Влюбвали ли сте се някога?:)

Аз съм си влюбчива.Но без дъх ме е оставял само един човек.Вярвам, че има такава любов като по филмите!

И аз така..

Според мен любовта като по филмите е като секса като в порното...Възможно е, но по-често не е точно така и оставя и едните и другите да чакат и да се надяват на нещо такова иии да са разочаровани, ако го нямат...

Да, точно като по филмите и по книгите се влюбих. Мъжът беше всичко друго, но не и мъжът, в когото си представях, че мога да се влюбя. Даже за подбив станах, че бяха така влюбена до уши, че не осъзнавах какво се случва. Той пък се влюби още по-изненадващо и него приятелите му не можеха да познаят, а и по-бързо от мен. Вече живеем заедно, имаме дете, не ми се подкосяват краката като го видя, сега просто го обичам и ми е добре.

Случвало ми се е - веднъж, тогава разбрах, че "пеперудите" са различни. За късмет беше споделено, заедно сме вече 20 г.

Като цяло не обичам силните емоции и непознатото в началото на връзката не ми беше по сърце, не обичам пеперуди и др. насекоми. Радвам се, че мина това време и се надявам да не ми се случва отново.

Никога не съм вярвала в любовта.. Докато не я срещнах преди 2г.и няколко месеца тогава бях на 20г. Веднага щом го видях се влюбих в него. Той за мене е най- красивото момче на този свят. Най- добрия и мил човек с него можем да си говорим постоянно, прекрасен човек е. Имам чувството,че е част от мен и,че винаги съм го познавала. Ако някой ден той ме напусне винаги ще остане в сърцето ми и ще ми останат хубавите спомени с него. Няма да се влюбя в друг. С този човек си пасваме чудесно и немога да си представя да бъда с друг. Харесвам го и външно и вътрешно. Понякога имаме караници,но бързо се сдобряваме. Любовта колкото е прекрасна толкова и боли понякога.

Два пъти. Като доста по-млада. Беше много мъчително. Хем много хубаво, хем много болезнено. Едва ли тепърва пак ще ми се случи. Доминантите ми вече са други. И дано не се случи. 

О, да, няколко пъти и все - несподелено.  
В първи клас за пръв път, айде, да речем, в първи клас не се брои, щото наистина не е имало чак такива пеперуди, но следващите бяха: в девети клас, за пръв път много силно и, разбира се, без никакъв интерес към мен отсреща, после в първи курс... тогава всъщност не ще да е било толкова силно, защото също ми мина сравнително бързо без много драми и сълзи... след това няколко години без сериозно влюбване, после обаче на около 25 години пак силно и мъчително (за пръв път в човек, който беше проявил изобщо някакъв интерес към мен, а аз в началото не го харесвах, но точно когато хлътнах до ушите, той каза, че не търсел сериозна връзка, и избяга), после в човека, с когото имах първата си сериозна връзка, бях пак така влюбена в началото, с него за пръв път имаше взаимност, но се разделихме по мое желание впоследствие, и после на 33 пак се влюбих до ушите съвсем несподелено, непредизвикано и без интерес насреща.
Това са само големите влюбвания с пърхането му и с всичкото му там, и с годините (по 2-3), нужни, за да мине мъката и влюбването въобще. Дребните и преходни мини-влюбвания или пък по-трайните, но подчертано платонични харесвания към хора, които от самото начало е било повече от ясно по една или друга причина (тяхна трайна обвързаност например), че няма да бъдат за мен, не ги броя.

Някои по-малки влюбвания всъщност бяха това, което ми помогна да се освободя от старите големи. Влюбването от девети клас ми го изби от главата влюбването в първи курс, мъката по този, дето бях на 25, я преодолях 2 или 3 години по-късно с помощта на една такава връзка - с харесване и привързване, но без ята пеперуди, а мъката по този последния, дето бях на 33 - когато пак 2-3 години по-късно срещнах мъжа, с когото сега сме заедно, дано и в бъдеще да останем все така заедно, че любовни, ревностни и разделни драми повече не ми трябват, спокойствието в това отношение ме устройва напълно.

Е, чак влажно и продължително не сме се гледали ....     но другите аспекти на любовта са  реални.
И след почти 30 години заедно ей на, и днес нямам търпение да свърши работния ден и да се видим, все още можем да си говорим с часове.....уикендите ни минават заедно и все още не ни е омръзнало....с една дума, изключително хубаво ни е един с друг.

И преди съм се влюбвала, аз всъщност връзка без "пеперуди" не съм имала, но явно не са били чааак толкова "пърхащи", щом връзките са се разпаднали...    

Мдаа.. Само че беше за беля и то голяма ...

И то как ... преди 22 години срещнах едно момиче, с което се разделихме по мое желание година по късно. Бяхме тиинейджъри и лично аз не бях готов да се обвързвам. През изминалите 21 години съм имал доста връзки и любови но чувствата към това момиче никога не избледняха. Всяка година като наближи рожеднния й ден се поболявам за по седмица две, някой път дори и по-дълго. Имам жена която ме обича и две прекрасни деца, но в съня си винаги се връщам към онова далечно лято ...

Ти не питай дали сме се влюбвали, а при колко от нас остана пламенна любов след дългата връзка
Колкото и да си влюбен, един ден всичко се превръща в дъълга монотонна права линия. Иска ми се да вярвам, че е другояче, но аз жив човек да ме опровергае, така и не срещнах!

Какво значи дълга монотонна линия? Като свикнеш с един човек, естествено, че емоциите не са същите като в началото, но това не ги прави лоши. Същото е и с чувствата, които изпитвах в началото като родих сина си - няма такова чувство, неповторимо беше, защото ми е първо дете, гледах го по различен начин, сега си го обичам, но го няма онова начално чувство, свикнахме един с друг, така че е и с партньорите в живота, и с нашите родители, приятели и т.н.

Влюбването е много надценено чувство. О, да, приятно е да изпитваш разните му там пИпИруди и разни други хвъркати усещания, но е много краткотрайно чувство. Няколко месеца, малко повече секс и цялата мъгла се вдига. След няколко години брак, нито пеперуди са останали, нито се овлажняваш само с поглед. Идва момент, когато ти се иска пак да го изпиташ, но ти е ясно, че ще е за сметка на обичаният човек и тогава си даваш сметка, че макар и краткотрайно, е хубаво да го изживееш...  

И аз съм съгласна с мненията, че съществува любов като от романите. Като малка много обичах да чета точно такива книги и може би затова си бях изградила толкова романтична представа за любовта.
При мен беше много приятно и красиво чувство, не просъществува обаче за повече от няколко години. След това някак си гледам по-зряло на нещата и не са ме завладявали подобни чак емоции.