Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 3 юли 2017, 20:35 ч.
  • Преглеждания  4 789  Мнения  57  Онлайн  1
Отговори
  • Мнения: 14
Здравейте! Четох подобни теми във форума, но ми се иска да чуя и по-актуални мнения и коментари.
Синът ми е на 11 месеца и от известно време (около месец и половина), очевидно предпочита баща си пред мен. Сутрин го изпращаме за работа през поредица от мрънкане и дърпане на крачолите му, блъска ме, за да го вземе той... Вечер го посреща на вратата с усмивки и пак катерене по краката. На мен никога не е реагирал така, когато го оставям и после като се прибирам. Вярно е, че рядко и за малко го оставям, но не мисля, че това има значение. Дори не реагира ако изляза от стаята, стига да има някой при него... През деня сме горе-долу добре, но прибере ли се баща му, мен ме подминава като бърз влак малка гара. Все чета за привързаността на детето към майката, а при нас сякаш тя е насочена към бащата. Радва се и на дядо си по този начин. Онзи ден го оставихме за първи път да пренощува при родителите ми и мислех, че на сутринта щом идем да го вземем ще му е станало мъчно за мен, но уви... Пусна ми бърза усмивка и протегна ръце към баща си. Ако не беше да го взема, за да влезем в колата, нямаше и да поиска да дойде у мен. Много ми е болно и трудно преживявам тези неща. Все се мъча да си промия мозъка, че е период, но започнах да се отчайвам. Вече се улавям, че и със съпруга си започвам да се държа така, сякаш той ми е виновен за ситуацията. Не само, че ревнувам, а и на моменти чак им се дразня Sad Знам, че не е нормално да мисля такива неща, знам и че ще има много майки, които ще кажат да се радвам, че имам свободно време за себе си, но не мога и не мога да променя чувствата си. Мисля аз ли съм виновна за ситуацията, не се държа достатъчно добре с него ли, не му обръщам достатъчно внимание ли, лоша майка ли съм, той ли е с такъв характер... вече не знам, но ако това продължава така ще се побъркам. Рева щом остана сама и не мога да го преглътна Sad

Реклама
# 1
  • София
  • Мнения: 1 625
Не си първата, не си последната*, много бащи знам, които са по ''предпочитани'' от майката.

Последна редакция: пн, 03 юли 2017, 21:03 от yess

# 2
  • София
  • Мнения: 8 587
И синът ми имаше такъв период, а аз само чаках да се лепне за баща си, за да изляза някъде. За какво се тръшкаш, радвай се, използвай времето, за да се видиш с приятели, да почетеш, да си поемеш въздух... Ти си единият родител, бащата е другият – няма по-важен и по-маловажен родител.

# 3
  • Мнения: 32 560
И моята дъщеря беше така. Сега вече порасна и търси и двамата. Но като малка беше като твоето дете, не съм правила драми, напротив, беше ми идеално, вечер само той я гледаше, в почивните дни също, по почивки и морета бяха залепени Simple Smile идеално ми беше Mr. Green

# 4
  • София
  • Мнения: 7 777
И моята дъщеря беше така. Сега вече порасна и търси и двамата. Но като малка беше като твоето дете, не съм правила драми, напротив, беше ми идеално, вечер само той я гледаше, в почивните дни също, по почивки и морета бяха залепени Simple Smile идеално ми беше Mr. Green


 Аз си мечтая за това.  hahaha За сега няма претенции, важно е някой да и обръща внимание.  Mr. Green

# 5
  • Варна
  • Мнения: 669
Няма от какво да се притесняваш.Може би е така,защото прекарва много повече време с теб,а баща му го няма и затова после му се радва толкова много.Това в никакъв случай не означава,че не те обича или нещо друго.Като бях малка,а и сега съм направо залепена за баща си,но не означава,че не съм близка с майка ми,даже напротив ние, освен майка и дъщеря,сме и приятелки! Heart Eyes

# 6
  • Мнения: 8 640
И моите. Цял ден има бърша гъзовете и ги храня, и какво ли още не, като се прибере баща им - Татииии!!

