Дете на 3 години, което постоянно се опитва да се налага.

  • 5 334
  • 17
  •   1
Отговори
  • Мнения: 13
Спешно моля за съвеет, понеже става извън контрол.
Синът ми, който е на 3г. от няколко месеца се тръшка и крещи редовно. Ляга на земята мята,  сума ти неща, когато не става на неговото, положението излиза извън контрол. Още после стана, след като на 3 март се засякохме с баща му, с който сме разделени.
Опитвала съм с говорене и с наказания, но нищо не помага.
Имам и по голямо дете, момиче, но са коренно различни характери.
Моля, ако може да ме посъветвате нещо.

# 1
  • offshore & overseas
  • Мнения: 3 418
Съжалявам ако прозвучи грубо, но според мен трябва да се въоръжите с търпение, докато отмине тая фаза. И разбира се, доколкото Ви е възможно, да не позволявате да се налага (но кротко, без кавги, щото ефектът ще е обратен). Mr. Green

Имам го и аз същия „проблем“ (и с каките съм минала през това). Повярвайте, нормално е (може би не за всички, но за повечето деца). Не е нормално, само ако продължи до 10 години и нататък. Laughing

Иначе казано, колкото и да е ужасно трудно, това им е работата на новоосъзналите се човечета - да се опитват да се налагат. А нашата, да не им позволяваме и да продължаваме да ги обичаме. Grinning

П.П. Със сигурност има и фактори, които влияят върху интензитета на истериите. Някои от тях са чисто физиологични, като например глад, жажда, нужда от тоалетна, както и емоционална, като например напрежение м/у Вас и бащата на детето, защото те са като антенки, всичко улавят.

Последна редакция: пн, 06 мар 2017, 16:46 от Мяуче

# 2
  • Мнения: 7 325
Много деца минават през този период. Моето включително. На 5 е, но все още не е съвсем излезнала от този период. Случва се да ми изпробва търпението. При мен действа игнорирането. Като се тръшне я гоня в спалнята с обяснението, че не съм длъжна да и търпя лиготиите, да заповяда като и мине. Обикновено бързо и омръзва. Ако сме на улицата се прибираме, независимо къде отиваме. Абе - трябва да имаш нерви като корабни въжета и да не се впечатляваш много. От тъпи коментари пък съвсем. Това е.

# 3
  • Мнения: X
Период е, трудно е, но отминава. Може да опитате да го игнорирате. Друг вариант е да се тръшкате и търкаляте и Вие, обикновено шашва малките достатъчно, за да спрат веднага панаира Laughing но си е по-скоро  метод за вкъщи. Ако сте по-нервна последните мееци, и особено след срещата с бившия, детето усеща и му се отразява. Търпение и успех пожелавам  Hug

# 4
  • offshore & overseas
  • Мнения: 3 418
Ох, туй за по-големите и за нервите като корабни въжета е друга тема.

Аз за малчо някак имам нерви, успявам да приема истериите му за нормални и знам, че ще отминат. На моменти е изключително тежко, особено като трябва да обгрижвам и другите 2 деца (които много му се дразнят). Но това е положението.

Оообаче като ми тропне с крак някоя от каките, стой та гледай бесове.  Crazy

 hahaha

# 5
  • София
  • Мнения: 38 476
Ако въпросът не е на живот и смърт, отстъпете, предложете сделка или обърнете нещата на шега.
Избирайте си битките.
Понякога и ние гледаме да се наложим, ей-така, защото така трябва.

# 6
  • offshore & overseas
  • Мнения: 3 418
Готино казано, Free Agent. Grinning

Но по принцип в случая на истеричен тодлър единствената сделка е да отстъпиш. И никога не е въпрос на живот и смърт, разбира се, но обикновено и отстъплението не води до добро (да обяснявам ли защо?).

И да, битките трябва да се избират. Аз избирам изобщо да не ги водя с тригодишните. Joy

# 7
  • София
  • Мнения: 38 476
Е, например, вместо 3 вафли, може да се договорите за един бонбон.
Вместо да се къпе непременно тази вечер, може да мине и без баня.
Ето такива дреболии.
Моя пък все реве за хора, които не могат да са с него в този момент. Мисия невъзможна. Пореве си, пък му мине.

