмирации!!! 
Здравейте, момичета! Приемате ли нови попълнения? Аз съм в 15 г.с., все още работя и то много, затова чак сега успях да погледна форума. Много сте изписали. Поразвеселихте ме с имената на бебчетата. Замислихте ме относно реакцията на по-големите деца в семейството. И аз това си го мисля често. По принцип моят син много се радва на корема и го гушка и целува, но не знам дали тази радост ще продължи и като се роди бебето. Иначе терминът ми е на 3 август. Пол все още не знаем, защото док каза, че е рано. В началото на март съм на преглед и тогава ще се знае със сигурност. Много ми се иска да е момиче.
