Ами тия условия спокойно може да ги има и една жена на 25. Разликата е в психическата готовност, тоест- дали иска да си разваля рахата. Иначе и мъж, и пари- всичко се намира, като се стегне човек.
- Публикувана: 24 юни 2017, 06:31 ч.
- Последно мнение: 17 юли 2017, 10:44 ч.
Нормално ли е ?
https://image.shutterstock.com/z/stock-photo-thousands-of-houses … tin-537559498.jpg
А сега ми кажи къде в България има подобен на тоя квартал.
Както казах, не е само до квартал, а до цялостна екосистема. Контесата не се замисля много, сигурно не й се удава, но не се сеща, че за да има канадска къща с подобно разпределение, зад нея стоят десетилетия традиции и архитектко мислене, плюс концепции как трябва да живее независимо семейство от средната класа.
В България обаче като се каже къща, все още се случват разни осемдесетарски самодейности. Има ги и чудовищните кооперации на принципа "за всяко дете етаж или поне излята плоча".
Та така, има квартали и зони, в които масовото семейство е с повечко деца, а две не са чак такава екзотика. И това не са някакви извънредни къщи за милионери, а са точно масови жилища- да, качествени, но не чак космически.
Да не говорим, че нормалнта цена на жилище е "три годишни заплати", а сега като сметнах грубо, дори при заплата, каквато взимат малък процент българи, пак отиваме на около 10 годишни заплати.
За 50К евро ще вземеш точно осемдесетарска вила, строена с незнайно какъв бетон, незнайно какви техники и няма да помогне козметичен ремонт.
А сега ми кажи къде в България има подобен на тоя квартал.
Както казах, не е само до квартал, а до цялостна екосистема. Контесата не се замисля много, сигурно не й се удава, но не се сеща, че за да има канадска къща с подобно разпределение, зад нея стоят десетилетия традиции и архитектко мислене, плюс концепции как трябва да живее независимо семейство от средната класа.
В България обаче като се каже къща, все още се случват разни осемдесетарски самодейности. Има ги и чудовищните кооперации на принципа "за всяко дете етаж или поне излята плоча".
Та така, има квартали и зони, в които масовото семейство е с повечко деца, а две не са чак такава екзотика. И това не са някакви извънредни къщи за милионери, а са точно масови жилища- да, качествени, но не чак космически.
Да не говорим, че нормалнта цена на жилище е "три годишни заплати", а сега като сметнах грубо, дори при заплата, каквато взимат малък процент българи, пак отиваме на около 10 годишни заплати.
За 50К евро ще вземеш точно осемдесетарска вила, строена с незнайно какъв бетон, незнайно какви техники и няма да помогне козметичен ремонт.
Такива предградия в такъв еднакъв стил къщички има предимно в западна Европа. В Канада е като в България почти. Има квартали с еднакви подредени къщи, но повечето са различни с една от друга къщи.
И децата са си масово по 1-2 и тук.
И не, към момента наистина нямам пари за мутробарок край Пловдив за 250 К евро, но да кажем до 100К евро може да се отделят.
Виж в темата за сглобяемите къщи, и там има поредица неизвестни.
И един мармот ...
Колко сглобяеми и прочие къщи закупихте, стопанисвахте или построихте в последните 10 години с активна кариера? Можем мноого да си поговорим и по тази тема.
Разбира се, че и всички изброени от Вас неща. Важно е да се намери подходящ партньор, както и финансовата страна. Аз разбрах въпроса, че се пита дали възрастта е подходяща. Но всеки сам решава за тези неща.
Е не мога да си ги извадя сега от джоба, но да кажем в рамките на 5-10 години при двама работещи би трябвало да можем да си позволим къща с такава цена. Сега, с тоя вид работа няма да стигнем палат за половин милион евро. Но не е като да е някаква недостижима мечта къща в Белащица. В смисъл- дори в апартамента са похарчени някъде 60К евро и е почти изплатен, така че горе-долу излиза сметката.
