100% това е пързалка 
Нямам представа кому е нужно да пуска подобни неща.
Нямам представа кому е нужно да пуска подобни неща. И аз тъй си мисля. Предвид и другата тема, която заключиха.
- Публикувана: 17 апр. 2017, 12:52 ч.
- Последно мнение: 2 май 2017, 07:47 ч.
Какво да правя ??
И аз тъй си мисля. Предвид и другата тема, която заключиха.
Добре де,извинете ме за ''невежеството'' ,а и като се има предвид това,че не съм регистрирана от много отдавна,защо е на момичето да лъже? Каква полза изобщо има някой да се занимава да пуска теми ''пързалки'' във форума? 
По принцип има хора, които си нямат друга работа или просто искат да провокират различни мнения по някакъв обществен проблем, или пък искат да си упражнят творческите умения.Общо взето и аз не знам защо го правят, но действително има такива, които публикуват измислени истории, като ги представят за реални.Попадала съм на такива, при които това си личи много.
Конкретно в случая не мога да кажа дали е измислица или не. Има такива случаи, за съжаление, не само мюсюлмани го правят.Има разни ревнивци, които искат да си държат жените буквално под ключ, също така са и комплексари, които им ограничават всякакви контакти, за да ги обезличат тотално...В началото са много мили и добрички, докато те омаят... Нямам какво да добавя като съвет към авторката от това, което вече й е казано.Час по-скоро да се измъква от този, докато не е станало твърде късно.
Дори да е пързалка: като за начало, пълен отказ да пътуваш с него в други страни, по какъвто и да е повод. Много лесно с едно ходене до Турция нещата може да станат много по-екзотични.
И да, има такива български мюсюлмани - особено ако не са тук от поколения, а са новодошли.
Иначе- точно това е, тайно и бързо изнасяне, бързи доклади до Агенция по закрила на детето и пълен отказ да се виждате- криеш се, дори да те провокира. Никакви разговори за помиряване, гостувания и дори срещи. Нали се сещаш, че трябват точно 10 секунди, за да те гръмнат или залеят с киселина, особено ако още нещата са горещи и са ти набрали.
И да, има такива български мюсюлмани - особено ако не са тук от поколения, а са новодошли.
Иначе- точно това е, тайно и бързо изнасяне, бързи доклади до Агенция по закрила на детето и пълен отказ да се виждате- криеш се, дори да те провокира. Никакви разговори за помиряване, гостувания и дори срещи. Нали се сещаш, че трябват точно 10 секунди, за да те гръмнат или залеят с киселина, особено ако още нещата са горещи и са ти набрали.
Скрит текст:
да прекратя този фарс...Моята история започна преди няколко години... Ако тогава, някой ме беше попитал дали съм щастлива, със сигурност щях да му кажа, че съм намерила своята половинка, но... сега определено не съм на това мнение.
Всичко започна след края на една няколкогодишна връзка. За щастие се разделихме сравнително нормално с бившия. Бях си казала, че ще си поживея малко и няма да се занимавам със сериозни връзки( все пак тогава бях на 21 години). Но... за жалост съдбата е имала други планове за мен.
Тогава се появи той(момичета малко ме е страх да спомена името му, защото ако разбере ще стане страшно, затова няма да бъда много обстоятелствена с имена и места). Така да се каже това беше една истинска любов от пръв поглед. Понеже и двамата бяхме студенти в София и много се обичахме скоро заживяхме заедно в наш апартамент близо до университета ни. Всичко беше прекрасно, единственото ни различие беше в религията – аз християнка а той мюсюлманин( искам да спомена обаче, че не сме имали никакви проблеми с това). Въпреки различията в религията ни не сме имали никакви проблеми, единствено беше малко по-ревнив, но така или иначе това ме кареше да се чувствам специална. Естествено семействата ни бяха против... но както от това нали ние нямахме проблеми с различията ни. И... така ското забременях и се оженихме( няма да ви обяснявам колко странно беше положението около свадбата – той най-големия син в семейстово да се ожени за уличница според неговите родители, нашите почти не ми говореха, заради неговата религия). След няколко месеца нещата се оталожиха, дали заради бременността, дали заради друго и семействата ни приеха реалността. Скоро се роди и нашия син, а аз бях безкрайно щастлива обичана, обичаща и майка на страхотно дете. Всичко продължи около половин година, когато се наложи да се изнесем при родителите му в малкия град, за да може той да помага за семейният бизнес.
