Отново за тийнейджърите, скуката, селфитата и слободията

Факт. На запад вече много се говори и за връзката на всичко това с тероризма, защото има огромно количество младежи, които имат нужда от революция, от кауза, от нещо, в което да горят, а реално са оставени на произвола на очакването на една скучна и зле платена работа, ако изобщо намерят, на един безсмислен живот.
Но като цяло децата в наши дни имат напълно непознати за историята проблеми. Пак казвам, да стискаме палци само и тихо да премине.

На въпроса за телефоните: защото ползването на двете ръце е по-ефективно.
Аз ползвам двете ръце и всичките си пръсти като пиша на клавиатура. Много хора ползват или само едната ръка, или най-много двата показалеца. Обаче не постигат скорост. Когато играеш на игри, целиш скорост. Когато разглеждаш новините не ти е нужна.

А стремежът към полет... няма нищо общо с хормоните. Не случайно споменах 42 годишният ми брат, който прекарва всичкото време, което може да изкопчи като "свое" на стената. Едва ли е за да си налови повече женски. Все пак, има си жена, две деца... Дори започна да катери във възраст много след пубертета - понеже тогава получи възможност. Винаги това е искал.
И, според него самия, аз съм тази, на която й куца нещо в инстинкта за самосъхранение.Според мен е просто разумен избор на по-голямото удоволствие когато е безопасно... аз никога не съм хващала въжето при спускане - никога не ми се е виждало смислено. С какво ще ми помогне? А той казва, че инстинкт било. При това аз не съм катерач. Ходех малко, за забавление и запълване на времето.
Само че малките не правят логичен анализ - дори и бърз - не така тече техният мисловен процес, те са "безсмъртни".
Затова трябва да се насочат, по възможност, към сходни занимания - но по относително безопасен начин.


Айви, ако аз ти бях  майка, щях лично да те заведа, да проследя, че първо си се научила да сгъваш парашут - според този, който те учи, че си пробвала пробни скокове от ниско и че имаш до себе си опитен скачач при първите скокове особено.

И през всичкото време сърцето ми щеше да се свива и на всеки скок щях да се моля да се откажеш след него... и, ако го искаш наистина, да те водя отново.

Бояна, на запад просто са луднали на тема тероризъм...  Леко банално и изтъркано става като навсякъде го намесват. Имам чувството, че и изпиването на чаша вода могат да изтълкуват като имащо специален подтекст, свързан с тероризма. Малките деца, които често биват използвани, нямат още нужда да горят в каквато и да било кауза - а само да имат пред себе си авторитет, когото да следват и на който да вярват.

Какви са напълно непознатите за.историята проблеми? Питам сериозно, имайки дете в рискова възраст. 

Ами, не го чета в такава връзка. Те имат огромни проблеми с подрастващите и тероризма е само щрих на проблемите в гетата. Но нашите проблеми са различни, та няма да се впускам в излишни и научни подробности, на запад да си им берат гайлето.

Интернет.
Мобилните версии на интернет.
Социалните мрежи.
Изобщо не се шегувам, много, ама много сериозно отговарям.

аз неслучайно дадох пример с Христо Ботев по спомени, когато със сина ми в седми клас правихме разбор на Майце си и му разказвах за борбата, за пуберите и т.н., но сега си направих труда да сметна на колко години е бил, когато е започнало всичко (защото на нас ни дават някакви години, които като числа нищо не ни говорят и трябва специално да ги сметнем на каква възраст е бил, за да видим човека, а не някой си от учебника). Вярно, по-лесно ми беше да ползвам уикито, но когато отива да учи в Одеса в гимназия, Ботев е бил на 15 и постоянно се е замесвал в проблеми. На 16 напуска училище и живее самостоятелно и никой не е можел да му повлияне. Пише Майце си на 18 някъде. Та, ето го примерът за един изтъкнат наш суперинтелигентен поет, журналист, революционер и т.н., който в пубертета направо си е просел проблемите, бунтувал се е, мислел е за борба и т.н. Спасило го е това, че все пак се е занимавал и с интелектуална дейност, докато накрая баща му си го прибира вкъщи.
Напълно вероятно е при днешните обстоятелства да се беше забъркал с някоя агитка, селфита и какво ли не. А както знаем, семейството му е било напълно нормално, функционално и т.н., стабилен баща (биха го определили сега за деспотичен, може би) и начетена за времето си майка, Пубер, толкова му е бил акълът, особено оставен без контрол. Ако изтрия името и пиша само някакви инициали А.Б. примерно, как щеше да изглежда?

Първото презадоволено поколение е поколението на бейби бум-а след втората световна война и там имаше само хипи движението, малко наркотици и нищо кой знае какво в крайна сметка. След това бяха поколенията на края на студената война, пак имаше гръндж, метъл, други наркотици, но пак нарушаване на табутата и нищо особено. Сега сме в ерата на пермисивното общество, т.е. всичко е разрешено, Бог е мъртъв и реалният и въображаемият живот се сливат. Още по времето, по което Гас Ван Сант направи филма Слон, в който две деца избиха като в електронна игра цялото си училище се започна тази история и виждаме, че става все по-зле. Няма някакви съществени статии като прогнози по въпроса, защото наистина никой не знае какво ще стане. Това е времето на презадоволените, свърпротектирани деца, които, както казва един шведски психиатър, постъпват на 23 в клиника, защото не могат да преживеят смъртта на котката си.