# 8
  • Мнения: 1 091
Дъщеря ми след половин месец прави 3 и е станала същото мрънкало.По цял ден се чуди за какво да реве истерично,къде да се тръшне и какво да хвърли.За всяко нещо получавам отказ и съпротива.Направо съм се отчаяла и все си мисля,че ми е изплъзват нещата.И аз съм се изнервила много и си мисля,че ме усеща и напук прави всичко,което ме изкарва извън нерви.Дано отмине този период,че направо не знам какво да предприемам smile3511

# 9
  • Мнения: 650
И аз да ви споделя личния си опит /наскоро писах тема даже по въпроса/. Ние сме на 3 също, тръшкания, налагания, не иска да ме слуша. Какво ли не пробвах. Напоследък обаче забелязвам, че с повечко мило говорене, обяснение, гушкане нещата тръгват по- на добре сякаш.
 Пример давам, вземам я от ясла, тя скръстила ръце и ми вика: Аз съм непослушна и фукна нанякъде. Стигнах я, погалих я по главата и и казах, не мамо ти си най- послушното дете, ти си принцесата на мама. И все така и говоря и я хваля, гледам да не повишавам тон (преди много избухвах и виках) сега само, мило и нежно. И една сутрин дойде и ми каза, мамо днес съм послушна принцеса. И така, всичко според мен е период, ще отмине, но гледай без нерви и по- лабаво го давай Wink Успех .

# 10
  • Мнения: 1 091
Ами при мен явна това е основният проблем.Не мога да го давам по-лабаво и всичко ме изнервя до макс.Депресия ли ме е налегнала,какво не знам.А децата усещат емоциите на родителите си и им влияе.Поне това е моето наблюдение.Дано се нормализират скоро нещата. Tired

# 11
  • Мнения: 650
Ами при мен явна това е основният проблем.Не мога да го давам по-лабаво и всичко ме изнервя до макс.Депресия ли ме е налегнала,какво не знам.А децата усещат емоциите на родителите си и им влияе.Поне това е моето наблюдение.Дано се нормализират скоро нещата. Tired
О, мила разбирам те напълно, но не си само ти така. Аз се развеждам, сменихме, града, работя на смени по 12 часа, предстои ми операция. Но си казах, аз ще съм щастлива, щастливо ще е и детето ми, няма да се задълбочавам в малките неуспехи и несполуки, един живот живеем и вместо да мисля за лошите неща, ще мисля само за хубавите, и така ще им позволя да се случват. Трудно е, знам, но трябва да сме силни!

# 12
  • Мнения: 1 091
Малко изместихме темата на авторката,за което се извинявам.BellaBarli благодаря ти за подкрепата и ми подейства мотивиращо.Аз също смених града и съм прясно оперирана и ме накара да се замисля,че дори тогава не се чувствах така безпомощна.Но се взимам в ръце.Както една приятелка казва:"Историята помни и по-тежки случаи"Желая ти успех и много щастие! Hug

# 13
  • Мнения: 7 325
Това е много успешен метод, обаче трудно  приложим ако родителят е изнервен и търпението му се е *изхабило*. Шапка свалям на  BellaBarli, че въпреки лошите моменти е направила такава положителна промяна. Признавам си, поста ти ме жегна, ще си поставя за цел да си припомням думите ти всеки път като ми накипи. Пожелавам ти здраве, с тази положителна нагласа щастието само ще те намери.

# 14
  • Мнения: 3
Спешно моля за съвеет, понеже става извън контрол.
Синът ми, който е на 3г. от няколко месеца се тръшка и крещи редовно. Ляга на земята мята,  сума ти неща, когато не става на неговото, положението излиза извън контрол. Още после стана, след като на 3 март се засякохме с баща му, с който сме разделени.
Опитвала съм с говорене и с наказания, но нищо не помага.
Имам и по голямо дете, момиче, но са коренно различни характери.
Моля, ако може да ме посъветвате нещо.

Здравейте, и аз съм със същия проблем. Имам момченце на 3 г. и 1 месец и положението според мен е сериозно. Не ме слуша, ако не стане така както той иска се търкаля по земята, хвърля каквото види, удря ме и тем подобни. Иска постоянно да е навън и да бяга. Едва сега проговаря. Обича да гледа на телефона ми или на таблета детски филмчета в ю туб, което според психоложката, при която го водихме е проблем. От моя страна изисква голямо търпение и нерви, тъй като да прекараме цял ден заедно бягайки и според прицявките му е доста изморително. Дано да отмине този период.

Общи условия

Активация на акаунт