Момичета, привет.
Не пускам теми, но като всеки човек и аз съм изпаднала в момента в черна дупка.
Историята ще разкажа на кратко...
С моят мъж сме заедно от 7г. Аз бях на 20г, той на 22г...детето ми беше на 2г. Той го прие и го гледа и обича като свое, но..мъжът ми е мамино синче. Маминка цял живот им е слугувала и не е давала косъм да падне от главите им с братята му. Тя прие детето ми като свое внуче. Но за нея снахите и трябва да са слуги на синовете и.
Живеем при нея, а тук живеят и другите и синове. В последно време моя стана ужасен. С детето се дразни, нервен е винаги, не може да се говори спокойно с него все ме напада и вика, изпада в нервни кризи, нагрубяваме, не се съобразява с мен за нищо, няма нежност, не сме и интимни вече; ако се случи е веднъж - два пъти в месеца и то по моя инициатива. Не е лош, но аз се чувствам последна дупка на кавала. Все другите са му по-важни. Как си тръгнахте? Как събрахте сили? И има ли вероятност ако остане без нас да му дойде акъла и да се промени? Не е лош човек иначе, но нещо му става, а на мен ми писна да съм нежелана и да прося любов и внимания..
Не пускам теми, но като всеки човек и аз съм изпаднала в момента в черна дупка.
Историята ще разкажа на кратко...
С моят мъж сме заедно от 7г. Аз бях на 20г, той на 22г...детето ми беше на 2г. Той го прие и го гледа и обича като свое, но..мъжът ми е мамино синче. Маминка цял живот им е слугувала и не е давала косъм да падне от главите им с братята му. Тя прие детето ми като свое внуче. Но за нея снахите и трябва да са слуги на синовете и.
Живеем при нея, а тук живеят и другите и синове. В последно време моя стана ужасен. С детето се дразни, нервен е винаги, не може да се говори спокойно с него все ме напада и вика, изпада в нервни кризи, нагрубяваме, не се съобразява с мен за нищо, няма нежност, не сме и интимни вече; ако се случи е веднъж - два пъти в месеца и то по моя инициатива. Не е лош, но аз се чувствам последна дупка на кавала. Все другите са му по-важни. Как си тръгнахте? Как събрахте сили? И има ли вероятност ако остане без нас да му дойде акъла и да се промени? Не е лош човек иначе, но нещо му става, а на мен ми писна да съм нежелана и да прося любов и внимания..
) 
Странно ми е, че след 7 години заедно авторката не може да намери начин да го подтикне да говорят. 
Ако все още пита авторката, значи не знае дали иска да се "освободи" или може още да търпи. Няма идеален начин да си тръгнеш или да изгониш - просто реагираш на момента според силиците си и възможностите си. 
