Добротата е жива

Много, много мила тема. Поздравление
Аз ще разкажа за моята колежка. В събота бяхме на фирмен банкет и в заведенията редовно минават хора от съюза на глухите, с молба да закупиш разни сувенирчета, за да подпомогнеш организацията им. Сещате се предполагам....
Колежката има две деца, гледат болната 85год. баба на мъжа и у дома, на легло, изплащат много голяма ипотека и още други дългове към лихвари, с две думи няма много средства, но ,,, винаги, винаги купува от тия сувенири и то от най-скъпите от тях, с оправданието , дори и пред себе си, че това не е излишен разход, защото децата й им се радват. А този път в заведението празнуваха рожден ден на една малка госпожица/около 4-5 годишна/  Когато изнесоха тортата и всички поздравяваха рожденичката, колежката отиде и подари купените сувенири на момиченцето. Познайте на кой подарък най-много се радваше цяла вечер малката.
П.С. Роднините на детето не купиха нищо от глухонемия човек, но детенцето беше видяло светещите неща и ги искаше.

С новороденото тогава сме в НКБ. Мами от едната ми отчетна тайно се организирали да ни идват на свиждане, защото аз бях пред нервен срив.
Много им благодаря, много, много ми помогнаха тогава.
От другата ми отчетна пък събирали пари за същото човече.
Изобщо, много мили и стойностни хора срещнах в отчетните ми.

Чудех се дали да пиша тук, защото не искам хората да мислят, че се хваля или самоизтъквам. Целта ми е да мотивирам повече хора да постъпват като мен.

Действието се разви преди две седмици в пълен софийски автобус. Седях на една от седалките с гръб към движението до прозореца. На същото място от другата страна на пътеката седеше около 30-годишен мъж, с когото се качихме заедно. На следващата спирка се качи възрастен мъж, който седна до младия. В този момент младият скокна и почна да ругае пенсионера, че бил много дебел (не беше) и нямало място за него (младежа) къде да седне (имаше). Стана и се тръшна на седалката до мен, продължавайки на висок глас да обижда стария човек.
Всички в автобуса просто гледаха в другата посока и се правеха, че нищо не се случва.
Единствено един възрастен мъж, седящ точно срещу нас, се обърна към младежа и му каза да спре да говори по този начин. 30-годишният обаче тръгна да му скача уж да го бие, а старецът хвана патерицата си ниско в основата, като бухалка.
В този момент не издържах и казах на младия идиот на висок глас, че ако не спре да се държи по този начин, ще се обадя в полицията. Той не ме взе насериозно и почна да ми обяснява да съм го направела, той търгувал с наркотици и "плащал на тея от 4. РПУ да го оставят на мира". Аз обаче наистина звъннах на 112 и обясних за какво става дума. Жената беше много услужлива и действително се опита да намери екипи на полицията, но естествено за няколкото минути, които трябват на автобуса, за да стигне между двете спирки, няма как да се появи който и да е. Хубавото е, че в момента, в който идиотът чу, че говоря с полицията скокна и отиде до вратата на автобуса, за да слезе възможно най-бързо. Уплаши се все пак. Междувременно той продължаваше да обижда наляво и надясно, да замеря хората с пакетчета дъвки и не знам какво още. Все пак беше достатъчно учтив да си каже трите имена, които предадох на операторката. В момента, в който вратата на автобуса се отвори, онзи изфиряса, а в автобуса настъпи тишина и спокойствие.

Та така, хора, имайте малко повече смелост, обаждайте се в полицията в такива случаи и идиотите, които си мислят, че всичко им е разрешено, ще намалеят значително.

             

Да се самоцитирам от темата за селските номера и пинизи:

tetka_the_best Потребител
Re: "Селски" номера и пинизи
♥0 пт, 10 мар 2017, 12:13   #29 844 
Цитирай
Цитат на: Sofinka:-) в пт, 10 мар 2017, 08:58
Жаве,преди седмица разхождах сама децата в квартала(с количката).Докато чаках да пресека задуха силен вятър и буквално отнесе единия дъждобран пред една кола.. зад волана беше младо момче, наби спирачка в последния момент,спря цялото движение и слезе да ми го даде,тей като аз не мръднах бях го отписала.Каза ми "заповядайте,и ме попита има ли с какво  друго да ми помогне"-извиних се,отговорих с не и благодарих.Не очаквах.
Пак не съм по темата,и се извинявам.Но бях впечатлена.

           Имам нужда от такава позитивна тема във форума.  Hug
           И аз се извинявам, че не съм по темата.


