"Джелсомино в страната на лъжците"? Джани Родари, много сладка книжка. 
Даа, това е верният отговор.
Една от най-любимите ми детски книги
- Публикувана: 18 фев. 2017, 19:41 ч.
- Последно мнение: 17 май 2018, 08:20 ч.
Познай коя е книгата - 15
Даа, това е верният отговор.
Една от най-любимите ми детски книги
"Веднага, още в първия миг след раждането, но без мое участие и без моя вина, аз предизвиках бъркотия вкъщи. Акушерката, която бдеше край постелята на майка ми, подкрепяйки се с ром, обяви, че детето, което се е родило, е женско. При думите, че съм женско, баща ми се изплю, почеса се зад ухото и изпсува много лошо, но какво значи това не разбрах, защото не познавах добре майчиния си език. По-късно узнах, че баща ми е бил един от напредничавите люде и ужасно е мразел оня остатък от варварските нрави, според който се дава зестра на момичето. "
А защо малко? 
Минипродължение за собственото ми душевно удовлетворение: "Можете да си представите как всички вкъщи бяхме изненадани на другия ден, когато още рано заранта разбрахме, че съм мъжко. Акушерката се извиняваше за грешката си със слабото осветление [...], баща ми много се кефеше от тази поправка, а аз всъщност бях ядосан на акушерката, че си завира носа навсякъде и че ми разкри истинския пол. Бях убеден, че за мен щеше да бъде много по-добре, ако си бях останал женско. Както днес съм плодовит писател, вероятно щях да бъда и плодовита жена, а при този случай досега вече щях да имам цялостно издание на своите събрани съчинения, докато като писател още го нямам."
Минипродължение за собственото ми душевно удовлетворение: "Можете да си представите как всички вкъщи бяхме изненадани на другия ден, когато още рано заранта разбрахме, че съм мъжко. Акушерката се извиняваше за грешката си със слабото осветление [...], баща ми много се кефеше от тази поправка, а аз всъщност бях ядосан на акушерката, че си завира носа навсякъде и че ми разкри истинския пол. Бях убеден, че за мен щеше да бъде много по-добре, ако си бях останал женско. Както днес съм плодовит писател, вероятно щях да бъда и плодовита жена, а при този случай досега вече щях да имам цялостно издание на своите събрани съчинения, докато като писател още го нямам."
Ето я загадката:
— Сега къде сме? Няма ли скоро да пристигнем в ...?
Чакалнята на доктора беше претъпкана, когато ... влезе със своя супник. Всички веднага много го съжалиха. Те разбраха, че това е същинско нещастие. Само един дребен зъл дядка се разсмя колкото му глас държеше, сякаш беше нещо много весело да заседнеш в супник.
— Хо-хо-хо! — хилеше се дядката. — Да не са ти измръзнали ушите, момче?
— Не — отговори ....
— Тъй ли! Ами тогава защо си нахлупил този калпак? — попита дядката.
— За да не ми измръзнат ушите! — отвърна ... И той можеше да бъде духовит, макар да беше малък.
После пуснаха ... при доктора, а докторът никак не му се смя. Само каза:
— Добър ден, добър ден! Какво търсиш ти там вътре?
...не можеше да види доктора, но все пак трябваше да го поздрави и затова се поклони много дълбоко, заедно със супника на главата. Изведнъж нещо издрънча. Джанкова! — и супникът лежеше на пода, строшен точно по средата. Толкова силно беше хлопнал ... главата си в писалището на доктора.
Надявам се съм ви развеселила.
— Сега къде сме? Няма ли скоро да пристигнем в ...?
Чакалнята на доктора беше претъпкана, когато ... влезе със своя супник. Всички веднага много го съжалиха. Те разбраха, че това е същинско нещастие. Само един дребен зъл дядка се разсмя колкото му глас държеше, сякаш беше нещо много весело да заседнеш в супник.
— Хо-хо-хо! — хилеше се дядката. — Да не са ти измръзнали ушите, момче?
— Не — отговори ....
— Тъй ли! Ами тогава защо си нахлупил този калпак? — попита дядката.
— За да не ми измръзнат ушите! — отвърна ... И той можеше да бъде духовит, макар да беше малък.
После пуснаха ... при доктора, а докторът никак не му се смя. Само каза:
— Добър ден, добър ден! Какво търсиш ти там вътре?
...не можеше да види доктора, но все пак трябваше да го поздрави и затова се поклони много дълбоко, заедно със супника на главата. Изведнъж нещо издрънча. Джанкова! — и супникът лежеше на пода, строшен точно по средата. Толкова силно беше хлопнал ... главата си в писалището на доктора.
Надявам се съм ви развеселила.
Надявам се съм ви развеселила.
Както винаги, с от Емил от Льонеберия.
От книгата, която чета в момента:
..."През годините други мъже понякога се бяха изненадвали от успеха му с
нежния пол. Той не беше красавец в класическия смисъл на думата. Колебаеше се
между възпълен и дебел и в последните години се беше спрял някъде по средата.
Чертите му не бяха нито отличителни, нито остри, по-скоро булдог, отколкото
доберман, ако използваше сравнение между кучета. Косата му беше започнала да
оредява и изборът му на дрехи клонеше повече към професор по психология,
отколкото към модно списание. Вярно, имаше жени, които търсеха пари, хубава
външност и власт. Но само някои жени. Ако искаш да имаш шанс с всички жени,
трябва да притежаваш нещо друго."...
..."През годините други мъже понякога се бяха изненадвали от успеха му с
нежния пол. Той не беше красавец в класическия смисъл на думата. Колебаеше се
между възпълен и дебел и в последните години се беше спрял някъде по средата.
Чертите му не бяха нито отличителни, нито остри, по-скоро булдог, отколкото
доберман, ако използваше сравнение между кучета. Косата му беше започнала да
оредява и изборът му на дрехи клонеше повече към професор по психология,
отколкото към модно списание. Вярно, имаше жени, които търсеха пари, хубава
външност и власт. Но само някои жени. Ако искаш да имаш шанс с всички жени,
трябва да притежаваш нещо друго."...
Този ми прилича на Себастиан Бергман
Точно той е.
Можеш ли да се сетиш за книгата?