След GB с Керем Б. и Ханде Д. както и "Kiralık Aşk"Любов под наем -222ღღ

Успяха да станат от леглото едва по обяд. Йомер беше шокиран от поведението на Дефне. Винаги скромната му и срамежлива съпруга бе заменена от нимфоманка, опитваща се да изцеди силите му до край. Оправдавайки се, че ѝ е липсвал, тя се възползва от това, че той не можеше да ѝ откаже нищо. Най- малко това.
Макар последните седмици да бяха прекарали всяка нощ в едно легло, двамата бяха успели да се въздържат. Със сетни сили. Резултатът пролича сутринта, когато Дефне се събуди гладна. За него. Йомер само поклащаше глава, припомняйки си различни сцени, докато чакаше да стане кафето му. Съпругата му беше в банята, а той бе избягал, опасявайки се какво ще последва, ако влезе с нея. Много обичаше Дефне, но дори той не бе от желязо.
Дефне слезе половин час по- късно, с щастлива и доволна усмивка на лице. Мина покрай него, целувайки го по бузата и заемайки се да приготви нещо за обяд. Все още изненадан от случващото се, Йомер се качи, за да вземе душ. Върна се след 20 мин. с все още влажна коса и разкопчана риза. Дефне спря, носейки чиниите към масата.
-   Закопчай се, или ще пропуснем и обяда!- Сериозно каза тя, след което зажумя, минавайки покрай него.
Йомер не знаеше да се смее ли, или да се притеснява. Поведението на Дефне граничеше с лудост, колкото и да му бе приятно. Сядайки срещу нея на масата, той реши да повдигне темата.
-   Скъпа, добре ли си? Имам предвид, как се чувстваш?!- Започна внимателно той, следейки промените по лицето ѝ.
-   Прекрасно! Ти как си?!
-   И аз се чувствам много добре, но това… Имам предвид случилото се сутринта, е малко странно.
-   Защо? Ние сме съпрузи, нормално е да имаме такива сутрини. Да не би нещо да не ти хареса?!- Попита тя подозрително, чудейки се какво му е.
-   Не, не е в това проблема. Имам предвид- това не си ти, Дефне! Държанието ти въобще не е в твой стил.
-   Реших да се променя. Да изживея всеки миг, сякаш е последен. Ще те обичам и ще се радвам на любовта ти, докато мога. Ще се постарая да не загубя нито минута с теб!
-   Дефне, какво е това сега? Все едно ще се разделяме?!
-   Осъзнах, че никой не знае какво му е подготвила съдбата, Йомер. Макар да мечтая да прекарам с теб всеки ден до края на живота си, не мога да знам какво ще ни се случи утре. Или другата седмица.
-   Това е свързано с разговора ни със Синан, нали?! Хайде, кажи си!- Странното ѝ мълчание по въпроса, след като се върнаха от фирмата, трябваше да има последствия. Иначе това нямаше да е Дефне.
-   Да, и не го крия. Случилото се в онзи кабинет просто ми отвори очите как една грешка може да преобърне целият ни живот. Една казана дума, едно грешно решение, една неправилна постъпка, могат да съсипят всичко и всички около нас. Затова оттук нататък ще живея за момента! Ще те обичам, казвайки и доказвайки ти го всеки миг. Ще мисля положително! Ще се надявам и моля всичко да се нареди, но няма да страдам от неблагоприятните вероятности, които са пред нас. Това е!
Йомер беше започнал да се чуди дали все пак не е заспал по някое време през нощта. И докато той е бил в безсъзнание, някой не е подменил съпругата му с жената, която стои сега срещи него.
Отказвайки да повярва на думите ѝ, Йомер реши да изчака. Познаваше Дефне и знаеше, че при нея всяко чудо е за три дни. Решенията и настроенията ѝ се меняха постоянно- лош навик, който бе прихванала май от Корай. Затова просто продължи да се храни, надявайки се утре всичко да си дойде на мястото.