Невъзможна раздяла

Съдът и там ще съдейства. Можеш да издадеш пълномощно детето да излиза само за месец примерно. Защо искаш да не види свят, ако може?

неприятно ми е да е с чужди хора , тя може и с мен да излезе, няма проблем

Не сте заедно от 6 години, то и в Бг е с други хора.

ne e taka , powe4e e s men

Да видим -
Хич не звучи като
Питаш за пълномощно с ограничение на времето или конкретно пътуване. После запита за паспорт. После се оказа, че не смяташ да вадиш паспорт. Е, или ни гъбаркаш, или се чудиш как да сгадиш живота на бившата си жена, или си скучаещ пубер.
Ако все пак си баща и се притесняваш, че детето не се чувства добре, не е гледано адекватно .... и т.н.  няма да пишеш на маймуница във форум за сериозни теми, а щеше да намериш начин да го вземеш при себе си. Практиката детето върви с майката задължително, отдаван се промени.

не знам процедурите, затова питам, имам ли право аз да не издам задграничен паспорт и пълномощно

Ми, ако искаш да им правиш мръсно - имаш, но само ще им отложиш пътуването за догодина. Както ти казаха, съдът ще въведе ред, ако ти се направиш на обиден.

Защо се вкарваш в такива филми? Извадете паспорта, извадете пълномощно с твоите изисквания (дестинация, срокове и др.) и ако тя не ги спази, тогава съдът на теб ще помогне. Ама да правиш мръсно, отказвайки - дъщеря ти е потърпевша. Нали уж се притесняваш за здравето й...   
Може точно това да цели майката с пътуването, щом детето е стресирано - да й разнообрази малко ежедневието.

Ти не си този , който издава паспорт , има си министерство за това . Ти може само да се съгласиш по отношение разрешение за напускане на страната . Паспорта е идентификация на дъщеря ти , която ти не можеш да откажеш. Ако не дадеш разрешение за пътуване , майката може са го обжалва и ти ще трябва да доказваш решението си . В случай , че си решил да си правиш мръсотии на майката на детето , съдът може  да  наложи и глоби , ако има неоснователно възпрепятстване. Успех!

Не може да излезе с теб, да не мислиш, че паспорт и пълномощно искат само на майките, пък на бащите по дифолт им е разрешено?

То така или иначе, в известна степен, е травмирано...от отношенията ви, от ряздалата ви, кама пишеш, че плаче, че те обвинява.
За децата лесен и щастлив развод не съществува.Дори при най-мирния и цивилизован те страдат, че не са заедно с двамата си родители.Колко бързо и с минимални травми да стане това, зависи и от самите деца, и от поведението на родителите.
Засега, вие с баща му, не му помагате да мине през разводи ви максимално лесно и с минимум последици.Напротив, натоварвате го И с вашите негативи.

Здравейте, не съм разведена (от скоро сгодена съм) и нямам деца, но съм дете на разведени родители и познавам много деца на разведени родители.
Нашите се разделиха когато бях на 6 и се разведоха когато бях във втори клас. Не знам до колко разводът е бил лек или тежък, но мисля, че ако разкажа нещата по начинът, по който аз ги помня, евентуално това ще помогне да разбереш какво се случва в главата на детето ти.
Всичко започна с много караници, които не бяха пред нас (имам по-голяма сестра), но ги чувахме. Нямам никакъв спомен какво точно си говориха, но преди няколко години си представих живота в такава среда и това ме накара да се разделя с предишния ми приятел. После ни казаха, че ще се разделят за малко, а след това и че се разделят за постоянно. Бях депресирана и в моите очи майка ми беше най-ужастното същество на планетата, а за баща ми мислех, че никога няма да го видя повече. Когато се развеждаха питаха и мен и кака при кого искаме да сме и ни обясниха някой неща, които зависят от това кой изберем. Така...да кажеш на 8 годишно дете да избере родител реално звучи ужасно, но не е. Много пъти съм се самосъжалявала, че е трябвало да мина през това, но няма смисъл. Избрах майка ми, защото знаех, че кака ще избере нея, както и стана, а за мен важно беше и все още е да съм близо до сестра ми. Баща ми вече от две години не живееше при нас и единствения ми спомен от този период е една ужасна Коледа. В последствие (вече след развода) баща ни започна да ни взима, от време на време идваше вкъщи да ни гледа, когато мама има ангажимент и това продължи докато станах на към 17-18 години. В последствие разбрах, че не ни е взимал преди това, защото е нямал къде да ни заведе, а с майка ми до шестнадесетия ми рожден ден бях в ужасни отношение. Правех и напук - не учех, бягах от училище и каквото се сетите. Честно казано изгубих много време и усилия да й е гадно. После се оправихме и сега сме много близки, разчитам както на нея, така и на баща ми. Никога нищо не ми е липсвало.
Идеята на разказа е, че ако бащата обича детето си, то той ще е до него независимо дали са в една къща. Вуйчо ми ходеше до Филипините да види сина си, защото бившата му живееше там. След развода майката си е същата като преди, просто на детето му трябва време да осъзнае това. Същото важи и за бащата. И колкото по-бързо го разбере, толкова по-рано ще спре да си губи времето в обвиняване на себе си и родителите си.
Не е страшно това, което става около детето, а това, което става в главата му. Лично аз предпочитам детето ми да живее като мен, отколкото да си мисли, че във всеки дом караниците са ежедневие!!!

