Въобще не ми е интересен СИВ.
- Публикувана: 10 фев. 2017, 20:14 ч.
- Последно мнение: 30 дек. 2018, 00:49 ч.
За вкуса на миналото
Червените домати, и кой ще ги клати, са къде, къде, по - интересни, хихихи
Въобще не ми е интересен СИВ.
Рядко някой ми е толкова неприятен само по форумския си образ.
Дъвките "Бибип" с картинките на коли не бяха ли внос от Турция?
(Ох, да, сега видях, че е писано за тях.)
Аз пък, вече писах, никога не съм имала шоколадово яйце с играчка - разбира се, знаех, че съществуват такива, и когато веднъж един унгарски приятел на баща ми ми подари някакво вероятно унгарско шоколадово яйце (в лилава опаковка беше с някакви сребристи или златисти орнаменти), бях малко учудена, че вътре е празно.
(Ох, да, сега видях, че е писано за тях.)
Аз пък, вече писах, никога не съм имала шоколадово яйце с играчка - разбира се, знаех, че съществуват такива, и когато веднъж един унгарски приятел на баща ми ми подари някакво вероятно унгарско шоколадово яйце (в лилава опаковка беше с някакви сребристи или златисти орнаменти), бях малко учудена, че вътре е празно.
Маратонките Ромика и Тренинг не бяха кой знае какво сами по себе си, но представляваха огромен скок по отношение на комфорта за крака. Никоя българска обувка до този момент не беше имала такъв тип подметка, и целокупното българско човечество се наслаждаваше на това ново усещане. Освен това и Ромика и Тренинг пуснаха модели чехли с ортопедични стелки, които бяха абсолютен благодат за хората с нисък свод.
Грозни бяха (и маратонките, и чехлите), но пък удобни на фона на всичко друго.
Грозни бяха (и маратонките, и чехлите), но пък удобни на фона на всичко друго.
Повечето от нещата и продуктите в миналото бяха много вкусни и никак вредни, поради липсата на всичките тези Е-та, стабилизатори, набухватели, консерванти и всякакви други гадории, дето днес фигурират в почти всяка храна. В днешно време е рядкост да намериш наистина качествена храна, приготвена от качествени продукти, без вредни вещества.
Повечето от нещата и продуктите в миналото бяха много вкусни и никак вредни, поради липсата на всичките тези Е-та, стабилизатори, набухватели, консерванти и всякакви други гадории, дето днес фигурират в почти всяка храна. В днешно време е рядкост да намериш наистина качествена храна, приготвена от качествени продукти, без вредни вещества.
Повечето от нещата и продуктите в миналото бяха много вкусни и никак вредни, поради липсата на всичките тези Е-та, стабилизатори, набухватели, консерванти и всякакви други гадории, дето днес фигурират в почти всяка храна. В днешно време е рядкост да намериш наистина качествена храна, приготвена от качествени продукти, без вредни вещества.
ама как не е гарантиран пазарът? пускаш 100 кила наденица кучешка радост, половин град се избива, щото друго няма - е, те ти го гарантирания пазар.
то, щото беше много хубаво, затова имаше кучешка радост и други хубости. Дядо ми е разказвал как навремето са торили с някакъв бял препарат, докато лехите побелеят. Хич нямало било гадории. Пак при соца вървяха от уста на уста препоръките да белим краставиците заради нитратите.
Естествено, че е торено, консервирано и така нататък. И тогава е имало стандарт "за износ" и за местния пазар. Леля ми непрекъснато купуваше някакви неща, правени тук, но "за износ". Което веднага означаваше "високо качество". Стоките бяха народни и луксозни. Част от сапуните, които показвахте на картинките бяха луксозни. На опаковките даже така пишеше "Обикновен ..." и "Луксозен ....", съответно с лев, два, десет нагоре.
Пазарът е бил гарантиран, защото и свински уши да пуснеха, потребителите се изкупуваха. Било е евтино и с бял хляб са се хранили прасетата. Ако не се наредиш рано сутринта за бял хляб, на обяд вече може и да няма. Баба ми така ми е разказвала: "Ставахме рано да отидем да се наредим за хляб и мляко, че после нямаше и до другия ден няма от къде да вземеш, ако не можеш да месиш и да квасиш. Хлябът беше 14 стотинки. Хората взимаха по 5 хляба да хранят прасетата. Повече не им даваха."
