Аз почти никога не коментирам и лайквам само ако наистина ми харесва линка/снимката. Не съм мислела че това може да дразни някого. Сигурно ме мислят за темерут. 
- Публикувана: 14 юни 2017, 15:55 ч.
- Последно мнение: 29 юли 2017, 17:18 ч.
За какво ме разприятелиха във Фейсбук
Нещо подобно на знаменцата (според мен раздразнението е разбираемо и не е равносилно на хомофобия) - мен ме дразни много, когато някой изведнъж започне да симпатизира активно (т.е. по досаден начин) на определена кауза - например тези, които си слагаха знамето на Франция и пишеха "Аз съм Шарли" (за Шарли Ебдо става дума). Ужасно е, че се случват такива неща, но тяхната лицемерна подкрепа не струва нищо и е признак на конформизъм - гледат да се покажат колко са съпричастни, а в действителност не им пука и в момента след като преминат новините, вече са на друга вълна. Знам, защото имам предвид реални хора, а не такива, които познавам само от нета. Иначе, кой знае - може някой, някъде наистина да е супер съпричастен и да си скубе косите денонощно, да събира пари за жертвите и да организира бдения, след като се случи някоя подобна трагедия. Тези хора имат право да го демонстрират, защото са искрени и ангажирани, а не овце. Но в повечето случаи, точно те не биха си сменили профилната снимка, за да изразят съпричастност.
Аз изобщо не съм привързана към ФБ. Не знам кой ме е "разприятелявал" и правил ли го е някой изобщо, защото не следя листата, а и в нея са действително хора, които са ми роднини, приятели или добри познати. Не се сприятелявам с всекиго и не приемам покани на килограм. Рядко споделям нещо, обикновено полезни линкове, любопитна информация или музика. Виж, Туитър...там се вихря яко, но средата е съвсем друга. Въпреки това, пак не следя листата с последователите, голям праз, че някой ме е unfollow-нал.
Иначе много ме дразнят хората, които се опитват да използват ФБ за шантаж чрез триене, индиректни нападки и какво ли не.
Иначе много ме дразнят хората, които се опитват да използват ФБ за шантаж чрез триене, индиректни нападки и какво ли не.
Не мога да разбера напъна да се споделя всяка мисъл в социалните мрежи.
И мен са ме махали от листите с приятели, и аз съм махала хора. Не се стремя да поддържам голям брой приятели във фейсбук. И ако не мога да се сетя на кого не съм сред приятелите, значи не е толкова близък и не сме поддържали кой знае какви контакти.
По принцип съм задала настройките така, че да виждам публикациите на семейството и по-близките ми приятели. Останалите - ако случайно фейсбук ми ги вкара в новинарския поток. Коментирам и харесвам само онова, което наистина ми допада. Останалото подминавам. Ограничила съм и някои хора, когато прекалят с публикации или са прекалено агресивни (примерно - приятелка, която ме заливаше с покани за политически събития; или приятелка, която рекламираше финансова пирамида и ме убеждаваше колко изгода ще имам).
И за това, което споделям, също съм определила кой и какво може да види.
Общо взето доста потребители са така:
По принцип съм задала настройките така, че да виждам публикациите на семейството и по-близките ми приятели. Останалите - ако случайно фейсбук ми ги вкара в новинарския поток. Коментирам и харесвам само онова, което наистина ми допада. Останалото подминавам. Ограничила съм и някои хора, когато прекалят с публикации или са прекалено агресивни (примерно - приятелка, която ме заливаше с покани за политически събития; или приятелка, която рекламираше финансова пирамида и ме убеждаваше колко изгода ще имам).
И за това, което споделям, също съм определила кой и какво може да види.
Общо взето доста потребители са така:
Много интересни обяснения - шубе ги било да спорят; щом са се обидили, значи съм прав/а... 
В спора се ражда истината. Ама в един дебат обиди не трябва да има. Защото ако човек опре да обиди, значи вече няма какво да каже по темата, с такъв човек е безмислено да се продължава комуникация.
А преди няколко години брат ми ме блокира за кратко време
Вбесих го.Веднъж в една голяма група спорих с брат си на политическа тема. Ама ожесточено. Много дълго време.
