Публикувана: 2 май 2006, 13:51 ч.
Последно мнение: 22 авг. 2006, 00:40 ч.

Да искаш дете и страхът от промяната.

2 751
31
1

Гост

# 15 3 май 2006, 10:44 ч.

Мнения: 1 183

Няма начин да не изпитваш страх Naughty

И аз искам бебе отняколко години, но все не събирах сили да го кажа или все не му беше времето и т.н. и сега вече съм 25 също се прокрадват съмнения, все пак става въпрос за едно малко същество, което ще разчита не теб на сто процента и съмнението дали ще се справиш, няма как да не се вмъкне

# 16 3 май 2006, 11:10 ч.

Мнения: 2 825

Цитат на: Дара в ср, 03 май 2006, 10:01

....
Като забременях миналата година го изпитах, това, че ще отговарям за друго човешко същество, ами ако се разболее, как ще се справя, как ще го възпитавам, но това са само мисли иначе сладостта да знаеш, че някой живее в теб е страхотна.

Същото беше и при мене като забременях преди няколко месеца Confused

толкова много го исках бебто докато бебправехме, а в момента в който видях двете чертички ме налегнаха страхове и съмнения дали ще се справя Confused

Сега съжалявам, че съм си позволила всички тези негативни мисли да ми минат през главата ... но мисля, че е нормално - едва ли има жена, която в такъв момент да не се чувства несигурна, пише го дори и в дебелите книги Wink

А за чувството, че в тебе расте живот - незаменимо е, уникално и толкова приятно Simple Smile

Надявам се скоро всяка една от нас да го изживее Simple Smile

# 17 3 май 2006, 15:59 ч.

Здрасти!
Най-чистосърдечно си признавам,че при мен нещата стоят по същия начин.
Когато за първи път се осмелих да ги споделя във форума,много "мами" ме нарекоха суетна и неподготвена, но пък не бяха малко и тези,които ме упокоиха,че страхът е нещо нормално...Особено когато животът ти се променя-коренно и завинаги...
За себе си установих,че никога няма да се почувствам 100% готова-винаги се появява някакво мъничко съмненийце,което човърка и гложди...И реших,че няма да го мисля толкова-каквото е писано да се случи,то ще стане с или без мое съгласие (прехвърлям топката в ръцете на съдбата и така е по-лесно Laughing

).Остава да се надяваме на късмет и подкрепа от хората,които обичаме...И да намерим сили да се справим!
Успех!

# 18 3 май 2006, 20:04 ч.

Мнения: 57

Самото създаване на дете е божа работа. Не зависи от това доколко си готов или не. И ние искахме да планираме, а сега съжалявам, че не съм започнала с опитите си по-рано. Аз винаги съм си мислела, че самото дете те учи как да се грижиш за него и как да го възпитаваш. Даже си мисля, че ще е интересно. Но е нормално в млада възраст да си задаваш някои въпроси. Нещата улягат според мен не от възрастта, а от преживяното. След 1,5 опити се чувствам по-готова от всякога да имам дете, но аз си задавам много въпроси де, което е нормално. [/color]

# 19 6 май 2006, 18:18 ч.

Нормално е човек да се страхува мъничко от промяната. Аз съм на 25, но съм убедена, че искам дете, само че знам ли как ще реагирам като стане? А мъжът ми по принцип иска дете, но иска да изчакаме още няколко месеца, но съм убедена, че дори да стане непланувано, ще умре от кеф! Wink

Така че, не се притеснявай и от реакцията на мъжа до теб - те са шубета, но когато разберат, че ще стават бащи -се радват!!! bouquet

# 20 7 май 2006, 13:48 ч.

Мнения: 655

Когато разбрах, че съм бременна бях на 28 г. Не го бяхме планирали, но се случи. И аз нямах никакви колебания дали искам това дете - исках го с цялата си душа. Но мисля, че ако бях на твоята възраст щеше доста да ме е страх. Тогава още бях студентка, живееше ми се. Но сега вече съм доста по-улегнала и се радваме много на детето. Бъди сигурна обаче, че то обръща живота ти на 360 градуса. Вече то е центъра на нещата и вие с мъжа ти няма да разполагате с времето си. Но си заслужава. Стига да го искате наистина.

# 21 9 май 2006, 17:36 ч.

София
Мнения: 932

Момичета искрено ви благодаря за отговорите Simple Smile

.Стархотни сте, bouquet

аз вече се регистрирах тук и се надявам въпреки страха и съмненията си в близко бъдеще да изпитам това свято чувство да носиш живот и да даряваш живот.
Прегращам ви Hug

# 22 11 май 2006, 10:43 ч.

Мнения: 1 165

Здравейте и от мен! Аз съм на 21 и нямам никакви колебания - ИСКАМ БЕБЕ !!! Вярно е че с появата на едно малко създание поемаш много отговорности но промяната не мисля че е толкова страшна! Прегръщам ви всички Hug

# 23 3 юни 2006, 12:28 ч.

Аз съм на 29 години и иначе казано май няма за кога да отлагам!Проблема е,че явно съм много егоистична,мисля за собсвения си живот и се страхувам детето да не ми отнеме свободата!Мечтая за много неща,които са или неосъществими или доста трудно осъществими,ако имам дете,особено докато е малко!Притеснява ме и финансовата страна на нещата!Какъв живот ще можем да си позволим след като ще станем трима със същите доходи!
До тук сигурно звучи много грозно!Като си мисля така и си викам ,че защо тогава ми е дете!НО в един момент слушах за деца сирачета и приемни семейства и така ми се прииска да взема да отглеждам някое дете!Все си представям един ден като си имам свое дете,къде бих го завела,какви книжки бих му чела,какви дрешки бих му обличала,как бих му правила торта за рожденния ден и как бих украсила с балони в къщи...!!!
Разкъсвам се между двете крайности,страхувам се ,а времето си тече,скоро ще съм на 30 години и не виждам за кога мога да отлагам,че да чакам да се почувствам по-готова!
Ако някой може да ми даде съвет или се е чувствал по подобен начин преди да роди,ще съм благодарна да отговори тук!

