Иначе тръшканиците са ми познати, но аз не се впечатлявам много от тях и просто ги игнорирам докато се успокои и види, че така само губи време за игра. 
- Публикувана: 10 септ. 2017, 00:03 ч.
- Последно мнение: 5 дек. 2017, 23:48 ч.
Трудната страна на майчинството
Мхм. Като не повръща на фонтан, не се самонаранява, не губи съзнание от рев и тръшкане, и аз така правя...
Аз дори работя от два месеца вече, но предвид характера на работата не ми се налага да тръгвам никъде(поне за сега), та едновременно със същата си гледам и детето. Взехме окончателно решение, че на ясла няма да ходи, а нататък дали детегледачка или градина ще видим според ситуацията.
Иначе тръшканиците са ми познати, но аз не се впечатлявам много от тях и просто ги игнорирам докато се успокои и види, че така само губи време за игра.
Нали? Аз ако съм на теб ще си водя записки от тази тема. Аз си водя, само че за затова какво не трябва да правя и засега дебело съм подчертала ДА НЕ ДАВАМ НЕПОИСКАНИ СЪВЕТИ НА НЕРАЖДАЛИ ПРИЯТЕЛКИ!!!
Казах ли ви, че ви обичам? 
Четох ви днес, нямах време да пиша.
sixsens, добре дошла. Това, което пишеш ми е толкова познато! Съгласна съм с всеки 1 ред, написан от теб.
Има някои хора които не знам защо пишат в темата. Нищо не казват освен да се похвалят. Ми радвам се! Похвалете се тук, че в темата на супермайките не сте интересни. На мен ми се случи веднъж да се оплача в темата за родителството и веднага ми обясниха, че голяма работа някакво си дете се тръшкало, пък някои имали по 3 и т.н. знаете... И колко не съм добре и как имам нужда от помощ (разбирай психиатрична). Да не кажа, че някои от супермамчетата от тази тема пишат и тук, но не смеят да опонират. Чудя се защо тук си траят, защо и тук не ни обяснят колко не сме добре. Или просто ще се настройваме накъдето духа вятъра, само темата да върви. Изобщо не визирам Чери блосъм или Контесата - те поне си казват. Както и да е.
Благодарение на тази тема напълно осъзнах, че не съм нито луда, нито психично болна, нито просто едно мрънкало. Най-много от бебешкия период на детето съжалявам за споделянето на мислите и чувствата си в отчетната ни тема. Такова неразбиране, каквото получих там, никъде не ми се е случвало. (Обещала съм си, ако случайно пак забременея, никога да не пиша в отчетна тема!) Ми то не бяха едни супермайки захласнати по бебетата си. Млякото им с литри, нон стоп кърмят, нон стоп с бебето, не спят, не ядат, на ръба на силите и същевременно на ръба на щастието. Само охкат и ахкат как това им е най-хубавия период в живота. И като попитам "Добре де, как може да сте толкова щастливи, единствено и само щастливи? Не сте ли на ръба понякога?", а те ме гледат като извънземно и почва шушукането. И ако съм казала, че съм дала детето на нашите да се видя с някоя приятелка и веднага - "Ауууу, ма как така? Аз никога не бих си дала бебето, та то е част от мен. Как така можеш да се отделяш от бебето си???" И т.н. Чувствах се като престъпник! В такива моменти казвах, че не е ничия работа на кого съм си оставила бебето и че ако ще и да съм лоша майка, не ме вълнува тяхното мнение. И естествено, не стига, че съм лоша майка, която си зарязва бебето, ами заядлива и невъзпитана! Освен това ни се вменяваше ужасна вина относно кърменето. Там само няколко момичета не кърмеха и като на някоя започнеше да й спира кърмата, наставаха страшни драми! Думите "адаптирано мляко" вървяха заедно с "отрова".
После разбрах, че и други майки от отчетната са се чувствали като мен. Но просто са се страхували да споделят какво чувстват, за да не бъдат порицани и набедени за лоши майки. След като един ден си казах какво ми е на душата и се махнах от там, започнах да получавам много лични съобщения от същите тези "лоши" майки и да осъзнавам, че не съм сама. Някои от тези майки бяха с второ дете, други после родиха второ с ясното съзнание какво ги чака. Трети, като мен, казаха "не мога повече това да го преживея" и така...
