Позволявам си да се обърна към вас така, включвайки се в темата, но ние ще бъдем мамчета, защото силно го желаем.
Ще се опитам накратко да разкажа своята история. Самичка съм и преди малко повече от две години сама се впуснах в приключението асистирана репродукция. Единствено с две миомни възелчета и след лапароскопия за отстраняване на няколко кисти и хистероскопия за отстраняване на миомен възел. Мислех, че това е всичко, мъжкият фактор е елиминиран и не съм толкова стара. Тогава бях на 38 г. Живея в София и си мислех, че в клиниката в която ме изпрати личния гинеколог чудото ще се случи. В най-нашумелите се чака повече от 6 мес. за час, така че мен ме насочиха при друго светило с по-малка клиника и добра успеваемост. Пълно разочарование. Малко грубо посрещане и след споменаване на възрастта ми и обстоятелството, че съм хипертоничка доктора събра вежди, остави химикала и каза искам становище от кардиолог. Говорим за инсеминация естествено - първа стъпка без съмнения за стерилитет (имам бременност и аборт преди години). Добре, въздъхнах аз, все пак е нормално да иска да се запознае със състоянието ми и да е сигурен. Отидох при кардиолог, прегледа ме и каза, че няма да съм първата забременяла хипертоничка, така че при положение че при мен нещата са овладяни няма проблем. Това разбира се си иска внимание, но проблем няма. Описа ми състоянието, резултати от прегледа, нови лекарства съвместими с бременност и аз обратно при гинеколога. Да, ама не. Не пишело в заключението на кардиолога, изрично не било записано, че няма риск при бременност. Та така градусите на моето възмущение започнаха да се покачват, защото ми се стори, че става въпрос за сериозно презастраховане. Обратно при кардиолога, нов преглед и пак в клиниката. И с цъкане, мънкане и някак не на кеф доктора започна подготовката за инсеминация. Фемара 5 дни. Добре, но този притеснен от моето и за моето състояние (кръвното) гинеколог пропусна да ми каже, че този медикамент има хипертензивен ефект. На втория ден започнаха да ми оттичат краката. Обадих се в клиниката - не било от това. Звъня на кардиолога - според него било от медикаментите за стимулация. Никой от двамата не отчете, че са ми спрени диуретиците, а гинеколога отново не счете за нужно да спомене, че фемара влияе на кръвното. Така продължихме с инсеминацията и съответно резултат 0. Подготовка за втора - отново с фемара, стойностите на кръвното значително се повишиха от натрупването и. Нов кардиолог. Той постави нещата така - няма проблем, просто е нужно с гинеколога да работят в тясно сътрудничество, така че това, което изписва единия да не пречи на другия и да се случи това, което аз желая. Перфектна ситуация. Но чувайки молбата ми да се свържат с кардиолога и да обсъдят ситуацията, гинеколозите (присъстваше и негов колега, с който работят в екип), точно в деня определен за втората инсеминация, казаха не, ние бяхме до тук. Като се вземат предвид възрастта и екстрата с кръвното повече нищо няма да правим. Едно описание на бременна хипертоничка, направила гърчове и ми пожелаха всичко хубаво. Бях възмутена от отношението до дъното на душата си. Чувствах се като обречена. И така се озовах в Селена, при д-р Ставрев. Първо поисках да говоря с него по телефона и ако и според него случаят ми е безнадежден изобщо да не ходя в клиниката. Той ме изслуша и ме попита какво точно го питам. Определено бях много развълнувана. А той просто ми каза пий си старите медикаменти и докато не видим положителен тест никаква смяна на лекарствата.Запишете си час и ако желаете ще ви чакам. Така приключих със софийските светила и комерсиализъм. Едно от големите ми притеснения беше, че в голямата клиника ще е някак безлично. А първото с което ме спечелиха в Селена беше точно личното отношение още от първия разговор - час съобразен с възможността ми да пътувам, препоръчаха ми хотел близо до клиника и т.н. всичко, за да е комфортен първият ми преглед. Споделям мнението на някои от вас, че д-р Ставрев не говори. На моменти е много изнервящо, но с времето свикнах и просто правя каквото ми каже. С него до тук сме минали през две инсеминации и два опита инвитро/икси. С предупреждения за медикаментите, които влияят на кръвното и молба при проблем с него да се обаждам. И двата ми трансфера бяха замразени - след първата стимулация направих полипи и след пункцията правихме хистероскопия, след което се установи, че отново има миомен възел, който трябва да се отстрани. Така че решихме първо да направим стимулация, след това лапароскопия и тогава да пристъпим към трансферите. Така и се случи. За съжаление и двата бяха неуспешни. Резултат на кръвния тест - 0 - винаги. До тук финансирах всичко сама, нямаше как да се ползва фонда. С помощта на доктора подготвихме документите за фонда и след 10 м. чакане миналата седмица получих заветното обаждане на 11.04. да отида да си взема заповедта. Извинете, че поста стана твърде дълъг, но исках да кажа доста неща и да споделя малко опит за прочутите софийски доктори.