След GB с Керем Б. и Ханде Д. както и "Kiralık Aşk"Любов под наем -222ღღ

Бяха минали 2 седмици от раждането на Исо. Нихан беше на върха на щастието и абсолютно отчаяна едновременно. Бебето беше толкова сладко, но и толкова шумно. Свикнала да е най- много говорещата, сега майка му не успяваше да каже и две думи, преди то да се разплаче. Нихан се страхуваше, че малкия я мрази- щом го гушнеха Тюркян или Есра, кротуваше, но щом тя го вземеше, веднага писваше. Сердар избягваше да е покрай тях, ако бебето е будно.
Йомер и Дефне ходиха няколко пъти след изписването им. Вкъщи всичко си беше същото. Дефне си играеше с Исо, докато Йомер се чувстваше не на място тук. Беше му неудобно все още от Тюркян, която все още го гледаше подозрително, от Нихан, която не спираше да задава глупави или неудобни въпроси и от Сердар, който все още избягваше погледа му. Но заради Дефне беше готов да ги изтърпи. А и малкия беше наистина много хубаво и кротко бебе. Щом леля му го вземеше, той се усмихваше срещу нея и хващаше кичур от косата ѝ. Йомер можеше да стои с дни и да я наблюдава с колко любов гледа тя детето. Толкова, че му се прииска Исо наистина да е техен. Не бяха обсъждали темата с Дефне, но Нихан няколко пъти вече ги питаше не са ли мислили и те за бебе, за да растат децата им заедно. Той само се усмихваше, но виждаше колко много се притеснява Дефне, как почервенява и се паникьосва, опитвайки се бързо да смени темата. Явно им предстоеше сериозен разговор.
Всичко във фирмата вървеше добре- и според месечния отчет, и според думите на Ясемин. Беше дошла на гости на Дефне няколко дни след срещата им в Пасионис. Йомер я посрещна, знаещ за идването ѝ, след което се затвори в кабинета, оставяйки двете жени да си поговорят спокойно. Двете изкараха целия следобед в градината, обсъждайки миналото. Самата Ясемин беше шокирана, когато разбра истината за случилото се на сватбата и бе подкрепила Дефне още тогава. Днес тя се съгласи с нея, че ще трябва да направят всичко възможно, за да прости Йомер на всички и да заживеят както преди. Естествено, тази част от разговора им остана скрита от Йомер, но той се досещаше.
Темата за посещението на Неджми и Нериман беше табу. Йомер не искаше да си спомня дори за нея, а Дефне се опитваше да я заобикаля. Чувстваше, че не и двамата не са готови за това, макар да ѝ се искаше да приключат с всичко час по- скоро.
Дефне лежеше на дивана на първия етаж, сгушена на гърдите на съпруга си. Навън валеше, все пак приближаваше ноември. Тя четеше на глас, докато Йомер просто се радваше, че е до него. Ръцете му си играеха с косата ѝ, правейки се, че я слуша. Всъщност умът му беше на съвсем друго място.
-   Скъпи?!- Погледна го въпросително Дефне, докато се обръщаше към него.
-   Какво има?
-   Не ме слушаш! Къде се отнесе?
-   Как да не те слушам?!- Опита да се измъкне той.
-   Какво те попитах преди малко?!- Доволно попита тя, очаквайки отговора му.
-   Аз… ти… Попита ме…- Замисли се Йомер. Наистина не беше чул.
-   И така, сега ще попитам отново: Къде се бе отнесъл?!
-   Към бъдещето.- Неопределено изрече той, докато я прегръщаше отново.
-   Щастливи ли бяхме?
-   Разбира се!- „Нали бяхме трима!”допълни си наум той.- Хайде да излезем някъде за вечеря!- Възкликна изведнъж Йомер.
-   В това време?- Попита Дефне. Погледна го невинно.- Не е ли по- добре да си поръчаме нещо и да го изядем в леглото?!
-   Та ние се измъкнахме от него малко преди обяд!- Засмя се Йомер.
-   Оплакваш ли се?!- Подсмихна се тя. В последно време прекарваха доста време там.
Смеейки се, Йомер просто извади телефона си.
-   Италианско или китайско?!
-   Каквото решиш, за мен не храната е важна!- Дяволите го погледна тя, докато ставаше.
-   Ако не беше такава Кльощавелка, можехме и да я пропуснем!- Подразни я той, докато тя се отдалечаваше, след което даде поръчката.
Намери я в кухнята, вадеща разни неща из хладилника.
-   Какво правиш, нали поръчах храна?!- Учуди се той, след което се загледа в продуктите.- Горещ шоколад?!
-   Аха, допи ми се нещо топло в това дъждовно време. Ти искаш ли?
-   Естествено!- Доближи се до нея и я прегърна отзад.- Но не отговарям за последствията.
-   Може би ние точно тези последствия търсим!- Погледна го предизвикателно тя, извъртайки се в ръцете му.- Да не се жалваш после, че съм те изтощила.
-   Зареждане с енергия казваш!- Прошепна той до ухото ѝ. Горещият му дъх опари нежната ѝ кожа.
-   Да речем!- Засмя се тя, докато ръцете ѝ се плъзнаха под тениската на гърба му. Усещаше как се учестява пулса му.- Млякото!- Извика тя след секунда, обръщайки се бързо и отваряйки тенджерата малко преди то да е изкипяло.
Йомер се отдръпна, смеейки се, на другия край на кухнята.
-   Искаш ли някаква помощ?!
-   Не, благодаря! Ще се справя сама, само не ме приближавай, че се разсейвам.
-   Ще се постарая!- Облиза устни той, предвкусвайки играта.- Тук не стана ли малко горещо? Горя!- Въздъхна той, докато събличаше тениската си.
