Осъзнавам, че ми звучи леко нелепо въпроса. Предполагам повечето сте се влюбвали.
Изведнъж някак ми хрумна, че аз може и да не съм.
Влюбвали ли сте се така като по книгите и филмите?
Мисълта постоянно да лети при любимия, краката да треперят, стомаха да се свива, пеперуди в стомаха, бръмбари в глава, други буболечки... Да нямате търпение да го видите, да си говорите дълго, цяла нощ и да има какво още да си кажете. По филмите и историите все се гледат в очите влажно и продължително и изглежда това им е приятно.
Дали съм стара вече за такива емоции или не съм се влюбила подобаващо или съм нещо повредена емоционално или са ми грешни представите:)
Някой път се чудя - с оглед нещастния ми първи опит в обичането - дали не трябва да си избера някой свестен, добър мъж и тая история с тръпките да я оставя на другите. Ама това пък дългосрочно дали ще работи... тя пък тръпката викат и тя не била дългосрочна.
Прочитайки се, знам че звучи като тинейджър-идиот. Разбирате ли ме, знам.
))
Обаче това са емоции, които дълго ме тормозят и се опитвам да осмисля. И то е така, защото в други отношения съм подреден човек, знам кое ме прави щастлива, удовлетворена съм в повечето житейски аспекти, следвам мечтите си. Т.е. има моменти, в които ми е и много трудно, но съм щастлив човек.
А пиша тук, защото ви чета от едно известно време, понякога. Не пиша и вие не ме знаете, но като четеш някой повтарящо се много пъти, оставаш с усещането, че го познаваш. И мненията на някои от вас са ми особено интересни. И ми се ще да прочета повече. Макар че темата ми е потресаващо скучна и бързо ще изчезне.
Изведнъж някак ми хрумна, че аз може и да не съм.
Влюбвали ли сте се така като по книгите и филмите?
Мисълта постоянно да лети при любимия, краката да треперят, стомаха да се свива, пеперуди в стомаха, бръмбари в глава, други буболечки... Да нямате търпение да го видите, да си говорите дълго, цяла нощ и да има какво още да си кажете. По филмите и историите все се гледат в очите влажно и продължително и изглежда това им е приятно.
Дали съм стара вече за такива емоции или не съм се влюбила подобаващо или съм нещо повредена емоционално или са ми грешни представите:)
Някой път се чудя - с оглед нещастния ми първи опит в обичането - дали не трябва да си избера някой свестен, добър мъж и тая история с тръпките да я оставя на другите. Ама това пък дългосрочно дали ще работи... тя пък тръпката викат и тя не била дългосрочна.
Прочитайки се, знам че звучи като тинейджър-идиот. Разбирате ли ме, знам.
))Обаче това са емоции, които дълго ме тормозят и се опитвам да осмисля. И то е така, защото в други отношения съм подреден човек, знам кое ме прави щастлива, удовлетворена съм в повечето житейски аспекти, следвам мечтите си. Т.е. има моменти, в които ми е и много трудно, но съм щастлив човек.
А пиша тук, защото ви чета от едно известно време, понякога. Не пиша и вие не ме знаете, но като четеш някой повтарящо се много пъти, оставаш с усещането, че го познаваш. И мненията на някои от вас са ми особено интересни. И ми се ще да прочета повече. Макар че темата ми е потресаващо скучна и бързо ще изчезне.
Бих дала всичко за него, както и той за мен. Чак на моменти ме е било страх какво щастие изпитваме и дали няма да бъде помрачено от нещо лошо. Любовта е най - красивото чувство и всеки заслужава да го изпита поне веднъж в живота си. 
Ставах и лягах,с мисълта за него,повече от 2 дни не можех да издържа да не го видя,а пък как се карахме,колко сълзи съм проляла,и се сърдим 2-3 дни и айде после пак всичко отначало 
Сега като се замислям,не ми е било лесно ,но пък с умиление си спомням за тези времена.Сега съм във връзка дето ги няма тези трепети,и годините са ми повечко,но все си мисля,че аз не съм се променила...искам пак такива страсти.Дали съм нещо недорасла..или ми липсва точно определен човек ?