Относно това, което обсъждахте за кротките деца, аз имам колежка чието дете е било като ангелче до 7 клас и всички им завиждали за доброто момиче. И изведнъж, като станала в пубертета, им казала, че те няма вече да й казват какво да прави в тоя живот, махнала се от училище, бягала от вкъщи и ... изобщо големи проблеми са имали. Накрая са се наместили нещата, завършила е все пак гимназия и даже е студентка. Но не мислете, че кротките и добри деца винаги са лесни. Понякога те толкова таят някакъв гняв в себе си, че в най-неочаквания момент ги избива нанякъде.
Четох ви днес, нямах време да пиша.
sixsens, добре дошла. Това, което пишеш ми е толкова познато! Съгласна съм с всеки 1 ред, написан от теб.
Има някои хора които не знам защо пишат в темата. Нищо не казват освен да се похвалят. Ми радвам се! Похвалете се тук, че в темата на супермайките не сте интересни. На мен ми се случи веднъж да се оплача в темата за родителството и веднага ми обясниха, че голяма работа някакво си дете се тръшкало, пък някои имали по 3 и т.н. знаете... И колко не съм добре и как имам нужда от помощ (разбирай психиатрична). Да не кажа, че някои от супермамчетата от тази тема пишат и тук, но не смеят да опонират. Чудя се защо тук си траят, защо и тук не ни обяснят колко не сме добре. Или просто ще се настройваме накъдето духа вятъра, само темата да върви. Изобщо не визирам Чери блосъм или Контесата - те поне си казват. Както и да е.
Благодарение на тази тема напълно осъзнах, че не съм нито луда, нито психично болна, нито просто едно мрънкало. Най-много от бебешкия период на детето съжалявам за споделянето на мислите и чувствата си в отчетната ни тема. Такова неразбиране, каквото получих там, никъде не ми се е случвало. (Обещала съм си, ако случайно пак забременея, никога да не пиша в отчетна тема!) Ми то не бяха едни супермайки захласнати по бебетата си. Млякото им с литри, нон стоп кърмят, нон стоп с бебето, не спят, не ядат, на ръба на силите и същевременно на ръба на щастието. Само охкат и ахкат как това им е най-хубавия период в живота. И като попитам "Добре де, как може да сте толкова щастливи, единствено и само щастливи? Не сте ли на ръба понякога?", а те ме гледат като извънземно и почва шушукането. И ако съм казала, че съм дала детето на нашите да се видя с някоя приятелка и веднага - "Ауууу, ма как така? Аз никога не бих си дала бебето, та то е част от мен. Как така можеш да се отделяш от бебето си???" И т.н. Чувствах се като престъпник! В такива моменти казвах, че не е ничия работа на кого съм си оставила бебето и че ако ще и да съм лоша майка, не ме вълнува тяхното мнение. И естествено, не стига, че съм лоша майка, която си зарязва бебето, ами заядлива и невъзпитана! Освен това ни се вменяваше ужасна вина относно кърменето. Там само няколко момичета не кърмеха и като на някоя започнеше да й спира кърмата, наставаха страшни драми! Думите "адаптирано мляко" вървяха заедно с "отрова".
После разбрах, че и други майки от отчетната са се чувствали като мен. Но просто са се страхували да споделят какво чувстват, за да не бъдат порицани и набедени за лоши майки. След като един ден си казах какво ми е на душата и се махнах от там, започнах да получавам много лични съобщения от същите тези "лоши" майки и да осъзнавам, че не съм сама. Някои от тези майки бяха с второ дете, други после родиха второ с ясното съзнание какво ги чака. Трети, като мен, казаха "не мога повече това да го преживея" и така...
Относно това, което обсъждахте за кротките деца, аз имам колежка чието дете е било като ангелче до 7 клас и всички им завиждали за доброто момиче. И изведнъж, като станала в пубертета, им казала, че те няма вече да й казват какво да прави в тоя живот, махнала се от училище, бягала от вкъщи и ... изобщо големи проблеми са имали. Накрая са се наместили нещата, завършила е все пак гимназия и даже е студентка. Но не мислете, че кротките и добри деца винаги са лесни. Понякога те толкова таят някакъв гняв в себе си, че в най-неочаквания момент ги избива нанякъде.
Ох, момичета 
като ви чета и се връщам назад във времето направо... Аз писах и преди, но и сега пак ще кажа-моето магаре беше така от първият месец до 4,5 г. То не бяха колики, зъби, болести, трудно проговаряне, тантруми, нощни кошмари и какво ли още не. 
