Трудната страна на майчинството

На всички родители им е трудно или им е било трудно, но при различните хора преобладават различни стратегии да се справят - едни подхождат рационално и търсят начини да им стане по-лесно, без това да е на цената на големи компромиси,  други си помрънкват, пийват 1 чаша вино или 1 бира и трудностите стават една идеят по-поносими. Има я и групата обаче, която гледа да излезе от блатото като стъпи на нечии рамене - всичко различно от техния избор е пагубно за здравето и за психиката на децата (изтъкват се дори "медицински" аргументи без нито едно доказателство), всяко чувство различно от това, което те твърдят, че изпитват, е недостойно за различаващите се от "еталона" (тук няма как и да има доказателства кой какво точно изпитва и колко обича детето си и колко е щастлив).

Е тази последна група би трябвало да си мълчи малко повече или да си намери други перфектни родители, с които да седнат на чаша еко био водораслено безглутеново веган-френдли мляко и да обсъдят колко са по-добри от всички останали. Ние със съпругата ми понякога обсъждаме помежду си нечии родителски избори и решения и "чувства", така че познавам това нездраво усещане за превъзходство (реално или въобразено от нашата собствена камбанария) наречено "по-добри родители". Разликата е тази, че ние си "снобареем" единствено помежду си, а никога не сме си позволявали да коментираме чужди избори и решения, независимо какво ни е мнението за някой конкретен случай, дори неща като осъдителен поглед не съм си позволявал по площадки и градинки независимо какво съм си мислил. Естествено не приемам подобно поведение и спрямо мен, но изглежда много от майките, особено по-неуверените или уязвими в някакъв момент го приемат за чиста монета това и нещата стават дори по-лоши...

Има и една последна стратегия, как да се почувстваме (още) по-добре - ако на някой наистина всичко или почти всичко му е наред, да се опита да подкрепи, окуражи, или да даде работещ практически съвет (без да вменява ненужна вина) на тези, на които не им е толкова наред в момента.

Така не даде еталон и съвет, че веднага среди и определи 3 групи родители и няма нищо по средата......     Иначе, не не даваш съвет, не разделяш на "добри" и "лоши" .....никак

Приятел психолог, който е водел активен сексуален живот с усмихнати майки на по 2-3 деца. Евала. СтраОтно. 

Майчинството има и добри, и лоши страни. След като темата е за трудната страна на майчинството, нека си говорим за това. Иначе съм сигурна, че има други теми, в които майките си обясняват как всичко е песен и там може да си пишете и за добрата страна на майчинството. Нека тук продължим по старата тема, предлагам аз.

Не съм му светила, но явно зад усмихнатите физиономии на някои, се крие и това. )) Може пък това да е част от терапията му 🤣

Не съм му светила, но явно зад усмихнатите физиономии на някои, се крие и това. )) Може пък това да е част от терапията му 🤣

Ахаа, терапист. 

По-скоро са стратегии отколкото групи, всеки човек следва в някаква степен и 4те стратегии, в каква степен ги следва отделните е индивидуално. Тезата ми е, че една от тези стратегии не трябва да се толерира по никакъв начин, защото е равнозначна на психологическа агресия.

А съвета си по темата го дадох отдавна. В почти всяка тема, в която участвам, първото ми мнение е най-премислено, по същество, максимално практически насочено и неконфликтно и смея да твърдя - никога от позицията на самодоволно менторство, че аз съм нещо повече от някой друг. Няма как човек да се хареса на всички и да бъде себе си но следя внимателно дадената възможност за обратна връзка във форума - бутонът полезно, както и мненията на другите потребители за казаното от мен и си вадя поуки.

След първото си мнение понякога си позволявам да отида в офтопик или дори да се включа (или да започна) спор, но когато го правя, гледам да казвам нови неща с всяко мнение, да давам нови факти, нови аргументи, а не да повторя едно и също нещо (без факти, без нова информация) по 100 пъти и да премина в режим лични нападки.

Вдъщност е криминален психолог. )) Но нали знаеш... не е луд този, който яде баницата:))) Не мога да го виня!

Е хубаво, да влезна и аз в тона да не кажете, че кукла отглеждам, трудно ми е когато е болна, за последните 2 часа бях в спешното и тя повърна 3 пъти......вируса и нас ни тръшна    Сега и друга житейска ситуация е  на кантар  -колко време ще ме издържат работодателите, че за последният месец 3 пъти излиах в болничен, а и ин витро се задава.....Ама не се усещам девастейтед.....това е разликата със силно минорният тон на някои потребители и най-вече на авторката, това са нормални неща покрай децата и живота, ама не са за отчаяние.

