Публикувана: 17 апр. 2017, 12:52 ч.
Последно мнение: 2 май 2017, 07:47 ч.

Какво да правя ??

8 420
38
1

# 15 17 апр. 2017, 14:29 ч.

Мнения: 132

Мисля,че беше при Карбовски...един случай с едно момиче,което се жени за арабин (невероятен,интелигентен,мил,грижовен),отиват на гости в неговата държава и всичко е привидно добре,след това се местят там се започва кошмар,обиди и накрая - жената се върна сама,без малкото им момченце и мисля,че не можеше да си го вземе.
Наистина момичето да провери в интернет,там има адреси за защитени жилища,ако техните не я подкрепят.

# 16 17 апр. 2017, 14:38 ч.

София
Мнения: 12 751

Цитат на: Little.mermaid в пн, 17 апр 2017, 14:29

С арабин е различно, но ако е попаднала на един от 200-те наистина религиозни български турци в наистина религиозно населено място, няма да и се размине просто така. Още повече с дете няма просто да си тръгне и никой да не я търси повече. Но наистина тези места са много малко у нас, дори не знам някой излиза ли от там, за да се връща после, че и с жена. Съвсем друг свят е това.
По-скоро си има някакъв класически мачо, който можеше и да не бъде изобщо мюсюлманин. Има жени, които са щастливи с такива мъже. Как да знаем ние кой какво преувеличава....

# 17 17 апр. 2017, 14:49 ч.

Варна
Мнения: 36 806

Авторке, дано имаш сериозен гръб в лицето на родителите си, много нерви и пари за адвокати. Щото така яко си се наковала, че лесно и бързо излизане няма. Ти добре ще си хванеш под ръка детето и багажа и ще се изнесеш без да кажеш и дума, но идвало ли е на ума на някоя от пишещите, че този баща може да я обвини в отвличане на детето? Аз поне точно това бих направила, ако мъжа ми грабне дъщеря ни и се изнесе нанякъде без да знам. Ще пусна ченгетата след него и ще го съдя до дупка за права.

Особено пък, ако той е мюсюлманин, а детето е момче /както в случая/. Тогава картинката е с потенциал да стане много грозна.

Наистина изходът ти е да се махнеш. Мъжа ти няма да се промени, ако ще турско да стане /както е популярният израз, който много добре пасва за ситуацията/. Ама добре си опичай акъла как ще го направиш. Теб може и да те прежали и някак да се отървеш, но ако реши да ти взима детето и да ти мъсти чрез него, жална ти майка колко проблеми може да ти натвори.

# 18 17 апр. 2017, 15:25 ч.

Мнения: 7 006

Цитат на: Little.mermaid в пн, 17 апр 2017, 14:29

Помня я!
Много нежно красиво и толерантно създание..Плаках докато гледах..

Авторке,най-добре е багажа при мама и тогава молба за развод.
Пък нека те съди за "отвличане"...
Само дето сте със брак и гостуването при баба дядо без съгласието на благоверния не се води "отвличане" и няма как да бъде тълкувано като такова,нито доказано

Събираш багажа,отиваш при вашите,пускаш молба за развод и толкоз.
Ама не е зле преди това да потърсиш агенцията за закрила на жени..
Домашно насилие има ли?

# 19 17 апр. 2017, 15:29 ч.

Мнения: 22 036

Цитат на: Бoяна в пн, 17 апр 2017, 14:38

Цитат на: Little.mermaid в пн, 17 апр 2017, 14:29

Бояна, това което описва не е силна религиозност, а селяния. Не знам как се обличат, но в България, както казваш са малко силно религиозните.

Майка ми е имала първи брак е уж интелигентен, млад християнин. Той е настоял да живейт с неговите родители, които започнали да я тормозят. Настоявали да напусне работа, а когато отказала, свекърът и я "придружавал". Преместили се в друг град, но и там не се спряло, а явно мъжът и не е бил достатъчно "отделен" от родителите си и бракът им малко е издържал.

Да се спасява момичето. Дано да я подкрепят родителите и.

# 20 17 апр. 2017, 15:30 ч.

Мнения: 3 031

Цитат на: naivnata94 в пн, 17 апр 2017, 13:56

Чудя се само кой избор е правилен и дали след това няма да съжалявам.

За кое по-точно да съжаляваш - че ще живееш като нормален човек или че няма да превърнеш в религиозен идиот детето си?

# 21 17 апр. 2017, 15:34 ч.

София
Мнения: 24 839

Не знам защо бързаш да я сплашиш, при положение че тя и без това още се чуди дали не си въобразява, че положението ѝ е трагично.

Нищо страшно няма да ѝ се случи, тя е в България, ще се справи едно по едно.
Мъжът ѝ е силен само в селцето си и в кръга си.