Сега малко се поочовечи уж, а аз за сефте мога да седна на пейка като "норманите майки", а не да бягам до него като кон. Отделно мен ме спасява ТВ и таблетът-пък нека да съм лоша майка! За съжаление като излезем семейно още разиграва циркове, но това е защото ММ всичко му позволява както ММ на sixence. 
Иначе се сещам за една "перфектна майка" моя позната-тя така имаше момиченце от типа на Чери и Контесата и всичко можеше, с всичко се справяше. Тъй ама роди момченце, коренно различно от послушното ѝ момиченце и като гледам съвсем изчезна от фейса, където постваше снимки на перфектния си живот.
като ви чета и се връщам назад във времето направо... Аз писах и преди, но и сега пак ще кажа-моето магаре беше така от първият месец до 4,5 г. То не бяха колики, зъби, болести, трудно проговаряне, тантруми, нощни кошмари и какво ли още не. Сега малко се поочовечи уж, а аз за сефте мога да седна на пейка като "норманите майки", а не да бягам до него като кон. Отделно мен ме спасява ТВ и таблетът-пък нека да съм лоша майка! За съжаление като излезем семейно още разиграва циркове, но това е защото ММ всичко му позволява както ММ на sixence. Иначе се сещам за една "перфектна майка" моя позната-тя така имаше момиченце от типа на Чери и Контесата и всичко можеше, с всичко се справяше. Тъй ама роди момченце, коренно различно от послушното ѝ момиченце и като гледам съвсем изчезна от фейса, където постваше снимки на перфектния си живот.
В отчетната тема ми бяха казали да оставя детето в социален дом щом толкова не се оправям и ми е трудно?!?! Не съм и отваряла повече...
Иначе аз съм била прекрасно, кротко и послушно бебе и дете, та очаквах и моето да е такова, но се оказва, че просто си трябва усилия да го пречупиш. Майка ми казва, че като съм била будна вниманието й е било 100% за мен и се е стараела средата около мен да е възможно най-спокойна, да имам точен режим и да няма свръх натоварващи емиционално ситуации. А след това(1.5-3г) е трябвало твърдо да покаже кой е шефа, за да няма тръшкане и мрънкане.... Нямам идея до колко тези й способи са разковничето или самото дете, но се е справила макар че е била на 20.
Аз си признавам, че съм супер истеричка и нямам грам търпение за нищо, което доста допринася за кофти ситуациите с детето, но пък и в последната седмица съм се карала за качването по дивана около 1000 пъти и файда няма...
Иначе аз съм била прекрасно, кротко и послушно бебе и дете, та очаквах и моето да е такова, но се оказва, че просто си трябва усилия да го пречупиш. Майка ми казва, че като съм била будна вниманието й е било 100% за мен и се е стараела средата около мен да е възможно най-спокойна, да имам точен режим и да няма свръх натоварващи емиционално ситуации. А след това(1.5-3г) е трябвало твърдо да покаже кой е шефа, за да няма тръшкане и мрънкане.... Нямам идея до колко тези й способи са разковничето или самото дете, но се е справила макар че е била на 20.
Аз си признавам, че съм супер истеричка и нямам грам търпение за нищо, което доста допринася за кофти ситуациите с детето, но пък и в последната седмица съм се карала за качването по дивана около 1000 пъти и файда няма...
Колкото повече се опитваш да пречупиш едно 3 годишно, толкова по за психиатрия ще си. Не е нужно да ги пречупваш, а първо да го разбереш от позицията на възрастта му и възможностите и след това да му сложиш граници, но това не означава да го пречупиш, а да му позволиш до толкова да "полудява" и изследва света, до колкото е поносимо, полезно и здравословно за възрастта му и мааалко по малко да го вкараш в социалните норми. От раз няма как да стане.
Това да скача в локви, да маже с бои и т.н.....си е нормално.И за да мога да покажа с пример къде е разликата да го пречупиш и да му сложиш поносими за възрастта граници- дъщеря ми, като всяко едно 3 годишно, обожава да маже с бои и да рисува по стени/че кое ли не обича/.....няма как да избегна намацаните стени на тази възраст, ще да съм голяма късметлийки, ама не съм- ОБАЧЕ имаме договорка- маже само в нейната стая и никъде другаде. По 50000 пъти се повтаря едно и също- бои, лепенки, пластелин и подобни чудесии, само в детската. Резултат- да стените са изрисувани, има лепенки навсякъде, пластелин включително, ама само в нейното си пространство. Трябва да му хванеш цаката на детето, а не то твоята, щото тогава се получават подобни ефекти.
