Някъде из нета се размяташе това прословуто родословно дърво...Но пак не е пречка за четенето. За мен "Сто години самота" е много по-хубава от "Любов по време на холера".
- Публикувана: 26 май 2017, 11:13 ч.
- Последно мнение: 7 ян. 2018, 15:32 ч.
Книгата, която не можах да дочета - 3
Аз не успях да дочета нищо на Маркес. Не е моят автор, пише завладяващо, страхотен стил, но някак не се спогаждаме. Като чуя родословно дърво в книга и се сещам за поредицата на Зола "Ругон-Макарови" - там изчетох няколко безразборно, после реших да започна от първата до последната книга . Спънах се на "Негово превъзходителство Йожен Ругон". Останалите са ми толкова интересни и завладяващи, а тази направо ме депресира.
На Маркес прочетох Черният обелиск така, както бях свикнала - на юруш, без почивка, бързо. Хем като ме видя приятел, ме предупреди, да не я чета като кримка, на която бързам да разбера кой е убиеца. Не го послушах и не помня друга книга да ми е нарушавала спокойствието и съня така. Беше ми много тягостно и подтиснато дни наред.
Обърках ами, на Ремарк е.
Това ме подсеща, че на Ремарк съм чела само една книга, беше за трима приятели, някаква болна жена, май в санаториум, не помня дали беше във връзка с някой от тях, точно нещо потискащо беше...Та не знам всичките му книги ли са такива, или аз не улучих с коя да започна, но много го хвалят, пък аз така и не посмях да зачета друга негова книга. Може да споделите кои негови книги особено са ви харесали.
Това ме подсеща, че на Ремарк съм чела само една книга, беше за трима приятели, някаква болна жена, май в санаториум, не помня дали беше във връзка с някой от тях, точно нещо потискащо беше...Та не знам всичките му книги ли са такива, или аз не улучих с коя да започна, но много го хвалят, пък аз така и не посмях да зачета друга негова книга. Може да споделите кои негови книги особено са ви харесали.
"Живот на заем" се казва книгата. От Ремарк и аз съм чела само нея, и ми беше много тъжна и тежка. Така и не прочетох друга негова книга.
Всички книги на Ремарк съм чела и са ми любими, но са тъжни, наистина. Носят понякога и късче надежда, но са подтискащи. Не за друго, просто показват реалността, такава каквато е била, а тя е била мрачна и жестока. От всяка една имам много хубав спомен, но не бих ги препрочела.
Това ме подсеща, че на Ремарк съм чела само една книга, беше за трима приятели, някаква болна жена, май в санаториум, не помня дали беше във връзка с някой от тях, точно нещо потискащо беше...Та не знам всичките му книги ли са такива, или аз не улучих с коя да започна, но много го хвалят, пък аз така и не посмях да зачета друга негова книга. Може да споделите кои негови книги особено са ви харесали.
"Живот на заем" се казва книгата. От Ремарк и аз съм чела само нея, и ми беше много тъжна и тежка. Така и не прочетох друга негова книга.
На мен Ремарк ми е любим. Опитай да започнеш с "Черният обелиск".
Това ме подсеща, че на Ремарк съм чела само една книга, беше за трима приятели, някаква болна жена, май в санаториум, не помня дали беше във връзка с някой от тях, точно нещо потискащо беше...Та не знам всичките му книги ли са такива, или аз не улучих с коя да започна, но много го хвалят, пък аз така и не посмях да зачета друга негова книга. Може да споделите кои негови книги особено са ви харесали.
"Живот на заем" се казва книгата. От Ремарк и аз съм чела само нея, и ми беше много тъжна и тежка. Така и не прочетох друга негова книга.
По описанието не е "Живот назаем" - въпреки че и там част от действието се развива в санаториум.
На мен Ремарк ми е любим. Опитай да започнеш с "Черният обелиск".
Това е резюмето на "Живот на заем":
Това е късният роман на Ремарк, писан през 1951. Главната героиня Лилиан Дюнкерк, преживяла Втората световна война в подземията на Париж прекарва дните си в санаториума "Бела Виста" в Швейцарските Алпи, обречена на бавна смърт. В нея се влюбва автомобилният състезател Клерф, изкарал войната във военнопленнически лагер и също поразен от бацила на отчаянието и отчуждението. Двама души без бъдеще - неговото до следващото състезание, а нейното - до следващия кръвоизлив. В любовта те намират убежище от самотата, безизходицата и дебнещата ги смърт. Злополука по време на състезание отнема живота на Клерф в момента, в който той е повярвал, че въпреки болестта и тежкия печат на миналото е намерил изход за себе си и за любимата си.
Препоръчани теми