Как си тръгнахте?

Аз не съм мъж, но също клоня натам....
На момъка му е писнАло да си играе на семейство и баща....иска си свободата, иска си мързела, не ще повече да се води женен/обвързан.Но нали е мамино "говно", няма смелост дори да те изпъди.А залага на тормоза, докато не ти писне и не си тръгнеш сама.
Как да си тръгнеш?
Не знам, не съм си "тръгвала", но когато чашата "прелее", едва ли ще ти бъде трудно.
Когато вътре в себе си почувстваш, че от вашата връзка не е останало нищо, дори с облекчение ще си събереш багажа и дори няма да поглеждаш назад.

Това, че трябва да си тръгнеш е на 100% сигурно. Няма нужда да чакаш "да му дойде акъла", защото няма. За да се подготвиш за раздялата започни да си мислиш как да се изнесеш, къде да отидеш, как да се справяш сама. Визуализирай си живота без него.

Това, че не иска деца е показателно -- не иска деца от теб и ако не искаш да си му слугиня цял живот по-добре се ориентирай на някъде другаде. Няма нужда и да се чувстваш гузна за времето, в което сте били заедно т.к. ти си си плащала за подслона с обгрижване "като мама". Ако трябва - смени работата, смени града, но това после. Сега ти трябват малки стъпки - започни да се грижиш за външния си вид - прическа, маникюр, да си купуваш нови неща. Отстъпи малко от ролята на домакиня и си спомни, че и ти си жена.

Следващата ти задача е да започнеш да имаш свой живот извън слугинстването за него и майка му. Намери си хоби. Остави детето малко при него. Не се хаби да се караш, да се разправяш или да се обясняваш на него. Загуба на време и енергия е това. Като започнеш да "хващаш окото" ще си спомниш и, че той не е единствения мъж на света и тогава вече ще си готова за напускане на орловото гнездо.

Е, това звучи малко като "използвай все още безплатния терен, напудри се докато станеш вървежна за да ловнеш друг и като стане, тогава св изнасяй".

Елфичка, детето не е негово за да го оставя. Иначе  си права, трябва да си планира вече живота без него.
И да мисли повече като среща мунчовци.

Мунчовци, ама дали пък е точно така?
Първият бил Мунчо, не се интересува от детето си.
Вторият го приема като свое, куп години са заедно, изведнъж се променя, а и деца не иска да има от нея.
Дали пък е само мунчовщина или има нещо, което тя пропуска?

Съдейки по публикациите ѝ, достатъчно си се поглезва авторката. Ако наистина няма някой перспективен на хоризонта, на чиято шия да се овеси заедно с детето, по-добре да не хвърля още разходи за разкрасяване и поддръжка. Като се изнесе, ще се наложи сама да поема разходите на детето си, за които в момента и мъжът, с когото живее, дава пари. Ако родителите ѝ не се включат и в тези разходи, не само в предоставянето на жилище, ще трябва каквито може разходи да отреже, щом в момента е на нулата, след като си погаси вноската по заема.

п.п. Едва ли чак толкова слугинства. Тя не е живяла в самостоятелен дом, грижата, за който е изцяло нейна, и затова може би ѝ се струва, че е много да поддържа някакво частично домакинство.

Мунчо може да е този, зарязал детето си. Вторият не е Мунчо. Може да е мамино синче или друго, но не е толкова лош. Може да му е изчезнала тръпката, но то това и на мъжете с родни деца се случва, нали?

А, и деца не бил искал да има от нея. Сигурно ли е това? Не е ли да си мисли, че все още са млади и в момента нямат възможност да гледат още едно дете. Аз ѝ се чудя на акъла, как при положение, че сега не им стигат парите, мисли за деца. С какво ще го гледат още едно дете?

Тук с децата и аз бих се запряла яко! Какви деца, като мъжът ти те гледа като полезно изкопаемо и не е и 1 грам романтичен???

Моят е мамино синче до една степен, но в никакъв случай лош човек. За деца говоря по принцип, защото искам да имаме семейство и дете занапред, а в неговите очи някакси не виждам да ни гледа като едно цяло и да иска това и той.
За глезенето при мен е единствено да отида на фризьор, когато е нужно. Почти не ходя по заведения, защото нямам време. Предпочитам да си почивам. Цяла седмица съм на работа. Водя детето на училище, на аглийски, на плуване. Пишем домашни, готвя всеки ден така, че моя хубосник да си вземе ядене и на другия ден за обяд, готвя за себе си, пера, чистя и т.н. Цялото домакинство на нас тримата с детето си го въртя сама.
Също не ми е чак толкова нужно да хващам нечие око, защото първо не се чувствам неподдържана и второ, защото това не е начин за мен за излизане от една връзка.
Той не говори, дори не знам какво му се върти в главата и все е изнервен, а аз все търся внимание от него. Нямаме близост и нормална комуникация това е проблема. За мен едно семейство се поддържа с разговори, упора, доверие и уважение.  Може би е изнервен, зарадш хилядите пробреми, които имаме, но пак казвам той не говори. И аз в един момент няма как да не се чувствам пренебрегната.
Ако се изнеса ще отида при баща ми. С майка ми нямаме топли и нормални родителски отношение. Разделиха се с татко отдавна и ние със сестра ми останахме при него. Мога да се издържам сама дори да трябва да се свия до минимум. На кръстопът съм зъ връзката ни, защото хем го обичам, хем ако остана знам, че нищо няма да се промени най-много по-зле да стане. Знам дори, че и да се разделим с детето винаги ще се виждат и чуват. Казвал ми е, че това да се раздели с мен не значи, че ще се раздели с детето. Той го отгледа все пак.

Не пречи всеки да си живее на негов етаж и да е самостоятелно домакинство. Поне с такова впечатление оставам от написаното.

А какво иска той? Не си ли го питала?

Всъщност има отгледано дете, жена, която докарва пари и опъва на 2 работи - едната по професията, другата като лична домашна помощница, не се налага да се отдели от златната мама... Ами той си има всичко, което иска, за какво му е да подписва, да му реват бебета на главата, да си пере гащите и т.н. щом си му сервирала всичко наготово? Не е луд оня, който яде баницата.

Добре де, извинявай, че ще бъда директна ама какви проблеми има той освен, че изплаща кредит? Безплатна къща, домакиня, която върти всичко, няма бебе да му реве на главата, ходи на работа и джитка игрички в свободното време. Сумти и не говори, че да кажеш да има разправии с теб. Човека си е наредил живота, харесва си му. Сигурно ще бъде идеален, ако се и отърве от тебе, защото той дома и слугинажа пак ще си ги има ама от мама, а дудненето и търсенето на вмимание ще спрат.

Много правилно си го казала, едно семейство се крепи на уважение и комуникация. Ама при вас липсва.


Мда, точно.

Аз пък от това описание на мъжа се чудя, дали не е изпаднал в депресия. Потиснат ли е? Спрял ли е да прави неща, които преди са му доставяли удоволствие? Бягството в игрите също може да е част от тази картинка.

Ами те и друго хора питаха ама авторката явно не е наясно какво е предизвикало тази промяна. А може и преди да си е бил такъв, а сега тотално да е затънал и станал саможив.

Може би ключово е колко тежко е засегнат от провала на бизнеса и дали са имали планове да станат самостоятелни, а вместо това сега са заробени от кредити и няма бягство... Може да се е скапал човекът и хич да не му е до разговори за още едно дете в дядовата ръкавичка. Много мъже изпитват срам, че са в депресия, и не са научени да говорят за чувства. Размишлявам си само... Странно ми е, че след 7 години заедно авторката не може да намери начин да го подтикне да говорят.