             Огромно благодаря, Viktoria09!!! Благодаря ти за добрината! Бях сигурна, че имам съмишленици и тайничко се надявах някой да направи позитивната тема. 

През последните дни на м. Август миналата година, тук в Германия беше много горещо. Качвам се в трамвая и от спирка на спирка хората ме избутвам все по навътре. Беше препълнено, аз бях права, надвесена над седалките. До мен плътно притисната беше ниска жена, ромка. С тъмна кожа, много руса коса, на 40 и няколко и с мноооооооого татуировки по целите ръце и това което се виждаше от потника й над гърдите.

Говореше по телефона на висок глас и смесваше ту български, ту цигански. Отврати ме някак си, цялата й визия беше отблъскваща и този български, ама на цигански. Изникнаха ми мисли, за чудесният образ на българите из Европа и как мислех, че са митове и легенди, че питали българи, защо са бели. В една пицария след много приятелски разговор със персонала се учудиха, че съм българка и бяла????

Та така, освободиха се и двете седалки пред нас и тя се намъкна на тази до прозореца, до нея седна друга жена, а аз си останах права, надвесена над тях.

Качва се възрастен човек с 2 патерици, едва ходи. Пробива път през тълпата и застава до мен. Мислех, че някой ще стане, но никой не помръдна. Поне 2 спирки. Ромката си гледаше през прозореца. Тъкмо си събирам в главата всичкият немски на който съм способна, за да ги вдигна във въздуха и.......Ромката се обръща, забелязва човека, ококорва се, скача от мястото си, нарежда на жената до нея да се премести на нейното място, на развален немски и подканя човека да седне.

Човекът седна потен и със сетни сили и й благодари на немски. А тя извади малка бутилка минерална вода, неразпечатана, и на български му каза *нищо дядо, колко хора лоши хора има по този свят, изгубили са си сърцата, да си жив и здрав* Подаде му бутилката, а очите му се насълзиха. Той не я разбра, но аз разбрах......и ми се доплака.

Колко ужасен човек съм да съдя хората.

Да споделя и аз нещо, което ме трогва винаги като погледна един съсед.
Този човек отгледа малкия ми син през летните ваканции, докато стана 5-6 клас. Има внук на същата възраст. Всеки ден от ваканцията (без да съм го молила за това) той канеше моето дете и заедно с неговия внук ги водеше на басейн да поплуват.След това в пенсионерския клуб - на сокче. На обяд всеки у дома си обядва и почива. След обяд с колелета ги водеше на двора си. Докато той работи, децата се забавляват. По някое време към команията се включи и другият му по-малък внук. Забавлението беше пълно. Да отбележа, че моите деца имат два комплекта баба и дядо, живи и здрави да са. Но никой не се е грижил за децата ми така, както този дядо Иван. Той дори ги познава по-добре от собствените баби и дядовци. Човекът остарява, но се държи в добра форма- всеки ден плува, кара колело, работи на двора си. Благодаря му за всичко! Жив и здрав да е!

_velvet_, силен разказ!
просълзих се

tetka_the_best,
И аз съм писала в онази тема, дори всеки ден мога да пиша там. Това много ме отчайва. И когато прочетох онези два хубави разказа, почувствах абсолютно същата нужда като теб.    Благодаря на дамите, които ги споделиха. 

_velvet_, много силно наистина...
Но не се укорявай - и за мен това е неочакван развой, вярвам и за много други. Не сме виновни ние, обаче - "заслугите" за това са изцяло техни.

Имаме съседи, възрастна двойка, които живеят сами. Тези хора са добри като от приказките.
Имат внуци, които са малко по- големи от моето дете. Гостуват им, водят ги на зоологичекса градина и пр.

Това обаче не им пречи да се държат мило и към моето дете и винаги за Коледа, Великден, РД и др. празници да му подаряват подаръче, да го поздравяват, да се интересуват как върви в училище, какви книги обича и т.н.

Сега гледах репортажа за човека, който си е отстъпил реда за трансплантация на дете, а после се е влошил и няма пари за собствената си операция. Стана ми хем мило, хем тъжно.

Точно това смятах да пиша и аз.

В сайта на Нова ТВ намерих сметката на човека. Трябват им 23 000 евро. Не е непосилна сума.

Толкова много добрини са ми се случвали през живота, че ще стане достадно да изброявам. Всеки ден ми се случват такива хубави неща, старая се да предавам нататък.

Хубава тема! 

Преведох колкото можах, дано се оправи човека.

Ника

дайте сметката, за да превеждаме всички