# 22 17 апр. 2017, 17:46 ч.

Мнения: 32 354

Цитат на: naivnata94 в пн, 17 апр 2017, 12:52

Скрит текст:

Моята история започна преди няколко години... Ако тогава, някой ме беше попитал дали съм щастлива, със сигурност щях да му кажа, че съм намерила своята половинка, но... сега определено не съм на това мнение.
Всичко започна след края на една няколкогодишна връзка. За щастие се разделихме сравнително нормално с бившия. Бях си казала, че ще си поживея малко и няма да се занимавам със сериозни връзки( все пак тогава бях на 21 години). Но... за жалост съдбата е имала други планове за мен.
Тогава се появи той(момичета малко ме е страх да спомена името му, защото ако разбере ще стане страшно, затова няма да бъда много обстоятелствена с имена и места). Така да се каже това беше една истинска любов от пръв поглед. Понеже и двамата бяхме студенти в София и много се обичахме скоро заживяхме заедно в наш апартамент близо до университета ни. Всичко беше прекрасно, единственото ни различие беше в религията – аз християнка а той мюсюлманин( искам да спомена обаче, че не сме имали никакви проблеми с това). Въпреки различията в религията ни не сме имали никакви проблеми, единствено беше малко по-ревнив, но така или иначе това ме кареше да се чувствам специална. Естествено семействата ни бяха против... но както от това нали ние нямахме проблеми с различията ни. И... така ското забременях и се оженихме( няма да ви обяснявам колко странно беше положението около свадбата – той най-големия син в семейстово да се ожени за уличница според неговите родители, нашите почти не ми говореха, заради неговата религия). След няколко месеца нещата се оталожиха, дали заради бременността, дали заради друго и семействата ни приеха реалността. Скоро се роди и нашия син, а аз бях безкрайно щастлива обичана, обичаща и майка на страхотно дете. Всичко продължи около половин година, когато се наложи да се изнесем при родителите му в малкия град, за да може той да помага за семейният бизнес.
Оттогава започна моя ужас. Първо ме накараха да започна да се обличам и държа като мюсюлманка, после той ми забрани всяакъв контакт с моите приятели(които така или иначе бяха останали малко по време на връзката ни, но тогава не ми пукаше). Сега вече година по-късно се чувствам отвратително - затворена в неговия дом с единствената функция на домакиян, чистачка и от време на време жена, без право на мнение и лична свобода. Не знам какво да правя, чудя се дали да не зарежа всичко и да се върна към стария ми начин на живот или да се примиря с това... все пак майка му и сестрите му са доволни в това свое положение. Вече се чудя дали проблема не е в мен... Не знам дали ако го напусна няма да разруша семейство, което никога няма да имам?

P.S Сигурно много от вас си казват: „Каква глупачка“, „То е ясно, че ще стане така“ и може и да сте прави, но аз искам да знам дали трябва да продължа да живея така и да свикна със своето положение или да прекратя този фарс...

Как позна? Точно тия неща в кавичките си мисля.
И е тъжно да питаш дали трябва да живееш така. Ако ти харесва положението - стой си, ако не - ходи си.
За щастие доколкото разбирам си в България. Имаш по-голям шанс да се отървеш. Не е като да си отишла в СА.

Не се научиха тия жени да бягат от мюсюлмани.
Да беше попрочела малко литература за исляма и мюсюлманите преди да се жениш за такъв.
Това е като да ходиш в гора с вълци и да си въобразяваш, че ако срещнеш вълк, може би е от ония дето са мили и не ядат хора Joy

# 23 17 апр. 2017, 18:27 ч.

Мнения: 21 688

Ама какви са тия глупости? По никакъв по особен начин не живеят мюсюлманите у нас. Какви вълци, какви идиотщини. Какво, с камъни ли ще я убият, детето ли ще и вземат, как точно? Не е решила, не се е прибрала у тях.
Аз не разбрах какъв и е проблема, мъжът и е ревнив ли, свекървата и зълвата не ходят на работа, това схванах, домакиня ли искат от нея да е, какво я карат нашата авторка да прави в тоя град ? Законно няма как да я накарат нито да се облича като мюсюлманка, нито да не излиза от къщи, нито нищо от описаните ужаси.

Нещо ми омръзнаха тия драми Не без дъщеря ми....

Последна редакция: пн, 17 апр 2017, 18:37 от Iris04

# 24 17 апр. 2017, 18:54 ч.

Мнения: 18 926

Направо умирам от ужас от подобни истории. Дори и тази да е пързалка, има и реални като нея. Ще правя и невъзможното да убедя дъщерите си да не се захващат с мюсюлманин. Но кой знае какво ще стане? Поне каквото зависи от мен ще направя.

# 25 17 апр. 2017, 20:05 ч.

Мнения: 5 278

Не дай Боже дъщеря ми да се хване с мисюлманин ...
Аз самата имах такова гадже навремето, едва се отървах .то не бяха ревности, следенета, заплахи от други турци от обкръжението му ...