Присъединиха се хора на моя страна и на негова, ама не чак толкова. Хубав спор беше, не сме се обиждали, всеки си казва мнението, излага факти, пита се, отговаря се. Много го ядосах, щото не млъквах. И на лс ми пишеше да спра. Как пък не Викам му - ама аз сега загрявам брат. И ме разприятели Накрая се появи един, който ми вика, че съм била много курназ във фейса да съм отишла при него да поспорим + лек намек за физическа и сексуална саморазправа. А брат ми тогава му вика - Недей, сестра ми е, познавям я, на живо е още по-страшна и устата, пък и удря здраво. Тук се търпи. Ама ако ще се виждате ще дойда и аз да те сритам след тия заплахи. Бяха забавни коментарите после като се разбра, че сме роднини.
В спора се ражда истината.
Според мен в спора се ражда само ожесточение и втвърдяване на позициите. Каква истина има например в ББ/БСП, ЦСКА/Левски? Никога не съм виждала някой да си е променил мнението в следствие на спор на каквато и да е тема. Както си почнал, тъй и свършваш, дори още по-краен, защото през цялото време си търсил доказателства в полза на своята теза, та си се доубедил, че си прав.
Затова ми направи впечатление изказването на Роланд, че хората не спорели от шубе. Има много причини за неспорене - мързел, досада, убеждение, че няма смисъл, умора от темата, нежелание да си разваляш деня, търсене на по-позитивни занимания.
Или пък "щом се обиждат, значи съм права" - откъде-накъде. Някой може и курва да ме нарече, трябва ли да приема, че е прав, ако ми е обидно? Може и по будистки да не "вземеш" обидата, т.е. да не се засегнеш, защото ти си знаеш какво си, но това не значи, че трябва да продължиш да търпиш обиждащия те в обкръжението си. То малко като авторката - ще заяви, че домакините са паразити без амбиции, пък ще се изненада, че на някоя домакиня не ѝ е приятно...
Всъщност е много приятно да спориш понякога, но с интелигентни хора. Те не обиждат, а излагат мнение и понякога дори приемат чужди аргументи. Доста неща съм научила така.
И аз така.
qrye, имало е случаи съм променяла мнението на някой, а понякога аз съм разбирала, че в известна степен не съм права. И съм научавала нови неща. Така че в спора има смисъл.
И все пак, споренето по дадена тема изисква смелост и осъзнатост - желание да защитиш тезата си, независимо дали е популярна или не. Да мълчиш като кютук и да не изразяваш никаква позиция - не в социалните мрежи, а изобщо, е признак на малодушие.
По-скоро свободно време, мотивация, хъс и любов към адреналина на спора. При мен с възрастта все повече не ми се занимава, приела съм, че дърти хора нямат превъзпитание. Отказала съм се да променям света и хората. Та ако такива шумят много във фийда в подкрепа на някаква тяхна си идея, просто ги скривам.
А при някои хора тази смелост е просто липса на задръжки и възпитание плюс нарцисизъм... все да си кажеш мнението, все да блеснеш и да отвориш някому очите за твоята истина...
Елора, може би зависи от темите. Някои теми човек ги възприема като част от ядрото си като личност и там разубеждаване няма. Виж, ако спорим за факт, който може да се провери с точност, или за някакви абстрактни неща, които не припознаваш като част от себе си (и не ти пука особено) - сигурно е възможно.
Мисля също така, че интелигентните спорещи са кът, иска се култура на спора, знания, някаква начетеност или ораторски умения, умение да се комуникира и изслушва - рядкост в наши дни.
Все пак в БГ няма debate teams, които си е някаква подготовка за политик от ранна възраст
"По-скоро свободно време, мотивация, хъс и любов към адреналина на спора. При мен с възрастта все повече не ми се занимава, приела съм, че дърти хора нямат превъзпитание. Отказала съм се да променям света и хората. Та ако такива шумят много във фийда в подкрепа на някаква тяхна си идея, просто ги скривам.
А при някои хора тази смелост е просто липса на задръжки и възпитание плюс нарцисизъм... все да си кажеш мнението, все да блеснеш и да отвориш някому очите за твоята истина..." - True story!
"По-скоро свободно време, мотивация, хъс и любов към адреналина на спора. При мен с възрастта все повече не ми се занимава, приела съм, че дърти хора нямат превъзпитание. Отказала съм се да променям света и хората. Та ако такива шумят много във фийда в подкрепа на някаква тяхна си идея, просто ги скривам.
А при някои хора тази смелост е просто липса на задръжки и възпитание плюс нарцисизъм... все да си кажеш мнението, все да блеснеш и да отвориш някому очите за твоята истина..." - True story!