Сирен, много добре ми става ясно какво ви е положението и какво не можете да си позволите с един доход, 3 деца и не-работеща майка, но не желая да уязвявам.
Виждам 2 варианта тогава. Или емигрирате и до няколко години имате къщата на мечтите си в подобен квартал и мечтаните 4-5 деца или работите за по-добра заплата и отлагате мечтата за 10ина-15 години напред. Има и средно положение, но то е предмет на разговора.
Просто ме озадачи този тон в поста и понеже съм го пропуснала явно и не ми се подминаваше, както обикновено правя на обиди и провокации, си запитах по горните неща.
Няма да започвам да ви правя сметката на парите и как сте изплатили почти апартамент за 60К евро за 2-3 години, защото не съм теб и не ми е в стила, но е добре когато се пишат такива неща да не се подценява аудиторията.
Не разбрах в кой квартал се помещава?
Виждам 2 варианта тогава. Или емигрирате и до няколко години имате къщата на мечтите си в подобен квартал и мечтаните 4-5 деца или работите за по-добра заплата и отлагате мечтата за 10ина-15 години напред. Има и средно положение, но то е предмет на разговора.
Просто ме озадачи този тон в поста и понеже съм го пропуснала явно и не ми се подминаваше, както обикновено правя на обиди и провокации, си запитах по горните неща.
Няма да започвам да ви правя сметката на парите и как сте изплатили почти апартамент за 60К евро за 2-3 години, защото не съм теб и не ми е в стила, но е добре когато се пишат такива неща да не се подценява аудиторията.
Не разбрах в кой квартал се помещава?
Айде стига с тази емиграция, не всеки иска този вариант. Животът е цялостност, не всеки иска някаква там къща във вакуум и просто да отметне задачите от списъка. Не искам да си купувам пластмасов ерзац на мечтите си. Мечтаният ми живот не е там някакво съществуване в изолация, има още поне 10 елемента, за да е истински мечтан, а не просто комерсиално подобие на мечтан живот.
Да не говорим, че и в рая на земята, Канада, едва ли масово си изплащат къщите за под 5 години. Защо ли имам съмнение, че там ипотечният кредит ще ме зароби за доста повече време...
И да, има начин апартаментът да е изплатен по-бързичко. Съвсем нормално, когато частично е платен в брой, кредитът е за малко години и има план да се погаси предсрочно.
Квартал като квартал, това е Пловдив, ясно ти е какво е. Пускала съм снимки с гледката от прозореца, познай кой квартал е.
Да не говорим, че и в рая на земята, Канада, едва ли масово си изплащат къщите за под 5 години. Защо ли имам съмнение, че там ипотечният кредит ще ме зароби за доста повече време...
И да, има начин апартаментът да е изплатен по-бързичко. Съвсем нормално, когато частично е платен в брой, кредитът е за малко години и има план да се погаси предсрочно.
Квартал като квартал, това е Пловдив, ясно ти е какво е. Пускала съм снимки с гледката от прозореца, познай кой квартал е.
Абсурд е някой да прави сметка как друг нещо е придобил или изплатил. Доста хора имат финансова подкрепа от родители и роднини за купуването на жилище и т.н. Също така е предостатъчно да имаш собствен бизнес и да те застигне 2-3 години само "златен дъжд". Варианти - много. Мен например грам не ме интересува защо и как се справят с подобни неща другите хора. Вълнува ме аз как да действам само.
Между другото, каквито и пари да имам, никога не бих живяла в супер уредено село до града - не е за мен това. И къща не искам. Та не е само до финанси винаги
Между другото, каквито и пари да имам, никога не бих живяла в супер уредено село до града - не е за мен това. И къща не искам. Та не е само до финанси винаги
О, аз не прокламирам имиграцията. Въобще даже.
Ти самата се прехласваш по някакви чужбински уредени квартали в някаква измислена цялостна екосистема в идеално подреденко общество. Имагинерна утопия, ще ме прощаваш.