И да, все пак понякога натрупва повече точки от мен, особено като съм изморена психически
Веднага ме усеща да ме изработи.
Най-сложно е с 2 годишните, защото са любопитни, а рядко са напълно вербални, тогава си иска повече занимание и разнасяне и така да си нагласиш ежедневието, че да не страдаш много от вечната лепка. Има си начини, ежедневно благославям момичетата в моята отчетна , че ме "светнаха" за някои номера- като това съм слинга, захранване водене от бебето и т.н. И то основно момичетата с опит и 2-3 деца, които не ме оставиха да открия топлата вода. Винаги съм гледала как максимално на улесня живота ми на майка, защото промяната е достатъчно тежка, че и аз да си усложнявам положението. Разни дребни хитринки винаги се намират за всяка ситуация.
Това да скача в локви, да маже с бои и т.н.....си е нормално.И за да мога да покажа с пример къде е разликата да го пречупиш и да му сложиш поносими за възрастта граници- дъщеря ми, като всяко едно 3 годишно, обожава да маже с бои и да рисува по стени/че кое ли не обича/.....няма как да избегна намацаните стени на тази възраст, ще да съм голяма късметлийки, ама не съм- ОБАЧЕ имаме договорка- маже само в нейната стая и никъде другаде. По 50000 пъти се повтаря едно и също- бои, лепенки, пластелин и подобни чудесии, само в детската. Резултат- да стените са изрисувани, има лепенки навсякъде, пластелин включително, ама само в нейното си пространство. Трябва да му хванеш цаката на детето, а не то твоята, щото тогава се получават подобни ефекти.
И да, все пак понякога натрупва повече точки от мен, особено като съм изморена психически
Веднага ме усеща да ме изработи. Най-сложно е с 2 годишните, защото са любопитни, а рядко са напълно вербални, тогава си иска повече занимание и разнасяне и така да си нагласиш ежедневието, че да не страдаш много от вечната лепка. Има си начини, ежедневно благославям момичетата в моята отчетна , че ме "светнаха" за някои номера- като това съм слинга, захранване водене от бебето и т.н. И то основно момичетата с опит и 2-3 деца, които не ме оставиха да открия топлата вода. Винаги съм гледала как максимално на улесня живота ми на майка, защото промяната е достатъчно тежка, че и аз да си усложнявам положението. Разни дребни хитринки винаги се намират за всяка ситуация.
С какво по-точно ти улеснява положение ЗВБ? С десеторно допълнително чистене и вечно гладно бебе? За мен си беше живо мъчение, например.
Повтори многократно слинга, но темата за носилките не се изчерпва единствено с него. Моята носилка се оказа ерго раницата и пак не са малко моментите, в които просто не съм имала енергия да нося. Помагала ми е много, че как не с бебе, което не иска в количка буквално от родилното, но като си смачкан парцал как се носи с часове и особено по-едро дете, не можещо да стои на едно място и 5мин, каквото е моето?
Иначе да, детето трябва да бъде дете и аз лично не само, че не забранявам естествени неща в развитието, но гледам дори да ги насърчавам.
Повтори многократно слинга, но темата за носилките не се изчерпва единствено с него. Моята носилка се оказа ерго раницата и пак не са малко моментите, в които просто не съм имала енергия да нося. Помагала ми е много, че как не с бебе, което не иска в количка буквално от родилното, но като си смачкан парцал как се носи с часове и особено по-едро дете, не можещо да стои на едно място и 5мин, каквото е моето?
Иначе да, детето трябва да бъде дете и аз лично не само, че не забранявам естествени неща в развитието, но гледам дори да ги насърчавам.
Не знам Черри.
В практиката си имам над 350+ деца под 6 години и ми е ясно за какво става въпрос. Просто не е само до дете, а до организираност и подход. Виж тези над 7 не са ми специалност и те са ми леко мътни като концепция.
В практиката си имам над 350+ деца под 6 години и ми е ясно за какво става въпрос. Просто не е само до дете, а до организираност и подход. Виж тези над 7 не са ми специалност и те са ми леко мътни като концепция.
