След GB с Керем Б. и Ханде Д. както и "Kiralık Aşk"Любов под наем -219ღღ

Йомер беше сам с момичетата, а Дефне беше на вечеря с нейни приятелки, чиито деца учеха с техните. Срещаха се всеки трети петък на месеца, в един и същи ресторант, по едно и също време. Той нямаше нищо против и затова сега наблюдаваше как 5 годишната Джансу и почти четиригодишната Пънар, облечени с пижамки и настанили се насред хола, гледаха някакво филмче по телевизията, докато той работеше на дивана.
Бяха хапнали пица с децата, а на мама щяха да кажат, че са вечеряли супа. Макар да знаеше колко е опасно да го хванат, Йомер си позволяваше от време на време да ги глези, без знанието на Дефне. Това си бяха техните малки тайни, започнали преди повече от година, и за които съпругата му дори не подозираше. Или поне той се надяваше да е така.
-   Време е за лягане!- Провикна се той, щом часовникът наближи 22:30.
-   Още е рано! Не ми се спи! Още малко, тате!- Започнаха, както всяка вечер, да мрънкат малките госпожици.
-   И без това закъсняхме, трябваше да сте в леглото преди час!- Погледна ги строго Йомер.- Ей сега ще си дойде майка ви и няма да се кара само на вас.- Подсмихна се той, отправяйки момичетата към горния етаж.
Настанени в леглата си, те изслушаха три приказки подред, преди да се предадат. Йомер слизаше по стъпалата, когато Дефне отвори входната врата.
-   Здравей!- Посрещна я той, разтваряйки ръце.
-   Здравей и на теб!- Сгуши се тя в обятията му, вдишвайки дълбоко.- Липсвахте ми тази вечер.
-   И ти на нас!- Отговори ѝ той, целувайки я по главата.
Макар да бяха женени повече от пет години, нищо не се беше променило между тях. Все още се държаха като влюбени младежи, тъкмо открили се един друг. Двете спящи ангелчета горе само бяха заздравили връзката между тях, внасяйки още цвят и смях в живота им.
-   Момичетата кога си легнаха?!- Зададе дежурния въпрос тя, отдръпвайки се, за да го погледне.
-   Охооо, доста отдавна.- Излъга, без да му мигне окото, Йомер.
-   А ти защо слизаш чак сега отгоре?!- Контрира го тя.
-   Аз ли? Ходиш да ги проверя, знаеш, че Джансу още се отгъва, докато се върти, а и Пънар хапна доста супа и ѝ беше тежко.
-   Добре.- Направи се на убедена тя. Беше съвсем наясно какво се случва в къщата, когато на нея ѝ се наложеше да отсъства вечер, но се правеше на луда, за да им достави това малко удоволствие.- За мен има ли?!
-   Какво?- Не разбра той.
-   Супа, Йомер! Знаеш, че хич не ги обичам тия ресторанти. Никога не мога да се нахраня както трябва.- Хихикайки се тихо, тя се отправи към кухнята.- Надявам се, сте ми оставали малко.
-   Ааааа, не, съжалявам, скъпа.- Последва я съпругът ѝ,- Както ти казах, Пънар хапна доста, а и аз бях доста гладен, та изядохме всичката. Ако искаш, да ти приготвя сандвич?!
-   Не, не, остави. Ще изям една ябълка.- Рече тя и захапвайки сочния плод се извъртя с лице към него.- Ти искаш ли?!- Попита го тя, дъвчейки с наслада.
-   Да ме подлудиш ли искаш?!- Попита изнервено той, приближавайки се и грабвайки ябълката от ръцете ѝ.
-   Защо?! Гладна съм и ям.- Едва сдържайки смеха си, отговори тя.
Гледайки зачервеното му лице, разширените зеници, пулсиращата вена на шията му, как едва си поема въздух, как трудно преглъща, Дефне дяволито се усмихваше. Преди да се осъзнае обаче, беше притисната между мивката и горещото тяло на Йомер.
-   Каквото повикало, такова се обадило!- Прошепна той, заравяйки лице в шията ѝ.

Йомер се събуди от движенията на Дефне. Все още спяща, тя се мяташе насам натам, бълнувайки нещо неразбираемо. В първия момент той реши, че тя сънува нещо, но щом се наведе, за да я събуди, усети топлината, излъчваща се от тялото ѝ. Целуна челото ѝ и се отдръпна от горещината. Дефне беше болна. Опита се леко да я разбуди, но тя беше в друг свят и дори не чуваше гласа му.
Йомер донесе купа със студена вода, смесена с оцет, и меки кърпи. Докато ѝ правеше компреси се обади на Синан, за да дойде да вземе малките. Не искаше децата да се разболеят, ако приближаха Дефне. Говореше ѝ тихо, обещавайки всичко да се оправи, докато не чу колата на приятеля си. Слезе бързо да му отвори, преди да е позвънил. Обяснявайки му набързо какво е положението, двамата събраха малко дрехи на момичетата. Йомер събуди леко Джансу и Пънар, съобщавайки на по- голямата си дъщеря, че майка им е леко болна и затова те ще погостуват ден два на Берк. Все още сънени, децата не разбраха много какво се случва, но се зарадваха, че ще отидат на гости на леля Ясемин, която винаги ги глезеше.
