Влюбвали ли сте се някога?:)

...
Случвало се е да слагам край с хора, в които още съм силно влюбена.
Е няма такава болка! Няма такава мъка като сърдечната! Онова страдание вляво и връхлитащата неканена мисъл отново и отново, за него... докато се преодолее и надживее, разбира се.
След това остават само спомени. Евентуално - снимки, писма, имейли. Сънища. Неочаквани, внезапни срещи, като шега на Съдбата. Изкушение да пробваш пак. Или пък не ...

Осъзнавам, че ми звучи леко нелепо въпроса. Предполагам повечето сте се влюбвали.
Изведнъж някак ми хрумна, че аз може и да не съм.
Влюбвали ли сте се така като по книгите и филмите?
Мисълта постоянно да лети при любимия, краката да треперят, стомаха да се свива, пеперуди в стомаха, бръмбари в глава, други буболечки... Да нямате търпение да го видите, да си говорите дълго, цяла нощ и да има какво още да си кажете. По филмите и историите все се гледат в очите влажно и продължително и изглежда това им е приятно.
Дали съм стара вече за такива емоции или не съм се влюбила подобаващо или съм нещо повредена емоционално или са ми грешни представите:)
Някой път се чудя - с оглед нещастния ми първи опит в обичането - дали не трябва да си избера някой свестен, добър мъж и тая история с тръпките да я оставя на другите. Ама това пък дългосрочно дали ще работи... тя пък тръпката викат и тя не била дългосрочна.
Прочитайки се, знам че звучи като тинейджър-идиот. Разбирате ли ме, знам. ))
Обаче това са емоции, които дълго ме тормозят и се опитвам да осмисля. И то е така, защото в други отношения съм подреден човек, знам кое ме прави щастлива, удовлетворена съм в повечето житейски аспекти, следвам мечтите си. Т.е. има моменти, в които ми е и много трудно, но съм щастлив човек.
А пиша тук, защото ви чета от едно известно време, понякога. Не пиша и вие не ме знаете, но като четеш някой повтарящо се много пъти, оставаш с усещането, че го познаваш. И мненията на някои от вас са ми особено интересни. И ми се ще да прочета повече. Макар че темата ми е потресаващо скучна и бързо ще изчезне.

Не,за мен това е загуба на време и на нерви.Подхлъзнеш ли се обикновено излизаш наранен от цялата ситуация.Нямам такава потребност.Мъжа си го избрах съвсем хладнокръвно на база характер,отговорност и способности.И си го обичам,по мой си начин.Но да ми пърах пеперуди,да бърша сълзи и сополи,няма нужда

Нооо в живота понякога обстоятелставата пречат на любовта, а познатото дава превес на страстта. И може би е по- добре....

Да... безумно. И сигурно точно, защото смятах, че съм застрахована - също така безумно обичах и бях обвързана с друг.
Озовахме се в (не)подходящото време, на (не)подходящото място, класическо клише от сорта на това, че сексът - който в конкретния момент беше абсолютна гротеска - не е повод за запознанство. Той обаче каза, че иска да ме види пак и не спря да ме търси, докато това не се случи. Не съм допускала, че ще изпитам подобни чувства, същото и от негова страна. А нататък... историята ни се разви почти като в 'Птиците умират сами'.

Не сме се виждали от много години и смятах, че всичко е мъртво и погребано. Е, явно само така съм си мислела, наскоро вселената реши да размести пластовете и срещата ни предстои. Излишно е да казвам, че почти не стъпвам по земята... за 'свръхбагажите', които сме натрупали междувременно сега не искам да мисля изобщо.

Благодаря ти за темата, авторке  

Имах предвид споделеното влюбване, дето срещаш човека и си казваш 'този е', той също. И заживели щастливо до края на дните си:)

Мдам и аз съм го извърял този път, макар напоследък да имам усещането че не съм стигнал края.
...
Сега съм се пуснал по течението, да става квот ще ...