Съжалявам за дългия пост, надявам се да съм била полезна.

Fairytale11, какво те накара да преустановиш отношенията си с майка ти към добри? Баща ти е нямал друг дом, където да ви заведе ли? И в крайна сметка, 10 години размисли докато си разбрала кой за какво е виновен ли? 

Не знам дали ще успея да го обясня правилно, но ще се пробвам.
С майка ми бяхме влезли в един омагьосан кръг, в който аз й правя напук, а тя като майка налага наказания. Често се стигаше до забрана да се виждам с баща ми, което беше последният й вариант да ме накара да се замисля. Баща ми беше съгласен, заради много причини, които ако искате, ще обясня. Та аз правя нещо лошо, тя ме наказва, аз в отговор правя нещо още по-лошо, наказанието се увеличава и така доста време. Даже ходихме на психолог, който естествено не помогна. Преди шестнадесетия ми рожден ден се карахме всяка вечер и ми беше казала, че цяло лято ще съм наказана да съм на село, а аз естествено не исках. В последната ми вечер в София пак обсъждахме отношенията ни и тя ме пита дали, ако не отида на село, ще й позволя да бъде част от моя живот и ще я допусна до себе си. Аз й обещах, че ще го направя и на рождения ми ден вместо да отида на село, сестра ми (тя трябваше да ме закара там) ме закара на един басейн, където бяха събрали приятелите ми и всъщност не е имало наказание, а изненада. Обещанието, обаче, беше дадено и не съм човек, който не си спазва обещанията. Честно казано не исках да сме в такива отношения, пубертета ме тресеше и може би защото аз съм много постоянна, просто продължавах с това отношение към нея.
Баща ми не обича да говори за този период, но знам, че е спал при приятели, случвало се е и на пейки да спи, знам, че е имал някаква квартира по някое време, но е било празна стая. Когато той се изнасяше си спомням сака с нещата му...беше почти празен. После когато започна да ни взима всяка седмица пак спяхме всички в една стая, но това бях най-хубавите вечери в живота ми.
Тогава търсех виновник, защото бях дете и всичко беше черно или бяло. Сега възприемам нещата по много по-различен начин, но да, 10 години не бях в добри отношения с майка ми. Въпреки тях, обаче, аз не мога да се оплача от живота ми или възпитанието ми. Сама съм се грижила за себе си, от първи клас чистех, пазарувах и готвех някакви лесни неща. След 4 клас всички празници бяха двойни (празнуваш и с двамата). Мама роди, когато бях на 14г. и въпреки лошите ни отношения аз гледах малката ми сестра и не съжалявам за нито едно нещо, което съм направила за малката ми сестра или напук на майка ми, защото тогава изглеждаше правилно. Сега като се замисля, може би не я обвинявах, а исках тя сама да се обвинява и проваляйки (отчасти) моя живот исках някак си тя да мисли, че тя е отговорна за това, че аз съм станала такава, какво бях.
В крайна сметка, дацата на разведените родители не са нещо по-различно. Ако не се бяха развели може би пак щях да взема същите решения, пак щях да съм кофти ученичка и т.н., но пак казвам, че сега, вече почти на 25г., не съжалявам за нищо, което аз или родителите ми са направили и се гордея с тях.

Моята дъщеря е на 13 почти и също непрестанно ми върти номера. Добре знае, че причината да поискам да се разделя с баща й е факта, че той избра друга жена, но после го достраша по брой причини и поиска да се върне , въпреки че не ме обича, а заради децата! Да ама не! Аз не мога да живея без обич! Сега след почти две години от тогава, до мен има друг мъж. Баща й е сам и се дразни на новия ми, дъщеря ми също. Казва ми, че го съжалява, че ние сме щастливи, а той нещастен...Явно затова и непрекъснато прави сцени, избухва и понякога в къщи е ад. Решихме с новия ми приятел да заживеем заедно и смятам да се определят стриктни правила! Който нарушава мира и спокойствието в къщата - се изнася. Тя ми казва, че било невъзможно, защото нямало място при баща й, а аз и казах да направи така че в къщата да цари хармония, мир и разбирателство или си събира багажа и да я няма...

Мама ми каза същото когато бях в 7 клас. Отидох при баща ми, развалих си оценките и мама ме върна. Бях наказана сума ти време и ходих на уроци за да наваксам за изпитите... Не беше добро решение, но пък аз си поживях при тате няколко месеца. Тя го направи повече, защото беше бременна и не ѝ се занимаваше, отколкото да е имало някаква идея.