Пренасяйки сънените момичета до колата, Синан и Йомер се разбраха да се чуят по- късно през деня. Веднага щом им помаха за довиждане, Йомер се втурна в спалнята. Дефне беше отметнала завивките и цялата трепереше. Кърпата беше паднала от челото ѝ, затова Йомер побърза да я сложи на мястото ѝ. Когато след час температурата ѝ все още не беше спаднала, Йомер я взе на ръце и я отнесе в колата. Пристигайки в Бърза помощ, той я предаде в ръцете на първия попаднал пред очите му лекар. Изчака в коридора, убеждавайки сам себе си, че не е нищо сериозно, само лека настинка.
Лекарят излезе след 20 мин., успокоявайки го, че няма нищо страшно. Дефне беше хванала грип и щеше да остане днес в болницата, а утре щяха да я изпишат за домашно лечение. Предупреди Йомер, че трябва да внимава, за да не се разболее и се зарадва, когато чу, че той е отпратил децата от къщата.
Пуснаха го при съпругата му след час, когато бяха успели да смъкнат температурата ѝ, но тя все още беше в безсъзнание. Приближавайки се до леглото ѝ, той се изплаши колко крехка и беззащитна изглеждаше тя. Дефне беше много бледа, дишаше бързо и някак неспокойно. Той хвана и целуна ръката ѝ, молейки я да отвори очи.
-   Йомер.- Прошепна тя, явно бълнувайки, усетила го до себе си.
-   Тук съм, любов моя. До теб съм, не се тревожи. Всичко ще се оправи, утре ще си като нова.- Вдъхваше ѝ кураж той, макар да изтръпваше, виждайки я толкова безпомощна и слаба. Все едно не беше неговата Дефне, сякаш не тя го беше предизвиквала и разпитвала предишната вечер.- Само някакъв си грип, скъпа. Ще го победиш без никакви усилия, любима! Аз ще ти помогна.
-   Скъпи!- Стисна тя ръката му, но очите ѝ оставаха все още затворени.
Беше задрямал, облегнал глава на ръката ѝ, стисната между неговите. Когато Дефне се събуди, неможа веднага да разбере къде е. Стресната, тя се заоглежда изплашено, докато осъзнае, че са в болница. Чувстваше се слаба, нямаше сили дори да се надигне, затова леко издърпа ръката си от тези на Йомер. Той се надигна и виждайки, че тя е будна, се усмихна щастливо.
-   Събуди ли се, Дефне?! Как си?- Попита бързо той.
-   Какво е станало, Йомер? Защо сме в болницата?
-   Хванала си грип.- Погали я той по лицето.- Много ме изплаши, сладка моя! Когато се събудих, ти беше в безсъзнание и с висока температура. Опитах се да я сваля, мислейки, че просто си настинала, но тъй като не успях, те доведох тук.
-   Децата?!- Попита бързо тя, оглеждайки се.- Къде са Джансу и Пънар?!
-   Стой, почакай!- Побутна я той към леглото, щом тя се опита да се надигне.- Успокой се, изпратих ги със Синан.- Усмихна ѝ се той.- Не исках да те виждат така или да се заразят случайно, затова го повиках да ги вземе. Ще им погостуват за известно време, докато ти се възстановиш.
-   Скъпи!- Протегна тя към него ръка, която той пое и целуна.- Те ще са щастливи с Ясемин, тя им угажда за всичко.
-   Затова и ги изпратих там, а не при баба ти.- Засмя се той.- А и не исках да тревожа леля Тюркян толкова рано сутринта.
-   Колко е часът?- Попита тя тихо, поглеждайки часовника му.- Едва 9?!
-    Беше още тъмно, когато се събудих.- Целуна той челото ѝ.- Не се притеснявай сега за това, важното е да се оправиш. Как си, искаш ли нещо?
-   Може ли малко вода?!- Намествайки се в полуседнало, полулегнало положение.
Йомер наля малко от каната, оставена на шкафчето до леглото ѝ, и ѝ помогна да отпие няколко малки глътки. Устните ѝ бяха напукани, а гърлото ѝ- все едно го беше надрала с нещо. Струваше ѝ усилие да преглътне дори водата, какво оставаше за някаква храна. Премигвайки от неприятните усещания, тя отмести чашата.
-   Не мога повече.- Прошепна тя.
-   Хайде, поспи още малко. Лекарят каза, че имаш нужда от почивка, а и от антибиотиците ще те унася.
Докато Дефне се пренасяше в света на сънищата, единственото, за което си мислеше, беше каква късметлийка е, че има до себе си Йомер.