Работна седмица и време със семейството

Siren, това къде ще спят децата е или семеен модел, който се повтаря, както при теб. Или е някаква психологически проблем и нелогичен страх, какъвто има мадам пеперуда. Съгласна съм, че има деца, които имат кошмари, ама пък всяка нощ... няма как да го повярвам.

За Кукумицинка какво да ти кажа, така й харесва на жената, така живее. Като гледам не се оплаква. Пък положението на възраст 30+ с дългосрочно гаже само на теб ти се струва смешновато.
Както м-у впрочем и твоето може да разсмее някой. Ама все пак не сме тук за това.

От какъв зор спиш с 4г си син под една завивка?....Не вярвам да ти е удобно-не смееш да мръднеш да не го отвиеш и не се наспиваш качествено и на другия ден си като замаяна и си уморена.Няма да споменавам,че от другата страна е мъжа ти и това дете между вас едва ли ви действа .....романтично.Т.е.нямате интимно пространство.Малката спи в детското легло до вас...И с една дума и 4-мата сте навряни в една стая-много задушевно.
Според мен баткото спокойно може да спи в отделна стая сам ....или със сестра си,но в отделни легла.Всичко е както ги свикнеш.Не е нужно да са в родителската спалня,че и в леглото им....

Мадам Б.,  ние също сме в чужбина.
 Нямаме помощ от баби и нает персонал.

 И двамата работим по 50+ часа седмично.
Работя от вкъщи и съм поела цялата дом. работа като докато мм се върне към 5.30 всичко е оправено и сядаме да почиваме заедно. Детето си пише домашните само и двамата преглеждаме набързо нещата й като се сменяме.

 ММ е поел воденето и вземането на детето от всякъде, пазаруването понякога, градината, а аз домакинството.

Готвим и двамата и за да ни е по-лесно напоследък поне 2-3 пъти седмично хапваме навън докато сме по задачи след работа в дните, в които детето е на тренировки през седмицата.
 
И да спомена, че имаме Само едно дете, което винаги е било в режим и е спяло само в самостоятелна стая от раждането си.  

Определено организираността ни е спойката, с която нещата вървят толкова години. Винаги може и повече обаче

Всичките ти проблеми, Мадам Бътерфлай, са от липсата на секс.
Щерка ми на 2 години си имаше отделна стая, а от новородена винаги е спяла на собственото си легло.  Е , сутрин сме я взимали да я гушим, но не и да спи в нашето легло.
Сутрин ставаме всички в 7 и половина. Влизам под душа, суша си косата , слагам крем и парфюм, обличам се и правя някаква закуска. После, докато детето яде, започвам да приготвям кутиите с храна за тримата , ако мъжът ми още не е тръгнал. Иначе - само за нас двете. Аз не закусвам. Правя си кафе и си го взимам за из път , пия топла вода с лимонов сок, и в 8 и петнадесет съм излязла. Хващам автобуса, за 15 минути съм в центъра, вървя още 15 минути пеша. Започвам работа от 9 часа , свършвам в пет без петнайсет. Обратният път и пет и половина съм в къщи. Детето и то си взима автобуса само.

Хайде сега, секс може и на други места да се прави, не е задължително да е в спалнята при наличие на спящи деца около теб. Предполагам Мадам пеперудова не си ляга по едно и също време с децата.

Напротив - точно това е писала. В осем, осем и половина всичките били по леглата пребити от тежкия ден. И тъй като спят в едно легло не виждам как и кога го правят този секс. Осве тайно да се разбират да се срещнат в банята в полунощ .....

Пропуснала съм, че си лягат с децата.

Може и да си права за Кукумицинка по принцип, но в конкретния случай, малко си чела за житието Пеперудено.

За можене, може. Но при конкретната авторка на темата, случаят не е такъв, а по-скоро клинично-патологичен. Мнозина тук се забавляват с абсолютно несвързаните и коренно противоречащи си мнения в рамките на една и съща тема дори.

Но тъй като темата сигурно е интересна и на други хора, ще напиша нещичко и по нея.
Чисто физическата умора е лесна за "преборване" - малко сън, малко почивка, и готово.

Проблемът е, когато напрежението идва "отвътре", и всъщност умората е психическа. Най-важното, което трябва да се направи, е "разчистване" на всички ненужни и странични към настоящия момент неща. Спира се гледането и четенето на новини и "разпиляването" на мисловен и емоционален есурс по теми, върху които така или иначе човек няма никакво влияние, а само се хаби - бежанци, кризата в Северна Корея, здравната система в САЩ, престъпността в Казахстан, личните драми на Пенка от Чепръчане и Драган от Куртово Конаре...
Следва съсредоточаване върху положителни неща - в работата, у дома, в развитието на децата, в хобитата и страничните интереси - уточнявам! - креативни, разпускащи занимания. Вместо два часа във форума и обсъждане на "горещи" теми - същото време, прекарано в разпускащо занимание, има десетократно по-благотворен ефект.

Лишаването от интернет, отдръпването от форуми и сайтове е полезна профилактика за всеки стрес и преумора, и го препоръчвам с две ръце.

Авторката на темата е тук от януари месец тази година, а има вече 58 страници с мнения    То само от това не ѝ остава да вдигне глава  

Да ти кажа Мадам завидях ти с тези 4-5-6 часа работа.И аз много съм каталясала,сякаш не толкова физически колкото психически.До болка ми е омръзнало ежедневното еднообразие и бързането за някъде.
Моя ден протича така.Ставам в 6 часа сутринта и си правя кафе,за да мога да отворя окото.Правя закуска на детето,вдигам го около 7 да закуси,аз в това време съм си взела душ.Пооправам малко муцуната,вдигам и мъжа и тръгваме на работа около 8.Работното ми време е от 8,30 до 17,30,ако не мина през магазина в 18,00 съм в къщи.Ако майка ми е имала време и е минала през къщи да наготви нещо набързо съм много шастлива ако не гледам да скалъпя нещо на бързо.В движение разпитвам хлапето как му е минал деня.Около 20,00 вечеряме и сядам малко да си отдъхна,ако случайно подуша възглавница и съм припаднала на момента.
А уж почивните дни събота и неделя са ми за основно почистване,да ти таковам на почивката 

И аз я попитах кой пише от нейния профил при толкова запълнено ежедневие, но не ми отговори. 
Както и упорито заобикаля въпроса къде живее – в България или в чужбина.

Аз отдавна изпитвам съмнения дали изобщо има семейство и най-вече деца. Който я е засичал често по темите, знае защо.
Мисля, че пише доста отдавна. Чела съм я и с други профили сякаш. Някои от историите ѝ са ми направо дежавю, някои – не чак толкова, но манталитетът е същият. Колкото и да се опитваш да избягаш в някакъв измислен свят, от себе си не можеш да избягаш.

Ееее, стига де, историите покрай развода на родителите ѝ и апартаментните драми бяха абсолютно свежи и оригинални, как така дежавю 

Забравихте бащата клошар в Швейцария.

Колко информация да дам за себе си и за семейството си, както и да кажа в кой град живея и т.н. решавам само аз.
Като пишеш в една тема не означава, че едва ли не си длъжен да си напишеш и адреса на който живееш.
Като те гледам и ти не се разкриваш, но лаеш ли лаеш. 

Е, хайде-хайде. Не е задължително да са в банята и не е задължително да живеят без секс, ако децата спят при тях. В прилично голям апартамент би трябвало да има достатъчно места, където преспокойно може да се секси човек. Спалнята е едно от скучните такива.