С какво ви дразнят свекървите- 82

За нея става дума, а и за тази с "ценностите и морала".
През годините, толкова помия се е изляла от различни потребители, че АбсурТ ми се струва миличка.

И моите родители се разведоха в началото на 90те
Аз дори бях удостоена с посещения при училищния психолог по повода, и с един безплатен лагер за социално слаби на Боровец. Иначе си бях отличничка, с отлично поведение, но ей на, развода явно е бил "рисков фактор". А и майка ми яко се възползваше да проси съжаление по повода. Тя и до днес опитва, след повече от 20 години, да играе по тази струна, просто вече не й се получава.
Сестра й( леля ми) също се разведе по същото време. Тя пък умира от срам че се е развела, баба ми и дядо ми я приеха да живее у тях с децата й...ами тя до ден днешен си живее в старата детска стая, все едно е дете...
Хора всякакви...трудно е да се обобщава както за миналото, близко или далечно, така и за днешно време

Нямаше живеене без брак, дори обща стая в хотел не можеше да си вземеш с не-съпруг/а.

А родителите ти дали са щели да бъдат щастливи?

И нашите пробваха да ми забранят да се виждам с приятелка, когато бях на 14. Не знам дали е било заради разведените й родители или затова, че пушеше (те пушат като комини, никаква логика). Това така и не им се получи. Беше ми кума наскоро А майка ми не го е забравила и като се стигне до разговор по темата казва, че тя се е оказала може би най-свестната ми приятелка и са сгрешили. Понякога просто и родителите допускат грешки.

На няколко деца от квартала им беше забранено да играят с мен, защото съм осиновена .

не  съм забранявала ,стисках зъби за един приятел на сина ми,също осиновен ,но не заради това-просто бе голям дивак.Опасен като влияние.Пътищата им се разделиха и  се оказа много свестен,има добро семейство и  се справя с живота.Дето бяха примерни,станаха "диваци".Та  се греши.

Изобщо нямам намерение да чета темите. Как на някого е хрумнало да прави такава петиция, не мога да си обясня. Как смята, че ще накарат хора, които не искат да се женят, да го направят? С решение на партията ?   Глупости на търкалета.
Наистина смятах, че е отживелица това мислене и все повече младите хора отхвърлят тези предразсъдъци. Да го чуеш от някоя баба да си държи на нравите от преди век, разбирам, ама не разбирам как млади хора допускат да им насадят остарели нрави. Наистина.
Освен, ако въпросната петиция не е насочена с/у гей браковете, ама казахте, че темата била разведените родители а и гей браковете все още не са законни у нас.
Пък и за гейове да става дума и те имат право да избират с кого да живеят. С децата вече е друг въпрос, но у нас така или иначе няма такава практика, та не може да се каже как се отразява това на децата.
И да бяха останали заедно, най-вероятно не. Та аз го разбирах, че бях дете и майка ми го разбираше, но не искаше да се развежда по други съображения, вече ги казах.

Аз съм от хората, които са на мнение, че двама души не бива да остават заедно, ако не се разбират помежду си и заедно не е добре, дори само на единия. Дори да няма насилие или скандали, а детето живее в семейна обстановка, която е стоене заедно заради детето и отношенията са протоколни и студени е също толкова лошо, колкото и при по-тежките случаи. Все не е добре. Детето изгражда грешна представа за това как трябва да е в едно семейство. И независимо от конфигурацията му.
И неженените за мен са семейство, щом са създали дете, гледат си го и сами се възприемат като семейство. Аз не мога да ги възприемам като несемейство, защото те функционират именно като такова.

И с осиновените деца положението не беше розово. Доста често дори с предразсъдъци бяха самите роднини на осиновителите и с различно отношение към това дете. И това е кофти тема

Предразсъдъците ги е имало, има ги и ще продължи да ги има. Отглеждаме си ги. Всеки към някого си и нещо си. Човек, колкото по-голяма глупост по отношение на някого, когото не приема, изплясква, толкова по-уверено го прави. Животът после го опровергава.

Боряна, вече няколко пъти ми се приисква да напиша... Все пишеш по нещо, което ми харесва.

Н е само тогава, а и сега си е същото, поне в провинцията. На моя приятелка дъщеря ѝ/осиновена и знаеща факта от малка/, се връща от училище с рев и през сълзи казва, че тя си знае, ама защо трябва еди кой да я сочи пръст и да подмята, че е осиновена и това не са нейните истински родители.

Целия подфорум за осиновени и осиновители опустя, заради подобни коментари. Хората далеч не са надживяли дълбокия соц .

Защото, понякога "истинските родители" така дамгосват родените от тях деца с подобни простотии и акълът им не стига по-далеч от собствените им заблуди и ограничения...

Да речем, че разбирам от къде е идвал предразсъдъка към жена с дете без мъж. Айде, приемам, че е била уличница. Примам, че се е смятало, че жената е виновна, че не е опазила семейството и е разведена. Крайно погрешно, ама за друго иде реч.
Не мога обаче да измисля оправдание на това да дискриминираш дете, на основание, че е осиновено. Какво е виновно детето? От чужди хора разбирам, че тази нагласа е насадено от възрастните на децата, но такива, които трябва да се водят роднини на това дете, какви основания са имали да не го приемат? И у осиновителите не намирам нищо укорително, че са взели да отгледат дете, та не знам и те в какво точно са били упреквани.
Не намирам логична причина за това нито преди, нито сега да се случва

Хората най-често се водят от мисълта, че децата, които са изоставени от родителите си, са или циганчета, или деца на наркомани, алкохолици и т.н. Разбира се, това далеч не винаги отговаря на истината, но то събужда страховете и предразсъдъците как кръвта вода не става и "лошите гени" ще проговорят дори въпреки възпитанието, дадено от осиновителите. И от там, върху децата се изсипва лошото им отношение.

Именно това с лошите гени и т.н., което е написала Уиш. Спомням си в един български филм момче и момиче ще се женят, тя казва на родителите си и първата им дума е - откъде е, какви са родителите му. Донякъде може би е нормално, не знам. Хората на приказки са много широко скроени, но когато яйцето дойде на гъза нещата се обръщат.