Все повече деца се появяват с пълно отсъствие на емпатия, но без да имат някакви отклонения от нормата по останалите показатели. Абе, притеснени са всички, които се занимават с деца и общество. Даже и у нас се виждат невиждани преди неща.

Все пак тук нещата са по-нормални, животът тук е доволно труден и децата не са толкова предпазвани и презадоволявани, с тях повече се говори. Това е относително, разбира се, но ние сме друга култура, децата тук се гледат по друг начин, никой не ги оставя на ясла като 3 месечни, нито живеем толкова отчуждени, цялата фамилия участва в отглеждането. Затова казвам, че е различно.

Колко ниско е скачането с парашут от ниско? Сериозно питам.
Също сериозно казвам, че не се заблуждавам, че знам всички отговори, или че съм орел, който се рее над мишките. Човек, с подобно разбиране мига да погледна снизходително, само ако го тресе пубертета. Ако е минал тази възраст, преминавам към съжаление.

Докато натрупат история тези проблеми, ще излязат нови, които също ще ни плашат.

Аз отчитам като реална опасност за моето дете( 12 г) точно интернет в момента. Защото живеем в затворен квартал, където почти всички се познаваме. Не ходи никъде сама за момента, до училище и обратно ги взема автобус. Та единствено интернетът ми е заплахата на мен. Направила си е профили в разни социални мрежи, гледам да я следя какво качва и с кого контактува, но едва ли успявам с всичко.

Да, ясно, но по същество не интернет и мобилните версии, нито социалните мрежи са опасни, а това до което могат да доведат, а то си е същото - влияние на лоша компания, непремерени рискове, дрога,  сексуално насилие, криминални прояви и съпричастност към разни екстремни идеологии, водещи към насилие.

Имах предвид нещо, което е принципно различно за днешните деца...

Не го е спасило. Изгорял е.като см
Но при всяко положение би бил определен (в на практика всички фази от живота си като загубен пубер, имащ твърде много време, с което да се чуди какво да прави, и защо майка му не м у е намерила някоя домашна работа, че да си запълни времето и да не скучае.



ToHu_
,  не съм специалист, не знам, приятел, който беше в парашутни войски в казармата ми беше разказвал, че първо скачали от разни ниско обекти - в зала - с трениране на падане.

ПП
Аз не съм орел. Никога не съм била. Може би бях някаква форма на пернато някога... но не орел, никога. Летописец съм, да кажем. Мога да видя и орелът, и мишката - макар никога да няма да стана никое от тях.




Не, не е така.
Интернет и пр. не са опасност за онези, които се събират с компания - лоша или добра, които пушат, пият, танцуват, евентуално дори и към наркотици посягат.
Интернет е опасност, общо взето, за мишките и за малките. Не за орлите, не за вълците, не за кучетата, нито за катериците. За мишките, за къртиците.


Пример - при това дори не за нещо преднамерено, не за нещо, пуснато с цел да навреди, не за педофили, най-невинен пример.


Синът ми (зимата - на 9.5, значи), много кротичко дете - ще рече човек, че не е мое и баща му готово ми го е поставил - обича да гледа фокуси. И да е опитва а ги прави, понякога му се получава. Та, в този момент, с едно изключително отговорно момиченце на 10.5 години гледали фокуси. Ние с родителите на момичето сме в другата стая, не мисли, че сме на луната. Те току идват и ни показват фокуси. До тук добре - ама един от фокусите включвал загряване на хартия с открит пламък. Познай. Приятелката ми има много тренирано обоняние - а и малкият бил достатъчно бърз и адекватех, използвал паничката (свободната) на таралежа и надлежно занесъл всичко в банята и го залял с вода. Ама... можеше и да не е точно така, нали? Опасност от интернет,  за която никога не би ми хрумнало.

Опасностите при по-големите деца са други, разбира се. Скам... Хакване, пробив, кражба на пароли, на банкови сметки (не на децата, на всеки друг с данни на тази машина / в тази мрежа)... Какво ли не.

Той е бил изпратен да учи, бил е записан като слушател, все едно в днешно време да бъде изпратено да учи дете, не е нещо кой знае колко различно. За да го изпратят, значи е показал данни. Историята мълчи относно подробностите какви ги е забърквал. Дадох го пример за това, че въпреки всички добри условия, които един родител създава (неговите също са създали, дори доста напредничаво за времето си, пратилиса го в чужбина, общувал е с интелигентни хора, сериозни...), пак не се знае накъде ще избие. Просто има някои универсални неща, които са си от възрастта, плюс характер, и ето ти взривоопасна смес.

800 метра беше най-ниското по мое време. Сам-самичък в небето, нямаше такива глезотии като тандемни скокове тогава. 
Иначе има скокове и от по-ниско, но военни, изпитатели. И със съответния брой загинали, естествено.

Аз говорех за тернировки 'на сухо" - за падане, за приземяване... скачат от височина на стол, на маса, метър и половина - два, знам ли... без парашут, на дюшек (или както се казваха тези неща по залите).

Да, разбрах, че отново пишеш за нещо, за което нищо не знаеш, ама да си кажеш...
Що не си починеш малко?