# 24 3 юни 2006, 14:15 ч.

Мнения: 1 668

Е, хайде и аз да споделя! Понеже основния доход в семеството го нося аз по стечение на обстоятелствата все отлагахме бебеправенето. като решихме, че нищо няма значение и всичко е в децата чакахме 2 години и половина да стане - проблеми нямаше уж, но все не се случваше. Всеки месец ревях като ненормална над поредния отрицателен тест. Мислех и за осиновяване и когат на 4 юли миналата година видях чертични ме обзе такъв стрях, че се вцепених! Уж го исках, а толкова се страхувах... Плашех се за работата си /как ще гледаме детенце без моята заплата/, страхувах се от бременността /дали всичко ще е наред/, стряхувах се от всичко. Сега Иван е вече на почти 3 месеца. Аз работя отново - доходите ни се повишиха, а най-ценното нещо в момента спи в другата стая...

# 25 4 юни 2006, 16:26 ч.

Мнения: 655

Цитат на: pina в сб, 03 юни 2006, 12:28

Пина, мисля, че всички минаваме през този период на страх - дали ще се справим като родители, ще ни стигат ли доходите и още много други притеснения. Това е нормално. Но нещата се нареждат . Не е толкова страшно. Вярно е обаче, че детето ще ти отнеме голяма част от свободата (освен ако нямаш баби насреща готови да помагат винаги). Понякога ще ти идва до гуша от всичко, всичко ще те дразни, ще си изнервена. Но когато погледнеш малкото човече, което изцяло разчита на теб за всичко , тогава ти минава. Не можеш да си представиш какво е чувството да го гледаш как расте, да се грижиш за него и то да ти се отблагодарява с най-милата усмивка на света. Така че не отлагай. Кураж и напред.

# 26 4 юни 2006, 18:57 ч.

Мнения: 2 120

До 30 годишнината си също бях егоист, страхувах се ,че едно бебе ще ми отнеме професията, времето, свободата.
Нещата се преобърнаха, сега искам, ама не става. И между другото пак ме е страх, и пак си задавам въпроси и ме гонят противоречиви мисли.
Правете бебета докато е време, защото никога няма да сте готови, докато не го усетите в себе си.

# 27 5 юни 2006, 12:50 ч.

Мнения: 235

Напълно подкрепям Дара.
И аз все отлагах, понеже работата беше по-важна или момента не беше подходящ. Абе, извинения винаги се намират. Е, сега обаче аз чакам да дойде бебо и се измъчвам. Годинките си вървят и ми е все по-трудно да приемам неуспешните опити за бебе. Вече и не мисля, дали ще ми е трудно и дали ме е страх от промяната. Просто само искам да съм майка и знам, че ще се справя.

# 28 5 юни 2006, 14:39 ч.

София
Мнения: 932

Момичета благодаря ви за отговорите bouquet

. Това беше първата ми тема,която пуснах тук, когато се регистрирах. По - успокоително е някак си, като видях че желанието ми за дете и страхът ми, не са само моя реакция, а и на други жени, преди да станат маики. По ирония на съдбата обаче докато аз се чудех ще се справя ли като родител, междувременно сестра ми, ми съобщи че ще ставам леля, бях изненадана в началото още повече че т.нар. #2gunfire

"татко" не иска бебето. #Crazy

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=101116.0
Та това е животът Simple Smile

. На всички вас тук от този форум пожелавам скоро да се преместите във форума за бременни и да си родите и отгледате сладки бебчета а и аз със вас Hug

Радвам се че открих форумите на бг мама bouquet

# 29 17 авг. 2006, 10:01 ч.

Мнения: 6

Здравейте, аз съм на 24 искам много бебе, малко ме е страх и мен.С приятеля ми сем от три години заедно, но той беше женен и бившата ми жена е имала поблем със зачеването и той емного деликатен на тази тема. И той много иска бебе но понякога си мисля че го отлага. Аз искам да преживея всичките вънения, да знам че правим бебе да пия фолиева киселина за да ми е здраво бебчето а се страхувам че когато му говоря за тези работи той ще се отдръпне защото е травмиран. В същия момент и той говори за бебе но само говорим още. От това ме е страх искам бебето да е искано и от двама ни.а не мога да го разбера.Иначе вярвам в него безпрекословно и съм сигурна че ще се справим. Няма по велико нещо от това да създадеш живот и Бог ми е свидетел желая го от сърце и душа

Препоръчани теми

Страх от лошото

Правим си бебе,но дали това е начинът?

56
Искам бебе

Какви изследвания са нужни преди забременяване

Какво ми помогна да забременея?

Причина:

Причина: