Това го изпитвах на 27 преди да забременея с Деница и продължавах да го изпитвам докато не родих. След това ме налегна депресия за някой ден, като си помислих че вече нищо няма да е същото. Сега обаче хич не съжалявам, даже съжалявам че по-рано не съм се решила, докато си по-млад някак си по-лесно понасяш неволите покрай отглеждането и не си толкова изнервен. А за изгубените свободни и безгрижни дни, детенце ще ти се отплати с много обич и усмивки. Като го видиш и ще забравиш че ти липсва нещо от предишния живот. 
Щом го искаш дори и понякога, бъди сигурна, че като се роди, ще се чудеш как въобще си се колебаела. А страха лека полека ще отмине, като се сблъскаш още първите дни с бебока и като преживееш първото му разболяване, вече ще знаеш че може да се справиш с всичко
Успех и само напред!
Пък незнам, мамите с опит ще кажат, но си мисля че като минат първите 5-6 години, вече голяма част от свободното време ти се връща, а все някога ще трябва да ги прежалиш тези години плътно до детенце
Щом го искаш дори и понякога, бъди сигурна, че като се роди, ще се чудеш как въобще си се колебаела. А страха лека полека ще отмине, като се сблъскаш още първите дни с бебока и като преживееш първото му разболяване, вече ще знаеш че може да се справиш с всичко
Успех и само напред!
Пък незнам, мамите с опит ще кажат, но си мисля че като минат първите 5-6 години, вече голяма част от свободното време ти се връща, а все някога ще трябва да ги прежалиш тези години плътно до детенце