Аз съм виждала в провинцията магазин с надпис Хранителни стоки, а вътре продаваха планински чай, метли и пирони.
Когато бях малка, отидох с баба ми в едно село и там ни запознаха с едно момченце, за да си играем. За съжаление, то никога не беше опитвало банан и аз му разказвах какво е. Баба му също гледаше с празен поглед и допълваше, че може и да е чувала, но не е виждала банан и май не знае дали го яде това. А на момченцето каза да не ме слуша и че няма да му харесат. Били като жълт зелен боб, ама суров.
Пазарът е бил гарантиран, защото и свински уши да пуснеха, потребителите се изкупуваха. Било е евтино и с бял хляб са се хранили прасетата. Ако не се наредиш рано сутринта за бял хляб, на обяд вече може и да няма. Баба ми така ми е разказвала: "Ставахме рано да отидем да се наредим за хляб и мляко, че после нямаше и до другия ден няма от къде да вземеш, ако не можеш да месиш и да квасиш. Хлябът беше 14 стотинки. Хората взимаха по 5 хляба да хранят прасетата. Повече не им даваха."
Аз съм виждала в провинцията магазин с надпис Хранителни стоки, а вътре продаваха планински чай, метли и пирони.
Когато бях малка, отидох с баба ми в едно село и там ни запознаха с едно момченце, за да си играем. За съжаление, то никога не беше опитвало банан и аз му разказвах какво е. Баба му също гледаше с празен поглед и допълваше, че може и да е чувала, но не е виждала банан и май не знае дали го яде това. А на момченцето каза да не ме слуша и че няма да му харесат. Били като жълт зелен боб, ама суров.
Пустите му банани 
(Нито тогава ги обичах, нито сега и съответно никога не са ми липсвали.)
Твърде некоректно е да се прави сравнение между магазини и асортимент в голям град, и в село.
Това се отнася и за преди, и за сега.
И за България, и за, да кажем, Финландия или Калифорния.
(Нито тогава ги обичах, нито сега и съответно никога не са ми липсвали.)Твърде некоректно е да се прави сравнение между магазини и асортимент в голям град, и в село.
Това се отнася и за преди, и за сега.
И за България, и за, да кажем, Финландия или Калифорния.
Ооо,за банани пощурявах 
Майка ми все успяваше да вземе някак и ги криеше,за да имаме за няколко дни,но аз ги надушвах и не оцеляваха.
И сега ги обичам,мога само на банани да вирея
Спомням си как преядох с тях през 90-та год.,ММ работеше близо до борсата в Слатина и една вечер уцелил като ги стоварвали,цанил се за хамалин и донесе цял кашон. Оцъклих се като го стовари в нас
,сбъдна се детска моя мечта,ядох като невиждала,сигурно 5-6 ,не ми беше зле,на другия ден продължих и ми беше много гот 
Майка ми все успяваше да вземе някак и ги криеше,за да имаме за няколко дни,но аз ги надушвах и не оцеляваха.
И сега ги обичам,мога само на банани да вирея
Спомням си как преядох с тях през 90-та год.,ММ работеше близо до борсата в Слатина и една вечер уцелил като ги стоварвали,цанил се за хамалин и донесе цял кашон. Оцъклих се като го стовари в нас
,сбъдна се детска моя мечта,ядох като невиждала,сигурно 5-6 ,не ми беше зле,на другия ден продължих и ми беше много гот
Банани и аз не обичам , но виж цитруси обожавах и ми липсваха много .Направо си ги чаках по Нова година.Спомняте ли си , че и лимоните бяха кът .Марулите и салатките само в сезона /май месец/ .А аз ги обожавах .Вместо лимонов сок се ползваше оцет /винаги съм го мразила в салатите /
Нямах наяждане и на ягоди и малини /които не пускаха също извън сезона/.
Абе имаше си бая липси по онова време.
Нямах наяждане и на ягоди и малини /които не пускаха също извън сезона/.
Абе имаше си бая липси по онова време.
И аз съм така с бананите.
Направо се чудя каква драма са имали някои в миналото.
Направо се чудя каква драма са имали някои в миналото.
И аз не разбирам защо всички се хващат за тези банани.Когато имаше - ядяхме, когато нямаше - не ядяхме,чак пък драма не е имало.