Аз моето си го следвам и съм се хванала на хорото и имам 'skin in the game', опит и съм преминала през доста. Просто съм анализатор и предлагам варианти според зададени параметри в търсенето.
А в Канада ипотеката е със срокове средно между 20-25 години. По-добре е така, вместо да плащаш наем 20 години
Независимо от местожителството.
Но броят на децата не се определя от жилищното пространство само, а от доста повече фактори. Поне при хората, които планират децата си и има някаква идея за бъдещето им. За другите.. each to his own.
Бих инвестирала в къща в Пловдив. Особено ако пък имам 3 деца.
Ти самата се прехласваш по някакви чужбински уредени квартали в някаква измислена цялостна екосистема в идеално подреденко общество. Имагинерна утопия, ще ме прощаваш.
Аз моето си го следвам и съм се хванала на хорото и имам 'skin in the game', опит и съм преминала през доста. Просто съм анализатор и предлагам варианти според зададени параметри в търсенето.
А в Канада ипотеката е със срокове средно между 20-25 години. По-добре е така, вместо да плащаш наем 20 години
Независимо от местожителството.Но броят на децата не се определя от жилищното пространство само, а от доста повече фактори. Поне при хората, които планират децата си и има някаква идея за бъдещето им. За другите.. each to his own.
Бих инвестирала в къща в Пловдив. Особено ако пък имам 3 деца.
Kontesa, не си доразбрала, въобще не се прехласвам по чужбинското уреждане. За нещо съвсем друго говоря- за усещането за бъдеще. Нали за да има нещо в реала, трябва някой първо да си го представи? За съжаление в момента в България има нещо, което се нарича scarcity mindset. Все се очаква, че няма да има. Затова и семействата са масово с по едно дете, да не им се делят имотите, че утре няма да има. Затова и тая тема, за късната бременност и дали ще се оправят.
Да ти кажа, не знам какво ще е бъдещето на децата. Моето знаеха ли го, като са ме планирали през 1982г.? Знаели ли са как ще изглежда светът и какво и как ще се работи в тоя нов свят, какви нови проблеми ще има? Е, и аз не знам за своите деца. Може да е много по-добре, може да е ужасно. Може да се окаже, че някои типове хора, които са били вървежни за минали поколения, не могат да си намерят хляба в новата реалност. Въобще не смятам, че като си огранича броя деца, за да има всяко някакъв фиксиран дял от наследството или да наследи всички имоти, ще му реша проблемите в живота. Може да му отворя по-големи проблеми.
Аз съм мързелива по принцип, не знам дали къща ще ми е на сърце. В апартамент сме, удобно е, купихме го на пожар в точния момент и така. За къща- ако има настроение. Но при друг обществен климат, където е нормално да имаш къща, нещата щяха да са други. Нали чета разни статии за гледане на деца как в САЩ и особено в Австралия се смятало за супер странно да отглеждаш деца в апартамент. Щом ти се роди дете, трябва да продаваш и да вземеш къща.
20-25 годинки са си доста. В началото бяхме с 10-годишен кредит, с идеята да се изплати по-рано, както и най-вероятно ще стане.
Да ти кажа, не знам какво ще е бъдещето на децата. Моето знаеха ли го, като са ме планирали през 1982г.? Знаели ли са как ще изглежда светът и какво и как ще се работи в тоя нов свят, какви нови проблеми ще има? Е, и аз не знам за своите деца. Може да е много по-добре, може да е ужасно. Може да се окаже, че някои типове хора, които са били вървежни за минали поколения, не могат да си намерят хляба в новата реалност. Въобще не смятам, че като си огранича броя деца, за да има всяко някакъв фиксиран дял от наследството или да наследи всички имоти, ще му реша проблемите в живота. Може да му отворя по-големи проблеми.
