Детето предпочита баща си

Здравейте! Четох подобни теми във форума, но ми се иска да чуя и по-актуални мнения и коментари.
Синът ми е на 11 месеца и от известно време (около месец и половина), очевидно предпочита баща си пред мен. Сутрин го изпращаме за работа през поредица от мрънкане и дърпане на крачолите му, блъска ме, за да го вземе той... Вечер го посреща на вратата с усмивки и пак катерене по краката. На мен никога не е реагирал така, когато го оставям и после като се прибирам. Вярно е, че рядко и за малко го оставям, но не мисля, че това има значение. Дори не реагира ако изляза от стаята, стига да има някой при него... През деня сме горе-долу добре, но прибере ли се баща му, мен ме подминава като бърз влак малка гара. Все чета за привързаността на детето към майката, а при нас сякаш тя е насочена към бащата. Радва се и на дядо си по този начин. Онзи ден го оставихме за първи път да пренощува при родителите ми и мислех, че на сутринта щом идем да го вземем ще му е станало мъчно за мен, но уви... Пусна ми бърза усмивка и протегна ръце към баща си. Ако не беше да го взема, за да влезем в колата, нямаше и да поиска да дойде у мен. Много ми е болно и трудно преживявам тези неща. Все се мъча да си промия мозъка, че е период, но започнах да се отчайвам. Вече се улавям, че и със съпруга си започвам да се държа така, сякаш той ми е виновен за ситуацията. Не само, че ревнувам, а и на моменти чак им се дразня Знам, че не е нормално да мисля такива неща, знам и че ще има много майки, които ще кажат да се радвам, че имам свободно време за себе си, но не мога и не мога да променя чувствата си. Мисля аз ли съм виновна за ситуацията, не се държа достатъчно добре с него ли, не му обръщам достатъчно внимание ли, лоша майка ли съм, той ли е с такъв характер... вече не знам, но ако това продължава така ще се побъркам. Рева щом остана сама и не мога да го преглътна