Тоя психолог ще да е бил много прав, секса има много голямо значение за емоционалното състояние , ей за това казвам, че е хубаво човек да ходи на психолог, като не се усеща емоционално стабилен и му е дошло в повече    

И ако трябва да съм искрена и аз около годинката изпаднах в дупка, само че при мен изби в друга насока, хубавото е че се усетих и тръгнах на психолог, за щастие на мъжът ми си я избрах жена....Първото, което ме попита е дали правя секс, бях в такова състояние , че отказвах на мъжът ми и тя ми назначи такава "терапия" .......ама той човека явно  присърце е взимал случаите.

Разбрахте ли сега каква е терапията, момичета?
Секса ни е малко, затова ни е трудно майчинството  
Та в какво ли ще се изразява "професионолната помощ", която ни препоръча госпожата 

И двете крайности не са ок. И аз преди няколко страници се опитвах да обясня, че изразът "Детето е смисълът на живота ми" не е глупост, макар и да не трябва да се приема толкова буквално. Но да твърдиш, че майчинството на някого е трудно, само защото той се е настроил така и много мрънка, е меко казано наивно.
Да, някои имат по-леко майчинство. Но това няма нищо общо с настройката, колко време е чакано детето и т.н. Или поне в повечето случаи няма.
Чери изтъква факта, че детето й е дълго чакано. Колко дълго? Моето го чакахме осем години. Получи се от четвъртия опит Ин витро. При третия имаше бременност, двуплодна. Загубих я - първо единия, после другия близнак.
Изтъква тежка бременност. Колко тежка? Аз бях с непрестанни кръвоизливи края на шеста седмица до края на шестия месец. Лежах до края на седмия. Загубих единия близнак, другото излезе инат.
Та? Вписвам ли се при майките, които би трябвало да разбират и да са имали достатъчно време да осмислят факта, че да си майка понякога е дар от Господ и невероятен късмет?
Та ако се вписвам, да кажа... Не, бебето ми не реве за "нормалните неща". Не реве само когато е гладно, болно, има колики, растат му зъби. То пищи и се дере без причина с часове. Рита, блъска, не иска никой да го пипа, ако й говорим, пищи още повече. Нощем с часове. По време на следобедния сън също.
Това вече почти три месеца.
От известно време добави нови екстри. Започна да се удря сама по главата, да се скубе, да си дере бузите... Мачка си и ушите, и на яве, и на сън...
Та това ли са нормалните неща, Чери? Нямам ли от какво да се оплача? Мислиш ли, че три месеца неспане са като да мрънкаш, щото не си спал някоя и друга нощ?
Недей така. Всички деца са различни. И ако твоето поплаква, когато е гладничко, болничко или му се спи, нечии други са кошмар. Независимо от спукан презерватив ли са станали или след няколко опита Ин витро...

Ще предизвикаш жива дискусия, ако откажеш да изпълняваш горните 3 точки:)

В интерес на истината има тотално неподготвени майки. Те са като туристите, дето отиват на Рила и чакат да е като в градската градина и после се оплакват, че по тениска и къси гащи им било студено.

Има майки, които за видимите и лъскави неща са добри, за други- подход към детето, викане...не толкова. Сори, ама да имаш перфектно спретнато момиченце, ама да го овикваш като чобанин...не ми влиза в категорията успешна майка, по-скоро неориентирана с елементи на садизъм.

Не Кали, това не е нормално и за това имаш повод да се притесняваш и когато нещо излиза от нормата се търси лекар, убедена съм , че си го направила, не да се жалваш по форумите.

Ама да кажеш, че си прецакан, за нещо което сам си пожелал, щото видиш ли детето е оревало света на почивката...... Ми реват си......някои повече, някои по-малко. И ако усетиш, че е повече от нормалното, то отиваш на лекар и проверяваш къде е проблема....в теб ли или детето ти му има нещо.


Аз и за това вметнах какво ли си мислят майките от темата с децата със здравословни проблеми.....ще им се да реват по почивките....

Темата не случайно се казва "ТРУДНАТА страна на майчинството" и затова тук си говорим за нея. Не сме казвали, че майчинството няма и хубави страни. Сигурна съм, че всички си обичаме децата и се радваме, че ги имаме. Но майчинството наистина има и ТРУДНИ моменти и тук обсъждаме тях. Не е само цветя и рози както често се изтъква.
Аз въпреки тежките моменти се радвам на майчинството си, споменах все пак, че дори се замислям за второ дете, т.е. оценявам, че все пак хубави страни преобладават. Но това, не означава, че не изтрещятвам понякога и имам чувството, че не издържам повече. Мечтая си за бебе, което да реве само когато е гладно, жадно и т.н. и си го пожелавам. Но дъщеря ми не беше така, ревеше с часове, дереше се до пръсване, а сега е страшен инат. Характер. Трудно ми е, да...