-   Йомер!- Възкликна негодуващо тя.
-   Какво да направя?!- Невинният му поглед бе в контраст с дяволитата усмивка.- На теб не ти ли е топло?!
-   Изчезвай от тук! Като съм готова, ще те извикам.
-   Но аз обичам да те гледам, докато работиш в кухнята!- Опита се да я придума той.
-   Изчезвай!- За по- голяма настойчивост тя му обърна гръб.
Смеейки се, Йомер се върна в хола. Дефне беше толкова лесна за смущаване. Коренно различна от жената, до която се будеше сутрин. Все още чудейки се как е възможно това, той се облече и взе книгата, която тя бе захвърлила на дивана. Сгушвайки се под одеялото, пропито с нейния аромат, Йомер си пожела винаги да са така спокойни и щастливи.

Изпиха горещия шоколад в кухнята, стоящи далеч един от друг. Това само засили желанието им да усетят другия до себе си. Дефне тъкмо миеше чашите, когато на вратата се позвъни. Чудейки се кой ли е, Йомер отиде да отвори. На прага им стоеше Корай.
-   Йомуууш!- Възкликна той веднага, щом го видя. Влезе, преди да го поканят.
-   Корай бей!- Възкликна Дефне, дочула го.- Добре дошли!
-   Кльощавелке!- Изненада се той.- Ти сега тук ли живееш?!
-   Корай! Защо си дошъл?!- Прекъсна го Йомер. По принцип той трудно търпеше фотографа, но след тайната въобще нямаше желание да го вижда.
-   Йомуш, скъпи, дай ми Кльощавелката за малко!
-   Моля?!- Възкликнаха съпрузите едновременно.
-   Корай, за какво говориш?!- Започваше да се ядосва Йомер.
-   Дай ми я! Трябва да я снимам! Само тя може да представя обувките на Пасионис!
-   Не!
-   Не ли?- Изненада се той от отговора.- Но, Йомер, пиленцето ми, твоите обувки може само тя да ги рекламира..
-   Казах не! Дефне вече е моя съпруга и няма да позволя да се снима където и да е! Освен това, обувките на фирмата вече не ги рисувам аз, така че какво ме засяга?! Щом до сега се оправяхте без нас, ще можете и за напред!
-   Дефне, миличка, моля те!- Обърна се Корай към нея, плачейки.- Говори с него, ти ще го убедиш! Трябва да те снимам, иначе ще умра!
-   Корай бей, но аз не искам да ме снимате!- Възпротиви се Дефне.
-   Иии, грозница! Какво пък ще ти снимам на теб!- Ядоса се Корай, но бързо се усети.- Май прекалих! Добре, пиленца, помислете си добре и ми се обадете, когато решите! Чао!
Корай си тръгна, оставяйки ги да клатят недоверчиво глави. Никога ли нямаше да се поправи този човек?!
Вечерята им пристигна час по- късно. Любимата ѝ пица. Както предложи Дефне, изядоха я в леглото. Седнали един срещу друг, те се хранеха, смеейки се. Бяха като малки деца- омазани пръсти с кетчуп, опитващи се да докопат лицето на другия, разпилени трохи из цялото легло и разбира се, вечното заяждане кой колко е изял. Според Йомер нейните две парчета бяха прекалено малко, а спорен нея неговите четири прекалено много.
Разчистиха и се приготвиха за сън. Само че на Дефне хич не ѝ се спеше. Облечена само по дантелено бельо, тя се промъкна до опитващият се да чете Йомер. Без да каже и дума, взе да прокарва пръсти по ръката му, все по- нагоре и по- нагоре, очертавайки с върховете им татуировката му. Другата ѝ ръка се мушна под тениската, галейки корема му. Йомер се опитваше да се преструва, че не забелязва действията ѝ, но свиването на мускулите и затрудненото му дишане го издаваха. Бавно остави книгата на шкафчето и обръщайки се към Дефне, я придърпа бързо в ръцете си. Устните му намериха нейните, докато пръстите му вече изгаряха кожата ѝ. Освобождавайки я от сутиена, плъзна уста надолу. Знаеше точно къде и как да я докосне, за да разпали и без това горещата ѝ кръв. Желанието вече пулсираше в нея, затова тя побърза да го освободи от излишните дрехи. Тениската му изхвръкна след секунди, последвана от долнището му. Дефне го побутна и надвесвайки се над него, започна да покрива цялото му тяло с целувки. Слизайки надолу, тя усещаше как все повече и повече се задъхва Йомер, опитвайки се да сдържи стоновете си. Когато наближи целта си, той разбра какво е намерението ѝ и я издърпа нагоре. Не и тази вечер. Поемайки отново инициативата, Йомер я зацелува с жар и желание, неочаквани и за двамата. Изгарящите му устни преминаха през цялото ѝ тяло, каращи я да се извива като змия под него. Обхождайки всеки сантиметър от нея, той доведе Дефне до ръба. Тя го молеше отчаяно и в момента, в който той влезе е нея, усети как я помита оргазмът. Йомер замръзна, изчаквайки я да се завърне. Помътнелите ѝ очи започнаха да се фокусират върху него, докато той едва успяваше да се сдържи, за да не довърши започнатото. Виждайки, че тя отново е с него, Йомер започна с бавни и нежни тласъци, събуждайки отново тялото ѝ. Ускори ритъма едва щом тя започна да го посреща. Бурният финал помете и двама им, изпращайки ги далеч от реалността.
Сгушени, уморени и удовлетворени, двамата заспаха. Дефне беше положила глава на рамото на Йомер, ръката ѝ бе преметната през гърдите му, докато неговите я придържаха през талията, а краката им бяха преплетени. Усмихваха се, явно сънувайки най- прекрасния сън на света.