Оттогава започна моя ужас. Първо ме накараха да започна да се обличам и държа като мюсюлманка, после той ми забрани всяакъв контакт с моите приятели(които така или иначе бяха останали малко по време на връзката ни, но тогава не ми пукаше). Сега вече година по-късно се чувствам отвратително - затворена в неговия дом с единствената функция на домакиян, чистачка и от време на време жена, без право на мнение и лична свобода. Не знам какво да правя, чудя се дали да не зарежа всичко и да се върна към стария ми начин на живот или да се примиря с това... все пак майка му и сестрите му са доволни в това свое положение. Вече се чудя дали проблема не е в мен... Не знам дали ако го напусна няма да разруша семейство, което никога няма да имам?
P.S Сигурно много от вас си казват: „Каква глупачка“, „То е ясно, че ще стане така“ и може и да сте прави, но аз искам да знам дали трябва да продължа да живея така и да свикна със своето положение или
Всичко започна след края на една няколкогодишна връзка. За щастие се разделихме сравнително нормално с бившия. Бях си казала, че ще си поживея малко и няма да се занимавам със сериозни връзки( все пак тогава бях на 21 години). Но... за жалост съдбата е имала други планове за мен.
Тогава се появи той(момичета малко ме е страх да спомена името му, защото ако разбере ще стане страшно, затова няма да бъда много обстоятелствена с имена и места). Така да се каже това беше една истинска любов от пръв поглед. Понеже и двамата бяхме студенти в София и много се обичахме скоро заживяхме заедно в наш апартамент близо до университета ни. Всичко беше прекрасно, единственото ни различие беше в религията – аз християнка а той мюсюлманин( искам да спомена обаче, че не сме имали никакви проблеми с това). Въпреки различията в религията ни не сме имали никакви проблеми, единствено беше малко по-ревнив, но така или иначе това ме кареше да се чувствам специална. Естествено семействата ни бяха против... но както от това нали ние нямахме проблеми с различията ни. И... така ското забременях и се оженихме( няма да ви обяснявам колко странно беше положението около свадбата – той най-големия син в семейстово да се ожени за уличница според неговите родители, нашите почти не ми говореха, заради неговата религия). След няколко месеца нещата се оталожиха, дали заради бременността, дали заради друго и семействата ни приеха реалността. Скоро се роди и нашия син, а аз бях безкрайно щастлива обичана, обичаща и майка на страхотно дете. Всичко продължи около половин година, когато се наложи да се изнесем при родителите му в малкия град, за да може той да помага за семейният бизнес.
Оттогава започна моя ужас. Първо ме накараха да започна да се обличам и държа като мюсюлманка, после той ми забрани всяакъв контакт с моите приятели(които така или иначе бяха останали малко по време на връзката ни, но тогава не ми пукаше). Сега вече година по-късно се чувствам отвратително - затворена в неговия дом с единствената функция на домакиян, чистачка и от време на време жена, без право на мнение и лична свобода. Не знам какво да правя, чудя се дали да не зарежа всичко и да се върна към стария ми начин на живот или да се примиря с това... все пак майка му и сестрите му са доволни в това свое положение. Вече се чудя дали проблема не е в мен... Не знам дали ако го напусна няма да разруша семейство, което никога няма да имам?
P.S Сигурно много от вас си казват: „Каква глупачка“, „То е ясно, че ще стане така“ и може и да сте прави, но аз искам да знам дали трябва да продължа да живея така и да свикна със своето положение или
Това е разбирането на тази религия за семейството и отношенията в него...мъжът работи и печели парите, жената е у дома-занимаваща се с всичко.И ограничена откъм контакти, излизания и прочие.
Дори тук, в Бг, предполагам че си по-свободна, поне можеш да излизаш сама.Ако живеехте в мюсюлманска държава, нямаше да имаш правото да излизаш от къщи сама, без мъж-роднина придружител.
С едно изречение, сама си се нахендрила.Ама то човек "от акъла си пати....!".
съвет нямам.
Дълбоко погрешното в темата е , че под етикета турци или мюсюлмани се слагат всички.Това е все едно да се приеме , че терористите в Париж или Брюксел са французи или белгийци.Тези които живеят в големите градове и са се омешали с нас са твърде , твърде различни от живевщите в районите с компактно турско население.По стечение на обстоятелствата много съм ги наблюдавал в Тервел , Исперих , Омуртаг , Дулово....Повярвайте , разликата е огромна.Няма разумно обяснение как така българка отрасла в нормално българско общество не само ще се ожени за мюсюлманин а и да се пресели сред тях.То бива бива любов , секс и не знам какво още , ама чак пък толкова и то в 21 век ???
X
Реклама