Как зависи от подхода на родителите дали детето им ще спи например? От новородено до 2 годишна вързаст, да кажем? Детето се буди, през деня спи малко, заспива трудно, видимо просто не му се спи. Вечер си ляга навреме, но нощем се буди. По 1 - 2 - 3 - 4 пъти. Ей така. 2 години. Или 3. Къде бъркат родителите и как да се "организираме и тренираме" да започне да спи като ангелче по 10 - 11 часа нощем?
Barefoot Kontesa, не ми отговори на въпроса.
ЗВБ ми помогна с това, че не му се молих като икона на всяка хапка- колкото толкова, когато-тогава. В резултат, детето не изпадаше в истерия при времето за хранене и вида на лъжицата. Да захранва се по-бавно, ама както казва майка ми- няма непроял човек....тъй , че когато-тогава. Дохранвах си с мляко, че да не умре от глад. Чистенето също си има цака- подходящ стол и найлон, и не съм го измислила аз.
И раница имам и слинг, раницата влезна в употреба при по-голямо дете и на мен ми беше по-удобна за това така натъртвам. Носила съм я до 3 годишна в раницата. Беше само илюстрация, за конкретна "трудна" ситуация. Когато ми е било трудно, съм се опитвала винаги да намирам съвет от някой на който също му е било трудно и е намерил решение, не да си мрънкам само колко ми е трудно. Както и когато ми стана наистина трудно и не стана само с между родителска подкрепа си потърсих професионална. За това толкова се чудя каква е ползата просто да си мрънка човек.
Подозирам , че просто не е чак тооолкова трудно и е само за спорта да се мрънка Ама щото нали всичко се знае, как така да се приеме и пробва чужд съвет и то от опитен човек......егати унижението. А има и в "групата" жена с опит с възпитанието на децата, ама по-важното е да кажем как ние всичко си знаем и просто така стоят нещата.
От новородено до 2 спеше залепено за нас или при нас, резултата беше- спокоен сън и да не се размотавам аз като сомнамбул като има проблем. Когато се появиха нощните терори пак потърсих помощ и начин да се справя със ситуацията, а не да полудявам.
И раница имам и слинг, раницата влезна в употреба при по-голямо дете и на мен ми беше по-удобна за това така натъртвам. Носила съм я до 3 годишна в раницата. Беше само илюстрация, за конкретна "трудна" ситуация. Когато ми е било трудно, съм се опитвала винаги да намирам съвет от някой на който също му е било трудно и е намерил решение, не да си мрънкам само колко ми е трудно. Както и когато ми стана наистина трудно и не стана само с между родителска подкрепа си потърсих професионална. За това толкова се чудя каква е ползата просто да си мрънка човек.
Подозирам , че просто не е чак тооолкова трудно и е само за спорта да се мрънка
Ама щото нали всичко се знае, как така да се приеме и пробва чужд съвет и то от опитен човек......егати унижението. А има и в "групата" жена с опит с възпитанието на децата, ама по-важното е да кажем как ние всичко си знаем и просто така стоят нещата. От новородено до 2 спеше залепено за нас или при нас, резултата беше- спокоен сън и да не се размотавам аз като сомнамбул като има проблем. Когато се появиха нощните терори пак потърсих помощ и начин да се справя със ситуацията, а не да полудявам.
ЗВБ и слинга не са хитринки, все едно пюретата и бебешката количка да са. Въпрос на преценка на майката и желание на бебето е дали ще се използват. Дай някой съвет за спане без събуждане, ще ми е от полза след поредната тежка нощ ☕☕☕?
Тъкмо и аз вчера исках съвет от Barefoot Kontesa за същото, но както се вижда тя не отговаря. Защо ли?
А, да, сигурно защото както каза Сирен всичките безброй бебета, които е отгледала и "тренирала" са й ги носили сутрин след като тя сладко си е поспала цяла нощ и е пила кафенце, а после в определен час работния й ден е свършвал, за разлика от този на майката. Дали ако 2 - 3 години не спи всяка нощ ще бъде на другия ден пак така свежа и ентусиазирана и заредена със сили да "тренира и дресира" бебета?
Няма и да разберем явно...нищо чудно
Чери, за разлика от теб имам две деца и мога да направя някава разлика в отглеждането им. Имам слинг и раница и по ЗВБ съм захранвала и с пюрета. Нищо от изброените не е панацея и решение на трудности, свързани със захранването, приспиването и рева. Действа се според ситуацията и детето. Мрънкам колкото ми душа иска, темата е за това, а съвети и акъли имам откъде да почерпя при нужда. Без нужда съм в момента, мерси. Най-малкото с повече опит от теб съм.