Отивам преди няколко месеца в детската градина, където работи свекърва ми тъкмо, когато децата се хранят. Говорим си нещо, тръгвам си и след 10 мин тя ми звъни по телефона - можеш ли да дойдеш, че забравих нещо. Връщам се, те с колежките си ми сипали по едно малко бърканче от всяка манджа, че нали съм била кърмачка. Реших дан не споря, прибрах ги и вечерта й викам - "Добре де, колежките айде, вярват, ама ти нали знаеш, че това са бабини девитини!!!" И тя ми разказа следното:
Докато кърмила мъжа ми още, била го извела на разходка. Минала покрай някаква жена и й лъхнало на дюли. Прияло й се, но после забравила и толкова. Прибира се в къщи и по стълбите изведнъж й прилошава. Едва стигнала до леглото да остави бебето и припаднала. Скоро след това се прибрал и свекър ми, намерил я и веднага извикал лекар. Прегледала я лекарката - нищо й няма. А тя - ни жива, ни умряла и едната й гърда била станала огромна (тя така го разправя). Та самата лекарка й казала - "Знам, че са бабини девитини, ама я си помисли да не би да ти се е прияло нещо?" Тя се присетила за дюлите. Мъжът й отишъл намерил от някъде една дюля и само от едно парченце, на момента се оправила.
Това е. На мен също ми звучи невероятно, но... Дори тогава мислех да пускам тема по случая, но така и не се наканих.
Иначе аз продължавам да мисля, че човек не трябва да си угажда за всичко дето му се прияжда, ама ми е малко трудно да го спазвам.