Аз съм мързелива по принцип, не знам дали къща ще ми е на сърце. В апартамент сме, удобно е, купихме го на пожар в точния момент и така. За къща- ако има настроение. Но при друг обществен климат, където е нормално да имаш къща, нещата щяха да са други. Нали чета разни статии за гледане на деца как в САЩ и особено в Австралия се смятало за супер странно да отглеждаш деца в апартамент. Щом ти се роди дете, трябва да продаваш и да вземеш къща.
20-25 годинки са си доста. В началото бяхме с 10-годишен кредит, с идеята да се изплати по-рано, както и най-вероятно ще стане.
Доста добре те разбрах и използвах познати думи за да ме разбереш и ти
Усещането за бъдещето на децата ни е несигурно.
Мислещите хора отдавна го усещат и дори и да не могат да го дефинират като определние то си дълбае и подронва устоите на сигурността. Оттам и т.н. 'демографска криза' в западните и мислещите общества.
Лично за себе си мога да кажа, че дялове от наследство и фиксирани дялове от нещо си никога не са ми минавали и през ум и не са ми фактор. Но все още ме учудва как мислят една голяма част от хората по света и у нас.
Все още имането на повече от 2 деца е рисково начинание поради особеностите на възпитанието ни, големите очаквания и народо-психологията ни по обгрижване на децата до късна възраст.
И аз съм мързелива (шок и ужас), но предпочитам независимостта на къщата поради множество причини.
Вече писах за това в друга тема днес си не ми се повтаря.
Иначе няма такива изисквания за отглеждане на деца задължително в къща.
Повечето канадчета си живеят в приземен етаж или етаж от къща, или в кондо апартамент под наем с години, защото и тук е скъпо удоволствие да имаш собствен дом. Също както и в Родината.
В Англия има изисквания за бройката спални и как всяко дете от различен пол трябва да си има собствена спалня, но не и за вида на жилището. За Австралия нямам честта да знам от личен опит, а само от разкази на близки приятелки австралийки. За САЩ също.
Срокът на ипотеката е фиксиран за първите 5 години (реално можеш да продадеш къщата по всяко време или да прехвърлиш ипотеката върху друг имот) и след това можеш да преговаряш на нови условия или за предсрочно изплащане без наказателна лихва, но надали са много хората имащи 400-550К кеш за да си погасят ипотеката предсрочно
Усещането за бъдещето на децата ни е несигурно.
Мислещите хора отдавна го усещат и дори и да не могат да го дефинират като определние то си дълбае и подронва устоите на сигурността. Оттам и т.н. 'демографска криза' в западните и мислещите общества.
Лично за себе си мога да кажа, че дялове от наследство и фиксирани дялове от нещо си никога не са ми минавали и през ум и не са ми фактор. Но все още ме учудва как мислят една голяма част от хората по света и у нас.
Все още имането на повече от 2 деца е рисково начинание поради особеностите на възпитанието ни, големите очаквания и народо-психологията ни по обгрижване на децата до късна възраст.
И аз съм мързелива (шок и ужас), но предпочитам независимостта на къщата поради множество причини.
Вече писах за това в друга тема днес си не ми се повтаря.
Иначе няма такива изисквания за отглеждане на деца задължително в къща.
Повечето канадчета си живеят в приземен етаж или етаж от къща, или в кондо апартамент под наем с години, защото и тук е скъпо удоволствие да имаш собствен дом. Също както и в Родината.
В Англия има изисквания за бройката спални и как всяко дете от различен пол трябва да си има собствена спалня, но не и за вида на жилището. За Австралия нямам честта да знам от личен опит, а само от разкази на близки приятелки австралийки. За САЩ също.
Срокът на ипотеката е фиксиран за първите 5 години (реално можеш да продадеш къщата по всяко време или да прехвърлиш ипотеката върху друг имот) и след това можеш да преговаряш на нови условия или за предсрочно изплащане без наказателна лихва, но надали са много хората имащи 400-550К кеш за да си погасят ипотеката предсрочно
Препоръчани теми