Семеен проблем

  • 9 760
  • 40
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 21 610
Що не я оставиш на мира, вместо непрекъснато да и досаждаш -  какво ти е, какво ти е...

Сам си си избрал депресарка, сега няма да почне пърха от сутрин до вечер.

# 31
  • София
  • Мнения: 17 592

Хормоните са лош съветник.
Може да пробваш да й четеш на глас. Може пък да й хареса.

# 32
  • Мнения: 202
"Депресарка", колко гадна дума за човек склонен към депресивно състояние, звучи ми като обида и като че ли тя имала избор и си избрала такава биохимия на мозъка.
Аз преживях ужасна бременност, а мъжът ми я съпреживя заедно с мен. За първи път в живота научих какво е паническа атака, която за съжаление при мен траеше непрекъснато 6 месеца. Бях тъжна и уплашена и нищо нито можах, нито исках да правя. Съпругът ми ми помогна с това, че не очакваше от мен да пърхам от щастие и не се опитваше всячески  да ме накара на това. Стоеше до мен тихо и спокойно и ме уверяваше, че всичко ще мине, че всичко е от бременноста и промените в тялото ми.

# 33
  • София
  • Мнения: 17 863
Хех, твоето момиче има повече проблеми от паник атаките. Но това въобще не е повод да се разделите - тя вина няма, за това, че се чувства така.
Второ - прочети тази статия няколко пъти и в РАЗБЕРИ - http://www.obekti.bg/chovek/nay-prostiyat-trik-za-razreshavane-na-sporove

Мисля, че това е много точен съвет и статията също е интересна.
Вероятно се чувства неразбрана по някакъв начин. Всъщност тя ти го е казала, че не можеш да си представиш какво ѝ е. Седни и говорете, чувството, че на отсрещния му пука толкова, че да те слуша цял ден, ако трябва, е незаменимо и може да бъде разковничето във вашите отношения.
Когато човек се е затворил в себе си и преминава през нещо, има нужда точно от изслушване и разговори, не от разходки и кученца, и котенца, и ресторанти и т.н. Действа още по- напрягащо.

# 34
  • Мнения: 21 610
"Депресарка", колко гадна дума за човек склонен към депресивно състояние, звучи ми като обида и като че ли тя имала избор и си избрала такава биохимия на мозъка.
Аз преживях ужасна бременност, а мъжът ми я съпреживя заедно с мен. За първи път в живота научих какво е паническа атака, която за съжаление при мен траеше непрекъснато 6 месеца. Бях тъжна и уплашена и нищо нито можах, нито исках да правя. Съпругът ми ми помогна с това, че не очакваше от мен да пърхам от щастие и не се опитваше всячески  да ме накара на това. Стоеше до мен тихо и спокойно и ме уверяваше, че всичко ще мине, че всичко е от бременноста и промените в тялото ми.


Не е обидно и не е медицинско състояние, хората са различни., има си такива, които гледат по-негативно на нещата от живота и все нещо им е криво. Може жената да е по-мрачна и да не обича постоянно да се занимава с някакви  забавни неща, а да си гледа в една точка, да се излежава и гледа.телевизия. Например. Много е досадно другия да е свръхактивен в такива моменти и непрекъснато да иска да си забавен и забавляващ се, като не ти идва отвътре.
Може да си има причини жената да не и е весело, може бременността и да не е много лека, може да и се плаче и мрънка. Постоянни въпроси, "ама какво ти е" и тревога защо пак е кисела, подбутвания защо не излезеш да се повеселиш, и опити да се Направи Нещо, едва.ли ще и подобрят настроението.


Съветът да я изслушва, ако има нужда, без да се натрапва е добър.

Последна редакция: ср, 24 май 2017, 09:27 от Iris04

# 35
  • Мнения: 2 039
Трябва да си намери някаква работа.Може и на доброволни начала.Не искам да давам пример със себе си ,знам ,че хората са различи,но по време на бременността си работех и учех задочно,като пътувах за изпити в друг град.Даже не съм имала време да се запитам какво чувствам.

# 36
  • постоянно
  • Мнения: 7 123
Кажи и да се запише на йога примерно или  да ходи да плува за релаксация.
 Peace

# 37
  • Мнения: 5 513
Ако е депресивна личност нищо не помага.Т.е. не може отвън да и се помогне.И да я влачи на танци и концерти файда няма.Ако може да разговарят.Само двамата .Да я слуша,да отговаря с разбиране ,да задава въпроси,но без да я обвинява за каквото и да е.И да се надява да и светне лампата,че нещата могат да имат положителна и хубава страна.
Мисля,че и сам може да посети специалист и той да даде насоки.

# 38
  • Мнения: 9 802
А защо просто не я оставиш на мира?
Нека си живее спокойно жената. Ако нищо не ѝ се прави, ами да не прави нищо.
Първата бременност може да бъде доста плашеща, ако човек има време за размисли.
Аз лично бая бих се изнервила, ако някой ме води някъде или ми търси работа.

# 39
  • Мнения: 19
Ами в крайна сметка реших,че може би наистина трябва да я оставя на мира и да съм до нея,когато иска да поговорим или има нужда от нещо друго тя да ми каже..Осъзнавам,че най-вероятно и досаждам и така няма да се почуства добре да я непрекъснато да прави нещо или да я питам какво и е...Благодаря за съветите и помоща

# 40
  • над кукувичето гнездо
  • Мнения: 9 435
fluxlamentable, запишете се на курс за бъдещи родители, ако тя не желае да ги посещава с вас, ходете сам, поне има шанс минимално да разберете какво й е. Успех и здраво и щастливо бебе!

X Реклама

Общи условия

Активация на акаунт