# 7
  • Мнения: 2 572
Мисля, че е абсолютно нормално, все пак ти си цял ден с него, а с баща си прекарва по - малко време.
На дъщеря ми толкова й омръзва да ме гледа по цял ден, че и тя няма търпение да се прибере баща й и подскача от радост само като чуе ключа в ключалката. Изобщо не се дразня и не ревнувам, напротив много се радвам на отношенията им.

Иначе като сме тримата заедно не съм усетила да предпочита единият пред другия важното е някой да й обръща внимание без значение кой  Mr. Green

Определено обаче предпочита бабите си пред нас с ММ. Когато са тук се държи по описания от теб начин - бута ме и иска да стои само при баба си, повтаря "баба, баба" и друг не я интересува. Но това е защото много я глезят, угаждат, а и я виждат рядко, а мама и тати се опитват да въвеждат някакъв ред все пак  Wink Та като знам причината, много не се вживявам.

Както са те посъветвали - възползвай се от ситуацията.
А и най - вероятно е период, нищо чудно като тръгне на ясла или ДГ и не прекарва толкова време с теб, да започне да предпочита повече твоята компания  Wink

# 8
  • Мнения: 1 045
Моето и то е същото.Само пищи за татко си-защото той му върви по гайдата, а аз съм взискателна  Mr. Green

# 9
  • Мнения: 312
Да си кажа чесно искам да съм на твое място .Малкия постоянно върви след мен до тоалетната сама не мога да отида .Като отивам да се къпя го оставям на баща му .И през 5те минути в който си вземам душ той пищи и реве за мама .Не мога да го оставя на никои  ,защото признава само мама .Даиства ми много ''задушаващо''.Така ,че радваи се докато е в този перъод в който предпочита татко скоро ще отмине .

# 10
  • Мнения: 14
Да си кажа чесно искам да съм на твое място .Малкия постоянно върви след мен до тоалетната сама не мога да отида .Като отивам да се къпя го оставям на баща му .И през 5те минути в който си вземам душ той пищи и реве за мама .Не мога да го оставя на никои  ,защото признава само мама .Даиства ми много ''задушаващо''.Така ,че радваи се докато е в този перъод в който предпочита татко скоро ще отмине .

Мъча се да мисля като теб, но уви не може да надделее твоето мнение. Не искам да предпочита мен, но поне да не прави такава огромна разлика между мен и баща си Sad  Казваш, че е период, но ако не е?

# 11
  • Мнения: 8 640
Ба, 100 човека ти казахме, че е нормално, ама ти - ама аз искам така.

# 12
  • Кърджали
  • Мнения: 2 438
И двете ми деца са залепени като със секундно лепило за баща си. Любовта между тати и щерка е огромна, малкият също когато види татко си забравя за моето съществуване.
Но мен това само може да ме радва. Не се чувствам застрашена, че тати, баба, леля и който и да е, ще отнеме обичта им към мен.
А когато мъжа ми си е вкъщи, аз се наслаждавам на това, че не са залепени за мен, че мога да седя и да си блея поне малко. Защото през другото време /той рядко си е вкъщи заради работата му/ те са само с мен, малкият изисква голямо внимание и грижи, та всяка "глътка въздух" си е добре дошла.

# 13
  • Не съществувам, за да впечатлявам света. Съществувам, за да живея живота си по начин, който ми носи щастие.
  • Мнения: 5 944
И моето е така.Чака на вратата дори баща си.Хич не се дразня.Писнало му е да е все с мен си мисля  Thinking Аз пък съм облекчена.Почивните дни мога да се отпусна както и на морето. Mr. Green

# 14
  • Мнения: 8 640
Да, ама дамата не иска да чува това. Иска съвети как детето да се прилепи за нея. 

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт